РЕШЕНИЕ

 

№  4250                                          22.11.2012г.                      Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Пловдивски Районен съд                    І граждански състав

 

На двадесет и втори ноември                      две хиляди и дванадесета година

 

В  открито  заседание на тринадесети ноември 2012г. в следния състав:

 

Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА

 

Секретар:Лиляна Кирилова

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 10326   по описа за  2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда.

Ищецът С.П.П., ЕГН *********,  адрес за призоваване гр.П, ул.”Й.Г.” № , чрез адв.П.,  твърди, че е работил при ответника – “Векатех”ЕООД– гр.Пловдив, по силата на трудов договор на длъжността “***”. Заявява, че на 23.05.2012г. му било връчено предизвестие № 1, с което на основание чл.326 от КТ вр. с чл.328, ал.1, т.5 от КТ бил предизвестен, че след изтичане на 30дни ще бъде прекратено трудовото правоотношение. Заявява,  че със Заповед № 71/ 23.06.2012г. било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ. Счита заповедта  за незаконосъобразна, тъй като посоченото в заповедта основание било безвиновно и следва работодателят да мотивира липсата на качества за ефективно изпълнение на работата му като ***. В предизвестието също не било записано нищо в тази връзка. Липсата на мотиви при прекратяването се явявало достатъчно основание за отмяна на заповедта. Заявява, че е работил дълго време в дружеството и не е имало забележки към работата му.

С оглед изложеното, моли съда да признае за незаконосъобразно уволнението и да го отмени, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за периода на оставане без работа след уволнението, а именно от 23.06.2012г. до 23.12.2010г. в размер на 3781,62лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. Ангажирани са доказателства.

В дадения му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове. Заявява, че отменил издадената заповед, като на ищеца било изпратено известие за това, като очаквал същият  да се яви на работа. Вместо  явяването на работа, получил искова молба, в която се претендира резултатът, за който същият бил поканен. В по-късен момент били констатирани пороците на заповедта и същата била отменена. В този смисъл не следвало да заплащат разноски.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представеното копие на трудов договор на ищеца, се установява, че той е работил при ответника по трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 25 от 01.04.2011г. на длъжност “***”. На 23.05.2012г. на същия било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение след изтичане на 30дни от връчване на същото, с което работодателят едностранно ще прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1 т.5 от КТ.  Със заповед № 71/23.06.2012г. на *** на ответното дружество трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ , считано от 23.06.2012г., като липсвало посочване на причини за прекратяване на трудово – правната връзка между страните. Съдът намира, че атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна поради липса на посочване на мотиви за прекратяване на договора поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Това основание за уволнение работодателят може да приложи при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, т. е. обективно да е налице неспособност на работника или служителя да изпълнява резултатно възложената му трудова функция поради липса на професионални знания, умения, навици, поради недостатъчно образование, опит или недостатъчни природни дадености (интелигентност, сръчност и пр. умствени, психически или физически възможности). В предизвестието за прекратяване или в заповедта за уволнение обаче тези липсващи качества следва да намерят място. В противен случай е нарушено правото на защита на работника или служителя, а и съдът се явява в невъзможност да прецени законосъобразността на уволнението на това правно основание. С оглед горепосочените пороци на заповедта за уволнение, същата следва да бъде отменена, без да се разглежда спора по същество.

С оглед уважаване на главния иск, следва да се уважи и акцесорната претенция и ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

В шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, като същото е дължимо от датата на незаконното уволнение. От представената трудова книжка на ищеца в оригинал в съдебно заседание, проведено на 13.11.2012г., се установи, че ищецът не е започнал работа по друго трудово правоотношение след прекратяване на процесното със същия или друг работодател. От представения платежен фиш за м.април 2012г., се  установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец преди уволнението възлиза на 626.56лв. Ето защо, искът се явява доказан за периода 23.06.2012г. – 13.11.2012г. Относно размера на обезщетението – на база на размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец преди уволнението за периода на оставане без работа същото е в размер на 2993.56лв./съответно за 5работни дни за м.юни 2012г., за четири пълни месеца – юли, август, септември и октомври 2012г., и за 9 работни дни за м.ноември 2012г., на база на дневно обезщетение в размер на 34.8088лв./.  Обезщетението ще се присъди наред със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. За разликата над уважения до пълния претендиран размер от 3781.62лв., както и за периода от 14.11.2012г. до 23.12.2012г. искът ще се отхвърли като неоснователен.

 Ищецът претендира заплащане на разноски, като те се констатираха в размер на 850лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, като съразмерно на уважената част от исковете на ищеца ще се присъди сумата от 790.96лв. Ответникът оспорва сочената претенция, като заявява, че своевременно е отменил заповедта, като е уведомил за това ищеца. Съдът не споделя наведеното възражение. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.2 от Кодекса на труда работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника в съда. Следователно, след сезиране на съда от работника относно незаконосъобразността на уволнението, отмяната на заповедта от работодателя се явява ирелевантна, тъй като работодателят е лишен от правната възможност да отмени уволнението. Работодателят не твърди и не доказва да е отменил заповедта преди предявяване на иска от ищеца на 04.07.2012г.  На следващо място, предвид оспорване достоверността на датата на заповедта от страна на ищеца и при лежаща върху ответника доказателствена тежест да установи сочената дата, той не е ангажирал доказателства в тази насока. Ето защо, претенцията на ищеца за присъждане на разноски по производството се явява основателна до посочения размер.

Ответникът не претендира разноски.

          При този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в размер на 284.74лв. /по 80лв. за уважените неоценяеми искове и 119.74лв. – за уважения оценяем иск, както и 5лв. за издадено на ищеца съдебно удостоверение/.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                        РЕШИ

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 71/23.06.2012г. на *** Т.В.  на “Векатех”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Санкт Петербург” № 59, с която на основание чл.328, ал.1, т.5 от Кодекса на труда, считано от 23.06.2010г.,  е прекратено трудовото правоотношение със  С.П.П., ЕГН *********,  адрес за призоваване гр.П, ул.”Й.Г.” № , чрез адв.П., и като такова го ОТМЕНЯ, като  възстановява ищеца С.П.П., ЕГН *********, на предишната, заемана преди уволнението, длъжност – “***” на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА “Векатех”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Санкт Петербург” № 59, представлявано представлявано от Т.К.В., ДА ЗАПЛАТИ на С.П.П., ЕГН *********,  с адрес за призоваване гр.П, ул.”Й.Г.” № , чрез адв.П., сумата от 2993.56лв/две хиляди деветстотин деветдесет и три лева и 56ст./, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в периода 23.06.2012г. до 13.11.2012г.вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 04.07.2012г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 790.96лв./седемстотин и деветдесет лева и 96ст./ – разноски по делото, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 3781.62лв., както и за периода 14.11.2012г. – 23.12.2012г.  ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда за заплащане на обезщетение за оставане без работа.

ОСЪЖДА “Векатех”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Санкт Петербург” № 59, представлявано от Т.К.В., да заплати в полза на ПРС по сметка на ВСС сумата от 284.74лв./двеста осемдесет и четири лева и 74ст./  - държавна такса.

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 27.11.2012г., като препис от него се връчи на страните.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Д. Кацарова

Вярно с оригинала.

ЛК