РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1115/03.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и първи май две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове: Недялко Бекиров
Николай Стоянов
при секретаря Г.Георгиева и с участието
на прокурор Д.Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 1031/2021г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Т.К.,***, с пълномощник адв.М.К., обжалва
Решение № 206 от 12.03.2021г., постановено по АНД № 549 по описа за 2021г. на
Районен съд – Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4039497 от
09.10.2020г. на ОД МВР - Пловдив за наложена на Т. Не К. глоба в размер на 400
лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 с.з.
Решението е оспорено като
незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Оспорен е извода на ПРС за правилно описание на мястото на
нарушението в електронния фиш – бул.Н.Цанов „в близост” до ул.Менделеев,
гр.Пловдив, тъй като не е ясно какъв смисъл е вложен в употребената дума „близост”.
Счита се, че мястото на нарушението не е определено точно според изискванията
на чл.189 ал.4 ЗДв.П. В приложения към преписката протокол по чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 не е отразено на коя дата е приключила работата с АТСС, който
пропуск внася съмнения относно реда и начина на работа с процесното АТСС и
определя протокола като негодно доказателствено средство. В диспозитива на
обжалваното решение – в частта относно потвърждаване на електронния фиш,
касаторът е наименован Т. Не К., а в частта за разноските лицето е посочено
като Т.К., което означава, че диспозитива на решението се отнася за две различни
лица. Заявено е, че името на жалбоподателя е Т.К., гражданин на Република
Косово. В мотивите на решението нарушителят е обозначен като Т.К., а в
диспозитива като Т. Не К., поради което не може да се установи кое реално е
санкционираното лице. По отношение на присъдените разноски се поддържа, че
отсъства доказателство за наличие на трудово или служебно правоотношение на
посочените в пълномощното юрисконсулти и липсват реално направени разноски.
Поискана е отмяна на решенето с присъждане на направените съдебни разноски пред
РС – Пловдив и АС – Пловдив.
Ответникът ОД МВР – Пловдив оспорва
касационната жалба в писмено становище на процесуален представител –
ст.юрисконсулт Г.Б.. Счита решението на ПРС за законосъобразно и правилно, вкл.
по отношение присъдените разноски. Поискано е касационната жалба да бъде
отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При уважаването й е
заявено възражение за размера на адвокатското възнаграждение и намаляването му
до минимума.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Стоянова предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно
съдебно решение и е процесуално допустима.
1. Според съдържанието на електронен
фиш серия К № 4039497 : на 09.10.2020г. в 15:05ч., в гр.Пловдив, бул.Найчо
Цанов в близост до ул.Менделеев, при разрешена скорост за движение 50 км/ч, отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, с МПС БМВ Х5
ХДРАЙВ 35Д, вид - лек автомобил, рег.№ РВ 8054 КС, е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM
S1 № 11743ca, като при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е установена
стойност на скорост 89 км/ч и превишената стойност е 39 км/ч. В електронния фиш
е отразено : „Собственик, на когото е регистрирано МПС“ Т. Не К.. За
извършеното нарушение по чл.21 ал.1 ЗДв.П, на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182
ал.1 т.4 ЗДв.П е наложена глоба 400лв.
Приложенията към преписката са
описани от ответника с представянето й в ПРС : снимков материал от клип №
0370438; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 – срок
на валидност 07.09.2027г. ; протокол от проверка / 28.09.2020г. – съответствие
с одобрения тип; снимка на местоположението на заснемащото устройство; копие от
протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. с рег. № от 12.10.2020г.,
съдържащ : номер на техническото средство – 11743са; дата на използване –
09.10.2020г.; място на контрол – гр.Пловдив, бул.Н.Цанов в близост до
ул.Менделеев; общо ограничение на скоростта – 50 км/ч; дигитална снимка от
временно монтирано АТСС; посока на задействане – Д – в двете посоки; рег.№ на
служебен автомобил – ***; начало на работа – 10.30ч. – край на работа 16.30ч;
номер на първо статично изображение – 370004 – номер на последно статично
изображение – 370468; свалени 93 бр. изображения от АТСС; брой часове работа на
АТСС на мястото за контрол – 6 ч; проверка на протокола – 12.10.2020г. Изрично
е посочено, че нарушението е фиксирано със стационарно преносимо устройство за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации със
съответните географски координати /мобилно съгл. §6 т.65 б.”а” ДР ЗДв.П/. В
случая максимално разрешената скорост за населено място по чл.21 ал.1 ЗДв.П е
50 км/ч.
ПРС приел, че фактическите
обстоятелства, отразени в обжалвания електронен фиш се установяват от
документацията в преписката по издаването му и жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото административно нарушение. Противоправната дейност
правилно е санкционирана по реда на чл.182 ал.1 т.4 ЗДв.П и в случая размерът
на глобата е императивно определен. Като неоснователно е квалифицирано
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
некоректно посочване на мястото на извършване на нарушението – ПРС е посочил,
че твърдението за местоположението на бул.Н.Цанов спрямо бул.Менделеев не е
относимо, тъй като бул.Менделеев и ул.Менделеев са различни участъци от пътната
мрежа на гр.Пловдив и ул.Менделеев образува кръстовище с бул.Н.Цанов, поради
което действително има „близост” между тях, както е посочено в електронния фиш.
Присъденото юрисконсултско възнаграждение е претендирано в писмено становище на
ОД МВР – Пловдив, представлявана от ст.юрисконсулт Г.Б. и е правно основано на
чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. В диспозитива на решението –
електронният фиш е потвърден с адресат Т. Не К., ЕГН **********, като в частта
за присъждане на разноските е посочено лицето Т.К., ЕГН **********.
2. Касационната жалба е неоснователна.
В случая няма спор по отношение
редовното връчване на електронния фиш. Редовното връчване на електронния фиш
гарантира възможността, предвидена в нормата на чл.189 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П : „В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.”. Редовното
връчване е и предпоставката за правилно определен адресат на електронния фиш. В
случая не е осъществено правото да бъде посочен ползвател на автомобила, на
когото да се издаде електронния фиш.
Според фактите е осъществен съставът
на вмененото административно нарушение, законосъобразно санкционирано по реда
на чл.182 ал.1 т.4 ЗДв.П. Установяването на обективните признаци на нарушението
се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното
доказателствено средство - снимков материал, на който е придадена
доказателствена стойност по арг. от чл.189 ал.15 ЗДв.П.
По отношение реквизити и изисквания
за форма на ел.фиш е приложимо Т.Р.№ 1 от 2014г. С Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по
пътищата. По см. на §6 т. 65 ДР ЗДв.П /нова - ДВ, бр. 19 от 2015г./:
„Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. В тази вр., съгл. чл. 2 от цитираната наредба -
Стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените
нарушения на правилата за движение.
Верен е извода на ПРС за отсъствие на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на
електронния фиш, въведени с Наредба № 8121з-523/12.05.2015г. – изводът е
основан на писмените доказателства /преписката/, описани по-горе с наименование
и съдържание. Протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е
официален свидетелстващ документ, оспорването на който касае съществото на
спора, поради което същия се преценява не по реда на чл.193 и чл.194 ГПК, а
заедно с всички останали доказателства по делото. Приложеният към преписката
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или системи по чл.10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. съдържа описаните по-горе реквизити,
като по отношение възражението в касационната жалба за отсъствие на данни за
дата на приключване на работа с АТСС, следва да се съобрази наличието на ясно
отразен в протокола времеви порядък на действие на АТСС : начало на работа –
10.30ч. – край на работа 16.30ч, на 09.10.2020г. Клип 370438 отразява ясно
автомобила, установен в нарушение - съдържа рег.номер на МПС РВ8054КС, локация
– гр.Пловдив, бул.Н.Цанов с кръстовище ул.Менделеев, дата и час, както и GPS
координати.
Местоположението на заснетия лек автомобил е ясно и основано на данните от
преписката, като мотивите на ПРС в тази насока са обосновани. Възраженията по
отношение протокола и мястото на нарушението са неоснователни, поради което не
разколебават и не опровергават доказателствената сила както на протокола, така
и на снимковия материал.
Името на нарушителя в електронния фиш
е Т. Не К. и съответства на данните от Справка за собственици на ПС. В служебно
приложена справка от НБД население – по данни от ЕГН на касатора, се
установява, че името му е Т.К.. В представено по делото заверено копие от л.к.
на касатора – фамилията му е „К.”. В електронния фиш е отразено ЕГН на
нарушителя : **********. Както бе посочено, в диспозитива на решението –
електронният фиш е потвърден с адресат Т. Не К., ЕГН **********, като в частта
за присъждане на разноските е посочено лицето Т.К., ЕГН **********. ЕГН на
лицето е идентично отразено в електронния фиш и в решението, с верен цифров
израз. Възражението за различни лица в диспозитива на решението на ПРС не е
основателно, тъй като лицето е индивидуализирано посредством ЕГН – чл.8 ал.1
т.5 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Съгласно чл.11 ал.1 ЗГР : „ Единният граждански номер
(ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически
лица съгласно чл. 3, ал. 2. Това е уникален номер, чрез който физическите лица
се определят еднозначно.“. В обхвата на чл.3 ал.2 от закона са 1. всички български
граждани; 2. чужденците, които са: а) (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) получили
разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; б)
(отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.); в) (доп. - ДВ, бр. 54 от 2002 г.) получили
статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в
Република България. След като ЕГН определя еднозначно физическите лица, няма
съмнение за конкретното лице – нарушител. Отразяването на ЕГН и в двете части
на диспозитива от съдебния акт идентифицира в достатъчна степен и
индивидуализира физическото лице.
Според изхода от спора се присъждат
разноски на ответника – чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН за касационната инстанция, в
размер на 80 лв., на основание чл.63 ал.5 АПК вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. По отношение
твърдението за отсъствие на доказателства за реално осъществено плащане е
приложима нормата на чл.63 ал.5 ЗАНН – за юрисконсултско възнаграждение и Т.Р.№
6/2012г. на ВКС за разноските – т.8, т.9 и т.11.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл. 221 ал. 2 АПК, АС – Пловдив, XXIII състав
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 206 от
12.03.2021г., постановено по АНД № 549 по описа за 2021г. на Районен съд –
Пловдив.
Осъжда Т.К.,***, ЕГН **********,***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :