Решение по дело №112/2024 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 40
Дата: 18 юни 2024 г.
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20244330200112
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. хххх, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – хххх, III - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нанко С. Маринов
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно
наказателно дело № 20244330200112 по описа за 2024 година

Обжалвано е наказателно постановление №24-0356-000042/14.03.2024 година на
Началника на РУ на МВР гр.хххх.
В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че при съставянето на акта за нарушение е допуснато
нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН изискващо точно описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, а именно времето и мястото на извършване на същото. Твърди, че
в акта е посочено, че нарушението е извършено в 16,47 часа, а изпробването с техническото
средство е било извършено в 16,46 часа. Твърди, че в акта е отразено, че е управлявал
автомобил по улица „хххххххх“ и е спрян до №3, а в дейстхххелност е бил спрян от
полицейския патрул на улица „ххххх“, преди моста на река ххх, което било различно място,
като и двете улици са разположени на значително разстояние една от друга. Твърди, че е
подал възражение против акта за нарушение, а в НП липсвали мотиви и произнасяне по
възражението му и с това е била нарушена разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Твърди, че е
налице и нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното НП.
За РУ на МВР гр.хххх, редовно призовано, предстахххел не се явява и не взима
становище по жалбата.
От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, приложените по делото писмени
доказателства и показанията на разпитаните свидетели-С. Н. К. и А. К. А., съдът приема за
1
установено следното:
На дата 24.02.2024 година свидетелите по делото-К. и А.-служители на РУ на МВР
гр.хххх били дежурни по график и пътували с патрулен автомобил по улица „хххххххх“ в
гр.хххх, ххххххх в посока улица „ххх“, като пред тях се движел лек автомобил „Ауди А3“ с
ДК№ ххххх. Контролните органи подали от патрулния автомобил светлинен и звуков сигнал
и водачът на автомобила Ауди спрял на същата улица „хххххххх“ до дом №3. При
проверката било установено, че водач на лекия автомобил бил жалбодателят, който бил сам
в автомобила и представил на контролните органи документите си за проверка. При
проверката от жалбодателя се носела миризма на алкохол и по тази причина свид.К. го
поканил да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, като преди това сам заявил на
контролните органи, че е употребил алкохол по-рано през деня и е изпил няколко бири и по
тази причина се колебаел дали да даде проба за алкохол. Жалбодателят бил изпробван за
алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен №ARNJ-0025, проба №01104 в 16,46
часа, което отчело наличие на алкохол от 0,98 промила. На жалбодателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, който бил подписан от
него без възражения, били му иззети свидетелството за управление на МПС, свидетелството
за регистрация на МПС, което управлявал, двата броя регистрационни табели и му бил
издаден и талон за медицинско изследване на кръвта, който същият получил, но не се
възползвал от него и не се явил да даде кръвна проба. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на жалбодателя на основание чл.174
ал.1 т.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и по Наредба №Iз-2539 на МВР
му се отнемат 12 контролни точки.
От показанията на разпитаните по делото свидетели-К. и А.-очевидци на
нарушението се установява, по несъмнен и безспорен начин изложената и възприета от съда
фактическа обстановка. Безспорно се установява, че на посочената в акта и НП дата и час
жалбодателят е управлявал лек автомобил в гр.хххх, ххххххх по улица „хххххххх” в посока
улица „ххх“, когато е бил спрян за проверка от контролните органи. Безспорно се
установява, че жалбодателят е бил изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер 7510,
което е отчело наличие на алкохол от 0,98 промила, както и сам е заявил, че е изпил няколко
бири. Безспорно се установява, че му е бил издаден талон за медицинско изследване на
кръвта, че същият го е получил, но не се възползвал от него и не се явил да даде кръвна
проба. Съдът приема за обективни и кредитира показанията на посочените свидетели, тъй
като същите са очевидци на деянието, показанията им са в логическа последователност,
правдоподобни са и взаимно допълващи се и се потвърждават от приложените по делото
писмени доказателства.
По делото се установява също, че в акта за нарушение е посочено, че нарушението е
извършено в 16,47 часа, а изпробването с техническото средство е било извършено в 16,46
часа, като в тази връзка самият свид.К. твърди, че е допуснал техническа грешка, като часа
на акта е бил автоматично генериран от системата и по тази причина часа на акта се явява с
2
една минута по-късно съставен от извършената проверка. Съдът приема, че тази разлика от 1
минута не е нарушение, което да е съществено и по никакъв начин не може да обоснове
отмяна на наказателното постановление от една страна, а от друга по делото безспорно се
установява, че жалбодателят е бил изпробван с техническото средство в 16,46 часа, което
безспорно се установява от приложената разпечатка от техническото средство на стр.11.
Освен това на жалбодателя е бил връчен талон за медицинско изследване на кръвта, същият
е бил подписан от него, но не се възползвал от талона и сам е взел решението да не се явява
и да не даде кръвна проба. Или съдът приема, че в подкрепа на показанията на свидетелите-
К. и А. е приложената по делото разпечатка от техническото средство, от която се
установява, че на дата 24.02.2024 година е извършена проба с пореден номер 1104 в 16:46:25
часа, която е отчела наличие на алкохол от 0,98 промила, което изцяло съвпада с отразеното
в акта и НП.
Съдът не приема за обективно и направеното възражение, че в акта е отразено, че е
управлявал автомобил по улица „хххххххх“ и е спрян до №3, а в дейстхххелност е бил спрян
от полицейския патрул на улица „ххххх“, преди моста на река ххх, тъй като от една страна
това възражение не е подкрепено с никакви доказателства от страна на жалбодателя, а от
друга от показанията на свидетелите по делото безспорно се установява, че жалбодателят е
бил спрян за проверка в гр.хххх, на улица „хххххххх“ до дом №3, преди моста на река ххх,
което е и мястото на извършване на нарушението, отразено както в акта, така и в
обжалваното НП.
Предвид изложеното, съдът не приема за обективни направените възражения в
жалбата, че е налице и нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като и
в акта и в обжалваното НП изрично е посочено описание на нарушението на жалбодателя,
датата и мястото, където е извършено-24.02.2024 година в гр.хххх, улица „хххххххх” до №3,
обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават,
като е налице единство между описаната в НП фактическа обстановка и тази отразена в акта
за нарушение, както е налице и правно единство между посочените като нарушени норми в
акта и тези отразени в НП.
Съдът не приема за обективно и направеното възражение, че е налице нарушение на
чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като преди да се произнесе по преписката наказващият орган е
разпоредил проверка по направеното възражение, като в тази връзка е била изготвена
докладна записка от полицейски служител, на който е била възложена преписката.
Съдът приема, че правилно и в акта и в обжалваното НП е посочена като нарушена
нормата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, тъй като съгласно тази разпоредба на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътното превозно средство под въздействието
на алкохол. За да е осъществен състава на приетата за нарушена норма на чл.5 ал.3 т.1 от
ЗДП, която води след себе си налагане на санкция по реда на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП е
необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин, че към момента на
проверката водачът на МПС го управлява под въздействие на алкохол в кръвта над 0,8 до
1,2 на хиляда, а последното категорично е установено и доказано в настоящия случай.
3
С оглед изложеното, съдът намира, че направените от жалбодателя възражения не
могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи съставения акт, НП, приложените
писмени доказателства и показанията на свидетелите по делото-очевидци на нарушението.
Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на
жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици.
Предвид изложената и възприета фактическа обстановка съдът приема, че
жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение-
съставомерно по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, тъй като безспорно се установи по делото, че на
посочената в акта и НП дата и час е управлявал МПС с концентрация на алкохол от 0,98
промила, обстоятелство установено по несъмнен и безспорен начин с техническо средство
Дрегер 7510 с фабричен №ARNJ-0025, проба №01104, поради което правилно и
законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на административно
наказание глоба в размер от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, които наказания са изрично фиксирани в разпоредбата на закона, поради което НП
следва да бъде потвърдено.
Правилно наказващия орган е отнел 12 контролни точки за това нарушение на
основание чл.6 ал.1 т.1 б „б“ от Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, тъй като
отнемането на контролни точки не е административно наказание по смисъла на ЗАНН, а е
отчетна система на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки винаги следва
налагането на съответна санкция по ЗДП, то не може да се налага самостоятелно и при
безспорна установеност на извършеното нарушение по ЗДП, отнемането на контролни точки
е кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0356-000042/14.03.2024 година на
Началника на РУ на МВР гр.хххх, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №1138616/24.02.2024 година, с което на Л. С. С., ЕГН
********** от гр.хххх, ххххххх на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – хххх: _______________________
5