РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 38796
гр. София, 10.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20211110167326 по описа за 2021 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 10.12.2021 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На десети декември две хиляди двадесет и първа година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 67326 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от “Ю. Б.” АД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
1
против М. ИВ. Г..
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 10.12.2021 г. съдът е уважил частично заявлението на заявителя за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за претендираните
суми, с изключение на претенцията за присъждане на сумата от 455,79 лв. и сумата от 228
лв., като е присъдил и направените по делото разноски в размер на 155,12 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК за сумата от
455,79 лв. - мораторна лихва за периода от 17.12.2020 г. до 16.11.2021 г. и сумата от 228 лв.
– такси и разноски за периода от 19.11.2020 г. до 16.11.2021 г., съдът намира следното:
Съобразно с новелата на чл. 417, т. 2 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за кредит от 28.01.2020 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а
длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на мораторна лихва и такси и разноски, които суми се
претендират при предсрочна изискуемост на кредита, за която са наведени твърдения, е в
противоречие с чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК и обосновава вероятна основателност на
неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.
417 от ГПК за посочените суми следва да бъде отхвърлено.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съдът намира така направеното искане за частично основателно,
но недоказано, по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на заявителя следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв,
съответно за юрисконсулт, съразмерно с уважената част на иска. В действителност
заявителят е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат. В конкретния случай по делото е представено доказателство за представителна
власт, но не и договор за правна помощ и съдействие, въз основа на който за заявителя е
възникнало задължение за заплащане на определено възнаграждение в съответствие с
договореното между него и адвоката, който го е представлявал по делото. По делото липсва
2
договор, от който да се установи размера на договореното възнаграждение по конкретното
дело и начина на плащането му. Приложеното платежно нареждане не установява конкретно
договореното възнаграждение за защита именно по това производство. Ето защо съдът
намира, че на заявителя не следва да се присъжда възнаграждение за адвокат в размера,
посочен в заявлението с оглед липсата на възможност за преценка стойността на
договореното възнаграждение и начина на плащането му, които са част от сключения между
страните договор за правна защита и съдействие. За пълнота следва да се посочи, че няма
пречка при представяне на нужното доказателство разпореждането в частта за присъдените
на страните разноски да бъде изменено по надлежния ред.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, ІII ГО, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ искането на “Ю. Б.” АД, с ЕИК ..., адрес: гр. С., район „В.”, бул.”О. п.” № ...,
представлявано от П. Н.Д. и Д.Б. Ш., против М. ИВ. Г., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Л.“
№ .., за присъждане на сумата от 455,79 лв. /четиристотин петдесет и пет лева и седемдесет
и девет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 17.12.2020 г. до 16.11.2021 г. и сумата от
228 лв. /двеста двадесет и осем лева/ – такси и разноски за периода от 19.11.2020 г. до
16.11.2021 г., както и на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 630,47 лв. /шестстотин и тридесет лева и четиридесет и седем стотинки/.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за
длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3