№ 260104 / 13.11.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. М., 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М., трети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 1331 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2., ал.1, т.3 от З..
Ищецът Ц.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx е предявил против Прокуратура на Р. Б. г. б. 2. осъдителен иск със следното искане/петитум/: да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца П. обезщетение за имуществени вреди от неправомерно повдигнато и поддържано срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 118, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК, изразяващо се в направените разноски по организиране на адвокатска защита, както следва: 500,00 лв. за зашита по ДП № 930/2016 г. по описа на РУ-МВР-М., 1 600,00 лв. по НОХД № 257/2017 г. по описа на Окръжен съд-М., 800,00 лв. по ВНОХД № 126/2019 г. по описа на Апелативен съд-София и 600,00 лв. по КНД № 64/2019 г. на ВКС, или общо в размер на 3 500,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на окончателната оправдателна присъда на ВКС-09.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
В хода на досъдебно производство № 930/2016 г. по описа на РУ-М., Ц.Д.П. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 118, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. В постановлението се твърдяло, че на 05.11.2016 г. ищецът, в с.Г., обл.М., направил опит умишлено да умъртви лицето К. Г. Д., като му нанесъл с нож прободни рани в областта на гърба и в областта на гръдния кош, като деянието е останало недовършено по независещи от ищеца П. причини.
Въпреки възраженията на ищеца, че описаното не съставлява престъпление, бил изготвен обвинителен акт от Окръжна прокуратура-М., като съответно бил предаден на съд за соченото престъпление. В ДП ищецът бил защитаван и представляван от адвокат, за което заплатил хонорар от 500,00 лв.
Окръжен съд-М., по образуваното НОХД № 257/2017 г. по описа на съда, с присъда от 07.11.2018 г., бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и осъден на наказание ,,лишаване от свобода‘‘ за срок от 3 години, отложено от изтърпяване за срок от 5 години. Също бил осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 25 000,00 лв. За тази инстанция бил ангажирал адвокат и заплатил хонорар от 800,00 лв., като адвокатът в хода на производството се разболял и ангажирал нов адвокат и съответно отново заплатил сумата от 800,00 лв.
Тази присъда била обжалвана от ищеца П. пред Апелативен съд-София. С присъда № 9/17.04.2019 г. по ВНОХД №126/2019г. по описа на САС ищецът бил признат за невиновен, като бил отхвърлен и предявеният срещу него граждански иск.
Присъдата на САС била потвърдена с Решение № 32/09.04.2020г. ПО кнд № 64/2020г. по описа на ВКС. Присъдата влязла в законна сила на 09.04.2020 г.
От така водената наказателна дейност срещу ищеца, спрямо него са настъпили имуществени вреди, представляващи общата стойност на посочените по-горе заплатени адвокатски хонорари в общ размер на 3 500,00 лв., която сума претендира и с настоящият иск, ведно със законната лихва.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от представител на Прокуратурата на Р.България-прокурор А. И. е постъпил писмен отговор на исковата молба. Ответникът намира исковете са допустими, но неоснователни и недоказани.
Твърди се в писмения отговор на исковата молба, че ищецът П. не бил ангажирал доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощен защитник.
Не следва да се ангажира отговорността на прокуратурата за разноските, направени от ищеца за съдебните инстанции. Ако следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинени имуществени вреди на ищеца, то е единствено за разходи за адвокатско възнаграждение само за един адвокат и то в минимален размер, предвиден в Наредба № 1/2004г.
Страните, в проведеното публично съдебно заседание, редовно призовани: ищецът се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа иска; ответникът Прокуратура на Р. България се представлява от прокурор А. И., която поддържа писмения си отговор и оспорва иска.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2., вр. с чл.12 от ГПК, по вътрешно убеждение, въз основа на закона и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството.
Разгледан по същество, съдът намира искът за частично основателен.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени.
Видно е от приложени към делото като доказателство ДП № 930/2016г. по описа на РУ-М., НОХД № 257/2017 г. по описа на Окръжен съд-М., ВНОХД № 126/2019 г. по описа на Апелативен съд-София, КНД № 64/2019 г. на ВКС и не се спори между страните относно следното:
В хода на досъдебно производство № 930/2016 г. по описа на РУ-М., Ц.Д.П. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 118, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. В постановлението се твърдяло, че на 05.11.2016 г. ищецът, в с.Г., обл.М., направил опит умишлено да умъртви лицето К. Г. Д., като му нанесъл с нож прободни рани в областта на гърба и в областта на гръдния кош, като деянието е останало недовършено по независещи от ищеца П. причини.
Въпреки възраженията на ищеца, че описаното не съставлява престъпление, бил изготвен обвинителен акт от Окръжна прокуратура-М., като съответно бил предаден на съд за соченото престъпление. В ДП ищецът бил защитаван и представляван от адвокат, за което заплатил хонорар от 500,00 лв.
Окръжен съд-М., по образуваното НОХД № 257/2017 г. по описа на съда, с присъда от 07.11.2018 г., бил признат за виновен по така повдигнатото му обвинение и осъден на наказание ,,лишаване от свобода‘‘ за срок от 3 години, отложено от изтърпяване за срок от 5 години. Също бил осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 25 000,00 лв. За тази инстанция бил ангажирал адвокат и заплатил хонорар от 800,00 лв., като адвокатът в хода на производството се разболял и ангажирал нов адвокат и съответно отново заплатил сумата от 800,00 лв.
Тази присъда била обжалвана от ищеца П. пред Апелативен съд-София. С присъда № 9/17.04.2019 г. по ВНОХД №126/2019г. по описа на САС ищецът бил признат за невиновен, като бил отхвърлен и предявеният срещу него граждански иск.
Присъдата на САС била потвърдена с Решение № 32/09.04.2020г. по КНД № 64/2020г. по описа на ВКС. Присъдата влязла в законна сила на 09.04.2020 г.
Видно е от приложени към исковата молба в заверени преписи адвокатски пълномощни и договори за правна защита и съдействие: по ДП № 930/2016 г. по описа на РУ-МВР-М., ищецът е упълномощил адвокат, като е договорено възнаграждение от 500,00 лв., за което е отбелязано, че е изплатено; по НОХД № 257/2017 г. по описа на МОС е бил упълномощил последователно двама адвокати- първо адв. Виолета Фишева, за която е отбелязано, че договореното възнаграждение е по НМАВ и възнаграждението е отбелязано като изплатено, след което с договор за правна зашита и съдействие от 04.06.2018 г. е упълномощил и адв. Гаврил Николов, на който е изплатил сумата от 800,00 лв., което е отбелязано в договора; по ВНОХД № 126/2019 г. по описа на САС е ползвал адвокатска защита, за което е заплатил сумата от 800,00 лв., което е вписано в договора за пр. защита и съдействие; по КНД № 64/2020 г. е заплатил адвокатски хонорар от 600,00 лв., което е удостоверено.
При така изложеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 2., ал.1, т.3 от З.: ,,Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано‘‘.
Налице е първата предпоставка за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Р.България-повдигнато е на ищеца обвинение в престъпление по чл. 118, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК и е внесен от прокурора обвинителен акт в Окръжен съд-М., с което е инициирано триинстанционното наказателно съдопроизводство срещу Ц.Д.П..
В процесния случай безспорно лицето е оправдано с крайният съдебен акт/ въпреки, че на първа инстанция е получил осъдителна присъда/, поради което е налице тази предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника.
По делото са представени и писмени доказателства, видно от които ищецът, вледствие на неправомерното повдигнато срещу него обвинение е претърпял имуществени вреди за изплатени от него адвокатски хонорари в различните инстанции. Въпросът е в какъв размер следва да се уважат претенциите.
По: ДП № 930/2016 г. по описа на РУ-МВР-М., ВНОХД № 126/2019 г. по описа на САС и КНД № 64/2020 г. ищецът е бил упълномощил само един адвокат за всяка от инстанциите, като сумите, за които е установено, че е заплатил като адвокатски хонорари, съответстват на исковите суми и искът в тази част следва да се уважи.
По отношение на НОХД № 257/2017 г. по описа на МОС се установи, че ищецът П. е ползвал последователно двама адвокати-В.Фишева, за която не е посочена каква конкретна сума е заплатена на адвоката, а впоследствие поради нейното заболяване-Г. Николов, на който ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение от 800,00 лв. Съгласно общото правило, заложено в чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за един адвокат. В случая, ответникът следва да бъде осъден да заплати само 800,00 лв. разноски за упълномощения от ищеца адвокат, с който е завършено разглеждането на производството по НОХД №257/2017г./адв.Николов/, тъй като не може да се вмени във вина на Прокуратурата, че ищецът е трябвало да упълномощи двама адвокати, за да претендира това вземане. Ответникът следва да бъде осъден да заплати реално претърпените от ищеца П. имуществени вреди от обвинението до техния обичаен размер- за един адвокат, за който е доказано изплатеното възнаграждение.
Водим от горното съдът намира, че искът следва да се уважи до размер от 2. 700,00 лв.-за имуществени вреди за изплатените и посочени по-горе адвокатски възнаграждение, а да се отхвърли като неоснователен над уважения до предявения размер от 3 500,00 лв.-в частта относно претендирани още 800,00 лв. втори адвокатски хонорар по НОХД № 257/2017 г. по описа на МОС.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.10, ал.3 от З., в полза на ищеца следва да бъдат присъдени реализираните от него деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК-държавната такса изцяло, а адвокатското възнаграждение - съразмерно с уважената част от иска/231,42 лв./, или разноски в общ размер от 241,42 лв.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2. от ГПК, вр. чл. 2., ал.1, т.3 от З.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. г. б. 2. ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx обезщетение за имуществени вреди от неправомерно повдигнато и поддържано срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 118, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК, изразяващо се в направените разноски по организиране на адвокатска защита, както следва: 500,00 лв. за зашита по ДП № 930/2016 г. по описа на РУ-МВР-М., 800,00 лв. по НОХД № 257/2017 г. по описа на Окръжен съд-М., 800,00 лв. по ВНОХД № 126/2019 г. по описа на Апелативен съд-София и 600,00 лв. по КНД № 64/2019 г. на ВКС, или общо в размер на 2. 700,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на окончателната оправдателна присъда на ВКС-09.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, над уважения до предявения размер от 3500,00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Прокуратура на Р. Б. г. б. 2. ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Д.П., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx сумата от 241,42 лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение- съразмерно с уважената част от иска и държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: