Р Е Ш Е Н И Е № 637
/неприсъствено/
гр. Видин,
20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
при секретаря Оля Петрова и в
присъствието на прокурора ..........…...… като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 1042 по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, с която против Н.Б.Г. ***, ЕГН ********** са предявени следните искове:
установителен иск с правно основание
- чл. 422 ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 20.04.2016 г.
е сключен Договор за мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр по
предпочетен номер ********** с избрана абонаментна програма Стандарт+ 20.99
лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 20.04.2018 г., кат
правоотношението е новирано с допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги с абонаментен план Нонстоп 30.99 лв. по мобилен номер ********** с
уговорен срок на действие 24 месеца от дата 07.06.2016 г. до 07.06.2018 г.,
като абонатът при възползване на преференциални условия на оператора е взел и
мобилно устройство TELENOR модел Smart II Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски
в размер на 3.59 лв. всяка, съгласно уговорен погасителен план по лизингов
договор.
Сочи, че въз основа на посочения договор
ответникът е ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентски абонатен номер на абоната №
*********.
Сочи се също, че за потребените от
абоната услуги за периода от 01.06.2016 г. до 31.10.2016 г. оператора е издал
следните фактури:
-фактура № **********/01.07.2016 г. за
отчетния период на потребление 01.06.2016 г. - 30.06.2016 г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 41.99 лв. /с ДДС/,
платима в срок до 16.07.2016 г.
-фактура № **********/01.08.2016 г. за
отчетния период на потребление 01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 29.52 лв. /с ДДС/,
платима в срок до 16.08.2016 г.
-фактура № **********/01.09.2016 г. за
отчетния период на потребление 01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 28.62 лева /с ДДС/,
платима в срок до 16.09.2019 г.
С
кредитно известие № **********/01.10.2016 г.
за извършена корекция по дълга е
сторнирана сумата в размер на -8.33 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, като е
начислена и дължимата се лизингова
вноска в размер на 3.59 лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 100.13
лв. за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане
възлиза на сумата в размер на 95.39 лв.
Излага се, че неизпълнението на
ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност
95.39 лв. е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния
договор за услуги, като във вр. с чл.
75, вр. с чл. 19б,в) от ОУ дружеството е прекратило едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползвания абонамент и е издало по абонатен № *********
на 01.11.2016 г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в
размер на 703.85 лв.
Сочи е, че в издадената фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на 536.66 лв., фактурирана е цената дължима се за оставащите
незаплатени лизингови вноски съгласно уговорения погасителен план в размер на
71.80 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три
отчетни периода в размер на 95.39 лв.
Поддържа се, че ответникът е в
неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване
на абонамента Нонстоп 30.99 лв. за мобилен номер ********** до 07.06.2018 г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от 07.06.2016 г.
Сочи, че дружеството няма претенция по
отношение начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги в размер на 536.66 лв.
Твърди, че поради прекратяване на
договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на осн.
т.12 ал. 2 от ОУ, приложени към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство TELENOR модел Smart II Black
са обявени за предсрочно изискуеми.
Твърди се също, че при сключване на
процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 1-во
число на месеца.
Поддържа, че поради неизпълнението на
абоната да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни плащания
е довело до предсрочно прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му
абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора
за лизинг, като лизинговите вноски са обявени за предсрочно изискуеми, дължими
след месец 11/2016 г., когато е издадена крайната фактура №
**********/01.11.2016 г., съгласно уговорения погасителен план както следва: За
устройство TELENOR модел Smart II Black, взето във връзка с мобилен номер **********, се
дължи цена в размер на 71.80 лв. след месец 08/2016 г. и съответно периодът, за който са дължими
предсрочно изискуемите лизингови вноски е след месец 11/2016 г. до месец.
06/2018 г.
Твърди се, че ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. и е издадена заповед за изпълнение, която е била връчена
на длъжника в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Иска се от Съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата в общ размер от 95.39 лева - незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер ********* за периода от 01.06.2016 г. до 31.10.2016
г., ведно законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.
Иска се също да се постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 71.80
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
07.06.2016 г. за устройство TELENOR модел Smart II Black, взето във връзка с мобилен номер ********** за
периода след м. 11/2016 г. до м. 06/2018 г. с абонатен № *********.
Претендират се и направените разноски.
Ответникът, редовно призован не се
явява, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му
възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На
същият са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
С молба вх. № 12440/25.10.2019 г. ищецът
чрез процесуалния си представител е поискал постановяването на неприсъствено
решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, намира, че са налице предпоставките по чл.
239, ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК,
поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се
постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите,
наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да
обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността
на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът
ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени
доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Във връзка с изложеното, предявените
искове следва да бъдат уважени изцяло, като се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 95.39 лева -
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода от
01.06.2016 г. до 31.10.2016 г., ведно законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК/16.01.2019 г./ по
ч.гр.д.№ 177/2019 г. по описа на ВдРС до окончателното плащане на сумата, както
и ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 71.80 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.06.2016
г. за устройство TELENOR модел Smart II Black, взето във връзка с мобилен номер ********** за
периода след м. 11/2016 г. до м. 06/2018 г. с абонатен № *********.
С оглед обстоятелството,че в исковото
производство с установителния иск се претендира по-малка сума от тази по
издадената заповед в ч.гр.д.№ 177/2019 г. се налага извод,че за
разликата,включително и за мораторната лихва, не е предявен в законния срок
установителен иск за съответното вземане,поради което заповедта,в частта над
сумата от 95.39 лв. и за мораторната лихва,следва да се обезсили.
В конкретния случай и съобразявайки
размера на исковете основателна се явява
и претенцията за присъждане на направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС
ГТК на ВКС и изхода на делото ответника следва да понесе отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да
заплати на ищеца направените разноски по настоящето производството, в общ
размер от 255.00 лева /75.00 лева внесена държавна такса и 180.00 лева
адвокатско възнаграждение/, както и тези, направени в заповедното производство,
в общ размер на 205.00 лева /25.00 лева - заплатена държавна такса и 180.00
лева - адвокатско възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Б.Г.
***, ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата
в общ размер от 95.39 /деветдесет и пет лева и тридесет и девет ст./ лева -
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода от
01.06.2016 г. до 31.10.2016 г., ведно законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК /16.01.2019 г./ по
ч.гр.д.№ 177/2019 г. по описа на ВдРС до окончателното плащане на сумата.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д №177/2019
г. по описа на ВдРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в
частта над сумата от 95.39 лв. и в частта на сумата от 36.30 лв.,представляваща
мораторна лихва за периода 17.11.2016 г. до 07.01.2019 г.
ОСЪЖДА Н.Б.Г. ***, ЕГН ********** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в размер
на 71.80 /седемдесет и един лева и осемдесет ст./ лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 07.06.2016 г. за
устройство TELENOR модел Smart II Black, взето във връзка с мобилен номер ********** за
периода след м. 11/2016 г. до м. 06/2018 г. с абонатен № *********.
ОСЪЖДА Н.Б.Г. ***, ЕГН ********** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ
размер от 255.00 /двеста петдесет и пет/ лева - разноски по исковото
производство /75.00 лв. внесена държавна такса и 180.00 лв. адвокатско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА Н.Б.Г. ***, ЕГН ********** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата в общ
размер от 205.00 /двеста и пет/ лева - разноски по заповедното производство по
ч.гр.д. № 177/2019 г. по описа на РС - Видин /25.00 лева за държавна такса и
180.00 лева за адвокатско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: