РЕШЕНИЕ
164/31.1.2023г.
Град
Пловдив, 31.01.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, IV състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина
Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2568 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.186, ал.4
ЗДДС.
Образувано е по
жалбата на „Слав - М груп" ЕООД срещу заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-237-0120692 от 10.08.2022 г. на началник отдел
„Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.„а" ЗДДС - запечатване на търговски обект -магазин № 9 и № 10, находящ се в град
Пловдив, ТЦ „Север" и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
Според
жалбоподателя заповедта е издадена в противоречие със закона и при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, поради което се иска
отмяната й.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената
заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния
преклузивен срок от съобщаването на решение № ГДФК-124 от 09.09.2022 г.,
извършено на 26.09.2022 г., с което горестоящият административен орган е
отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповедта в обжалването по
административен ред. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по
делото доказателства се установява, че на 28.07.2022 г. в 10:15 ч. от контролни
органи на НАП е извършена проверка на търговски обект - магазин № 9 и № 10,
находящ се в град Пловдив, ТЦ „Север", стопанисван от „Слав - М груп"
ЕООД, при която проверка е констатирано, че дружеството в качеството му на
задължено лице по чл.З от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство. При извършена контролна покупка, заплатена в брой, на пръскачка на
стойност 60 лева на проверяващите не е издаден фискален бон от наличното в
обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки. При
проверката е установено и наличие на положителна касова разлика в размер на 75
лева между наличните парични средства съгласно опис и маркираните във
фискалното устройство.
За констатираните при проверката обстоятелства е съставен
протокол за извършена проверка серия АА № 0120692 от 28.07.2022 г. (л.46). В
протокола е отразена описаната фактическа обстановка и той не е оспорен по реда
на чл.193, ал.З ГПК, т.е., налице е официален документ, съставен по установения
ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, който е годно
доказателствено средство за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства съгласно чл.50, ал.1 ДОПК.
В заповедта са
посочени фактическите и правни основания за издаването й. Посочено е, че е
установено нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговските обекти -
дружеството не е издало фискална касова бележка, с което е нарушен чл.118, ал.1 ЗДДС, във връзка с чл.186, ал.1, т.1, б.„а" ЗДДС, поради което е издадена
процесната заповед. В заповедта се съдържат мотиви относно определения срок за
налагане на мярката с оглед начина и вида на организиране на отчетността и
продължителността на извършване на търговска дейност на дружеството.
За издаването на
индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е достатъчно да е
установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на
продажбите в търговските обекти. Заплащането на имуществената санкция води до
прекратяване изпълнението/действието на принудителната административна мярка,
но няма отношение към законосъобразността на заповедта за нейното налагане, тъй
като основанието за налагането на мярката е самото нарушение, а изпълнението на
наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението. Текстът на
чл. 186, ал. 1 ЗДДС изрично сочи, че принудителната административна мярка се
прилага независимо от имуществените санкции. Съответно чл.186, ал.1 ЗДДС не
изисква да е налице стабилизиран правораздавателен акт, установяващ
административно нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната
хипотеза.
Налагането на
принудителната административна мярка има преустановителен и превантивен
характер и цел, като отлагането й във времето би попречило за постигане на тези
цели. В този смисъл от събраните доказателства се установява, че е постигната
целта на наложената мярка -гарантиране и осигуряване на постъпленията в бюджета
чрез спазване на установения ред за регистрация и отчетност на продажби, а при
определяне на срока е съобразен принципът на съразмерност и 7-дневният срок е
много под максималния установен в закона.
Целта на всяка, включително и на настоящата, принудителна
административна мярка е да се предотвратят и преустановят административните
нарушения, както и да се предотвратят и преустановят вредните последици от тях,
чрез коригиране на поведението на задължените лица и мотивирането им да спазват
нормативно разписаното поведение.
Оспорената заповед
е издадена от компетентния за това административен орган, надлежно оправомощен
със заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г., изм. със заповед № ЗЦУ-1157 от
27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, и в предвидената от закона
форма. Административният акт съдържа фактическите и правни основания, послужили
за издаването му -юридическите факти, релевантни за формиране на властническото
волеизявление, които, от една страна, дават възможност на адресата на акта да
узнае какво е мотивирало административният орган да приеме именно това решение
и ефективно да упражни правото си на защита, а от друга страна, позволяват на
съда да извърши проверка за законосъобразност на акта. При издаване на
заповедта правилно е приложен материалния закон и правилно е определено
правното основание по чл.186, ал.1, т.1, б.„а" ЗДДС, на което съответстват
изложените в заповедта фактически основания за налагане на мярката. В заповедта
са изложени подробни мотиви относно продължителността на срока с оглед тежестта
на нарушението и последиците от него, вида на търговския обект,
местоположението на обекта в търговски център и извършваната голяма по обем
търговска дейност и човекопоток, характера на дейността и възможността за
реализиране на високи обороти от продажби поради установеното работно време без
почивен ден.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено
дружеството да заплати на НАП сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК и
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Затова и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Административен съд
Пловдив, I отделение, IV състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Слав-М
груп" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Асеновград, ул. „Ангел войвода" № 42, представлявано от управителя С.И.Д.,
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-237-0120692 от 10.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности"
Пловдив при ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА „Слав-М груп"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Асеновград, ул.
.Ангел войвода" № 42, представлявано от управителя С.И.Д., да заплати на
Националната агенция по приходите сумата от 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: