Решение по дело №31/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 55
Дата: 12 май 2022 г.
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20227130700031
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

          №…….

 

            гр. Ловеч,12.05.2022 г.

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично  заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ  

                                                       ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                           ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА               

 

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  к.а.н.д. № 31/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция Русе към Комисия за защита на потребителите  чрез пълномощник срещу Решение № 2/04.01.2022 г. на Троянския районен съд, постановено по АНД № 372/2021г.

По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт се иска неговата отмяна, както и потвърждаване на издаденото наказателно постановление (НП). Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ответника.

Касационният жалбоподател – редовно призован – не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът по делото – „Арт Клуб“ ЕООД гр. Троян в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата и претендира присъждане на направените разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано  заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Троянският районен съд (ТРС) е отменил НП № 0052085/11.10.2021  г. на Директора на РД Русе към КЗП, с което на основание чл. 209 от Закона за туризма (ЗТ) на търговското дружество е наложена административно наказание имуществена санкция в размер на петстотин лева за нарушение на чл. 114, т.3 във връзка с чл. 115а  от същия закон.

Районният съд е приел, че при извършена проверка на 22.07.2021 г. в бар-клуб Арт в гр. Троян, стопанисван от търговското дружество е било установено от служители на КЗП, че в близост до входа на заведението е поставена информация за работно време, фирма, седалище и адрес на управление на търговеца, имената на управителя на обекта с телефон за контакт, като тази информация е била само на български език и не е била налична на английски език.

Прието е, че не е спорно, че е осъществен състав на нарушение на чл. 114, т.3 във вр. чл. 115а от ЗТ, тъй като е установено, че в близост до входа на заведението не е поставена информацията по чл. 114, т.3 от ЗТ на английски език.

За да отмени НП, ЛРС е приел, че  извършеното деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят е изпълнил задължението си и е поставил в близост до входа на туристическия обект информация по чл. 114, т.3 от ЗТ на български език. При извършена впоследствие проверка на документи е установено, че такава информация е поставена и на английски език с оглед разпоредбата на чл. 115а от ЗТ, въпреки че такива указания не са дадени изрично при извършената първоначална проверка. Няма данни за наличие на сигнали или оплаквания от клиенти на заведението и на практика реално не са били нарушени правата на клиентите в заведението в такава степен, че да се налага имуществена санкция в размер на петстотин лева. Няма данни за наличие на повторност при извършване на нарушението или данни за наличие на други извършени административни нарушения по ЗТ, за които дружеството е наказано с влезли в сила НП.

Решението е правилно.

Съгласно чл.28 от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В ЗАНН не се съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай”, затова с оглед препращащата норма на чл.11 от същия закон следва да намери приложение дефиницията на това понятие, посочена в чл.93, т.9 от НК – извършеното административно нарушение с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид.

Според тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС, при извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато извършеното деяние представлява маловажен случай, АНО следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Преценката за маловажност се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

 Правилно въз основа на доказателствата по делото  ТРС е установил, че извършеното  административно нарушение представлява маловажен случай. Налице са  данни в този смисъл, посочени в мотивите на обжалваното решение. Преценката на АНО за приложението на чл. 28 от ЗАН не е въпрос на оперативна самостоятелност и не може да се прави по целесъобразност, а само по законосъобразност. При наличие на предпоставките за маловажност, както е в случая, АНО е длъжен да приложи чл. 28 от ЗАНН. Като не е направил това, той е постановил незаконосъобразно НП, което правилно е отменено от ЛРС.

Настоящият съдебен състав намира твърденията и възраженията в касационната жалба за неоснователни.

 Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на производството следва да бъде осъден касационния жалбоподател да заплати на ответника направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Възражението на ответника за прекомерност на размера на адвокатския хонорар е неоснователно. Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В т.1 е регламентирано, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до хиляда лева възнаграждението е триста лева.В случая е наложена имуществена санкция в размер на петстотин лева и адвокатското възнаграждение следва да бъде триста лева. Ответникът е представил Договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатена сумата от триста лева адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК,  Административен съд Ловеч, втори касационен състав

                                      

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/04.01.2022 г. на Троянския районен съд, постановено по АНД № 372/2021г.

ОСЪЖДА Регионална дирекция Русе към Комисия за защита на потребителите да заплати на „Арт Клуб“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул.“Васил Левски“ № 336, вх.А, ап.14, представлявано от управител М.К.Д. сумата от 300 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 05.04.2022 г.

Решението е окончателно.

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: