№ 1370
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110137516 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищецът Е. А. Ц. е предявил отрицателен установителен иск с
правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК против ********** за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 9000 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № FL 621201 от
09.01.2012 г., сключен между ищеца и **********, вземанията по който са
прехвърлени на ответника с договор за цесия от 18.01.2016г.
Ищецът твърди, че на 09.01.2012 г. е сключил с ********** договор за
потребителски кредит № FL 621201, като с договор за цесия от 18.01.2016г. вземанията
по договора за кредит са прехвърлени на ответника. Твърди, че на 24.04.2023 г.
депозирал до ответника молба с вх. № 00157/24.04.2023г., с която отправил писмено
искане последният да предприеме всички необходими правни действия, посредством
които да заличи данни в Централния кредитен регистър, касаещи задължението на
ищеца. В отговор с изх. № 00741 от 28.04.2023г. ответникът посочил, че подава
информация в електронен вид в Централния кредитен регистър за всички кредити на
своите клиенти в изпълнение на задължението си по чл.10 от Наредба №22 от
16.07.2009г. на БНБ, както и отказал да признае вземанията по договора за кредит за
погасени по давност с довод, че възражение за погасяване на вземането по давност
може да се релевира само при предявен иск от кредитора срещу длъжника, така и че
иск за установяване недължимостта на вземането би бил недопустим, алтернативно
неоснователен. Посочва, че към датата на сезиране на съда ответникът отказал да
1
признае задълженията по процесния договор за недължими и негови представители
притесняват ищеца чрез обаждания по телефон, което му създава стрес и дискомфорт,
както и че ответникът продължава да изпраща информация към Централния кредитен
регистър относно посочения договор за кредит, поради което банки в страната отказват
да сключат договор с ищеца. Поддържа, че процесното вземане е недължимо, като
погасено с изтичането на петгодишен давностен срок, който не е прекъсван с
извършване на действия за събирана на сумата от кредитора, но въпреки това
ответникът не е освободен от задължението си по чл. 10 и сл. от Наредба № 22 от
16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Релевира възражение
за недопустимост на производството. Признава обстоятелствата, че е налице валидно
облигационно правоотношение между ищеца и ********** по договора за
потребителски кредит № FL 621201/09.01.2012г., че вземанията по същия са
прехвърлени в полза на ответника по договор за цесия от 18.01.2016г., както и че
извънсъдебно ищецът е отправил искане до ответника процесното вземане да бъде
отписано като погасено по давност. Посочва, че не оспорва факта, че към датата на
сезиране на съда е настъпила петгодишна погасителна давност по отношение на
процесната сума, с което намира, че е погасена възможността за принудително
събиране на задължението, а не самото вземане. В случай, че съдът приеме
предявеният иск за допустим, заявява, че признава иска. Навежда доводи, че е
настъпила погасителна давност по отношение на правото на принудително събиране на
вземането, но не и спрямо самото вземане, доколкото вземането продължава да
съществува, но се погасява възможността да бъде събрано по съдебен ред, а вписването
на задължението в ЦКР е нормативно определено задължение на ответника и не
навлиза в материалната сфера на ищеца. Искането към съда е за уважаване на
предявения иск, както и разноските да се възложат в тежест на ищеца, доколкото
ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е предприемал каквито
и да е действия за принудително събиране на задълженията, както и с оглед
признанието на иска.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна и правна
страна следното:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
2
оспореното право. Не се спори от ответника относно цедиране на вземането в неговия
патримониум от първоначалния кредитодател (цедент), така и не се спори по
погасяване на вземането по давност, като същият признава изцяло иска. С оглед
горното, съдът намира иска за изцяло основателен.
По разноските:
Спорът е по разноските, доколкото ответникът твърди, че след датата на цесията
не бил извършвани действия, които да накърнят правната сфера на ищеца, наред с
признанието на иска в отговора на исковата молба. Ищецът твърди, че е отправил
писмено искане последният да предприеме всички необходими правни действия,
посредством които да заличи данни в Централния кредитен регистър, касаещи
задължението на ищеца. В отговор с изх. № 00741 от 28.04.2023г. ответникът посочил,
че подава информация в електронен вид в Централния кредитен регистър за всички
кредити на своите клиенти в изпълнение на задължението си по чл.10 от Наредба №22
от 16.07.2009г. на БНБ, както и отказал да признае вземанията по договора за кредит за
погасени по давност с довод, че възражение за погасяване на вземането по давност
може да се релевира само при предявен иск от кредитора срещу длъжника, така и че
иск за установяване недължимостта на вземането би бил недопустим, алтернативно
неоснователен. Посочва, че към датата на сезиране на съда ответникът отказал да
признае задълженията по процесния договор за недължими и негови представители
притесняват ищеца чрез обаждания по телефон, което му създава стрес и дискомфорт,
както и че ответникът продължава да изпраща информация към Централния кредитен
регистър относно посочения договор за кредит, поради което банки в страната отказват
да сключат договор с ищеца. В доказване на твърденията е и приетата по делото молба
(л.8), съответно отговор (л.7).
Съдът намира, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото е
подавал и продължава да подава информация към Централен кредитен регистър по
реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22/16.07.2009 г. По силата на чл. 19, ал. 1 и 2 от
Наредба № 22 от 16.07.2009 г. данните, които всеки от кредиторите (вкл. и цесионери,
придобили вече съществуващи вземания от други доставчици на кредитни услуги)
подава за своите клиенти, служат за преценка на кредитната задлъжнялост на
кредитополучатели, длъжници и поръчители за петгодишен исторически период.
Информацията има съществено значение за потенциалните потребители на финансови
услуги, но актуализирането й е изцяло вменено като задължение на институцията,
която я е подала към регистъра, като длъжникът не разполага с никаква възможност да
поиска промяна на данни, вкл. и такива за погасяване по давност на процесните
вземания. Затова поведението на ответника по неоказване на съдействие на ищцата за
подаване на информация към ЦКР, с аргумент, че вземанията продължават да
съществуват като естествени и ще се претендират от него извънсъдебно, е повод за
3
завеждане на дело, тъй като единствено от активното поведение и воля на ответника по
силата на подзаконов нормативен акт зависи какви данни ще бъдат отбелязани в
регистъра и ще бъдат отчетени като кредитна задлъжнялост, респ. за кои вземания по
договори за кредити ще бъде вписано, че са погасени по давност. Предвид изричния
отказ за оказване на съдействие, за ищцата не съществува друг начин освен да предяви
отрицателен установителен иск, с който да отрече съществуването на вземанията на
ответното дружество по съдебен ред, след което да поиска отново, но вече въз основа
на влязлото в сила решение, за задълженията да бъде подадена информация, че същите
са неактивни поради погасяването им, като в този случай и предвид задължението на
институциите да подават коректна и вярна информация към ЦКР, неизпълнението на
което се санкционира на основание чл.21 от Наредбата, ответникът не би могъл да
откаже да го стори под предлог, че по силата на ЗЗД задължението продължава да
съществува, макар и като естествено (така изрично Определение № 6484/25.05.2023г.
по ч.гр.д. № 4210/2023г. по описа на СГС, ЧЖ-III-Б; в този смисъл и Определение №
7742/23.06.2023г. по ч.гр.д. № 2419/2023г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-Г и др.).
Оттук съдът приема, че с право на разноски разполага само ищецът, който е
доказал сторени разноски в размер на 360лв., които следва да му се присъдят, така и е
представляван от адвокат по чл.38 ЗАдв., поради което в полза на адв. Н. К. Г., САК,
********, следва да се присъди адв. възнаграждение в размер на 1200лв. (чл.7
НМРАВ).
По изложените мотиви, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск
с правно основание чл.124 ГПК, че Е. А. Ц., ЕГН: **********, ***********, не дължи
на **********, ЕИК: **********, сумата от 9000лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит № FL 621201 от 09.01.2012 г., сключен между ищеца
и **********, вземанията по който са прехвърлени на ********** по силата на с
договор за цесия от 18.01.2016г, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК **********, ЕИК: **********, да
заплати на Е. А. Ц., ЕГН: **********, ***********, разноски по делото в размер на
360лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.**********, ЕИК:
**********, да заплати на адв. Н. К. Г., САК, ********, разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
4
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5