ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 219
гр. Перник, 25.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. В.
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500138 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1290 от 11.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1858/2022 г., Районен съд
Перник е допуснал на основание чл. 34, ал. 1 ЗС делба на поземлен имот с кадастрален
идентификатор *** заедно с построената в него на етап груб строеж жилищна сграда, при
следните квоти:
- ½ (една втора) за В. Р. В.;
- ½ (една втора) за К. К. К..
Срещу решението, в частта относно жилищната сграда, е постъпила въззивна жалба от
В. Р. В.. Иска се въззивният съд да съобрази наличието на твърдяната пред първия съд
трансформация на лично имущество по време на прекратения вече брак на страните и да
измени квотите, при които е допусната делбата. Поддържа се, че правилните квоти на
съсобственост на сградата са 19/20 (деветнадесет двадесети) за В. Р. В. и 1/20 (една
двадесета) за К. К. К.. Изтъква се, че т. 4 от ППВС № 5/1972 г. не намира приложение, тъй
като сградата в процесния случай не е построена със семейни средства.
Сочи се, че В. Р. В. е вложил свои лични парични средства при построяването на
сградата в общ размер от 89 000 лв.
На първо място, на 29.11.2017 г. родителите му Р. В. Р. и Е. Г. Р. продали свой
собствен имот за сумата от 60 000 лв. и му я предоставили чрез банков превод, изходящ от
Райко В. Р., на 12.12.2017 г. Неправилен бил изводът на първия съд, че тъй като страните по
делото (ищец и ответник пред ПРС, въззивник и въззиваем пред ПОС) живеели заедно в
продадения собствен на родителите на ищеца апартамент до продажбата, то и сумата от
1
продажбата следвало да се счита предоставена общо на двамата.
На следващо място, на 31.07.2019 г. майката на въззивника Е. Г. Р. му превела по
банков път сумата от 2000 лв.
На 04.03.2021 г. баща му Р. В. Р. му превел по банков път сумата от 16 000 лв. с
основание „превод за закупуване на строителни материали“.
На 05.03.2021 г. майка му Е. Г. Р. му превела по банков път сумата от 11 000 лв. с
основание „строеж на къща в кв. Васил Левски“.
В тази връзка в жалбата се сочи още, че изтегленият от ответницата кредит по време на
брака между страните е послужил само за изграждане на основите, а останалата част от
сградата е изградена със средства на ищеца.
Поддържа се още, че получените от ответницата и взети предвид в мотивите на първия
съд доходи и средства от нейните родители са за период, чиято начална дата предшества с
пет години началото на строителството, и съответно не е доказано да са вложени в
строителството.
Оспорва се приетото от първия съд по отношение на вложения от ищеца и баща му
личен труд.
С тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение в частта относно квотите в
съсобствеността на сградата и постановяване на ново, с което да се допусне делба при квота
от 19/20 за ищеца и 1/20 за ответницата. Претендират се разноски.
Въззиваемият оспорва жалбата с отговор. Сочи, че по отношение на сумата от 60 000
лв. е дадена от родителите на ищеца за нуждите на цялото семейство, към което към този
момент е принадлежала и ответницата. Предвид това, изтъква, че правилно първият съд е
приел, че влагането им в строителството на сградата не представлява частична
трансформация на лично имущество. По отношение на останалите получени от родителите
на ищеца суми заявява, че хронологично същите са получени след изграждане на сградата
като груб строеж, поради което е без значение дали и как са изразходвани. При тези
възражения иска решението да бъде потвърдено в обжалваната му част и претендира
разноски.
По доказателствените искания:
В жалбата въззивникът сочи, че неправилно първият съд не е допуснал изготвянето на
съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно стойността на разходите
за строителството на сградата, без в тях да се включва трудът на ищеца и на неговия баща
според вече събраните доказателства. Искането е за събирането на доказателство, което не е
необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, поради което същото следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, на осн. чл. 267 и 268 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.04.2024 г. от
10.45 ч., за която дата и час да се призоват страните.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на съдебно-
техническа експертиза поради липсата на необходимост.
СЪОБЩАВА на страните проекта за въззивен доклад съобразно мотивната част на
определението.
УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на въззивника – и
препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба,
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3