№ 1751
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110209494 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.Е.Г.“ ООД, ЕИК ХХХХ, против наказателно постановление
№ 40/2021 от 19.05.2021 г., издадено от председателя на Патентно ведомство на Република
България, с което на жалбоподателя на основание чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и
географските означения (ЗМГО) е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 127, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 2,
т. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗМГО.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му и присъждането на
направени по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалният му представител – редовно
уведомени, не се явяват.
Въззиваемата страна – Патентно ведомство, редовно призована, се представлява от юрк. В.,
същата пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, тъй като е било установено сходство между компонентите на търговски
обект, което би довело до объркване на потребителите. Моли да ѝ бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
1
приема за установено следното:
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление, на 22.02.2021 г.
актосъставителят Ф.Е.М. – старши експерт в Патентното ведомство на Република България,
в присъствието на М.И.И. – също старши експерт и Д.Д.Д. - инспектор в ОД на МВР -
Кърджали, на основание и в изпълнение на Заповед № З-140-[1]/10.02.2020 г. е извършил
проверка в търговски обект - бензиностанция, находящ в с. Железник, общ. Черноочене,
обл. Кърджали (на първостепенен път), стопанисван от дружеството-жалбоподател. В
резултат на проверката е съставен Акт № 2 от 22.02.2021 г. за извършване на следното
нарушение: използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 вр. чл. 13, ал. 1,
т. 2 от ЗМГО, като предлага услуги - продажба на дребно на горива в търговски обект,
използвайки графични елементи (комбинация от тъмносин и зелен цвят), без съгласието на
притежателя на регистрираната марка - OMV Aktiengesellschaft, Австрия, сходни на: -
регистрираната по национален ред марка с peг. № ХХХХ - фигуративна, регистрирана за
услуги от клас 35 от МКСУ, със срок на защита до 16.05.2025 г., както и регистрираната
европейска марка с peг. № ХХХХ, регистрирана за услуги от клас 35 от МКСУ, със срок на
защита до 27.04.2024 г.
Съгласно установеното в АУАН, проверяваният обект се състои от козирка, колонки за
зареждане на гориво и табло за обявление на цените на горивото, представени в тъмносин и
зелен цвят. В заключение е направен извод, че композиционното оформление на графичните
елементи, изобразени върху компонентите, от които се състои търговския обект са сходни
на композицията от графични елементи (представени в тъмносин и зелен цвят), включени в
състава на регистрираната европейска марка с peг. № ХХХХ. Установено е и че цветовото
съчетание на използваните знаци е сходно и на регистрираната по национален ред марка с
peг. № ХХХХ. Съгласно съставения АУАН, услугите, които се предлагат в търговския обект
са сходни на услугите от клас 35, за които са регистрирани марките с peг. №№ ХХХХ,
ХХХХ.
За така констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 2
на 22.02.2021 г., който бил предявен на управителя на същата дата и подписан без
възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН не били депозирани възражения по така съставения
АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания актосъставител Ф.М.. Показанията на
свид. М. съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като
еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
2
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН, и НП са издадени от
лица, притежаващи материална компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Словесното описание на нарушението в
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Предвид изложеното, съдът намери, че АУАН и НП са съставени без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание.
Въпреки гореизложеното, обаче, атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено поради неправилно приложение на материалния закон от страна на наказващия
орган, тъй като жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО.
Съгласно въпросната разпоредба лице, което използва в търговската дейност по смисъла на
чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана
марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а
едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 3000 до
20 000 лв. В чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО е посочено, че използване в търговската дейност е
предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или
съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този
3
знак. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, уреждащ съдържанието на изключителното право
върху марка, притежателят ѝ може да забрани на трети лица без негово съгласие да
използват в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е идентичен или
сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за
които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите,
която включва възможност за свързване на знака с марката.
По въпроса за сходството като елемент от състава на противоправното ползване на
търговска марка е налице съдебна практика както на ВАС, така и на ВКС.
За разлика от идентичността (еднакъв, тъждествен), сходството (близък, без да е еднакъв,
подобие, непълно съответствие) се характеризира с известни отлики между регистрираната
търговска марка и използвания от нарушителя знак, като тези отлики обичайно са явно
незначителни и незабележими за неспециалист в тази област. Отликата или изменението
може да засегне образния или словесен елемент на търговската марка и е толкова
незначително, че може да заблуди потребителя и точно затова води до нарушаване правата
на притежателя на защитеното право. Преценката за съотношението между регистрираната
марка и използвания знак от жалбоподателя следва да включва тяхната съпоставка във
визуален, фонетичен и смислов (семантичен) аспект. В този смисъл Решение № 513 от
16.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2562/2011 г., I н. о, Решение № 561 от 9.01.2012 г. на ВКС
по н. д. № 2819/2011 г., II н. о. и др.
По делото се установи, че жалбоподателят е стопанисвал търговски обект бензиностанция и
газстанция № 1, находящ в с. Железник, общ. Черноочене, обл. Кърджали (на първостепенен
път), състоящ се от козирка, колонки за зареждане на гориво и табло за обявление на цените
на горивото, представени в тъмносин и зелен цвят. Според настоящата инстанция обаче по
делото не се установява сходство между визията на горепосочените елементи от една страна
и регистрираната по национален ред марка с peг. № ХХХХ - фигуративна, регистрирана за
услуги от клас 35 от МКСУ, със срок на защита до 16.05.2025 г., както и регистрираната
европейска марка с peг. № ХХХХ, регистрирана за услуги от клас 35 от МКСУ, със срок на
защита до 27.04.2024 г. от друга, което да доведе до вероятност за объркване на
потребителите, включваща възможност за свързването им.
Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с посоченото в НП, че композиционното
оформление на графичните елементи, изобразени върху компонентите, от които се състои
търговския обект, са сходни на композицията от графични елементи (представени в
тъмносин и зелен цвят), доколкото цветът е само една част от цялостната визия на
процесния обект. Единствено употребата на тъмносин и зелен цвят, разположени по
подобен начин, не би могла да ангажира административнонаказателна отговорност. Същите
са с различни нюанси, регистрираните марки, посочени по-горе, се състоят от изписаното на
латиница лого на OMV, а знакът на жалбоподателя представлява лого на S.O.O.G.. Освен
разликата в наименованията, не е налице сходство и във вида на шрифта и размера им,
напротив – същите се различават драстично, което обстоятелство е видно с просто око.
Въпреки употребата на подобни цветове, разположени по подобен начин, връзката, която
4
релевантния кръг потребители може да направи между горепосочените марки и обектът на
жалбоподателя, е малко вероятна, тъй като, както бе посочено, сходството се характеризира
с известни отлики между регистрираната търговска марка и използвания от нарушителя
знак, като тези отлики обичайно са явно незначителни и незабележими за неспециалист в
тази област.
Неоснователно е възражението на административнонаказаващия орган за повишен риск от
заблуда, тъй като става въпрос за бензиностанция на първостепенен път, която се вижда от
потребителите от далече, докато те са в движение, доколкото посочената липса на визуално
сходство, дори да не бъде установена веднага (от далече, в движение), би била констатирана
още при навлизането в територията на обекта, тъй като логото на S O. фигурира на
козирката, таблото и на всяка една колонка, с достатъчно голям размер на шрифта и без
никакво сходство с логото на OMV.
В обобщение според съда липсва такова визуално, фонетично и смислово сходство между
регистрираната марка и ползвания знак от жалбоподателя, което би направило възможно
объркване на потребителите, каращо ги да свържат знака с марката и позволяващо
възползване на жалбоподателя от установената в практиката марка. Наказателно
постановление се издава, когато е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, като в случая според настоящата инстанция липсва елемент от състава на
твърдяното административно нарушение, поради което жалбоподателят не е нарушил
посочената разпоредба на ЗМГО, жалбата се явява основателна и процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния
закон.
При този изход на делото въззиваемата страна няма право на юрисконсултско
възнаграждение, но жалбоподателят има право на разноски, като своевременно претендира
такива, но не доказва размер и реалното им извършване, поради което искането му следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 40/2021 от 19.05.2021 г., издадено от председателя
на Патентно ведомство на Република България, с което на „Е.Е.Г.“ ООД, ЕИК ХХХХ, на
основание чл. 127, ал. 1 от ЗМГО е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 127, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 2,
т. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗМГО.
ОСТАВЯ без уважение искането на „Е.Е.Г.“ ООД, ЕИК ХХХХ, за присъждане на разноски.
5
ОСТАВЯ без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6