Р E Ш Е Н И Е
№ 134
гр.Плевен, 24.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
Членове:
Снежина Иванова
Венелин Николаев
При секретаря Милена Кръстева. и с участието на
прокурора Дойчо Тарев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 76 по описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 80 от 08.12.2021 г., постановено по НАХД №
248 по описа за 2021 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно
постановление № 35-0000584/21.05.2021г. на Директора на РД „АА“, с което на
В.Д.Н. ***, е наложена глоба в размер на 2000лева, на основание чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвПр, за нарушение на чл.19 ал.1 т.7 от Наредба №11 от
31.10.2002г. на МТС.
Срещу решението е подадена касационна жалба от В.Н., в
която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Твърди се, че
потвърденото наказателно постановление е издадено при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до опорочаване на производството по
налагане на административното наказание. Счита се, че законът е приложен
неправилно, тъй като не е налице нарушение на чл.58 ал.1 т.3 от Наредба №11 на
МТС вр. с чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр, а е налице нарушение по чл.178в ал.5 от ЗДвП. Твърди се, че именно в тази разпоредба е конкретизиран документът, чиято
валидност се изисква, а именно удостоверение за психологическа годност, като в
конкретния случай този документ е бил с изтекъл срок. Прави се извод, че
санкцията, която е следвало да понесе е тази в размер на 500лева по чл.178в
ал.5 от ЗДвП, а не тази в размер на 2000лева по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр. Сочи
се, че ЗДвП е специалният закон по отношение на ЗАвПр и неправилно е приложена
санкционната норма, с което му е нарушено правото на защита. На следващо място
се счита, че е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението
представлява маловажен случай. В заключение се моли за отмяна на решението и
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд
е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на В.Н. за това, че на 05.04.2021г.
около 10:50часа в гр.Кнежа, изход гр.Плевен, в посока гр.Плевен, като водач на
влекач ***** с рег.№***** и полуремарке с рег.№***** и двете собственост на „Д.
Гал „ЕООД, извършва обществен превоз на товари с ЧМР №*** от 31.03.2021г. и
заверено копие към лиценз №***** като допуска следното нарушение: Водачът
извършва превоз без да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност/представя УПГ №430592 валидно до 23.06.2020г./; направена справка в
ел.регистър на ИА АА гр.София. Нарушението е квалифицирано по чл.19 ал.1 т.7 от
Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счел е, че безспорно се
установява, че Н. е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.19 ал.1
т.7 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС, изискваща при извършване на
международен превоз на товари в превозното средство да се намира и актуално
удостоверение за психологическа годност. Приел е, че правилно наказващият орган
е счел, че наличието на удостоверение с изтекъл срок се приравнява на липса на
удостоверение. За ирелевантно е приел и
обстоятелството, че на 08.04.2021г. от Н. е получено удостоверение за
психологическа годност, след като на датата на проверката – 05.04.2021г. не е
имал валидно такова. Счел е, че правилно е приложена и санкционната норма на
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр.В заключение е посочил, че нарушението не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и е потвърдил наказателното
постановление.
Решението е неправилно.
Според касационната инстанция изводите
на районният съд са неправилни, тъй като се основават на неправилна преценка и
анализ на събраните доказателства.
Н. е санкциониран за това, че на 05.04.2021г., в
качеството на водач на влекач и полуремарке към него, извършва обществен превоз
на товари без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност,
като представеното такова е валидно до 23.06.2020г. Нарушението му е
квалифицирано по чл.19 ал.1 т.7 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. Според
тази разпоредба, при извършване на международен превоз на товари в превозното
средство трябва да се намира удостоверението за психологическата годност на
водача. За така квалифицираното нарушение на Н. е наложена глоба в размер на
2000лева по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр, съгласно която норма се наказва водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на товари без
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му.
Видно от горните разпоредби е, че текстът на чл. 19 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на
МТС изброява общия набор от документи, които следва
да се намират в превозното средство, но не посочва субектите на задълженията за
притежаването и осигуряването на тези документи. За да е налице това нарушение
следва да има издадено валидно удостоверение за психологическа годност на
водача, което по време на превоза да не се намира в моторното превозно
средство. В конкретният случай водачът е представил удостоверение с изтекъл
срок на валидност, което се приравнява на липса на удостоверение. Ето защо,
така, както е описано в АУАН и НП от към факти изпълнителното деяние – водачът
извършва обществения превоз без да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, не съответства на
неговата правна квалификация по чл.19 ал.1 т.7 от Наредба №11/2002г. и
на доказателствата по делото. Т.е. не е налице единство между словесното
описание на нарушението и неговата цифрова квалификация. Като е достигнал до
обратен извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено.
Районният съд обаче, не е обсъдил
твърдението в жалбата срещу НП, че
приложимата санкционна норма за вмененото на водача нарушение – извършва
обществен превоз без да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност, е тази на чл.178в ал.5 от ЗДвП, която се явява специална по отношение
на чл.93 ал.1 т.1 от ЗДвП. Последното и с оглед наведеното в касационната
жалба, че вмененото нарушение по чл.58 ал.1 т.3 от Наредба №11/2002г. следва да
бъде санкционирано по чл.178в ал.5 от ЗДвП, налага делото да бъде върнато на
районния съд за ново разглеждане, при което да
се извърши нова преценка дали вмененото
като факти нарушение на водача може да бъде подведено под правната квалификация
на чл.58 ал.1 т.3 от Наредба №11/2002г. и дали същото следва да бъде
санкционирано по разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр или по тази на чл.178в
ал.5 от ЗДвП, като в т.ч. следва да се извърши преценка по чл.63, ал.2, т.4 във
връзка с чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, дали е налице основание за изменение на
наказателното постановление чрез приложение на закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Тази преценка, по аргумент от Тълкувателно решение №8/16.09.2021
год. на ВАС по т.д. №1/2020 год., не може да бъде извършена по реда на
касационното производство по глава дванадесета от АПК, от касационната
инстанция.
Предвид гореизложеното, решението на районния съд следва
да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на районния съд, който
е компетентен да извърши тази преценка.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 80 от 08.12.2021 г., постановено по
НАХД № 248 по описа за 2021г. на Районен съд – Кнежа.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд Кнежа за
ново разглеждане и произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на
настоящето решение.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/