№ 162
гр. Варна, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Деян Ив. Денев
Петър Митев
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Т. С. Т.
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243100600752 по описа за 2024 година
Предмет на въззивна проверка е присъда № 109 постановена на 09.05.2024 г. по
НОХД № 4409 / 2023г. на РС Варна, 38 наказателен състав.
Присъдата е осъдителна за Н. М. Н., който е признат за виновен в това, че за периода
01.10.2014 г. до 20.10.2014 г. в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление с цел
да набави за себе си имотна облага поддържал у А.С.К. заблуждение използвайки
неосведомеността й, че ще й съдейства пред банки във Федерална Република Германия, за да
й бъде отпуснат кредит, и с това й причинил имотна вреда в размер на 2 262,50 евро /две
хиляди двеста шестдесет и две евро и петдесет евроцента/ с левова равностойност 4
423,19лв./четири хиляди четиристотин двадесет и три лева и деветнадесет ст./,
На основание чл.209, ал.2, пр.3 вр. ал.1, пр.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 ал.1 от
НК му е наложено наказание „лишаване от свобода „ за срок от шест месеца, което на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който е депозирал жалба чрез
защитника си. Със същата се твърди, че:
- са неизяснени и неточни са фактите и обстоятелства по ДП, и твърденията на
потърпевшата свидетелка в съдебно заседание и явяващи се в противоречие с кредитираните
от ВРС доводи за престъпната дейност
1
- на базата на приетото продължавано престъпление по смисъла на НК в
обвинителния акт, следва да се постанови присъда без предположения за мотив и начин на
извършване, включително и за какво са били приведените суми от страна на пострадалата.
- противоречиви са причините и мотивите депозирани от пострадалата, дали това е
станало на ръка или внасяни по сметка в банка ДСК , при липса на конкретика, и неточна, и
неясна причина защо са дадени на подсъдимият Н. М. Н.
В заключение се моли за оправдаването на подсъдимия, алтернативно да се намали
наказанието „лишаване от свобода“ на предвиденият в закона минимум поради наличието
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства - липса на предходна съдимост, млада
възраст и желание за съдействие.
В съдебно заседание Н. се представлява от адв. А. А., като въззивната жалба се
поддържа. Навеждат се доводи, че е непредоляно противоречието между показанията на
пострадалата, че е давала парите на ръка и доказателствата по делото, че са привеждани по
банков път. Акцент се поставя и на обстоятелството, че не е изяснена причината поради
която подсъдимият е получил сумите.
Представителят на ВОП намира присъдата за законосъобразна и моли да бъде
потвърдена.
Подсъдимият Н. М. Н., редовно призован не се явява и подобно на производството
пред ВРС, същото се проведе при условията на чл.269,ал.4, б.“а“ и „в“.
Фактическата обстановка е правилно установена, в съответствие със събраните при
разследването и проверени в хода на съдебното следствие, доказателства, в което съдът е
положил дължимата грижа с допустими процесуални способи да установи обективната
истина. В резултат на съдебното дирене, се установяват следните релевантни факти:
Пострадалата К. познавала подс. Н. от много години, тъй като живяли в един квартал,
като знаела, че живее във Ф.Р.Германия и владее немски език. През месец септември 2014г.
св. К. решила да закупи жилище в България, но не отговаряла на условията на банките в
страната и решила да проучи възможността да тегли кредит в страни от Европейския съюз.
На 30.09.2014г. св. К. се свързала с подс. Н., който по това време бил в гр.Варна и поискала
от него съдействие. Подс. Н. обяснил на св. К., че може да се кандидатства онлайн, в която
банка тя реши срещу копие на личната карта. Още същият ден в разговор двамата уточнили
дали св. К. има електронна поща, както и как може да се кандидатства. Тъй като станало
ясно, че св. К. няма електронен адрес, подс. Н., от своя електронен адрес в присъствието на
св. К. попълнил документи за кандидатстване и ги изпратил към две банки в Германия, като
посочил имената изписани на латински на св. К.. В документите била вписано желанието й
да получи сумата от 40000 евро. След минути бил получен отговор от една от банките, че за
да й се разгледат документите тя трябва да заплати такса в размер на 35,00 евро. Това
убедило К., че подс. Н. наистина ще й помогне да получи заема. На 01.10.2014ч. подс. Н. и
св. К. отишли в офис на „Банка ДСК" в Гранд МОЛ-Варна, където подс. Н. имал открити
сметки. Тъй като св. К. нямала открита еврова сметка, тя се съгласила от левовата си сметка
2
да преведе на подс. Кирчев сума в равностойност на 35,00 евро и сторила това още същия
ден с внасяне на парите по евровата разплащателна сметка на подс. Н. №21310040. На
следващия ден подс.Н. се обадил на св. К. и й съобщил, че бил получен отговор от банката,
че не може да получи исканата сума, може да й се отпуснат 15000 евро. Тази оферта не
устройвала св. К. и тя помолила подс. Н. да направи ново запитване до същата банка дали
могат да й отпуснат 30 000 евро. След кореспонденция той й обяснил, че била одобрена, но
трябвало да внесе 562 евро и 80 евроцента. За сумата подс. Н. обяснил, че това било
изискване на банката в случай на закъсняване с вноска - тази сума била депозит. На
02.10.2014г. св. К. превела на сметката на подс. Н. исканата сума. В някой от следващите
дни подс.Н. се свързал със св. К., като й обяснил, че следвало да внесе още 1000 евро, тъй
като сумата посочена от банката не била 562,80 евро, а 1562,80 евро. Тя се съгласила и на
06.10.2014г. превела по сметката му още 1000 евро, като двамата били заедно и сумата била
внесена в офис на Банка ДСК в Гранд МОЛ Варна. На 10.10.2014г. подс. Н. се обадил на
свид.К., като този път й обяснил, че запитването от банката било дали тя желае да отиде на
място да получи кредита или да й се преведат по банков път. На св. К. това се сторило
странно и пожелала да отиде на място, като това следвало да се отрази в нов имейл до
банката. Не след дълго подс. Н. позвънил на св. К. и й казал, че има определена дата за
получаване на сумата - 31.10.2014г. Двамата се срещнали в района на кооперативен пазар в
гр.Варна, посетили обществена зона с телефони и компютри, където той отворил получения
отговор и същевременно извършил превод на писмото. Св. К. се уверила, че действително
на 31.10.2014г. трябвало да бъде в гр.Майнц в 10,30ч. в офис на банката, като носи актуален
документ за самоличност. Св. К. помолила подс.Н. да отиде с нея, но той отказал. Обяснил
й, че там може да й се осигури преводач, но трябвало да преведе сумата от 95 евро за тази
услуга, което било сторено от нея същия ден в офис на ДСК - ФЦ Варна, която сума
постъпила в евровата сметка на подс.Н.. След внасяне на тази сума св. К. започнала да търси
самолетен билет, като подс. Н. й предложил фалшив билет, но тя му отказала. На
15.10.2014г. подс. Н. позвънил на св. К. и й обяснил, че трябва да преведе 250 евро за
издаване на карта „Виза Мастър Голд", а на неин въпрос защо й трябва картата й обяснил,
че с нея щяла да погасява вноските. Двамата се срещнали и тя в офис в Гранд МОЛ Варна
извършила вноска по евровата му сметка на 250 евро. Преди това от своя телефон по молба
на св. К. той провел разговор с банката, за да се изясни дали имат още условия, но от
разговора тя не разбрала нищо, а само, че това било нормални изисквания. На 16.10.2014г.
подс.Н. позвънил на св. К., като този път й съобщил, че трябвало да внесе сумата от 150 евро
за застраховка. Дал номера на банковата си сметка, където тя правила вноските, посочил, че
тъй като бил зает, тя трябвало да направи вноската, което тя сторила отново в банковия офис
в Гранд МОЛ Варна, които пари постъпили в сметката на подс. Н.. След като се прибрала в
дома си тя се свързала с него и поискала да й предостави паролата си за електронната си
поща. Подс. Н. не се възпротивил, предоставял я и св. К. успяла да прегледа наличната до
този момент кореспонденция, но не разбрала някои детайли, поради което отново му се
обадила, а той й се разсърдил, като я обвинил, че рови в пощата му, където не трябва. На
20.10.2014г. подс. Н. се обадил на св. К., като й обяснил, че трябвало да преведе още 168
3
евро, за които пари тя въобще не разбрала поради каква причина трябва да преведе. Чрез
паролата му влязла в пощенската му кутия, където прочела, че действително дължи тези
пари и превела 170 евро по сметката му. На следващия ден св. К. провел нов разговор с
подс. Н., като му обяснила, че повече пари не може да му предостави, тъй като няма такива.
При това подс. Н. й казал, че при отказ банката щяла да й възстанови парите, но отново
наблегнал на това, че й е определена дата за консултация - 31.10.2014г., като изискването е
да носи документ за самоличност, акт за раждане на децата, договор за месторабота - всички
документи преведени на немски език. Тогава вече й обяснил, че още при първоначалната
кореспонденция посочил, че тя работила в Германия в закусвалня. На неин въпрос защо е
било това й отговорил, да не се притеснява - майка му работела там и можели да й направят
фалшив договор, като й обяснил, че трябвало да преведе само акт за раждане. На следващия
ден св. К. потърсила преводач, като знаела, че такива има в района на зимно кино „Тракия".
Намерила преводач, като обяснила желанието си и в хода на разговора обяснила, че й
трябват за пред банкова институция. Успяла да влезе в електронната поща на подс. Н.,
помолила да й преведат съдържанието на кореспонденцията. Още при зареждане на
страницата била поискана сума от 270 евро и преводачът тогава й обяснил, че това било
измама. Насочил я към друг преводач - жена, която се свързала с банката, посочила данните
на св. К. и оттам било отговорено, че такава заявка няма. Незабавно св. К. се свързала с
подс.Н. и му обяснила, че ще подаде оплакване в полицията. Подс. Н. отишъл в офиса на
преводача и провел телефонен разговор, като тогава било получено потвърждение, че св. К.
е записана за консултация на 31.10.2014г. Св. К. заявила на подс. Н., че желае той да й върне
парите, като той й обещал, че ще пише на банката. Вечерта тя се опитала да влезе в пощата
му, но установила, че паролата била сменена, разговаряла с него по телефона, като той я
уверил, че при неин отказ банката ще й възстанови парите, а в последствие спрял да вдига
телефона си и преустановил комуникация с нея. Св. К. сигнализирала органите на
полицията. Видно от съдържанието на предоставените от св. К. в оригинал операционни
бележки, на посочените в тях дати в периода 01.10.2014г. до 20.10.2014г. тя внасяла по
сметка на подс. Н. исканите от него суми. Общата стойност на внесените от нея суми са 2
262,50евро. Видно от приложената информация относно движение по сметки с титуляр Н.
М. Н., в еврова сметка с титуляр подс. Н. на 01.10.2014г. са постъпили 35 евро, на
02.10.2014г. - 562,50евро, на 06.10.2014г. – 1000 евро, на 10.10.2014г. - 95 евро, на
15.10.2014г. – 250 евро, на 16.10.2014г. – 150 евро, на 20.10.2014г. – 170 евро. Видно от
същата справка е, че подс. Н. не е извършвал нареждане - преводи към банки или други
лица, а е теглил от ATM и плащал на ПОС устройства. Видно от приобщена кореспонденция
е, че същата е получена на ел.адрес snejana.kurteval958(a),abv.bg. От извършен превод на
извлечение от кореспонденция със Шпарда-Банк Зюдвест е е видно, че са изпратени
документи с описание на изискванията на банката относно кредитоискателя, които обаче не
са станали известни на св. К..
Гореописаните фактически обстоятелства съдът приел за установени,
въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие и на досъдебното
производство свидетели; приобщените по делото писмени доказателства, събрани на
4
досъдебното производство, като всички те са оценени от съда като непротиворечиви и
взаимно допълващи се, поради което са кредитирани изцяло.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд споделя мотивите на
първата инстанция относно материалната квалификация на деянието на подсъдимия, който е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 209, ал.2,
пр.3 вр.ал.1, пр.2 вр.чл.26, ал.1 от НК
Отчетена е приложимостта на чл.26 ал.1 от НК, обуславена от обстоятелството, че
извършеното от подсъдимия отделни деяния осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината.
Съдът е изложил убедителни мотиви относно приетата фактическа обстановка и
правна квалификация, с които въззивния съд се солидаризира и не намира нужна да
преповтаря в цялост.
По жалбата на подсъдимия
Възраженията на защитата се развиват в една насока, като се оспорва, надежността на
свидетелските показания на К., най вече в частта им къде са предавани парите на
подсъдимия и по каква причина. Алтернативно се твърди явна несправедливост на
наказанието и се иска неговото намаляване до минимума предвиден в НК.
Възраженията относно показанията на пострадалата са били предмет на обсъждане в
мотивите на атакуваната присъда, тъй като защитата е навеждала подобни в хода на
съдебните прения. На първо място следва да се отбележи, че ВРС е констатирал
противоречието в твърдението на постарадалата къде е предавала парите. Нейните
показания дадени в хода на досъдебното производство са приобщени по надлежния
процесуален ред- чл.281,ал.5 вр с ал. 1,т.2 НПК, тоест със съгласието на защитата. Едва след
прочитането им пострадалата си е спомнила, че е превеждала парите по сметката на
подсъдимия. В тази връзка дори и са били предявявани вносните бележки с които са
извършени операциите в обслужващата подсъдимия банка. По този начин ВРС
недвусмислено е приел съотвестващото на обективната истина обстоятелства, че
пострадалата е внасяла парите на името на подсъдимия по банков път. ВРС е посочил
изрично, че е „напълно логично и обяснимо при изтеклия десетгодишен период от време от
извършване на деянието , до депозиране на показанията на св. К. пред съда, същата да не
помни детайли относно конкретното предаване на суми на подсъдимия“ При оценката на
показанията и законосъобразно съдът е дал вяра на обстоятелството че пред съда него е
посочила без колебания какво я е мотивирало да предаде сумите на подсъдимия, а именно
че й съдейства пред банка в ФРГермания в процедура за отпускане на кредит във всичките
и фази. В мотивите изрично е направен и анализ на писмените доказателства –
кореспонденция между snejana.kurteval958(a),abv.bg. и Шпарда-Банк Зюдвест еГ, че парите
предадени от пострадалата не са за нищо друго освен за посочената вече цел, която
5
подсъдимият е поддържал като заблуждение използвайки неосведомеността й. тъй като са
относно изпратени документи с описание на изискванията на банката относно
кредитоискателя.
Претенцията на жалбоподателя за явна несправедливост на наказанието е също
неоснователна. ВОС намери, че ВРС е бил изключително лаконичен при извеждането на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства при индивидуализиране на наказанието
по отношение на подсъдимия, което обаче не променя постигнатия резултат. Отчетено е
само чистото съдебно минало. Както е посочено от защитата към смекчаващите вината
обстоятелства можем и следва да отнесем младата възраст, тъй като реализацията на
подсъдимия в обществото му предстои, но не е желанието му да съдейства, тъй като
действия в тази насока няма. Не следва да се подминава и изминалия продължителен период
от времето на извършване на деянието и реализирането на наказателната отговорност за
която подсъдимия вена няма. От друга страна за разлика от ВРС, въззивния състав намира,
че не може да се пренебрегне престъпната упоритост при извършване на деянието. Ето защо
законносъобразно и справедливо съда е наложил на подсъдимия наказание лишаване от
свобода с превес на смекчаващите вината обстоятелства, клонящ към минимума на
наказанието „лишаване от свобода“ по НК. Това е така защото при диференциране на
санкционните последици, въззивният съд, възприемайки изложената аргументация в
атакуваната присъда, преценява задълбочено тежестта на инкриминираните деяния
обединени в продължавано престъпление , съобразно индивидуализиращите ги престъпно
съставомерни признаци - времеви и пространствени параметри, механизъм на извършване,
насоченост към ощетяване на изпаднала в тежко семейно положение жена и реализирания
вредоносен резултат, със съответните им субективни измерения в съзнанието на автора на
престъпленията. Мотивиращи налагането на това наказание са и фактите, свързани с
личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението, в които като акт на
поведение се проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и
предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната
и поправително-възпитателна функция, наказателна санкция. В контекста на изложеното,
следва да се поставили изричен акцент на проявената упоритост на подсъдимия, при
извършване на престъпните деяния и демонстрираното грубо незачитане на личната
собственост, убедителни доказателства за които се съдържат в очертанията на
инкриминираната неправомерна дейност. Неговия социален статус, без обременяващи
фактори не се е оказал възпиращ от извършване отделните епизоди на престъплението. В
коментирания аспект, желанието на защитата /респективно подсъдимия/ да се наложи
минималното предвидено в закона наказание или пък такова при условията на чл.55 от НК
се отъждествява с прекомерна снизходителност при индивидуализация на наказанието,
индицираща на идентичност с липсата на наказателна отговорност. Очертаното становище
мотивира необоснованост на предявеното искане за намаляване на наказанието „лишаване
от свобода” и крайно определения срок на наказанието, тъй като само по този начин ще се
изпълни целите на генералната и индивидуалната превенция визирани и в чл.36 от НК.
6
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се потвърди
изцяло, поради което на основание чл.338 от НПК настоящият състав на окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 109 постановена на 09.05.2024 г. по НОХД № 4409 /
2023г. на РС Варна, 38 наказателен състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7