Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 493 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж“ чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.,
клон България“ срещу К.В. С., съединени при условията на евентуалност с
обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че по
силата на договор за потребителски заем с номер CREX-. от 05.12.2017 г.,
сключен между ищцовото дружество и ответника, на
последния бил предоставен паричен заем в размер на 1810,30 лева. Усвояването на
посочената сума ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле
„удостоверение на изпълнението“. Въз основа на чл. 1 от договора за ответника
възниквало задължение да погаси заема на 28 месечни вноски - всяка по 79,13
лева, които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, при годишен
процент на разходите - 18,86% и годишен лихвен процент - 17,40%.
Длъжникът К. С.преустановил
плащането на вноските по договора за кредит на 05.03.2018 г., като към тази
дата били погасени две месечни вноски. На основание чл. 3 от договора вземането
на кредитора ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изплати остатъка по заема
в размер на 2057,38 лева, представляващ оставащите 26 месечни погасителни
вноски към 05.04.2018 г., към която дата кредитът станал изискуем в целия му
размер.
Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си и това
принудило кредиторът да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която
изрично обявил вземането си за изискуемо и го канел да го погаси.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми по сключения на 05.12.2017 г. договор за потребителски
кредит, а именно: главница в размер на 1703,79 лева, договорна (възнаградителна) лихва в размер на 353,59 лева за периода
от 05.03.2018 г. до 05.04.2020 г., мораторна лихва за
забава в размер на 160,13 лева за периода от 05.04.2018 г. до 08.03.2019 г.,
вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 25.03.2019 г. до окончателното ù изплащане.
При условията на евентуалност, в
случай на отхвърляне на главните установителни
искове, моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми.
Процедурата по размяна на книжа е
спазена.
Ответникът К. Славев чрез назначения
му особен представител е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба, с който е оспорил исковете по основание и размер, с твърдения, че по
делото липсвали доказателства за размера на дължимите суми.
Наред с това не били представени и
доказателства за представителна власт на лицата, подписали договор за
потребителски кредит CREX-15551759 от 05.12.2017 г.
Особеният представител прави
възражение за недействителност на клаузи от сключения договор за потребителски
кредит, като противоречащи на императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Прави
възражение за нищожност на уговорената в договора за кредит клауза за договорна
лихва поради прекомерност и поради противоречие с добрите нрави.
Сочи, че по делото липсвали
доказателства, че ответникът е запознат с Общите условия на договора и че
такива са му предоставени. Твърди, че ответникът не е получил и екземпляр от
приложения „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити”. Наред с това погасителният план не бил изготвен от правоимащо лице.
Отделно от това, по делото липсвали
доказателства, че предсрочната изискуемост е била надлежно обявена на
кредитополучателя.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.,
Париж“ чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България“ е подал на 25.03.2019
г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответника К.В. Славев за дължими суми по договор за паричен
заем от 05.12.2017 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 248/2019 г.
на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 200/25.03.2019 г. против длъжника и
настоящ ответник.
Така издадената заповед за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно представения договор за
потребителски кредит CREX-. от 05.12.2017 г., сключен между ищцовото
дружество (кредитор) и К.В. Славев (кредитополучател), ведно с приложените към него Общи условия на кредитора и
погасителен план, кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата
от 1810,30 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 28 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 79,13 лева (видно от представения погасителен
план), при уговорен лихвен процент – 17,40% и годишен процент на разходите – 18,86%.
По делото са представени също и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, както и покана от ищцовото дружество до ответника,
по силата на която последният е поканен в едноседмичен срок от получаването ù
да заплати дължимите от него суми по сключения договор за потребителски кредит.
Представен е и служебен
бон, издаден на 05.12.2017 г. за закупено от ответника мобилно устройство, марка „Samsung“, модел „S8 plus“, на стойност 1499,00 лева. Сумата от кредита е с цел финансиране именно на тази
покупка.
По делото е прието и заключение на
вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, от което се
установява, че ищцовото дружество е предоставило на
ответника паричен заем в размер на 1810,30 лева, който е усвоен на 05.12.2017
г. с превеждане на сумата на „Технополис България“ ЕАД за закупуване на мобилно
устройство, марка „Samsung“, модел „S8 plus“. До датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 158,26
лева, с които е погасил част от дължимата главница в размер на 106,51 лева и
част от договорната лихва в размер на 51,75 лева. Според вещото лице
кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на кредита на 05.03.2018
г., като към тази дата е погасил погасителни вноски с падежи съответно на
05.01.2018 г. и на 05.02.2018 г.
Вещото лице е посочило, че размерът
на непогасеното задължение на ответника към ищцовото
дружество е, както следва: 1703,79
лева – главница; 353,59 лева – договорна лихва, както и обезщетение за забава в
размер на 160,13 лева за периода от 05.04.2018 г. до 08.03.2019 г., вкл.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност
и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният
интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на
настоящото производство, връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между ищцовото дружество и ответника във връзка със сключения
договор за паричен заем, изпълнение на задължението на
заемодателя да предаде заемната сума, размера на незаплатените суми по договора
от ответника, както и че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем и
ответникът е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж“
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, в качеството му на кредитор
и ответника, в качеството му на кредитополучател, въз основа на сключения договор
за потребителски заем с номер CREX-15551759 от 05.12.2017 г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна
индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на
сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност, поради
което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата
на валидно облигационно правоотношение. Кредитополучателят се е запознал с
условията на договора, като е удостоверил този факт с положения от него подпис.
Изправността на ищцовото дружество досежно задължението му за предоставяне на парични средства
на кредитополучателя не се оспорва от последния, а се установява и от
заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза.
Първият спорен по делото въпрос е
относно действителността на договора с оглед въведеното от ответника чрез
назначения му особен представител възражение същият да противоречи на
императивни изисквания на ЗПК.
Настоящият договор за кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит (обн.,
ДВ, бр. 18/05.03.2010 г.). Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
От коментирания договор за
предоставяне на паричен заем се установи, че същият е сключен в предвидената в
чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера
на предоставения заем от 1810,30 лева, общ размер на плащанията (с включена
първоначална вноска) от 2235,64 лева, стоката или услугата и нейна цена –
раздел финансирани стоки и услуги; лихвения процент по кредита – фиксиран
годишен лихвен процент от 17,40% и годишният процент на разходите – 18,86%,
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Изискването на т. 9а на чл. 11, ал. 1 ЗПК
не намира приложение в случая, доколкото с договора не е уговорен референтен
лихвен процент, приложим за договори с променлива лихва, какъвто не е настоящият
случа. Налага се изводът, че са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 –
12 и 20 ЗПК, поради което съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника чрез назначения му особен представител за несъответствие на договора
с установените реквизити, съответно и не може да бъде споделена тезата за
недействителност на договора в неговата цялост.
За неоснователни съдът преценява и
доводите за недействителност на договора за кредит в частта относно размера на
лихвата и начина на изчисляването ù. Уговореният лихвен процент е
приблизително два пъти над размера на законната лихва по просрочени задължения
(съобразно чл. 1 от ПМС № 426/18.12.2014 г. на МС, годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен
процент на БНБ, който към датата на сключване на договора е 0 плюс 10 процентни
пункта добавка). Така уговореният размер, като част от ГПР, а и размерът на
последния – 17,40%, не надвишават установения в нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимум, поради което и не може да се приеме доводът, че възнаграждението на
кредитора противоречи на морала и добрите нрави.
Неоснователен е и доводът, изложен в
отговора на исковата молба, че по делото не били представени доказателства за
учредена представителна власт на лицата, подписали договора за кредит от името
на ищцовото дружество. Това е така, тъй като ответникът не разполага с възражение за липса на
представителна власт на лицето, договаряло за дружеството - ищец, тъй като само
юридическото лице е субектът, който може да се позовава на този факт.
Юридическото лице е обвързано от действията на представляващия го. Когато между
представляван и представител няма спорове относно предмета и обема на
представителната власт, то насрещната страна по договора не може да предизвиква
такива спорове, като черпи права за себе си. Обратното разбиране противоречи на
вложения от законодателя смисъл в института на представителството и последиците
за страните по договора, по който има действия чрез представител, както и на справедливостта
и добрите нрави (в този смисъл решение № 291/02.08.2011 г. на ВКС по гр. д. №
959/2010 г., ІV г. о.). При това, нищожността на договора, сключен без
представителна власт е висяща, защото може да бъде потвърдена от лицето, от
чието име е сключен договорът, а от всички действия на кредитора следва, че
същият приема така сключения договор за кредит.
Следващият спорен по делото въпрос е
упражнено ли е надлежно от кредитора правото на предсрочна изискуемост.
Съобразно уговореното в т. 3 от условията
на договора, при просрочие на две или повече месечни
вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички
определени по договора надбавки и обезщетение за забава, без да е необходимо
изпращане на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.
Съобразно дадените задължителни
указания с т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост
съставлява изменение на договора за кредит, което настъпва с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Ето защо и за да бъде завършен
преобразуващият фактически състав за отнемане преимуществото на срока, е
необходимо не само обективният факт на допусната забава на две или повече
месечни вноски, а още и нарочно изявление от името на кредитора до длъжника за
обявяване кредита за предсрочно изискуем.
В настоящия случай по делото е
представена единствено покана до длъжника, съдържаща изявлението на кредитора
за упражнено негово право да обяви кредита за предсрочно изискуем, но липсват
данни същата реално да е била изпращана до ответника, респ. получена ли е тя
или не от ответника. Ето защо и следва да се приеме, че към датата на сезиране
на заповедния съд фактическият състав за отнемане преимуществото на срока за
връщане на предоставения кредитен ресурс и по отношение на непадежиралите
вноски е бил недовършен.
При това положение съдът съобрази ТР № 8/02.04.2019 г., постановено по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което предявеният
по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение.
Предвид на това следва да бъдат
присъдени вноските с настъпил падеж към приключване на съдебното дирене в
настоящото производство.
С оглед гореизложеното и
съобразявайки заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна
експертиза, от което се установява, че единствено вноските под номер 27 и 28 не
са с настъпил падеж и предвид липсата на ангажирани доказателства от ответната
страна за извършвани плащания след 05.03.2018 г., съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен за сумата от 1548,91
лева, представляваща главница и за сумата от 350,21 лева – договорна лихва,
както и за сумата от 160,13 лева – мораторна лихва за
забава. До пълния предявен размер от 1703,79 лева – главница и 353,59 лева –
договорна лихва, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При отхвърляне частично на главния
иск за главница и договорна лихва, съдът следва да разгледа предявените
евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за разликата между уважената и отхвърлената част.
При частичното отхвърляне на
главните установителни искове за главница и договорна
лихва по договора за кредит възниква процесуалното условие за разглеждане на
евентуалните искове за същото вземане. Възможността съдът да се произнесе по
евентуалния иск при частично уважаване/отхвърляне на главния е приета с решение
№ 25/03.04.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на ВКС, І т. о., в което е посочено,
че няма пречка за частично положително произнасяне и по двата иска, като
евентуалният ще се разгледа само в частта, в която главният е отхвърлен.
Възможността пък за съединяване на установителен иск
по чл. 422 ГПК с осъдителен иск за същите вземания е допусната с решение № 139/05.11.2014
г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о., както и с определение № 387 по ч.
т. д. № 1369/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о.
С исковата молба ищецът е направил изявление
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В хипотезата на осъдителен
иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на ищеца, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на
предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник (решение
№ 198/18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., ТК, I т. о.). Следователно ищецът
е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Налице са и
предвидените в договора предпоставки за това, а именно – неплащане на две и
повече поредни погасителни вноски, от което следва, че към настоящия момент е
изискуема и останалата част от цялата главницата по договора за кредит. От
заключението на вещото лице се установява, че остатъкът от главницата, след
приспадане на платените вноски и на падежиралите към
датата на заявлението, за които ще бъде уважен установителният
иск, се равнява на сумата 154,88 лева – главница и 3,38 лева – договорна лихва.
Именно за тази сума е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК и следва да се разгледа
предявеният при евентуалност осъдителен такъв, като същият се уважи и се
присъди в полза на ищеца сумата в общ размер на 158,26 лева – предсрочно
изискуема главница и договорна лихва по договора за кредит. Върху така уважения
размер на главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на
исковата молба – 11.06.2019 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение
за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300
лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като
съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с фактическа
и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото
дружество, следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за
заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така
определеното юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото
производство в общ размер на 168,15 лева, възнаграждение за назначения на
ответника особен представител в размер на 385,23 лева, както и възнаграждение
за вещо лице в размер на 150,00 лева, които при този изход на спора следва да
бъдат заплатени от ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.В.
Славев, с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А.,
Париж“ чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България“, с ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сгр.
14, следните суми по сключения на 05.12.2017 г. договор за потребителски кредит
с номер CREX-., а именно: главница в размер на 1548,91 лева
(хиляда петстотин четиридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки),
договорна (възнаградителна) лихва в размер на 350,21
лева (триста и петдесет лева и двадесет и една стотинки) за периода от
05.03.2018 г. до 05.04.2020 г., мораторна лихва за
забава в размер на 160,13 лева (сто и шестдесет лева и тринадесет стотинки) за
периода от 05.04.2018 г. до 08.03.2019 г., вкл., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 25.03.2019 г. до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за установяване на главница над горния до пълния заявен размер от 1703,79
лева (хиляда седемстотин и три лева и седемдесет и девет стотинки), както и
иска за установяване на вземане за договорна лихва над горния до пълния заявен
размер от 353,59 лева (триста петдесет и три лева и петдесет и девет стотинки),
като неоснователни.
ОСЪЖДА К.В. Славев, с ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж“
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, с ЕИК., със седалище и адрес
на управление:***, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата
154,88 лева (сто петдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки) –
предсрочно изискуем остатък от главницата по договор за потребителски кредит с
номер CREX-.9 от 05.12.2017 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 11.06.2019 г., до окончателното плащане, както и
сумата от 3,38 лева (три лева и тридесет и осем стотинки) - предсрочно изискуем остатък от дължимата договорна лихва по
договор за потребителски кредит с номер CREX-15551759 от 05.12.2017 г.
ОСЪЖДА К.В. Славев, с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж“
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България“, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата
от 853,38 лева (осемстотин петдесет и три лева и тридесет и осем
стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно.
Т.П.