Решение по дело №160/2023 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 130
Дата: 10 май 2023 г. (в сила от 10 май 2023 г.)
Съдия: Калоян Венциславов Гергов
Дело: 20234400600160
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. П., 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на трети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора В. Ил. Д.
като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20234400600160 по описа за 2023 година
Производство по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по мотивиран
протест на прокурор при РП-П. и въззивна жалба на частния обвинител К. К.
Г. от гр.П. подадена чрез повереника му адв.А. К. от ПАК против Присъда №
149 от 2.11.2022г., постановена по НОХД № 638/2021г. по описа на РС –
П.,XII-ти н.с.
В протеста се навеждат доводи за неправилен анализ на
доказателствената съвкупност и приоритизириране на обясненията на
подсъдимия,които по съществените въпроси по делото се разминават с
показанията на свидетелите Л. и Г.,които се оценяват като последователни и
взаимно-допълващи се. В заключение се отправя искане за отмяна на
протестираната присъда и признаване на подсъдимия Ц. П. за виновен по
повдигнатите му обвинения.
В подадената въззивна жалба на частния обвинител К. К. Г. от гр.П.
подадена чрез повереника му адв.А. К. от ПАК се сочи,че РС-П. е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила при проверката на
доказателствената съвкупност,фактическата обстановка възприета от този съд
възпроизвежда единствено обясненията на подсъдимия,което тангентира с
липса на такава,а извършената от РС-П. аналитична дейност е в дисонанс с
1
изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107 от НПК и не сочи на заявения от същия
съд анализ - поотделно и в цялост на доказателствената маса - и обективира
частичен преразказ на доказателствените източници.Навеждат се подробни
доводи относно възприетия едностранчив подход на РС-П. към гласните
доказателства ангажирани по линия на обвинението в лицето на свидетелите
Л.,Г.,И. и М.,акцентиране без кореспондентна опора върху обясненията на
подсъдимия и се прави критична оценка на възведените от първата инстанция
модели на поведение на пострадалия и свидетеля Л.,базирани на възприетата
от този съд художествена литературна основа.В заключение се отправя
искане за отмяна на атакуваната присъда и осъждане на подсъдимия П. по
повдигнатите му обвинения или връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание процесуалният представител на ОП-П. поддържа
подадения протест и възведеното с него искане.
Частният обвинител К. К. Г. и повереника му - адв.А. К. от ПАК
поддържат подадената въззивна жалба и споделените в нея и допълнението `и
доводи и искането си за отмяна на атакуваната присъда.
В съдебно заседание ответникът по въззивните протест и жалба Ц. А. П.
се явява лично и със защитника си адв.Р. А. от АК-Л. и моли съда за
потвърждаване на постановената оправдателна присъда.
Защитникът – адв.Р. А. от АК-Л. оспорва протеста и въззивната жалба
на частния обвинител Г. и моли за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.Намира,че РС-П. е постановил правилен съдебен акт като е анализирал
подробно събраните доказателства и е стигнал до правилни фактически и
правни изводи.Навежда подробни доводи в тази насока,които възпроизвеждат
аргументите му изложени пред първата съдебна инстанция.
С атакувания съдебен акт П.ски районен съд е признал подсъдимия Ц.
А. П. - роден на 03.06.1975г. в гр.П., живее в гр.П., ул. „***“, №***, българин,
български гражданин, със средно образование, не работи, разведен, осъждан,
ЕГН: ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на 08.06.2020 г. в гр. П. да се е
заканил на К. К. Г. от с.гр., с престъпление против неговата личност - с
убийство - и това заканване могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 НК, поради
което и на основание чл.304 НПК го оправдал по така повдигнатото
обвинение.
РС-П. признал подсъдимия Ц. А. П. за НЕВИНОВЕН и в това, че на
08.06.2020 г. в гр. П. да е отнел чужда движима вещ - 1 бр. мъжки ръчен
часовник марка „***“ на стойност 5540.00 лева, от владението на К. К. Г. от
с.гр.,с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила -
2
престъпление по чл.198 ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го
оправдал по така повдигнатото обвинение.
Със същият съдебен акт РС-П. се произнесъл по веществените
доказателства и разноските.
П.ският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства, атакувания съдебен акт, и доводите на страните, намира
за установено следното:
Въззивните протест и жалба са подадени в срока по чл.319 от НПК,
отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани.
Разгледани по същество са основателни,но не само по изложените в тях
съображения.
Разпоредбите на чл.14 и чл.107 от НПК задължават съда да взема
решенията си по вътрешно убеждение,което следва да е базирано на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото
като събира и проверява както доказателствата,които изобличават
подсъдимия или отегчават неговата отговорност,така и такива,които я
смекчават или го оправдават. Всяко отклонение от тези принципи
компрометира изводите както по фактите,така и по правото и очертава
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и липса на
възможност страните да узнаят как е формирано вътрешното убеждение на
първостепенния съд,а въззивния съд - да упражни контрол върху установения
за това формален процес /в т.см. Решение № 280/11.07.13г. по н.д. № 865/13г.
и Решение № 182/29.03.2013г. по н.д. № 309/13г. на ВКС/.ВКС е имал
възможност последователно да изрази разбирането си,че в мотивите си
съдилищата следва да посочат въз основа на какви доказателства са приели за
установени съответните факти като при противоречие в същите изложат
своите съображения,както и изложат правните си съображения относно
авторството и съставомерността на деянието,за да може да се твърди,че
вътрешното им убеждение е изградено законосъобразно, като изводите не
следва да страдат от вътрешна противоречивост,която да препятства
упражняването на контрол от страна на горестоящия съд.
Анализът на атакуваната присъда сочи,че РС-П.,за да оправдае
ответника по протеста е извършил частичен анализ на доказателствената маса
като избирателно е интерпретирал доказателства,за да изгради по една
неубедителна при това конструкция правните си изводи като е пропуснал да
изясни съществени обстоятелства по делото.
Този селективен подход няма как да бъде утвърден от настоящия
въззивен състав.
3
Внимателният преглед на мотивите сочи,че РС-П. е
приоритизирал,недостатъчно убедително при това, обясненията на
подсъдимия Ц. П. като е „компенсирал“ този си подход със свръхкритичност
при оценката на гласните доказателства събрани при разпита на свидетелите
К. Г. и С. Л. и е пренебрегнал същевременно част от набраната по делото
доказателствена съвкупност като се е въздържал от изясняване на съществени
обстоятелства по делото,давайки собствена логическа оценка на поведението
на подсъдимия и свидетелите Л. и Г.,която е изградена преимуществено на
собствените му възприятия и литературни модели за поведение,а не на база
фактическата рамка на отношенията между частния обвинител и подсъдимия.
РС-П. е посочил,че възприетата от държавното обвинение фактическа
обстановка не се подкрепя в необходимата според него пълнота и
убедителност, от доказателствените материали, на които същото се е
позовало. Този извод търпи сериозна критика,която следва да се
пунктуализира,за да се избегне излишно разтегляне на настоящето изложение
при отчитане на крайния резултат от решението на въззивната инстанция.
Не е верен фактическия извод на първоинстанционния съд,че според
дадените от свидетеля Г. в хода на съдебното следствие показания П. му е
нанесъл общо два удара.Ако РС-П. беше съобразил внимателно дадените
пред него показания – л.112 от НОХД №638/21г. – щеше да регистрира,че
частния обвинител К. Г. сочи три удара,а ако беше проследил и хронологията
на изложението представено при разпитите му в досъдебното производство
можеше да установи константност в тази насока,а оттам и да направи
дължимите съждения дали е налице последователност на показанията му и в
двете фази на процеса и основание същите да бъдат ценени при съпоставка с
останалата набрана по делото доказателствена съвкупност. Впрочем
първостепенният съд е отказал да уважи отправеното към него искане за
приобщаване на показанията на този свидетел от ДП и така се е лишил от
възможността да изследва последователността на показанията на Г., което
би могло да доведе до различни от споделените от него изводи.
Не е верен и фактическия извод,че нито Г.,нито Л.,бидейки очевидци на
процесната ситуация не са посочили в показанията си отправената от
ответника по протеста закана за физическо ликвидиране.В разпита си пред
съда първия е посочил отправените му реплики: “…и ми каза:“Ще те
убия“,“Ще те заколя“ и „Ще изкормя цялото ти семейство“ – л.112,а същите
се съдържат и при разпита му на 9.06.20г. в хода на предварителното
разследване.Л. от своя страна е посочил както нанесените на Г. удари от
Ц.П.,така и заканата му да „изкорми“ както нето,така и семейството му.
Несъстоятелен е и извода на РС-П.,че доказателствата на които се е
позовал прокурора са недостатъчни за установяване на „…някакъв,макар и
4
приблизително понятен,мотив на подсъдимия да предприеме поведение като
описаното спрямо К. К. Г.…“.На първо место мотивите за дадено поведение
не е необходимо да се извличат само от доказателствата представени само от
една страна в процеса,а могат да се извличат от цялата набрана по делото
доказателствена маса.При това положение РС-П.,след като видимо е
приоритизирал обясненията на подсъдимия,е следвало да потърси мотива за
поведението на П. в същите и именно това е сторил на л.29 от собствените си
мотиви,където е посочил,че от „…обясненията на подсъдимия,по убедителен
начин се разкриват мотивите на П. да потърси среща с Г. на два пъти през
този ден…“.Така обаче районния съд е изпаднал в логическо противоречие
сам със себе си като практически е експлоатирал обясненията на
подсъдимия,за да дискредитира показанията на частния обвинител и е
игнорирал съображенията на П. да установи контакт с Г.,които и последния
сочи,че са свързани със св.М.М.Тук следва да се посочи,че РС не изяснил
мотива за втората среща на П. и Г. на „терена“ на последния,обхванат от
камерите за видеонаблюдение и дали той не е свързан с последиците от
първата им среща.
Неубедителна е концепцията,която е възприел първоинстанционния
съд,за да приеме,че показанията на свидетелите Г. и Л. не само,че не
подкрепят обвинителната теза,но и „…пораждат много повече
въпроси,отколкото да дават отговори,по фактическата обстановка по
случая…“ като тук РС-П. е дал собствена оценка за възможното и логично
поведение на двамата спътници без да отчете нито спецификата на
ситуацията,нито предисторията на взаимоотношенията между Г. и
Л..Очевидно е,че подсъдимия и частния обвинител има за какво да си говорят
и че подсъдимия е и инициатор на тези разговори според собствените му
обяснения – „Ние тези разговори сме ги водили в годината няколко пъти с
частния обвинител.“ – л.109 от НОХД № 638/21г.,а срещата на процесната
дата не е случайна за П.,който е разполагал с информация за евентуалната
локация на частния обвинител и в експлоатация на същата е предприел
действия по установяването му.След като е дал превес на обясненията на
подсъдимия районният съд е следвало не да акцентира върху пропуските на
разследването от страна на обвинението и в частност на въздържането от
изземване на мобилния телефон ползван от свидетеля М.П.,който би
установил дали действително номера на подсъдимия му е „непознат“,а да
изследва самостоятелно и в съответствие с установеното и към настоящия
момент служебно начало дали е възможна комуникация подобна на заявената
от него чрез „магнетизирване“,което налага ангажиране на съответен
експертен потенциял.Очевидно е,че РС е отхвърлил като недостоверни
показанията на М.П.,но не ясно е защо комуникацията,за която споделя П.
5
между него и този свидетел и него и Г. е отказана да бъде обсъдена.На първо
место П. не отрича,че между неговия телефон и този на подсъдимия е имало
комуникация,макар и да сочи осъществяването и посредством чат
приложение,а частния обвинител също сочи такава с подсъдимия,което се
потвърждава и от него.Обратно на заявеното от РС-П. въззивният състав
приема,че скрийншотовете подлежат на експертно изследване и проверка от
гледна точка на тяхната автентичност,а оттам нататък тяхното съдържание е
възможен способ за проверка на обясненията на подсъдимия и показанията на
Г. и П..Щом РС е имал съмнения в достоверността на събраните от него
гласни доказателства,то същия е следвало да положи всички усилия за
тяхната проверка,а не да емигрира от това си задължение поставяйки нови и
нови въпроси и аргументирайки се с пропуски на разследването.
Тук следва да се напомни на първоинстанционния съд,че централната
фаза на процеса е съдебната и при действащо служебно начало същия следва
да мобилизира процесуалната си енергия,а не да констатира дефицити в
разследването,които в ущърб на обективната истина отказва да преодолее
съобразно възможностите за това.
Именно в контекста на взаимоотношенията между Г. и П. и водените
между тях разговори по повод М.М. РС е следвало да направи преценка дали
първия е следвало непременно да бяга,дали действително притискайки
вратата му ответника по протеста му е попречил да напусне мястото на
произшествието или ефективно да противодейства с оглед пространствените
ограничения,които са му били наложени.
Разсъжденията на първостепенния съд за параметрите на „…дружбата и
приятелството между мъжете…“,техния „особен характер“ и позоваването на
антични епоси несъмнено е интересен похват за дискредитиране на
показанията на свидетеля Л.,но следва да се търси не литературната основа за
това,а обективни факти и логическите изводи от същите.В този контекст РС-
П. е следвало да оцени не само численото превъзходство на Г. и Л. в
аритметичен порядък,но и положението в което е се е намирал първия без
възможност да излезе от автомобила си притиснат от подсъдимия,физиката на
Л. като изостави хипотетичните си разсъждения за възможността същия да
изненада Ц.П. отстрани и така двамата с Г. да преодолеят нападението.Ако е
искал да анализира възможните поведенчески реакции в пълнота,то РС-П. е
следвало да изясни особеностите на психиката на Л. и Г.,а това е невъзможно
без назначаване на КСППЕ по отношение на същите,което е преодолим
пропуск при новото разглеждане на делото от контролирания съд.Всъщност
показанията на Л. относно броя на ударите нанесени на Г.,обратно на
посоченото от РС,кореспондират с тези на частния обвинител,а заявения от
последния механизъм на травмите и времето на причиняването им е в
6
кореспонденция със заключението по изготвената от вещото лице Д. СМЕ и
СМУ № 223/20г.Първоинстанционният съд необосновано е счел,че
последните единствено косвено подкрепят обвинението,т.к. според него
пострадалия при първоначалния си преглед в съдебна медицина не е описал
обстойно процесния инцидент, в т.ч. и защитното си движение с лява ръка и
издърпването на часовника.
СМУ издавани от съдебните медици не са бланки за разпит,за да
съдържат пълно и подробно описание на механизма на увреждането във
формата възприет за удобен от районния съд,и още по – малко може да се
вмени на освидетелстваното лице претенция да заявява какво да пише в него
и какво не,т.к. същото не е издател на документа.Идентично е положението и
с комуникацията с ЕННСП 112,който има за цел да регистрира подадения
сигнал и насочи сигнализатора към компетентните служби,респективно
същите към него с оглед оказване на необходимата помощ или съдействие –
тук липсата в сигнала на Г. на информационни следи за използван срещу него
нож и фиксирането му в кобур на врата на П. при напускането на „***“,видно
от приложения по делото видеозапис не опровергава показанията на частния
обвинител.Независимо от това РС е влязъл в експертен съдебно-медицински
анализ на показанията на Г. и Л. анализирайки интензитета на
нападението,липсата на увреждания в областта на очите на последния и
механизма на уврежданията приемайки,че при евентуално нападение следва
да бъде засегната лявата,а не дясната страна на главата на К.Г..Последният
обаче твърди,че е ударен с лявата ръка от ответника по протеста,а на
следващо место РС въобще не е изследвал накъде е бил обърнат Г. – този
въпрос въобще не е бил предмет нито на изложението му,нито е бил засегнат
при рапита на вещото лице доц.Д.,чието заключение макар и в синхрон с
заявения от пострадалия травмиращ механизъм е пренебрегнато от
контролираната инстанция.В този контекст доводите в протеста на прокурора
са логични и не са получили надлежен отговор в мотивите на РС- П..
Неубедителен е отказа на РС-П. да назначи експертно изследване,което
да установи дали действително на предната седалка на управлявания от К. Г.
л.а. е имало документация,която е препятствала настаняването там на
свидетеля Л. и същевременно да провери по този начин неговите показания -
последното е наложило защитника на П. да прави собствени изводи с
експертна насоченост,но от друга страна същия съд едностранно е приел,че
щом подсъдимия е напуснал „***“ без да носи открития в ползваното от него
помещение нож с кобур,то същия не е бил с него по време на процесната
ситуация и още по.малко пък да го е използвал по описания от частния
обвинител начин.Тук следва да се посочи,че очната ставка действително не е
задължителен способ за събиране и проверка на доказателства,но когато
7
същите са противоречиви до степента приета от РС-П., то всеки способ се
явява необходим за изясняване на обективната истина.В този контекст
становището на контролирана инстанция относно представените справки за
трафични данни и титуляри на мобилни номера не могат да бъдат
неглижирани по начина по който е сторил това РС-П.,т.к. същите са изискани
от съответните мобилни оператори и данните относно движението на
ползувателите на комуникаторите имат значение, както за изясняване тяхната
локализация и движение,така и за проверка на събраните при разпита им –
особено на Л. - гласни доказателства,което налага и насочено експертно
изследване.Аргументите на РС-П.,че липсват данни кой е титуляра и кой е
фактическия ползувател на съответния мобилен номер - л.27 от мотивите -
илюстрират принципно погрешната мисловна конструкция на този съдебен
състав относно ролята на съда в централната фаза на процеса и значимостта
му за установяване на обективната истина.
Тези нарушения не са единствените,но са достатъчни за да
аргументират крайния извод на ОС-П.,че установяването по надлежния ред и
обсъждането на всички относими по делото обстоятелства биха формирали
вероятно и други изводи по фактическата страна и по правната квалификация
от РС-П.,които обаче няма как да бъдат изведени от настоящата
инстанция,т.к. присъдата не може да почива на предположения и въобще да
страда от пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда,които да
създават неяснота каква е действителната му воля.Следва да се посочи
още,че косвените доказателства имат тежест,която не може да бъде
подценявана в доказателствения анализ,така както е сторила това първата
инстанция по фактите и правото.
Коментираните нарушения на процесуалните правила при
разглеждането на делото, и в частност на попълването му с доказателства, и
изготвянето на мотивите от РС-П. са достатъчно тежки, за да се счете,че е
налице абсолютно основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК,което
обуславя отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд поради тяхната неотстранимост от
въззивния съд.Обратното би означавало не само изготвяне на мотивите,но и
провеждане на ново съдебно следствие с обхват близък до
първоинстанционно съдебно следствие,което е недопустимо.
Делото се разглежда за пръв път от въззивната инстанция и не е налице
ограничителната хипотеза на чл.335,ал.2 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл.334 т.1 вр. с чл.335, ал.2
вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК, П.ски окръжен съд
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Присъда № 149 от 2.11.2022г., постановена по НОХД №
638/2021г. по описа на РС – П.,XII-ти н.с.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9