Решение по дело №857/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 284 ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба, подадена от И. Й. С., чрез адв. В. Т., срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 3000,00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради нарушение на разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС за периода от 24.12.2009г. до 20.04.2010г., както и сумата от 37 000,00 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради нарушение на разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС за периода от 20.04.2010г. до 14.06.2023г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба се излага следното: От м. 12.2009г. до 20.04.2010г. ищецът бил задържан като обвиняем с постоянна мярка „Задържане под стража“ в Ареста в гр. Пловдив. От 20.04.2010г. до 14.06.2023г. лицето изтърпяло ефективно наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в Пловдив. За тези два периода лицето претърпяло неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и унижение от нечовешките условия в Затвора, а именно – недостатъчна жилищна площ, без санитарен възел на определените места, похабени помещения, стари дюшеци с хлебарки и дървеници, липса на достатъчно дневна светлина в килиите, проблем с водоснабдяването и липса на адекватно лечение при необходимост. Излага се, че рядко са идвали външни фирми да пръскат против дървеници и хлебарки. В тоалетните и общите умивалници имало мишки. Не са били предоставяни препарати за лична хигиена. Пералнята редовно не работела, поради което лишените от свобода перяли дрехите си на ръка. Общата баня била на двора. В столовата била сервирана вкисната храна. В Затвора в Пловдив липсвало и адекватно медицинско наблюдение и лечение. Лицето страдало от херния. Не му е била предоставяна зъболекарска помощ, поради което към момента останал без зъби, а от това и до проблеми със стомаха.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба в следния смисъл:

Искът е неоснователен. Няма доказателства за претърпени неимуществени вреди. Лишените от свобода са лишени единствено от правото на свободно придвижване, но не и от друго. На ищеца му е осигуряван достъп в Затвора до тоалетна и до течаща вода. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за периода на престой в Ареста в гр. Пловдив.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от присъда с номер 86 от 07.07.2010г., постановена по НОХД с номер 1761/2010г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, И. С. е бил признат за виновен, че на 23.12.2009г., в село П., умишлено умъртвил баща си Й. С., като убийството е било извършено с особена жестокост, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за период от 20 години.

Видно от епикриза, издаден от П. поликлиника по хирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. Пловдив, спрямо С. е извършена операция на панталонна херния на 06.03.2023г.

Установява се от служебна бележка, издадена от Пловдивския затвор, че И. С. е бил условно предсрочно освободен от Затвора на 14.06.2023г.

По делото е приложено работното време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП „Д-р Жанета Демирева“. Видно от това писмено доказателство лишените от свобода се обслужват от д-р Ж. Д., д-р Й. Т., мед. специалист А. Г. и мед. сестра К. Ч..

На л. 19 от делото е приложен седмичен график на служебната пералня в Затвора.

На л. 31 от делото е приложена Таблица за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода.

По делото е приложена Таблица номер 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на 1 лишен от свобода – възрастен.

От л. 35 до л. 97 са приложени протоколи за извършена ДДД обработка в Затвора в гр. Пловдив. От тези протоколи се установява, че редовно е била извършвана дезинфекция в помещенията в Затвора срещу хлебарки, гризачи и дървеници. Първата фирма, извършваща ДДД обработка е била „Б.“, като от 15.05.2017г. фирмата, която е извършвала ДДД обработка е „К.“ ООД. От 08.02.2021г. обработката се е извършвала от „Ф.“ ООД. Мерките обхващат целия исков период, като установяват, че администрацията на Затвора в гр. Пловдив е полагал дължимите грижи за дезинфекцията на помещенията, в които лишените от свобода изтърпяват наказанията си.

Приложена е справка до старши комисар З. И., Началник на Затвора в гр. Пловдив, видно от която И. И. С. за периода от 20.04.2010г. до 23.11.2021г. е пребивавал на пост 2, стаи 71 и 81. Със Заповед от 04.11.2021г., в сила от 20.11.2021г., лицето е било разпределено в ЗО Хеброс. Данни за броя лишени от свобода в спалните помещения се съхраняват за период от 3 години, поради което запазените данни са едва от 18.06.2021г. От 18.06.2021г. до 23.11.2021г. лицето е било в стая 81, която е с капацитет от 7 души. За периода от 03.08.21г. до 23.11.21г. (113 дни) капацитетът е бил надвишен. Стаята е разполагала с отделна тоалетна. Имало е и два прозореца. Всяко спално помещение в Затвора е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените. Всяко помещение има течаща вода и санитарен възел. Затворът се отоплява с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Прането е по усмотрение на всеки – на ръка или в пералнята на Затвора. Банята се използва по график, а работещите я ползват всеки ден.

От становище от инсп. И. Т. И“СДВР“ в ЗООТ „Хеброс“ се установява, че ищецът е постъпил там на 23.11.2021г. За времето на изпълнение на наказанието е бил назначен на работа със Заповед с номер 187 от 25.01.2022г. на домакински щат на ЗООТ „Хеброс“ на длъжност „самоохрана“. Първоначално е бил настанен в стая номер 0, с още един лишен от свобода, а квадратурата е 9,97 кв.м. Санитарният възел и мокрото помещение са извън стаята, но е осигурен 24-часов достъп до тях. Тоалетната и умивалнята са общи за сградата. Достъп до банята настанените имат 3 пъти седмично по предварително утвърден график. В банята има 6 душа. На лишените от свобода се предоставя ежемесечно прах за пране и сапун за поддържане на лична хигиена. Има и достъп до медицинско обслужване, съгласно утвърден график. За времето от 06:00ч. до 20:30ч. имат право да пребивават на открито.

От л.109 до л. 157 са приложени справки за изписани материали на лишените от свобода.

По делото е приложена и медицинска документация, видно от която спрямо ищеца са извършвани медицински прегледи и е полагана медицинска грижа, като на 28.02.2023г. е установена едностранна или неуточнена ингвинална херния без непроходимост. На 19.02.2023г. е извършен преглед. На 21.10.2022г. е извършен общ медицински преглед. На 07.04.2014г. също е извършен преглед, при който са открити външни слухови проходи, обтурирани с церуминални маси с твърда консистенция. На 20.04.2017г. при преглед е установено уреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия.

В съдебно заседание бе разпитан свидетелят К., който изложи, че познава С.. Бил е с него в една килия за периода от 2019г. до края на престоя му в Затвора. В килията са били настанени 10-11 човека, но няма яснота каква е била нейната площ. Имало пералня в Затвора, но много време не работела. Има и хлебарки, като ДДД обработка се извършвала два или три пъти в годината. Не може да каже дали ищецът е получавал кризи, за да се наложи операцията. В Затвора имало и зъболекар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС урежда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. В тази връзка претенцията на ищеца е за обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди за времето, през което същият е пребивавал в Затвора в гр. Пловдив, както и в Ареста – Пловдив, като претенциите са разделени по размер и период.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 284 ЗИНЗС е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест и достойнство. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. Отговорността в тези случаи е невиновна, обективна и пълна, дължи се за цялото време, през което е доказано претърпяването на вреди и може да бъде ограничавана само на основания, предвидени в закона.

Разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС сочи, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на разпоредбата се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в 1/ липса на достатъчно жилищна площ, 2/ храна, 3/ облекло, 4/ отопление, 5/ осветление, 6/ проветряване, 7/ медицинско обслужване, 8/ условия за двигателна активност, 9/ продължителна изолация без възможност за общуване, 10/ необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София има материалноправна и процесуалноправна легитимация, доколкото съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от които са и областните служби „Изпълнение на наказанията“.

Чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС урежда, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. Тази база данни обаче се съхранява чрез „сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което пък по утвърдената „номенклатура на делата със рокове за съхраняване на ГДИН и териториалните поделения“ – ТС – НО 5, утвърдено със Заповед с номер Л-42 от 02.01.2020г. на Главния директор на ГДИН и утвърдената от Държавната агенция „Архиви“ се съхранява за срок от три години. По тази причина справката на ответника обхваща периода от 18.06.2021г. до датата на напускане на лицето от Затвора – 14.06.2023г. Именно от представената по делото актуална база данни се установи, че при престоя си в Затвора в Пловдив ищецът е бил лишен от минимална жилищна площ в стаите за няколко периода.

За периода от 18.06.2021г. до 23.11.2021г. лицето е било настанено в стая 81 в Затвора, като за периода от 03.08.2021г. до 23.11.2021г. (113 дни) стаята е била пренаселена, доколкото максималният й капацитет, съобразно площта й, е до 7 лишени от свобода. От 23.11.2021г. лицето е било преместно в ЗО „Хеброс“, като се установи, че при престоя му там няма нарушение на разпоредбата на ЗИНЗС.

Настоящият съдебен състав приема, че за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на задължението да му бъде осигурена минимална площ от поне 4 кв.м. в помещенията, в които е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“, следва да се присъди сумата от по 8 лв. за всеки един ден. В тази връзка предявената искова претенция на ищеца е частично основателна за сумата от 904,00 лв. (113 дни по 8 лв.)

Установи се по делото, че коридорите и всички общи помещения са се почиствали и дезинфекцирали редовно. Извършвана е ДДД обработка редовно. Местата за изтърпяване на присъдата са били снабдени със собствен санитарен възел и мивка, с постоянно течаща вода. Осигурявана е баня с топла вода по график.

Тук следва да се посочи, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на ЗИНЗС. Не се събраха данни, че уреденото в Правилника за прилагане на ЗИНЗС не е било спазена в случая на ищеца. Освен това в Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на ООН по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева през 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 633 С от 1957г. и 2076 от 1977г. е посочено, че във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода, прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, а прозорците трябва да са така конструирани, че да има циркулация на свеж въздух; изкуственото осветление трябва да е достатъчно силно, за да не се уврежда зрението на лишените от свобода; санитарните възли трябва да са достатъчно на брой, за да може всяко лице да удовлетворява естествените си потребности; къпалните помещения и броя душове трябва да са достатъчни, за да може всяко лице да се къпе толкова често, колкото се изисква за общата хигиена, при нормална температура. От събраните по делото доказателства не се установи нарушение на което и да било от изложените до тук изисквания към местата за търпение на наказанието „лишаване от свобода“.

В Затвора за всеки лишен от свобода е било осигурено легло, достъп до топла течаща вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода, а работещите са имали достъп до баня всеки работен ден. Пералнята се използвала по утвърден график. Тоалетните във всяка една стая били обособени помещения с отделен вход. Във всеки санитарен възел имало достъп до течаща вода. Отоплението в Затвора се осъществявало от централно парно отопление. Проветряването на стаите ставало чрез отваряне на прозорците. Хигиената в стаите се е осъществявала от самите лишени от свобода, за което получавали ежемесечно материали.

Разпитаният свидетел в полза на ищеца не успя да обори представените по делото писмени доказателства, като съдът му дава вяра единствено по отношение на твърденията за пренаселеност.

От приложената по делото медицинска документация се установи, че лицето е било преглеждано, като му е извършена и операция, но не се доказа връзка между престоя на лицето в Затвора и влошаване на здравословното му състояние. Твърдението му, че е останала без зъби остана недоказано.

Необходимо е да се посочи, че ответната страна с отговора на исковата молба направи възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца. Същото е основателно. Чл. 110 ЗЗД урежда, че с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В ЗИНЗС липса уреден друг срок, след който да се смята, че вземането на кредитор се погасява по давност. Следователно в случая е приложима общата разпоредба. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че е приложима и разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, която урежда, че давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането на лишен от свобода спрямо ГДИН от нарушение на ЗИНЗС е изискуемо след всяко нарушение, т.е. всеки един ден се явява ново нарушение, за което може да се претендира обезщетение на претърпени неимуществени вреди. От изложеното се достига до извод, че цялата претенция на ищеца, обхващата престоя му в Ареста – Пловдив, е погасена по давност. По давност е погасена и претенцията му, обхващаща престоя му в Затвора – гр. Пловдив за периода от 20.04.2010г. до 19.04.2019г.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца се дължат разноски за заплатена държавна такса в размер на 10,00 лв. Липсват доказателства за заплатен хонорар на адв. Т., поради което не се дължат разноски.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да заплати в полза на И. Й. С., [ЕГН], сумата от 904,00 лв. (деветстотин и четири лева), представляваща обезщетение за претърпени от лицето неимуществени вреди от престоя му в Затвора в гр. Пловдив, поради поставянето му в неблагоприятна среда, а именно неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от 113 дни (от 03.08.2021г. до 23.11.2021г.), с което е нарушена разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС, като периодът на исковата претенция е за времето от 20.04.2010г. до 14.06.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 904,00 лв. до пълния претендиран размер от 37 000,00 лв. - обезщетение за претърпени от И. Й. С., [ЕГН], неимуществени вреди от престоя му в Затвора в гр. Пловдив, поради поставянето му в неблагоприятна среда, за периода от 20.04.2010г. до 02.08.2021г. и от 23.11.2021г. до 14.06.2023г., поради неоснователност.

 

ОТХВЪРЛЯ предявената исковата претенция от И. Й. С., [ЕГН], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София да бъде постановено решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от 3 000,00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престоя на И. Й. С., [ЕГН], в Ареста в гр. Пловдив, поради поставянето му в неблагоприятна среда, с което е нарушена разпоредбата на чл. 3 ЗИНЗС, за периода от м.12.2009г. до 20.04.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, да заплати в полза на И. Й. С., [ЕГН], сумата от 10,00 лв. – дължима държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив, по реда на глава дванадесета от АПК, чрез касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.