Решение по дело №1609/2022 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 275
Дата: 20 октомври 2023 г. (в сила от 20 октомври 2023 г.)
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20223130101609
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. *******, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130101609 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува по обективно кумулативно предявени по
реда на чл. 422 от ГПК положителни установителни искове
от„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД срещу В. Д. В., за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните парични вземания:
1) сумата от 103.28 лева, представляваща ½ част от стойността на
ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 03.04.2017 г. до 30.11.2020 г.
за абонатен № 3260461, за обект на потребление, находящ се в с. *********,
Община *******, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 29.12.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.;
2) сумата от 17.35 лева, представляваща ½ част от лихва за забава върху
главницата за периода от 03.06.2017 г. до 20.12.2020 г.,
за които суми се издава заповед за изпълнение на парично задължение
№ 785/30.12.2020 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1350/2020 г. по описа на
Районен съд – *******, поправена с разпореждане № 2708/13.09.2022 г. по
гр.д. № 1350/2020 г. по описа на РС-*******.
1
Ищецът претендира и присъждането на съдебно-деловодни разноски,
направени пред заповедния и исковия съд.
Ищецът твърди, че в качеството му на В и К оператор предоставя В и К
услуги на ответника, в качеството му на потребител, на адрес: с. *********,
Община *******, за който адрес се открива абонатен № 3260461. В тази
връзка заявява, че потребителят ползва ВиК услуги за периода от 03.04.2017
г. до 30.11.2020 г. на стойност 103.28 лева, представляваща ½ част/, Твърди и
че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 17.35 лева върху главницата за периода от 03.06.2017 г. до
20.12.2020 г. Главниците за всеки месечен период на потребление се посочват
в табличен вид в исковата молба.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за
установено в отношенията между страните съществуването на описаните
вземания за главница и мораторна лихва и претендира сторените в
заповедното и в исковото производство разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба чрез назначения му особен представител. Оспорва се основателността
на исковите претенции, поради липсата на валидно облигационно
правоотношение между ответника и ищцовото дружество, както и реалното
доставяне на ВиК услуги, респективно потребяването им от ответника.
Заявява се, че приложената към исковата молба справка за недобора не
представлява писмено доказателство по смисъла на ГПК. В тази връзка се
моли за отхвърляне на предявените искове.
В о.с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа предявените
искове и моли за уважаването им. Претендира разноски. Назначеният от съда
особен представител на ответника поддържа писмения отговор. Моли за
отхвърляне на исковете.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
От приетите по делото писмени доказателства – справка от агенцията по
вписванията по партидата на В. Д. В. за периода от 01.01.1995 г. до 20.09.2023
г., имаща характер на официален удостоверителен документ, се установява,
водоснабдяваният обект в с. *********, с партида абонатен № 3260461,
представлява жилищна сграда с РЗП 264 кв.м., построена в УПИ VII-377 с
2
площ 1320 кв.м., по плана с. *********. Съдът стига до този фактически
извод, тъй като в справката липсва друг жилищен обект на правото на
собственост, който да предполага водоснабдяване. Имотът в справката с
пореден № 1 е поземлен имот, а останалите имоти в № 3 – имат земеделски
характер.
Още от удостоверението, издадено от Имотния регистър е видно, че с
договор за дарение от 06.07.2010 г. В. Т.А. и Ж.Р.А. даряват на Д. Д. В. и В. Д.
В. правото на собственост върху горецитираната жилищна сграда и УПИ VII-
377. След това на 28.05.2018 г. В. Д. В. прехвърля безвъзмездно на Т. В.а Д.а
½ ид.ч. от имота, като си запазва правото на ползване върху ½ ид.ч. от него, а
за останалите ½ ид.ч. се учредява ползване в полза на Я.И.Д.. С оглед на това,
съдът приема, че ответникът, имайки качеството на ползвател, поради
учредено му ограничено вещно право на ползване (след прехвърляне на
собствеността), се явява за процесния период потребител на ВиК услуги по
смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, респ. § 1, т. 2, б. "а"
от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Следователно, е налице и
възникнало възникнало между страните облигационно правоотношение.
По отношение на доставката, респективно потреблението на ВиК
услуги за процесния период от 03.04.2017 г. до 30.11.2020 г. този факт съдът
намира за доказан от приетите по делото карнетен лист, опис на отчет с
електронен карнет-таблет и констатацията на вещото лице при оглед на място
относно показанията на водомера. Съдът констатира, че представеният
препис от карнетния лист не е в добро качество, тъй като лявата на част от
извършеното ксерокопие на карнета не съдържа датите на извършената
проверка от служителя на ВиК оператора относно показанията на водомера.
Въпреки това съдът като взема предвид това, че в дясната страница от
карнета началният период на отчета е от 03.2018 г. до 10.2019 г. следва
изводът, че предходите показания, отразени в лявото отделение, се отнасят за
периода от 09.2016 г. до 02.2018 г. Така преценен, от представения документ
се стига до извода, че към 10.2019 г. показанията са 1710 куб.м. Следва да се
отбележи, че тези показанията от 1710 куб.м. са без промяна още от 07.2019 г.
(от карнетния лист) и продължават до 30.07.2020 г. видно от опис-отчета от
3
електронния карнет, даващ информация за за периода от 02.12.2019 г. до
30.07.2020 г. След това на 31.08.2020 г. се отчита консумация от 1712 куб.м., а
до 30.11.2020 г. – 1716 куб.м. вода. Тези юридически факти, ценени наред с
констатацията на вещото лице при извършения оглед на 28.08.2023 г., че
показанията на водомера са в размер на 2083 куб.м., мотивират съдът да
приеме логичният извод, че в действителност посоченото количество вода
към 30.11.2020 г. преминава през водомера, съответно се потребява.
Ответникът не оспорва чрез възражение пред ВиК оператора определеното от
последния за заплащане изразходвано количество вода в срока по чл. 40, ал. 2
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ.
Съобразно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и
справка недобора на частен абонат стойността на потребеното количество
вода за ½ ид.ч., съответно на квотата на ответника в учреденото ограничено
вещно право на ползване, е в размер на 103.28 лева с ДДС за периода
03.04.2017 г. до 30.11.2020 г. Лихвата за забава за периода от падежа
03.06.2017 г. до 20.12.2020 г., съгласно изчисленията на вещото лице, е в
размер на 17.35 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице.
По отношение на възражението за погасителна давност:
Вземанията за главница за потребени ВиК услуги и лихва за забава са
периодични, като погасителната давност, която законът предвижда за тях е 3
години. Отделна тригодишната давност тече върху всяко едно периодично
плащане за всеки един отчетен период. Заявлението по чл. 410 от ГПК се
подава на 23.12.2020 г. по пощата, от което следва изводът, че всички
начислени главници преди 23.12.2017 г. се погасяват по давност.
Следователно начислените и претендирани от ответника суми за главница в
размер на 43.76 лева за периода от 03.04.2017 г. до 28.04.2017 г. не следва да
се заплащат от ответника. Погасяването на главницата влече и погасяване на
начислената върху нея лихва за забава в размер на 8.71 лева за периода от
03.06.2017 г. до 20.12.2020 г., съгласно правилото на чл. 119 от ЗЗД.
Следващият отчет е за периода от 01.09.2018 г. до 01.10.2018 г., който
попада в рамките на три години преди подаване на заявлението. Очевидно за
след 29.04.2017 г. до 01.09.2018 г. няма потребление на адрес, което е видно и
от приложения карнетен лист, чиито отразени показания са статични на 1660
куб.м.
4
От гореустановената фактическа обстановка, следва правният извод, че
ищецът има ликвидно, изискуемо и непогасено по давност вземане към
ответника за главница в размер на 59.52 лева за периода от 01.09.2018 г. до
30.11.2020 г., както и вземане за обезщетение за забава в размер на законната
лихва, равняващо се на 8.64 лева за периода от 31.10.2018 г. до 20.12.2020 г.
Към момента на приключване на съдебното дирене пред съда в о.с.з. на
21.09.2023 г., не се представят доказателства за заплащане на дължимите
главница за потребени ВиК услуги за процесния период и обезщетение за
забава в размер на законната лихва, поради което до този размер исковете са
основателни.
В останалата част предявените искове за главница в размер на 43.76
лева за периода от 03.04.2017 г. до 28.04.2017 г. и лихва за забава в размер на
8.71 лева, начислена върху погасената главница за периода от 03.06.2017 г. до
20.12.2020 г. следва да се отхвърлят като погасени по давност, на основание
чл. 111, б. в, вр. с чл. 119 от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид своевременно направеното
искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни
разноски за двете фази (заповедна и искова), съразмерно на уважената част от
исковете в общ размер на 424.40 лева. В полза на ищеца се дължи и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя общо на 200.00 лева
при пълно уважаване на претенциите, като с предвид частичното отхвърляне
на претенциите, следва да се присъдят 113.18 лева, съразмерно на уважената
част от исковете.
Мотивиран от горното, на основание чл. 422 от ГПК с правно основание
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявени по реда на чл. 422 от ГПК от „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД ЕИК:********* при условията на обективно кумулативно
положителни установителни искове, че В. Д. В., ЕГН:********** с адрес: с.
*********, Община ******* дължи на от „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД ЕИК:*********, следните парични вземания: 1) сумата от 59.52
5
(петдесет и девет лева и 52 ст.) лева, представляваща ½ част от стойността
на ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 01.09.2018 г. до 30.11.2020
г. за абонатен № 3260461, за обект на потребление, находящ се в с.
*********, Община *******, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 29.12.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница в размер
на 43.76 (четиридесет и три лева и 76 ст.) лева за периода от 03.04.2017 г.
до 28.04.2017 г., поради погасяването му по давност; 2) сумата от 8.64 (осем
лева и 64 ст.) лева, представляваща ½ част от лихва за забава върху
главницата за периода от 31.10.2018 г. до 20.12.2020 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за лихва за забава в размер на 8.71 (осем лева и 71 ст.) лева за периода
от 03.06.2017 г. до 20.12.2020 г., поради погасяването му по давност, за които
суми се издава заповед за изпълнение на парично задължение №
785/30.12.2020 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1350/2020 г. по описа на
Районен съд – *******, поправена с разпореждане № 2708/13.09.2022 г. по
гр.д. № 1350/2020 г. по описа на РС-*******.
ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН:********** с адрес: с. *********, Община
******* да заплати на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД,
ЕИК:********* сумата от 537.58 лева, от които: 424.40 (четиристотин
двадесет и четири лева и 40 ст.) лева съдебно-деловодни разноски и 113.18
(сто и тринадесет лева и 18 ст.) лева юрисконсултско възнаграждение по
ч.гр.д. № 1350/2020 г. и гр.д. № 1609/2022 г. по описа на РС-*******, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
6