№ 236
гр. Монтана, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. Й.ОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20231630200988 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 155/17.07.2023 г., издадено от
Началник на Отдел „Рибарство и контрол - Западна България“ - гр. София
към Главна дирекция “Рибарство и контрол” (ГДРК) към Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) на Й. Б. И. ЕГН ********** от
град В, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00
лева на основание чл. 70, ал.1 от ЗРА.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление И., обжалва
същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание И. се явява и представя писмена
защита.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното от фактическа страна:
Свидетелят Н. Г. И. е председателя на Сдружение „МСКО“. Основна
дейност на сдружението е зарибяване, поддръжка и опазване на рибното
разнообразие в река Огоста. На 11.02.2023 г. И. заедно със свидетеля Б. Ж. С.
били на река Огоста, в района под язовирната стена. И. и С. забелязали, че
двама от рибарите задържали част от уловената риба, въпреки забраната да
се задържа уловената балканска пъстърва в този участък на реката, а за
1
уловената дъгова пъстърва имало ограничение от 6 броя риби с общо тегло от
2 килограма, което може да се задържи. Поради тази причина И. уведомил по
телефона свидетеля В. К. С. инспектор в сектор РК сектор Монтана в ИАРА
и отишли да проверят уловената от двамата рибари риба. Преди да дойде
свидетелят С. И. и С. проверили улова на двамата рибари и установили, че в
пластмасова кофа, същите били задържали два броя дъгова пъстърва и един
брой балканска пъстърва с дължина около 44 сантиметра. На място
пристигнал и С., който бил уведомен от И. и С. за случилото се. С. установил
лицето Й. Б. И. ЕГН ********** от град В, който заявил, че той е хванал
намиращата се в пластмасовата кофа риба. Видно от приложена Заповед рег.
№ РД 09-89/03.02.2022 година на Министъра на земеделието, храните и
горите, към 11.02.2023 година в област Монтана на река Огоста от язовирната
стена на яз. Огоста, до железопътния мост при с. Ерден, общ. Бойчиновци,
при извършване на любителски риболов било забранено задържането на
речна /балканска/ пъстърва. На място по поречието на реката били поставени
и 6 броя табели указващи забраната за задържане на уловена балканска
пъстърва, като автомобилът на жалбоподателя И. бил паркиран в
непосредствена близост до една от тези табели. На Й. Б. И. ЕГН **********
от град В, бил съставен АУАН № В 0029963/11.02.2023 г. за допуснато
нарушение по член 30,ал.3, т. 1 от ЗРА. АУАН е съставен от свидетеля С..
Свидетели-очевидци на установеното нарушение били Н. Г. И. и Б. Ж. С..
Препис от акта бил връчен на И., като същият нямал възражения.
Въз основа на съставения АУАН № В 0029963/11.02.2023 г., било
издадено Наказателно постановление № 155/17.07.2023 г., от Началник на
Отдел „Рибарство и контрол - Западна България“ - гр. София към Главна
дирекция “Рибарство и контрол” (ГДРК) към Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Й. Б. И. ЕГН ********** от град
В, е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00 лева на
основание чл. 70, ал.1 от ЗРА. На 08.08.2023 година НП било връчено на И.,
на 16.08.2023 година същият подал жалбата въз основа на която е образувано
настоящето производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания на
двамата свидетели на нарушението – Н. Г. И. и Б. Ж. С., както и на
актосъставителя – В. К. С.. Същите са логични и последователни и относно
факти и обстоятелства лично възприети от тримата.
Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, становищата
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира
че жалбата е ДОПУСТИМА - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
2
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон. Видно от приложените по делото
Заповед № РД 09-406/01.04.2022 година на Министъра на земеделието,
храните и горите актосъставителят е оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗРА. НП е издадено от
компетентно длъжностно лице, оправомощено по същия ред.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните
задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и
чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими
за законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН
административнонакзателна отговорност на виновното лице.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА,
съгласно която във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 Министърът на
земеделието съгласувано с министъра на околната среда и водите определя
временни забрани за стопански и любителски риболов за опазване на
популациите от риба и други водни организми. В настоящия случай от
представените и Заповед № РД 09-69/01.02.2019 година и Заповед № РД 09-
89/03.02.2019 година на Министъра на Земеделието, храните и горите е видно,
че в област Монтана на река Огоста, от язовирната стена на яз. Огоста, до
железопътния мост при с. Ерден, общ. Бойчиновци, при извършване на
любителски риболов е било забранено задържането на речна /балканска/
пъстърва. Забраната е влязла в сила в началото на 2019 година и е била
действаща към момента на извършване на процесното деяние. Въвеждането
на забраната за риболов в случая е предвидено от закона - чл. 30, ал. 3, т. 1 от
ЗРА. В чл. 12 и сл. от ЗРА липсва обща законова регламентация за
допустимост на риболова, но за сметка на това се уреждат множество
изисквания и ограничения за осъществяването на тази дейност. При тази
нормативна регулация следва да се приеме, че добросъвестното поведение на
риболовеца изисква преди започване на риболов да се извършат
необходимите справки, чрез които лицето да се убеди, че в конкретното
време, на конкретното място и по отношение на конкретния улов това е
3
разрешено. Законът предвижда установяването на забраните със заповед,
която не подлежи на обнародване в Държавен вестник но същевременно се
обнародва на сайта на министерството. В конкретния случай е установено, че
на мястото, където е извършвал улова на риба жалбоподателя са били налице
поставени табели указващи действащата забрана. Видно от приетата
фактическа обстановка, МПС-то с което е бил жалбоподателят е било
паркирано в непосредствена близост до една от табелите. Това е напълно
достатъчно лицата да носят отговорност за своето поведение, което не е
съобразено със съответната забрана, затова съдът приема, че АНО правилно е
приел, че са налице предпоставките за налагане на административно
наказание по чл. 70, ал. 1 от ЗРА.
Безспорно е установено, че жалбоподателят И. е уловил и след това
задържал речна /балканска/ пъстърва. За И. е съществувало обективно
задължение уловената риба от вида речна/балканска/ пъстърва незабавно да
бъде върнат в реката след нейното улавяне. С поставянето на същата в
пластмасовата кофа при други уловени риби, същият е обективирал своето
намерение да задържи улова, а не да го върне обратно в реката. С
неизпълнение на това свое задължение същият е ангажирал
административнонаказателната си отговорност за нарушение на член
30,ал.3,т.1 от ЗРА.
В конкретния случай съда намира за доказателствено ирелевантно
обстоятеството дали към момента на проверката процесната риба е била все
още живи или не, тъй като деянието с което е извършено нарушението е
довършено в момента, в който рибата не е била върната във водата,
непосредствено след сваляне от кукичката, а е поставена в пластмасовата
кофа при другите уловени риби.
Съдът намира, че в настоящия случай не е налице хипотезата на член
28, ал. 1 от ЗАНН – маловажен случай, поради значимостта на обществените
отношения, които регулира разпоредбата на член 30,ал.3,т.1 от ЗРА, а именно
налагане на временни забрани за стопански и любителски риболов за
опазване на популациите от риба и други водни организми. Обстоятелството,
че задържането след улов в условията на любителски риболов на
речна/балканска/ пъстърва е било забранено целогодишно от началото на
2019 година в посочения участък от река „Огоста“, налага извод за засилени
мерки във връзка с опазване на популацията на този вид риба и че процесното
нарушение няма правна възможност да бъде квалифицирано като
„маловажно“.
Правилно и законосъобразно наказващият орган е определил санкцията
съгласно разпоредбата на член 70,ал.1 от ЗРА. Посочената норма
регламентира санкция в размер от 1500 до 3000 лева. С оглед реално
настъпилите вредни последици, тежестта на нарушението и личността на
извършителя, определянето на минималния размер в конкретния случай би
способствало за постигане на конкретните цели по чл. 12 ЗАНН.
4
Предвид изхода на делото следва жалбоподателят да заплати и
направените от въззиваемата страна разноски по воденето му в размер на 100.
00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 155/17.07.2023 г.,
издадено от Началник на Отдел „Рибарство и контрол - Западна България“ -
гр. София към Главна дирекция “Рибарство и контрол” (ГДРК) към
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Й. Б.
И. ЕГН ********** от град В, е наложено административно наказание глоба
в размер на 1500,00 лева на основание чл. 70, ал.1 от ЗРА.
ОСЪЖДА Й. Б. И. ЕГН ********** от град В, на основание чл. 63 от
ЗАНН да ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
направените по водене на делото разноски в размер на 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5