Р Е Ш Е Н И Е
№ 260080
гр. П., 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание на
четвърти ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Кирякова
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 704 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 4840 по описа на съда за 2019 година е осъдено „Р.С.“ ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.„Г.Г.“ №2,ет.5, общ. П., обл.П., представлявано от управителите И.Д.Н. и К.Ж.С., да заплати на П.Г.В., ЕГН-********** ***, сумата от 3711.36лв. / три хиляди седемстотин и единадесет лева и тридесет и шест стотинки /- неизплатено обезщетение на основание чл.222,ал.3 КТ, както и мораторна лихва в размер на 131.67 лв. / сто тридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ поради забава на изплащането на обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ за периода от 01.08.2019г. / датата на прекратяване на трудовия договор/ до 06.12.2019г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми, като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.222,ал.3 от КТ в останалата му част – над присъдените размери от 3711.36 лв. до претендираните размери от 3762.00лв., като неоснователен и недоказан
Осъдено е „Р.С.“ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.„Г.Г.“ №2,ет.5, общ. П., обл.П., представлявано от управителите И.Д.Н. и К.Ж.С., да заплати на П.Г.В., ЕГН-********** *** , сторените по делото разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 483,40 лв. /четиристотин осемдесет и три лева и четиридесет стотинки /, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете
Осъден е П.Г.В., ЕГН-********** *** , да заплати на „Р.С.“ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.„Г.Г.“ №2,ет.5, общ. П., обл.П., представлявано от управителите И.Д.Н. и К.Ж.С., сторените по делото разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 4,82 лв. /четири лева и осемдесет и две стотинки /, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете
Осъдено е „Р.С.“ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.„Г.Г.“ №2,ет.5, общ. П., обл.П., представлявано от управителите И.Д.Н. и К.Ж.С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-П., държавна такса в размер на 198,45 лв. /сто деветдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/ , както и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 197,30 лв. /сто деветдесет и седем лева и тридесет стотинки/.
В срок така постановеното решение е
обжалвано от „Р.С.“ ООД ,чрез процесуалния му представител в осъдителната му
част.
Излага оплаквания за
незаконосъобразност , необоснованост и допуснати процесуални нарушения.
За да уважи иска съдът приел, че
подписа на ищеца под ведомостта не установявал получаването на начислените суми ,включително и
претендираното обезщетение.
Съгласно чл.270 ал.3 от КТ трудовото
възнаграждение можело да се изплаща по няколко начина, като на първо място това
става по ведомост срещу подпис. Следователно подписаната ведомост от работника
била доказателство не само за начисляването ,но и за получаването на сумите от
работника, в който смисъл била постоянната практика на ВКС.
Приемайки обратното , съдът стигнал
до необоснования извод ,че ответникът не е доказал извършеното плащане.
Ищецът насочил вниманието в хода на
процеса към движение на банковите
сметки, но по делото била представена подписана от него молба със съгласие
плащането да стане в брой .Последното плащане включвало както трудовото му
възнаграждение ,така и обезщетението и с подписването на ведомостта работникът
се бил съгласил това да стане по този начин.
Установено било също от заключението
на експерта ,че някои от плащанията на работниците са в брой ,а други по банков
път.
Молят решението да бъде отменено и
исковете отхвърлени.
В срок е постъпил писмен отговор на
жалбата. Ответникът счита жалбата за неоснователна. От съдържанието на
единствения представен от ответника по иска документ ,не можел да се направи
извод, че дължимото обезщетение е платено. От него бил виден само размера на
начисленото обезщетение.
По делото не бил представен нито общ
,нито индивидуален касов ордер , от който да е видно извършено плащане. Не било
посочено длъжностното лице ,което е извършило плащането.
Всички плащания до момента на
прекратяването на трудовия договор били извършвани по банков път, а в заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение не била посочено , че такова обезщетение
е дължимо.
Съдебната практика била категорична
,че след като няма подпис на работник ,то не е доказано получаването на сумата.
Молят решението да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени валидността и
допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на
спора ,взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание
чл.357 от КТ във връзка с чл.222 ал.3 от КТ.
В исковата си молба П.Г.В., ЕГН-********** ***, чрез
процесуалният представител адв. Ш., срещу „Р.С.“ООД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул.„Г.Г.“ №2,ет.5, общ. П., обл.П.,
представлявано от управителите И.Д.Н.
и К.Ж.С. твърди, че работил по трудово
правоотношение от 01.01.2009г. във фирма „Р. C.“ ООД - гр.П. на длъжност
„Пазач, въоръжена охрана". Със Заповед №22/01.08.2019г. било прекратено
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1 от КТ /по взаимно
съгласие/. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение при същия
работодател имал общо 10 години и 7 месеца трудов и осигурителен стаж,което му
дало основание със заявление с вх.№ 00/07.08.2019г. да претендира пред работодателя
изплащане на обезщетение по чл. чл.222,
ал. 3 от Кодекса на труда.такова обезщетение не му било платено.
Преди уволнението получавал месечна
работна заплата в размер от 627.02 лева и работодателя му дължал обезщетение в
размер на 3762.00 лева на основание чл. 222, ал.3 от КТ за срок от шест месеца.
Счита,че работодателят му дължи и
мораторна лихва поради забава на плащането на сумата от 3762.00 лв. в размер от
131.67лв. за периода от 01.08.2019 г. /датата на прекратяване на трудовия
договор/ до 06.12.2019 г. /датата на завеждане на исковата молба/.
Моли ответникът „Р. C.“ ООД - гр.П.,
със седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Г.Г.“ № 2, ет. 5, с управители:
И.Д.Н. и К.Ж.С. да бъде осъден да му заплати на основание чл. 222, ал. 3 от КТ
сумата от 3762.00 лв. обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за
срок от 6 месеца, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата
молба, както и сторените съдебно-деловодни разноски по делото сторени за
адвокатски хонорар, както и да му заплати и мораторна лихва в размер от 131.67
лв., поради забава на изплащане на обезщетението по чл.222, ал. 3 от КТ, за
периода от 01.08.2019г. /датата на прекратяване на трудови договор/ до 06.12.2019
г. /датата на завеждане на исковата молба/.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът не оспорва правото на
ищеца да получи обезщетение на основание чл.222 ал.3 от КТ ,като твърди обаче
,че е изплатил дължимото обезщетение и представя копие от платежна ведомост за
изплатена по-голяма сума ,в която твърди ,че е включено и дължимото
обезщетение.
По повод този отговор ,в първото по
делото заседание ищецът е представил доказателства ,като е подържал твърдението
,че плащанията се извършват по банков
път и такова плащане не е извършено.
След 15.07.2019 година по сметката на ищеца нямало извършени никакви плащания.
Ответникът е опровергал това твърдение ,като е
представил молба ,подписана от ищеца с изразено желание за плащане в брой.
Ищецът е оспорил автентичността на представената молба ,като веднага следва да
се посочи ,че не е оспорил подписа под представеното копие от ведомост.
Производство по оспорване на тази молба не се е развило ,поради приетото и то
напълно правилно от съда ,че истинността на тази молба няма отношение към
спора.
След преценка на всички
доказателства по делото и доводите на страните ,съдът приема следната
фактическа обстановка.
Страните не спорят ,че са се
намирали в трудово-правни отношения, като със заповед от 1.08.2019 година на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ трудовия
договор е прекратенВ тази заповед е посочено само дължимо обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ.
По
делото е представено и Заявление вх.№00
от 07.08.2019г., с което ищецът В. е
обосновал правото си и поискал от
работодателя да му бъде изплатено обезщетение по чл. чл.222, ал. 3 от Кодекса
на труда.
По
делото са представени преписи от трудовата книжка на ищеца и Разпореждане №**********
от 25.01.2018г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст ,
издадено от НОИ- гр. П., както и справки за осигурителен стаж и доход при
пенсиониране на ищеца В.
Представена от ответната страна и приета е и ведомост, от
която се установява, че на ищеца е била начислена сумата в общ размер на
4384.00лв., вкл. и обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ в размер на 3711.36лв,
която ведомост е била подписана от ищеца. Прието по делото е и извлечение от
банковата сметка на ищеца за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г.От това
извлечение е видно ,че заплатата му е изплащана по банков път ,но без
възнаграждението за м.юли, за което всъщност ищеца няма претенции
По делото е прието заключение на
експерт,на който е била поставена задача за определяне размера на дължимото
обезщетение,както и за установяване наличие на извършено плащане.В заключението
си експерта изрично е посочил,че във ведомостта за работната заплата за м.юли
2019 година има положен подпис на ищеца.Изяснило е в заключението си,че подпис
от работника се полага ,когато сумата се получава в брой .При друг начин на
плащане ,това се отразява във ведомостта ,което е сторено и при ищеца при
плащането за м.юни ,което е по банков път.За изплатените заплати касово на
служителите е съставен общ РКО.
Давайки обяснения в съдебно заседание
вещото лице се е ангажирало с изводи ,който противоречат както на отразеното от
него в заключението ,така и на доказателствата по делото ,а и са вътрешно
противоречиви.
Експерта се е запознал с ведомостта
в дружеството и отразеното е съответно на фиша ,представен по делото.
При така приетата фактическа
обстановка ,съдът намира предявения иск за неоснователен.
По делото са представени надлежни
доказателства за извършено плащане. Ведомостта ,която носи подписа на работника
е такова доказателство. Наличието на ведомост подписана от ищеца се установява ,както от представените
по делото доказателства , така и от заключението на експерта. Ищецът не е
оспорил подписа си под ведомостта ,той се е задоволил да оспорва подписа си под
молбата ,с която е поискал изплащане на трудовото му възнаграждение за м.юли в
брой, което обстоятелство няма отношение към спора ,но следва да се посочи
имащия косвено значение факт , че заплатата за м юли не е получена по банков път , но ищецът няма
такива претенции.
Многобройна и последователна е
съдебната практика,че получаването на трудово възнаграждение се доказва с
подписа на работника върху ведомост или срещу разписка.Това разрешение е
напълно приложимо и към доказване получаването на други суми във връзка с
трудовия договор – в конкретния случай обезщетение.Представянето на
работодателя на подписана от работника ведомост за получаване на сумата
,неоспорена от него / както е в конкретния случай/ е достатъчно за да се
приеме,че плащане е извършено.В тази ведомост е посочено изрично обезщетение по
чл.222 ал.3 от КТ и то точно в дължимия размер , пределен и от експерта.
Неоснователността на главния иск
обуславя неоснователността и на акцесорния.
По изложените съображения , съдът
намира ,че решението на първоинстанционния съд е неправилно ,следва да бъде
отменено и предявените искове – отхвърлени.
С оглед изхода на спора на
жалбоподателят се дължат всички направени пред двете инстанции разноски , които
възлизат на 819,23 лева.
Мотивиран от изложеното ,Пазарджишки
окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 4840 по описа на съда за 2019 година,с което е осъдено „Р.С.“ ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.„Г.Г.“ №2,ет.5, общ. П., обл.П., представлявано от управителите И.Д.Н. и К.Ж.С., да заплати на П.Г.В., ЕГН-********** ***, сумата от 3711.36лв. / три хиляди седемстотин и единадесет лева и тридесет и шест стотинки /- неизплатено обезщетение на основание чл.222,ал.3 КТ, както и мораторна лихва в размер на 131.67 лв. / сто тридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/ поради забава на изплащането на обезщетението по чл.222,ал.3 от КТ за периода от 01.08.2019г. / датата на прекратяване на трудовия договор/ до 06.12.2019г., ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми,както и разноски и ОТХВЪРЛЯ предявените искове.
Осъжда П.Г.В., ЕГН-********** ***,
да заплати на „Р.С.“ ООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в
гр. П., ул.„Г.Г.“ №2,ет.5, общ. П., обл.П., представлявано от управителите И.Д.Н. и К.Ж.С. сумата 819,23 лева – разноски пред
двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1 2.