Р Е Ш Е Н И Е
№ 260002
гр. Елена, 2.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 102
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
203, ал. 1 от КТ.
Постъпила е искова молба от ЕТ „Ш.-М.Б.“
с. П., общ. Горна Оряховица, представляван от едноличния търговец М.К.Б., чрез
адв. Ж.Д., против М.Я.Г. ***. В същата се твърди, че по силата на трудов
договор № 41/24.11.2014 г. ответникът бил назначен на осн. чл. 67, ал. 1 във
вр. 70, ал. 1 от КТ на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 тона и
повече“ с работно време 8 часа при уговорено месечно възнаграждение в размер на
460.00 лв. Договорът бил сключен със шестмесечен срок на изпитване, уговорен в
полза на работодателя. Договорено било едномесечно предизвестие при
прекратяване на трудовия договор. Със Заповед № 113-1/17.03.2017 г. ответникът
бил командирован за извършване на превоз на товари с курс България-Европа-България
с товарен автомобил с рег. № ВТ **** КА и полуремарке ВТ **** ЕВ. По време на
извършване на транспорта управляваният от ответника товарен автомобил бил спрян
за проверка на 28.03.2017 г. в района на пътен участък Промахон-Серес (Гърция)
с цел установяване изпълнението на чл. 4 от Закон 3446/2006 г. относно
законното придвижване на гръцки и чуждестранни товарни автомобили за частна и
обществена употреба и извършените от тях транспортни дейности. Служители на
митница Серес, след проверка на документите, установили, че се извършва
международен шосеен превоз на стоки (машини) за сметка на трети лица с
получател австрийската фирма с наименование WIRL.Ges.m.b.H и дестинация Гърция
с международна товарителница (СМR), която
не била попълнена коректно, тъй като в т. 2 от същата не фигурирали получателят
и неговите данни, което съставлявало нарушение по чл. 4, ал. 1.44 от Закон
3446/2006 г. Ищецът твърди, че за установеното нарушение била наложена глоба в
размер на 614.40 евро или равностойността на 1201.66 лв. и временно отнемане на
данните, необходими за движение на превозното средство до плащане на глобата.
Констативният акт за нарушението по чл. 4 от Закон 3446/2006 г. бил връчен на
ответника, като заедно с това били отнети четирите талона (два малки и два големи)
на влекача и ремаркето и предната регистрационна табела на товарния автомобил.
След като узнал за наложената глоба, ищецът още същия ден - 28.03.2017 г.
превел по банковата сметка на ответника сумата от 1300.00 лв. за заплащане на
глобата от 614.40 евро. С получената сума ответникът заплатил посочената глоба
и след представянето на платежния документ на компетентните органи, му били
върнати документите на товарния автомобил и неговата регистрационна табела. С
оглед на изложеното на ищеца била причинена вреда, която е в причинна връзка с
допуснатото нарушение от ответника във връзка с възложената му работа и
последното е извършено при форма на вината – небрежност, което налага
осъществяване на ограничена имуществена отговорност за покриване размера на претърпяната
от работодателя вреда. Ответникът дължи и лихва за забава върху посочената сума
от връчване на констативния акт за нарушението по чл. 4 от Закон 3446/2006 г.,
а именно 28.03.2017 г. Със Заповед № 9/19.04.2017 г. трудовото правоотношение с
ответника било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от
20.04.2017 г., като при връчване на документите за прекратяването му, същият не
заплатил размера на претърпяната от работодателя вреда, като поел ангажимент на
по-късен етап да я заплати, но не сторил това.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати сумата 1201.66 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени по време на трудовото
правоотношение при изпълнение на трудови задължения, а именно докато е
изпълнявал възложения му превоз на товари по определения му маршрут, както и
сумата 381.20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 1201.66 лв. за периода от 28.03.2017
г. до датата на завеждане на исковата молба в съда, ведно със законната лихва
върху главницата от 1201.66 лв., считано от подаване на исковата молба в съда
до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски по делото.
С допълнителна молба е уточнена
първоначалната такава, като е
посоченото, че нарушението на трудовото задължение от страна на ответника, имащ
качеството на работник, при извършване на съответния превоз на товари с курс
България-Европа-България с товарен автомобил с рег. № ВТ **** КА и полуремарке
с рег. № ВТ **** ЕВ се изразява в некоректно попълване на международната
товарителница (СМR), а именно в т. 2 от същата не фигурирали получателят и
неговите данни. Трудовото задължение на ответника съгласно длъжността, която
заемал „шофьор – тежкотоварен автомобил – 12 тона и повече“, било да попълва и
следи за коректното попълване на международната товарителница (СМR). Ответникът
нямал качеството на ръководител или на отчетник и съгласно трудов договор №
41/24.11.2014 г. уговореното месечно възнаграждение, което получавал било в
размер на 460.00 лв. На следващо място, ищецът твърди, че не е провел
рекламационното производство, което е предвидено в разпоредбата на чл. 210 от КТ, тъй като трудовото правоотношение между страните било прекратено двадесет
дни, след като същият се завърнал от посочената по-горе командировка. Ищецът
заявява, че не поддържа иска за заплащане на мораторна лихва в размер на 381.20
лв. за периода от 28.02.2017 г. до датата на завеждане на исковата молба в
сила.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника М.Я.Г., чрез адв. М.Б.,
в която заявява, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Ответникът не
оспорва наличието на трудовото правоотношение между него и ищеца, както и
сключеният между тях трудов договор № 41/24.11.2014 г. Счита, че не е причинил
виновно никакви вреди на работодателя си нито по небрежност, нито при или по
повод изпълнението на трудовите си задължения. Възразява на твърденията,
изложени от ищеца в исковата молба, че е виновен за наложената глоба. В
Ревизионния акт № 103/2017 г., издаден от началника на митница Серес, изрично
било посочено, че виновен за извършеното нарушение е ищецът ЕТ „Ш.-М.Б.“ със
седалище с. П., общ. Горна Оряховица. Пропускът, за който бил санкциониран
ищецът, не бил на ответника. Ищецът бил длъжен по смисъла на чл. 6, чл. 7 и чл.
8 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки да
попълни товарителницата при международния превоз на стоки. С трудовия договор,
сключен между страните, ответникът бил назначен като шофьор на тежкотоварен
автомобил. Съгласно конвенцията задължение да попълват данните в (СМR) е на
изпращача, превозвача и на получателя на стоката, а не на шофьора, който по
нареждане на ищеца е транспортирал от Австрия до Гърция машина за изцеждане на
маслини и добиване на зехтин. Ищецът не го бил уведомил за точния адрес на
получателя на стоката, за което ответникът многократно настоявал при
телефонните си разговори до пристигането си в Гърция. Ето защо, счита, че
митническите власти в Гърция правилно са санкционирали ищеца. Ответникът
възразява срещу твърденията му, че му е връчена цитираната в искова молба
Заповед № 113-1/17.03.2017 г. за командировка. Също така твърди, че не му е
връчвана и Заповед № 9/19.04.2017 г. за прекратяване на трудовото му
правоотношение, както и че до този момент не му е върната трудовата книжка,
въпреки че няколкократно е ходил да си иска от работодателя.
В съдебно заседание ищецът ЕТ „Ш.-М.Б.“
с. П., общ. Горна Оряховица се представлява от едноличния търговец М.К.Б. и
адв. Ж.Д.. Двамата поддържат исковата молба, като заявяват, че ищецът е издал
Заповед № 8/10.04.2017 г. във връзка с рекламационното производство по чл. 210
от КТ, с която е наредил да бъде наложена ограничена имуществена отговорност на
ответника, който следва да заплати сума в размер на 1300.00 лв., представляваща
наложена глоба за некоректно попълнена международна товарителница (СМR).
В съдебно заседание ответникът М.Я.Г.
се явява лично и с адв. М.Б., като двамата поддържат отговора на исковата
молба. Оспорват представените Заповед № 8/10.04.2017 г. и Заповед №
9/19.04.2017 г. да са сведени до знанието на ответника и същият да ги е
получавал. Освен това, представят жалба до Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Велико Търново, в която ответникът се оплаква, че незаконно му е задържана
трудовата книжка.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената справка от
Търговския регистър от 13.05.2020 г., ищецът ЕТ „Ш.-М.Б.“ е вписан в Търговския
регистър като едноличен търговец със седалище и адрес на управление с. П., общ.
Горна Оряховица. Същият се представлява от М.К.Б. и е с предмет на дейност
международна, транспортна и спедиторска дейност и услуги, транспортна и
спедиционна дейност в страната и съпътстващите я услуги и други дейности,
незабранени от закона.
От трудов договор № 9/23.06.2014 г. и трудов
договор № 41/24.11.2014 г. се установява, че страните са били в трудово
правоотношение, съгласно което ответникът е назначен при ищеца на длъжността „шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 тона и повече“ с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 460.00 лв.
Видно от пътен лист №
1000169/18.03.2017 г., същият е издаден за товарен автомобил „Волво“ с рег. №
ВТ **** КА и полуремарке „Крон“ с рег. № ВТ **** ЕВ, като е описан маршрутът,
който следвало да измине ответникът.
От Констативен акт за нарушение по чл.
4 от Закон 3446/2006 г. от 28.03.2017 г. се установява, че управляваният от
ответника товарен автомобил и полуремарке са спрени за проверка на 28.03.2017
г. в района на пътен участък Промахон-Серес от митнически служители, при която
се установило, че некоректно е попълнена международната товарителница (СМR) съгласно Закон 559/1997, ДВ бр. 78А.
Товарният автомобил превозвал машини от
България с получател австрийска фирма WIRL Ges.m.b.H и местоназначение Гърция, без да е
упоменат получателят в т. 2 на (СМR). Проверяващите митнически служители счели, че е налице нарушение
по чл. 4 от Закон 3446/2006 г., за което следва да се наложи санкция на осн.
чл. 4, ал. 1, т. 44 от Закон 3446/2006 г. в размер 614.40 евро и временно
спиране от движение на автомобила до плащане на глобата. Издаден е Ревизионен
акт № 103/30.03.2017 г., съгласно който е взето решение за извършеното
нарушение по чл. 4, ал. 1.44 от Закон 3446/2006 г. да се наложи глоба в размер
на 600 евро, както и държавна такса в размер на 14.40 евро, т. е. общо в размер
на 614.40 евро.
Видно платежно нареждане от 28.03.2017
г., ищецът е заплатил сумата 1300.00 лв., представляваща глоба, наложена в
Гърция.
Със Заповед № 8/10.04.2017 г. ищецът е
наредил да бъде наложена ограничена имуществена отговорност на ответника в
размер на 1300.00 лв., представляваща наложена глоба в Гърция за некоректно
попълнена международна товарителница (СМR). Наредено е, в случай на неоспорване
на заповедта в законноустановения срок, посочената сума да бъде удържана от
трудовото възнаграждение на ответника. Заповедта е връчена при условията на
отказ от страна на последния на 10.04.2017 г. В същата като свидетелите на
отказа са се подписали А.Д. и К.Б..
Със Заповед № 9/19.04.2017 г. е
прекратено трудовото правоотношение между страните на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1
от КТ. Същата не е подписана от ответника.
Ответникът е подал жалба от 17.07.2020
г. до Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, от която е видно, че в
същата прави оплаквания от ищеца, че последният отказал да му даде трудовата
книжка, както и че бил уволнен, но нямал връчена заповед за прекратяване на
трудовото му правоотношение. По делото е приложена покана от ищеца до
ответника, от която е видно, че първият е поканил втория да се яви в
седмодневен срок, за да получи трудовата си книжка. Поканата е изпратена на
5.08.2020 г. по „Български пощи“ ЕАД, видно от приложения към нея системен бон.
По делото са представени обяснения от
ЕТ „Ш. - М.Б.“ от 31.08.2020 г. до Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико
Търново.
По делото е приложена трудовата книжка
на ответника.
Извършена е служебна справка в НАП, от
която е видно, че ответникът М.Я.Г. за времето от 23.06.2014 г. до 26.09.2014
г., от 24.11.2014 г. до 20.04.2017 г., от 30.04.2018 г. до 16.07.2018 г. и от
12.07.2018 г. до 10.09.2018 г. е имал сключен трудов договор с ищеца.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели К.М.Б. и А.Х.Д..
Видно от показанията на свидетеля К.М.Б.,
същият е син на едноличния търговец – ищец по делото. Свидетелят работел при
баща си през 2017 г. като диспонент - ръководител на тежкотоварни автомобили.
Задълженията му били да кореспондира с шофьора и да следи как минава превоза на
стоките. Свидетелят работел с десет шофьора, като ответникът бил в неговата
група. Същият си спомня, че с ответника имало проблем, тъй като в Гърция били
съставили глоба на едноличния търговец за неправилно попълнена информация в
товарителницата. Счита, че това е задължение на шофьора. Едноличният търговец
заплатил глобата, тъй като товарният автомобил бил спрян от движение. Твърди,
че ответникът следвало да плати глобата и по тази причина му била връчена
заповед на 10.04.2017 г. Последният се ядосал и казал, че повече няма да работи
при тях и отказал да подпише заповедта. В конкретния случай ответникът не
попълнил цялото СМR.
От показанията на свидетеля А.Х.Д. се
установява, че същият работи при ищеца като експедитор вече 9 години.
Задължението му било да намира товар за автомобилите и да контролира шофьорите
по маршрутите, т. е. какъв товар да вземат и къде да го закарат. СМR следвало
да бъде попълнено или от шофьора, или от изпращача, като трябвало да има подпис
и печат от изпращача. Свидетелят твърди, че познава ответника, тъй като работел
при ищеца. Същият заявява, че знае за наложената санкция - глоба в Гърция, тъй като
СМR не било попълнено както трябва. Глобата била в размер на 1300.00 лв. и била
заплатена от ищеца, тъй като товарният автомобил бил спрян от движение.
Ответникът следвало да я заплати. Последният обаче отказал и не подписал
документа, който му бил предоставен. Последният представлявал заповед, издадена
от едноличния търговец.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 203 от КТ определя,
че работникът и служителят отговарят имуществено пред работодателя за вредите,
причинени по непредпазливост при и по повод изпълнение на трудовите задължения.
Размерът на ограничената имуществена отговорност (за разлика от пълната,
визирана в чл. 207 от КТ) е посочен в чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от КТ - до размера
на месечното трудово възнаграждение, а по отношение на ръководителите - до трикратния
размер на месечното трудово възнаграждение.
Ограничената имуществена отговорност се
осъществява по правилата на чл. 210 от КТ, за което работодателят издава
заповед. В нея следва да е посочено основанието и размерът на отговорността на
служителя/работника. Според чл. 210, ал. 2 от КТ, заповедта по ал. 1 се издава
в месечен срок от откриване на вредата или от плащането на сумата на третото
лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й. Заповедта може да бъде
оспорена по основание и размер в едномесечен срок от съобщаването й на
работника. Ако не бъде оспорена, работодателят може да удържи посочената в
заповедта сума от трудовото възнаграждение на работника, в случай, че трудовото
правоотношение не е прекратено. Ако трудовото правоотношение е прекратено,
отговорността се реализира по исков ред.
В конкретния случай от данните по
делото е видно, че предвидената в КТ процедура за налагането на ограничената
имуществена отговорност е изпълнена от работодателя. Вредата е нанесена на
28.03.2017 г., когато ищецът е санкциониран с Ревизионен акт № 103/30.03.2017
г. на заместник-началника на Митница Серес – Република Гърция. Същият е издал
във визирания едномесечен срок Заповед № 8/10.04.2017 г., която е връчена на
ответника на 10.04.2017 г. при условията на отказ. Отказът е удостоверен по
надлежния ред с подписи на две лица, идентифицирани с две имена като К.Б. и А.Д..
Това са разпитаните по делото свидетели К.М.Б. и А.Х.Д., от чиито показания се
установява, че посочената по-горе заповед е предоставена за връчване на
ответника, но последният отказал да я приеме и да се подпише. Освен това,
последният напуснал и работата си. Предвид изложеното съдът намира, че
заповедта е връчена надлежно на ответника. Трудовото правоотношение между
страните било прекратено на 20.04.2017 г., поради което за ищеца останала
възможността да реализира по исков ред отговорността на ответника.
Разпоредбата на чл. 210 от КТ изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: страните да са в трудово
правоотношение, работникът да е извършил действие или бездействие при или по
повод изпълнение на трудовите си задължения, да е настъпила вреда, която да е в
пряка и причинна връзка с поведението на работника.
По делото между страните няма спор, че
ответникът е бил в трудово
правоотношение с ищеца, за което е издаден трудов договор №
41/24.11.2014 г., както и че първият е извършил превоз на товар с товарен
автомобил с рег. № ВТ **** КА и полуремарке с рег. № ВТ **** ЕВ с курс
България–Европа–България, както и че с Констативен акт за нарушение по чл. 4 от
Закон 3446/2006 г. ищецът е санкциониран с глоба в размер на 614.40 евро за
некоректно попълнена товарителница (СМR) – не е вписано името на получателя на
стоката. Ответникът заплатил глобата на компетентните органи в Митница Серес,
след като му била изпратена сумата 1300.00 лв. от ищеца.
От доказателствата по делото обаче, не
се установява ответникът да е имал вменено задължение да попълва
товарителницата (СМR) при извършване на международен превоз на товари. По
делото ищецът не представи доказателства какви са неговите трудови задължения,
включително подписана от последния длъжностна характеристика. В тази връзка,
съдът намира, че подобни обстоятелства не могат да се установяват с разпит на
свидетели. По тази причина съдът не кредитира показанията на разпитаните
свидетели К.М.Б. и А.Х.Д., които твърдят, че попълването на товарителницата (СМR)
е задължение на шофьора – ответника по делото. Първият свидетел е син на
едноличния търговец – ищец по делото, а вторият от тях работи при него от много
години, включително и към настоящия момент. Свидетелите са заинтересовани от
изхода на делото и изложените от тях факти и обстоятелства са изолирани, т. е.
неподкрепени с други доказателства, а именно писмени такива.
Съгласно чл. 4 и 5 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), договорът за превоз
се установява с товарителница, която се изготвя в три оригинални екземпляра,
подписани от изпращача и от превозвача. Разпоредбата на чл. 6, б. „а-к“ от
конвенцията урежда реквизитите на товарителницата, сред които в б. „д“ - името
и адреса на получателя. Съгласно чл. 7, б. „а“ от конвенцията изпращачът
отговаря за всички разноски и щети, които би понесъл превозвачът вследствие
неточността или недостатъчността на данните, посочени в чл. 6, § 1, „б“, „г“, „д“,
„е“, „ж“, „з“.
Следователно, в чл. 7, § 1, б. „а“ от конвенцията
е предвидена отговорност на изпращача за всички разноски и щети, които превозвачът
би понесъл вследствие на неточност или недостатъчност на шест от задължителните
реквизити, посочени в чл. 6, § 1, „б“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“, сред които е и
името и адреса на получателя.
От представения Констативен акт за
нарушение по чл. 4 от Закон 3446/2006 г. ищецът е санкциониран с глоба в размер
на 614.40 евро за некоректно попълнена товарителница (СМR), тъй като липсвали
данните на получателя на стоката, което е задължително изискване по чл. 6 от конвенцията,
която нередовност попада в отговорността на изпращача съгласно чл. 7, § 1, б.
„а“ от същата. Задълженията на превозвача са визирани в чл. 8, § 1, б. „а“ и
„б“ от конвенцията, съгласно който по време на приемането на стоката за превоз
превозвачът е длъжен да провери: точността на данните в товарителницата относно
броя на колетите, маркировката и номерата им, както и видимото състояние на
стоката и опаковката й. Следователно, същият няма задължение да проверява
останалите данни, за чието вписване отговаря изпращача, включително името и
адреса на получателя на стоката, за което е санкциониран ищецът по делото.
По изложените съображения, съдът
намира, че нанесената вреда на ищеца не е вследствие на неизпълнение на
трудовите задължения от страна на ответника. Последният не е имал задължение да
попълва товарителниците (CMR) при извършване на превоз на стоки. Такова
задължение има изпращача на стоката и същият следва да отговаря при
нарушаването му.
С оглед на изложените съображения,
съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли, тъй като е неоснователен
и недоказан.
При този изход на делото ищецът следва
да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 400.00 лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЕТ „Ш.-М.Б.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. П., общ. Горна Оряховица,
представляван от М.К.Б., против М.Я.Г. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата
1201.66 лв. (хиляда двеста и един лв. 66 ст.), представляваща обезщетение за нанесени
имуществени вреди, причинени при изпълнение на трудови задължения и изразяващи
се в заплащане на глоба в размер на 614.40 евро за некоректно попълнена
товарителница (СМR) съгласно Констативен акт за нарушение по чл. 4 от Закон
3446/2006 г. от 28.03.2017 г. и Ревизионен акт № 103/30.03.2017 г. на
заместник-началника на Митница – Серес (Република Гърция) при извършване на
превоз на стоки с товарен автомобил с рег. № ВТ **** КА и полуремарке с рег. № ВТ
**** ЕВ, ведно със законната лихва върху главницата 1201.66 лв., считано от 12.05.2020
г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЕТ „Ш.-М.Б.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. П., общ. Горна Оряховица, представляван от М.К.Б.,
да заплати на М.Я.Г. с ЕГН ********** *** сумата 400.00 лв. (четиристотин лв.
00 ст.), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: