Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на 19.05. 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
при участието на секретаря Димитричка Георгиева
разгледа докладваното от съдия Светлана
Цанкова
въззивно гражданско дело № 54 по описа за 2020 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД против решение №
4860 /12.11.209 год,постановено по гражданско дело
№ 4955 по описа на ВРС за 2019 година, с
което се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът
К.К.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, не дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******, сумата от 543,04 лв., представляваща стойността на
допълнително начислена електроенергия за периода от 28.11.2018 г. до 27.01.2019
г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление,
находящ се в ***, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за която
сума е издадена фактура № **********/26.03.2019 г., на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК и се ОСЪЖДА „Енерго-Про
продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******, да
заплати на К.К.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата
от 355 лв. (триста петдесет и пет лева), представляваща сторени в
настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Твърди
се,че постановеното решение е незаконосъобразно и се моли неговата отмяна,с
искане да се постанови друго,с което предявения иск бъде отхвърлен.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор,в
който изразява становище за неоснователност на депозираната жалба.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с
жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити,
не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на
изложението,следва да се вземе предвид следното:
Производството е
образувано е по предявен от К.К.Г., ЕГН **********, срещу „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 543,04 лв.,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода
от 28.11.2018 г. до 27.01.2019 г. след извършена корекция на сметката на
абоната за обект на потребление, находящ се в ***, с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/26.03.2019 г.
Ищецът твърди, че е
потребител на електроенергия за обект на потребление с абонатен № ********** и
клиентски № **********, в ***. Твърди, че е начислена служебно електроенергия
за периода от 28.11.2018 г. до 27.01.2019 г., за което ответникът е издал фактура № **********/26.03.2019 г. на
стойност 543,04 лв. Счита, че не дължи тази сума. Твърди, че не е извършена
техническа проверка на електромера, налице е незаконосъобразност на проверката
и съставения за целта констативен протокол. Не са налице предпоставки за
прилагане на корекционната процедура. Оспорва начисленото количество ел.
енергия да е реално потребено от него.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск,като излага подробни съображения.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, настоящият въззивен състав ,приема, че :
-ищецът е битов клиент по
смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
- на 20.02.2019 г.
служители / в присъствие на свидетели/ на „Електроразпределение Север“ АД са
извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за
процесния обект, при което е установен
повреден броителен механизъм на средството за търговско измерване и същото е
подменено с ново.
- Въз основа на
установените обстоятелства на 25.03.2019 г. е съставена справка (л. 26) от
„Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия в
размер на 2147 кВтч за периода от 28.11.2018 г. до 27.01.2019 г и е издадена
фактура № **********/26.03.2019 г. (л. 28),която не е заплатена от страна на
ищеца.
- до ищеца са изпратени писма съответно от
21.02.2019 г. и от 26.03.2019 г. (л. 33 и 34).
Видно от приложените и
приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през последните
12/24/36 месеца (л. 29) и извлечение за фактури и плащания към дата 09.04.2019
г. (л. 31), за периода 28.11.2018 г. - 27.01.2019 г. по партидата на ищеца са
начислени общо 2760 кВтч ел. енергия на стойност 543,04 лв., която не е
заплатена.
От заключение на
съдебно-техническа експертиза (л. 48),
се установява, че поради техническа неизправност в дисплея, процесният
електромер не е отчел доставеното и потребено в обекта количество
електроенергия. Според вещото лице направените изчисления за остойностяване на
определената за доплащане ел. енергия са математически точни.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим.
С оглед вида на търсената
защита, доказателствената тежест в процеса се носи от ответника, който следва
да установи, при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от
него сума по процесната фактура е дължима. Ответното дружество поддържа, че
вземането му е възникнало след извършена по реда на чл. 38, ал. 2 от ОУ на
ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени с решение ОУ-060 на КЕВР от
07.11.2007 г., изм. и доп. с решение ОУ-004/06.04.2009 г. на КЕВР, корекция на
цената за реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия за минал
период.
Правилно и законосъобразно
ВРС е посочил,че клаузите от общите
условия, на
които се позовава ответното дружество, позволяващи едностранна корекция от страна
на предприятието - доставчик на електрическа енергия, са неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и нищожни на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП, в какъвто смисъл е и постоянната
практика на ВКС
Отделно от това, в
действащото през периода на корекцията законодателство също не е предвидено
право на доставчика да променя по своя инициатива вече отчетен резултат за
доставена и потребена електрическа енергия.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и
обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013
г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г.) са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.), а с влязло в
сила на 08.11.2018 г. решение № 2315 от 21.02.2018 г., постановено по адм. д. №
3879/2017 г. на ВАС, са отменени и чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ.
Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно
предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление,
констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 20.02.2019 г.,
тоест след тяхната отмяна.
По изложените съображения
съдът намира, че приложената корекционна процедура е незаконосъобразна, респ.
начислената допълнително сума - недължима от абоната. Следователно
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
В обобщение, решението на
ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата инстанция,въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна, направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 300 лева
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4860/12.11.209
год,постановено по гражданско дело № 4955 по описа
на ВРС за 2019 година
ОСЪЖДА „Енерго-Про продажби”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******, да
заплати на К.К.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата
от 300 лева, разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд, на осн.чл.280 ал.2 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: