Р Е Ш Е Н И Е
№............/.........2020, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на първи октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ДАСКАЛОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Владислав Томов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1445/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от „Булгериан Пропъртис“ ООД,
представлявано от управителя Т.Д. срещу решение № 697/20.05.2020 г. на
Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 248/2020 г., с което е потвърдено
наказателно постановление № 180/30.12.2019 г. на директора на Басейнова
дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл. 200 ал.1 т.4 от Закона за водите /ЗВ/, на „Булгериан Пропъртис“ ООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 150 лева за нарушение на чл.48 ал.1 т.12 от ЗВ.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Сочи, че нарушението е довършено с изтичането
на срока за представяне на доклад по чл.48 ал.1 т.12 от ЗВ – 31.03.2018г.
и актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ съставен на 27.08.2018г. е след изтичане на
давностния срок от 3 месеца по чл.34 ал.1 от ЗАНН, започнал да тече на
01.04.2018г., на която дата според касатора е бил открит нарушителя и е било установено
нарушението, като счита, че е съставянето е следвало да стане на 01.07.2018г. Изтъкнал е
доводи за липса на предпоставки относно спирането на
административно-наказателното производство по реда на чл.43 ал.6 от ЗАНН, тъй като не е бил
щателно издирван. Прави оплакване, че в наказателното постановление не е
посочена дата на извършване на нарушението, с което е нарушена разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и по никакви критерии не може да се установи, че същото
е издадено при условията на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Сочи, че наказващият орган е
допуснал нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН като не е установил факта, че към
датата на проверката в обекта и при съставянето на АУАН регистрацията на
мидената ферма е била прекратена със заповед на изп.директор на Изпълнителна
агенция „Рибарство и аквакултури“ от 18.07.2018г. и дейността на дружеството е
била преустановена за повече от година. Смята, че не е спазено изискването по
чл.43 ал.4 от ЗАНН, тъй като акта не му е бил предявен, което представлява
съществено процесуално нарушение. Наказаното дружество подчертава, че не е
извършило нарушение по чл.48 ал.1 т.12 от ЗВ, защото не е било необходимо
представяне на доклад, тъй като дружеството не е продавало продукция на пазара
през 2017г., 2018г. и 2019г. Иска прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради
маловажност на случая. Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното
постановление. В депозирано с вх.№ 11893/30.09.2020г. писмено заявление
дружеството-касатор поддържа изцяло касационната си жалба.
Ответникът –
Басейнова дирекция „Черноморски район“ не е изразил становище по касационното
оспорване.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, пледира решението на ВРС да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление „Булгериан Пропъртис“ ООД е
наказано на основание чл.200 ал.1 т.4 от ЗВ за това, че в срок до 31.03.2018г.
не е представило на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ доклад
за 2017г. по чл.48 ал.1 т.12 от ЗВ за изпълнение на условията в разрешително
№003677/13.07.2005г.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, както и че при издаването на
АУАН и наказателното постановление не са допуснати сочените от санкционираното
юридическо лице процесуални нарушения,
като същите са съобразени с изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Първостепенният съд е изложил аргументи за установеност на административното
нарушение, както и за правилно определяне от административно-наказващия орган
(АНО) на квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма. Счел е,
че наказващият орган е приложил правилно материалния закон без да е допуснал съществени процесуални нарушения.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно
възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни
изводи.
ВРС е
отговорил на всички възражения във въззивната жалба, излагайки обстойни
съображения защо намира същите за неоснователни. По изложените съображения
настоящият касационен състав преценява, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В хода на въззивното
производство са събрани допустими, относими и необходими доказателства, които
са обсъдени от решаващия състав на ВРС в мотивите към обжалваното решение във
връзка с възраженията на страните и с оглед приложимите материално-правни
норми. Посочено е въз основа на кои доказателствени източници съдът е установил
фактическата обстановка по делото и е изградил своите правни изводи.
Посочената
като нарушена разпоредба на чл.48 ал.1 т.12 от ЗВ изисква водоползвателят -
титуляр на разрешително за ползване на воден обект № 003677/13.07.2005г. в срок до 31 март
на следващата отчетна година да предоставя на директора на съответната
басейнова дирекция доклад за изпълнението на условията в издаденото му
разрешително. Следователно, считано от
01.04.2018г. дружеството-водоползвател е в нарушение и оттогава е започнал да
тече едногодишния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на акт. Нарушителят е
открит при извършена документална
проверка на 27.08.2018г., от когато е започнал да тече тримесечния срок по
чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на акт, който е съставен на 27.08.2018г.
Актът
е съставен в отсъствието на представляващия дружеството-нарушител поради
неполучаване на поканата за явяването му, изпратена с писмо изх.№ 26-00-1201 от
27.07.2018г. Административно-наказателното производство е спряно по реда на
чл.43 ал.6 от ЗАНН, поради неоткриване на нарушителя. Служители на Басейнова
дирекция „Черноморски район“ са направили опит за връчване на АУАН на адреса,
посочен от дружеството в разрешителното за ползване на воден обект, но там не е
намерен представител, за което е съставен констативен протокол №
004798/16.04.2019г. В изпълнение на чл.43 ал.4 от ЗАНН актът е изпратен на
началника на Първо РУ-Бургас за връчването му. Съдът правилно е преценил, че нарушителят
е щателно издирван с оглед на докладна
записка от старши полицай и писмо с изх.
№ 431000-4395/10.04.2018г. за извършена проверка на адреса на дружеството във
връзка с връчване на акт за установяване на административно нарушение, при
която е установено, че преди повече от десет години Т.Д. е напуснал адреса, който е посочил при издаването на
разрешителното за ползване на воден обект и новият му е неизвестен. Едва на 22.11.2019г.
Т.Д. е подал заявление до директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“,
в което е посочил новия адрес за съобщения и призоваване. На 18.12.2019 г.
актът му е връчен и в шестмесечния срок по чл.34 ал. 3 от ЗАНН от тази дата е
съставено и наказателното постановление.
От
изложеното следва, че е правилен извода на въззивната инстанция за изпълнение
на условията по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, чл.43 ал.4 и ал.6 от ЗАНН и липсата
на съществени процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното
производство. Не отговаря на съдържанието на наказателното постановление
оплакването в касационната жалба, че не е посочена датата на нарушението –
01.04.2018г.
Фактът
на непредставяне на доклада не се оспорва, като съдът намира за неоснователно
възражението, че такъв не се е дължал, тъй като дружеството не е ползвало воден
ресурс предвид липсата на продажба на продукция през 2017г. Ползването или не
на воден ресурс е неотносимо при действащо разрешително, чийто срок на
валидност е бил продължен до 31.12.2019г. с решение №964/29.08.2012г. и
след това отново продължен до 31.07.2027г. с решение №62/21.07.2017г. и двете
на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.
Извършеното
нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН и
правилно тази разпоредба не е била приложена от ВРС. Санкционната норма по
чл.200 ал.1 т.4 от ЗВ е издирена правилно от наказващия орган и наложеното
наказание е в минималния размер, определен в нея.
Като е достигнал до идентични правни изводи и е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да се остави в сила, поради липса на касационни
основания за отмяната му по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
предложение второ от ЗАНН.
Ответникът
не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се
дължат въпреки изхода на делото.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 697/20.05.2020 година на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 248/2020 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.