РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Велики Преслав, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200262 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от
„ФОРТРЕСС“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, обл.Шумен,
ул.“***“№*, ет.*, ап.*, представлявано по закон от М. Л. Н.. и Н. Л. Н. срещу НП №27-
0001384/26.08.2021 г. издадено от директора на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Шумен.
В жалбата се сочат доводи за неправилност на НП, като издадено при необосновано и
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се че нарушението не е извършено и дори
такова да било извършено то същото е маловажен случай и административнонаказващия орган е
следвало да приложи разпоредбата на чл.415в от КТ.
Поради изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло,
алтернативно изменено, като бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ и на жалбоподателя
да бъде наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер предвиден в тази
разпоредба.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от редовно упълномощен защитник,
който поддържа жалбата.
Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че
атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и моли съда да бъде
потвърдено изцяло. Подробно излага мотивите си в представените писмени бележки.
Съдът, като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и
събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 09.07.2021 г. в 22.00 часа по спазване на трудовото
1
законодателство на жалбоподателя от служители на Д“ИТ“, гр.Шумен – В. Р. и П.С. установили,
че на същата дата жалбоподателя, в качеството му на работодател „ФОРТРЕСС“ООД, ЕИК
********* в проверявания обект – ресторант „Замъка“ в гр.В.Преслав е допуснал до работа
работника Р. А. Г. на длъжност „сервитьор“ без да е сключил с нея трудов договор в писмена
форма. Двуезична версия на документа: BG - EN
Предвид установеното административно нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН
за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, връчен на нарушителя. Въз основа на
акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение
по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на осн.чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание %имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв.
Изложеното се установи от показанията на свидетеля С., които съдът кредитира изцяло,
като последователни, логични и непротиворечиви, същите се подкрепят от писмените
доказателства, като няма индиция за тяхната заинтересованост.
Съдът дава вяра и на показанията на св.Е. П., които макар и заинтересовани от изхода на
делото, поради близките й роднински отношения с управителя на жалбоподателя и нюансирани от
старанието да оневини жалбоподателя, дават ясна картина на случилото се и кореспондират с
показанията на св.С. и писмените доказателства.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което са издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването му.
Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе
предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на
последното.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са
допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които
да налагат отмяна на последното. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от
ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
счита, че жалбата е неоснователна, поради следното: Изпълнителното деяние на нарушението по
чл.62, ал.1 от КТ, е неизпълнение на императивното задължение при съществуване на трудово
правоотношение между работодател и работник, същото да бъде оформено в писмен трудов
договор.
Видно от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства,
2
включително и декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от Р. А. Г., се установи, че на посочената в
акта за установяване на нарушение и обжалваното наказателно постановление дата в гр.Велики
Преслав, обл.Шумен, в качеството му на работодател не е изпълнил задължението си при
престиране на работна сила от посоченото лице – Н. С., да сключи с него в трудов договор в
писмена форма. При проверката на дружеството е установено, че дружеството-работодател не е
уредило отношенията си с работещата като сервитьор Р. А. Г. на 09.07.2021 г., в обекта-ресторант
„Замъка“, с определено работно време и работно място, чрез сключване на трудов договор в
писмена форма. Това е станало едва 09.07.2021 г. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава
страните да уредят отношенията по повод предоставянето на работна сила като трудови.
Цитираната правна норма има императивен характер и като такава е абсолютно задължителна и
води до изключване на договорната свобода, когато се касае за предоставянето на работна сила,
какъвто е процесния случай. Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите в деня
на проверката Р. А. Г. е била в обекта, стопанисван от жалбоподателя и е престирала труд. Поради
изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на работа
работника Р. А. Г. без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, действително е
осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с
чл.1 ал.2 от КТ нарушение.
Отговорността на юридическото лице е обективна, т.е за съставомерността на деянието не
се изследва субективната страна, не е необходимо установяване на вина на определено длъжностно
лице. От обективна страна са доказани съставомерните признаци на нарушението, а именно
допускане до работа на работник, с определено работно време и място, без да е сключен трудов
договор в писмена форма, в нарушение на императивното изискване на чл. 1, ал.2, във вр. с чл. 62,
ал.1 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови
правоотношения с трудов договор в писмена форма.
Не се събраха доказателства в подкрепа на тезата изложена в жалбата, че лицето Р. А. Г. на
процесната дата не е полагала труд в полза на жалбоподателя, като работодател, а само е дошла за
да се запознае с работата, предвид предстоящото й назначаване, като сервитьор.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Същата
предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият орган
следва да съобрази всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и да изложи
мотивите си за налагане на определеното наказание.
Настоящият състав намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал
правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да
изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Изложените такива са декларативни и не
съдържат конкретика, относно приетото от АНО относно тежестта на нарушението.
Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви
относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа
да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би
изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. По делото липсват данни за други
извършени нарушения на трудовото законодателство освен на инкриминираната дата, поради
3
което съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде
преценена като сравнително ниска. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е
законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена
санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ минимум, а именно
"имуществена санкция" в размер на 1 500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ в сила от 30.07.2010 г. изрично посочва, че не може да
бъде „маловажен случай“, нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, което изключва приложението на
чл.28 от ЗАНН.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата
страна има право на разноски в размер на 150.00 лв. /чл.22ж, т.2 от НАРЕДБА за заплащането на
правната помощ/ и искането следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №27-0001384/26.08.2021 г. издадено от директора на Дирекция“Инспекция
по труда“-гр.Шумен, с което на „ФОРТРЕСС“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.***, обл.Шумен, ул.“***“№*, ет.*, ап.*, представлявано по закон от М. Л. Н.. и Н.
Л. Н., за нарушение по за нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.3
от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 2500.00 лева,
КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ от 2 000.00 лева на 1 500.00
/хиляда и петстотин/лева.
ОСЪЖДА „ФОРТРЕСС“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***,
обл.Шумен, ул.“***“№*, ет.*, ап.*, представлявано по закон от М. Л. Н.. и Н. Л. Н., направените в
настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв./сто
и петдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4