Решение по дело №206/2019 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

204

Година

06.11.2019

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

05.11.

Година

2019………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

гражданско

дело номер

206

по описа за

2019

година.

За да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е  от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, гр.София против А.Х.С., с ЕГН:********** положителен установителен иск за съществуване на вземане ,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№**/2019 год. по описа на МРС, с правно основание чл.240, чл.79  и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК във вр.с чл.415 и чл.422 от ГПК.

      В исковата си молба ищецът се позовава на издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д.№**/2019год. по описа на МРС. Вземането му по процесната заповед за изпълнение произлизало от договор за кредит на покупка и стоки № CREX-15251323, с който ответника е дал и съгласие освен усвоеният кредит, да му бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Сочи, че във връзка с така даденото съгласие на 09.11.2017 г. ответника е активирала предоставената му от ищеца кредитна карта  №Card-15251400, с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лв. Същият е следвало да върне така усвоената сума, заедно с годишна лихва и такси за обслужване за използвания период. Ищецът сочи, че ответника е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2018г., когато е последното плащане по нея.Балансът по същата бил в размер на -/минус/1376.20 лв. След това ответника не се е отзовал на покани да върне задължението доброволно и по настоящем не го бил изпълнил. Ищецът моли съдът да постанови решение с което да признае за установено спрямо ответника А.Х.С., че съществува вземането по заповедното производство в следният размер: 1 350.39 лв.- главница по револвиращ кредит; 25.81 лв.- договорна лихва по кредита за периода от 01.04.2018 г. до 06.12.2018 год.;  25.23 лв. обезщетение за забава, за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г., като претендира и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане. Претендира и деловодни разноски в заповедното производство, в размер на 28,03 лв. д.т., юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и разноските по настоящото производство – 125,99 лв. – д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.

В с.з., редовно призован не се представлява, от ю.к.П.П са изложени писмени съображения по същество.

Ответника А.Х.С. се представлява от назначения му особен представител, адв.П.Г.,***, който е представил  писмен отговор по делото.  Счита предявения иск за допустим, вероятно и основателен. В с.з. изразява становище съда да постанови решение, с което да уважи същия.

          Съдът, като обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Депозирано е заявление вх.№ 375/20.02.2019 год. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, гр.София против А.Х.С. с постоянен адрес *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Въз основа на така предявеното заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № **/2019 г. по описа на РС – Момчилград, с която е разпоредено длъжникът А.Х.С., с ЕГН:**********, да заплати на кредитора сумата: главница в размер на 1350.39 лв./хиляда триста и петдесет лева и тридесет и девет стотинки/; възнаградителна лихва в размер на 25.81 лв./двадесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ от 01.04.2018 год. до 06.12.2018 год.; мораторна лихва в размер на 25.23 лв./двадесет и пет лева и двадесет и три  стотинки/ от  06.12.2018 год. до 01.02.2019 год.; законна лихва от 20.02.2019 год. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 28.03 лв./двадесет и осем лева и 03 ст./ държавна такса и 50.00 лв./петдесет лева/ – възнаграждение за юрисконсулт.

           Вземането произтича от следните обстоятелства: Погасяване на задължение по  Договор за револвиращ потребителски кредит.

   Така издадената Заповед е връчена на длъжникът при условията на чл.47, ал.5 вр. ал.1 от ГПК. Ето защо съдът е дал указания на заявителя, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си, което разпореждане е връчено на страната на 22.04.2019 год.

   По ч.гр.д.№89/2019 год. по описа на МРС, в срок на 10.05.2019 год. е постъпило доказателство,че заявителят в едномесечен срок е предявил иск за установяване на вземането си,а именно Искова молба вх.№ 999/10.05.2019 год. до РС-Момчилград, въз основа на която е образувано настоящото производство.

 В подкрепа на иска си ищецът е представил  договор за потребителски паричен кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-15251323, сключен на 04.09.2017 год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД,със седалище и адрес на управление в гр.София и А.Х.С., с ЕГН:*********.

Съгласно Приложение  към договор за потребителски кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта е уговорено и издаване на кредитна карта Card-15251400, с максимален кредитен лимит в размер на 1000лв.,при годишна лихва и такси за ползването му.Лихвата се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му като седължи и такса.Връщането на кредита е уговорено при минимална погасителна вноска,размера на която варира в зависимост от усвоения кредитен лимит,като месечните вноски следва да се правят  до 1-во число на месеца,следващ издаденото извлечение.

            Видно от представената с исковата молба, Покана от 13.12.2018 година, отправена до ответника А.Х.С., с ЕГН:**********, кредитора  е уведомил кредитополучателя, че съгласно отпуснатия револвиращ потребителски кредит, в следствие на активирането и използването на кредитна карта Card-15251400, е възникнало задължение за заплащане на минимални погасителни месечни вноски. След преустановяване на 01.04.2018 год. на плащане на вноските по договора ,кредитополучателя е поканен в седмодневен срок от получаване на поканата да плати:главница в размер на 1350.39лв.; договорна лихва в размер на 25.82 лв.;обезщетение за забава в размер на 2.64лв.

             Няма представени доказателства за връчване на посочената Покана на длъжника А.Х.С., тъй като по делото е представена товарителница от 08.11.2017 год., за получена лично  на 09.11.2018 год. от А.С. пратка – документ, без да е посочен вида на последния.

Предвид изложеното и прието за установено от фактическа страна, съдът счита, че предявения положителен установителен иск за съществуване на вземането на кредитора по заповедното производство е процесуално допустим.

 

 

 Предявените в условията на обективно съединение положителни установителни искове, с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД за заплащане паричното задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит от 09.11.2017 г. в размер на 1 350.39 лв.- главница по револвиращ кредит; 25.81 лв.- договорна лихва по кредита за периода от 01.04.2018 г. до 06.12.2018 год.;  25.23 лв. обезщетение за забава, за периода от 06.12.2018г. до 01.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане са основателни  и доказани.

В тази връзка, съдът съобрази,че от една страна следва безспорно да се приеме,че между ищеца и ответника  е налице облигационно задължение ,договор за потребителски кредит от 09.11.2017 год., ведно с приложение за револвиращ потребителски кредит, с кредитен лимит от 1000лв., от същата дата, по силата на което на последната е била предоставена кредитна карта, която е била активирана и по този начин на кредитополучателят са били предоставени 1000лв. в заем, който той се е съгласил да върне, чрез минимални  месечни вноски. Съгласно договора ,ответника се е съгласил и с оскъпяването на главницата, с посочения в договора процент, като дадената парична сума по кредитната карта е била усвоена от него ,което се установява безпорно от месечни извлечения по кредитна карта. В случая потребителят разполага с фиксиран кредитен лимит, който може да ползва свободно, когато реши като кредитния лимит по договора са разполагаемите средства, предоставени при условията на револвиращ кредит и това изрично е записано в чл.1 от приложението. Съглашението между страните е във всеки един момент кредитополучателят има възможност да усвои сума в размер 1000 лв. Револвиращият /отворен или възобновяем/ кредит е  потребителски кредит, като особеното при него е че всеки месец трябва да се погасяват натрупаните лихви и използваната част от кредита или части от тях. Уговорената лихва се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит, за времето за ползването му, като за кредитополучателят възниква задължение да заплаща минимална погасителна месечна вноска. При револвиращите кредити, както и при кредитните карти разходите за лихви са по-големи от стандартните потребителски или ипотечни кредити.

         Приетия по делото договор установява, че ответникът е получил кредитна карта по договора за кредит. Месечните извлечения установяват по делото, че средства са усвоени чрез тази кредитна карта .

          Установява се, че ответника А.С. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2018 год., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1376.20 лв. Към тази дата няма доказателства ответника да е погасил задължението си,като доказаването на тези обстоятелтва е  в негова тежест .

          Съответно задължението към кредитора, освен главница е и за договорна лихва, която уговорка е писмена, както изисква разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД, поради което след като няма доказателства за погасяването на дълга, в цялост, то и съответната договорена възнаградителна лихва се дължи от ответника.

Предвид изхода на делото по главния иск, акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД се явява основателен. Върху главницата от 1350.39 лв. се дължи законна лихва за забава в размер на 25.23 лв. за периода от 06.12.2018 год. до 11.02.2019 год.

По разноските:

С оглед гореизложеното ответника следва да заплати на ищеца  разноските, направени в заповедното производство в размер на 78.03 лв., от които: 28.03 лв. представляващи заплатена д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

 

 

 

Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 554.09 лв. от които: 125.99 лв. д.т. за завеждане на иск; 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 328.10 лв., определено възнаграждение за особен представител

 

 

 

 

Водим от горното съдът

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Х.С. с постоянен адрес ***, че дължи на  „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК:*********, гр.София, жк.“Младост“4, Бизнес Парк София, сгр.14, сумата в размер на  1 350.39 лв.- главница по револвиращ кредит; 25.81 лв.- договорна лихва по кредита за периода от 01.04.2018 г. до 06.12.2018 год.;  25.23 лв. обезщетение за забава, за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 52/21.02.2019 год. по ч.гр.д.№89/2019 год. по описа на МРС, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

        ОСЪЖДА А.Х.С. с постоянен адрес *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж“, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК:*********, гр.София, жк.“Младост“4, Бизнес Парк София, сгр.14, сумата в размер на 632.12 лв., представляващи деловодни разноски по заповедното и исковото производство, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

             Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

                                                  

 

                                                Районен съдия :

                                                                 /Й.Геров/