№ 344
гр. Благоевград, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500853 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адвокат А.М., действащ като особен
представител на М. ИВ. К., ЕГН ********** срещу решение № 905095/13.07.2021 година,
постановено по гр.д.№ 912/2020 г. по описа на Районен съд- гр.Благоевград, в частта, с
която е признато съществуването на вземания на „***“ Париж чрез „***“ клон България от
М. ИВ. К., възникнали на основание Договор за потребителски заем № PLUS ***/13.03.2017
г., за които вземания е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д № 1182/2019 г. по описа
на РС-С..
Жалбоподателят твърди, че решението в атакуваната част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, тъй като не е обсъдено възражението,
сторено с отговора на исковата молба, за ненастъпила предсрочна
изискуемост на кредита по процесния договор към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК. Твърди, че по делото не е представено
уведомление, достигнало до кредитополучателя, с което последният да е
надлежно уведомен от кредитора за предсрочната изискуемост на кредита. С
посоченото обосновава становище за неоснователност на предявените при
условията на обективно кумулативно съединяване главни установителни
искове. Въззивникът релевира съображения за неоснователност и на
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за
процесните вземания. В тази връзка твърди, че условието за разглеждане на
осъдителните искове, съединени при условията на евентуалност с исковете по
чл.422 ГПК, е отхвърляне на установителните искове поради ненастъпила
1
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство
в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни искове/ -
уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката за
настъпване на предсрочната изискуемост със самата искова молба. Прави
искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени. Не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна депозира писмен отговор, с
който заявява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че в
хипотезата на претендиране на вземане, произтичащо от договор за банков
кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна
връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните.
Сочи, че предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по
отношение на вече падежиралите към момента на обявяването й вноски, а
само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. Твърди, че в случая
длъжникът дължи изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която
е настъпил падежът, уговорен от страните. Сочи тълкувателно решение №
8/2017г. от 02.04.2019г. на ВКС. С изложеното обосновава искане за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Не прави доказателствени искания. Претендира съдебни разноски за въззивно
производство.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.266 от
ГПК.
В открито с.з. жалбоподателят –редовно призован, не се явява. Представлява
се от особения представител, който поддържа въззивната жалба. Не прави
доказателствени искания.
Въззиваемата страна –редовно призована, не се представлява. Депозира
писмено становище, с което поддържа доводите и възраженията, сторени с
отговора на въззивната жалба. Претендира съдебни разноски пред настоящата
инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение и заплатен
депозит –възнаграждение за особения представител на въззивника.
След обсъждане на доказателствата, поотделно и в съвкупност, Окръжен съд
Благоевград прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2019г. в Районен съд-С. „***, Париж, рег. № .. чрез *** клон
България, БУЛСТАТ .., седалище и адрес на управление гр.София, жк „..“ 4,
Бизнес парк, сгр.14, представлявано от Д.Д.-заместник управител е подало
заявление с вх. № 4192 за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу М. ИВ. К., ЕГН
**********, гр.Благоевград, ул.“..“ № 8, ет.1, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 1182/2019г. В хода на производството е издадена
заповед № 2694/29.10.2019г., с която М. ИВ. К. е осъден да заплати на
заявителя сумите: 5 196.53 лева, представляваща главница-неизпълнено
задължение по Договор за потребителски заем № PLUS -***/13.03.2017г.;
1 326.97 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за
2
периода от 20.11.2017г. до 20.04.2020г.; 956.51 лева - мораторна лихва за
периода от 20.12.2017г. до 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
24.10.2019г., до окончателното й погасяване; съдебни разноски в размер на
149.60 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсулстко
възнаграждение. Съгласно обстоятелствената част на заповедта, вземанията
по договора са предсрочно изискуеми, считано от 20.12.2017г.- падеж на
втората пропусната вноска /съгласно релевираните в заявлението твърдения/.
Процесната заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК. В тази връзка в изпълнение на съдебно разпореждане от
15.01.2020 г. на заявителя е указана възможността да предяви установителни
искове за вземанията по процесната заповед по чл.410 ГПК, по аргумент на
чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Съобщението е надлежно връчено на заявителя на
03.02.2020г.
На 02.03.2020г. първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.430, ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1
ЗЗД, предявени от ***, Париж, рег. № .. чрез *** клон България, БУЛСТАТ ..
да се признае за установено по отношение на М. ИВ. К., ЕГН **********,
съществуването на вземания на ищеца, за които е издадена заповед №
2694/29.10.2019 г. за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1182/2019г. по
описа на РС-С., а именно:
5 196.53 /пет хиляди сто деветдесет и шест лева и петдесет и три стотинки/
лева, представляваща главница-неизпълнено задължение по Договор за
потребителски заем № PLUS -***/13.03.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
24.10.2019г., до окончателното й погасяване;
1 326.97 /хиляда триста двадесет и шест лева и деветдесети и седем стотинки/
лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от
20.11.2017г. до 20.04.2020г.;
956.51 /деветстотин петдесет и шест лева и петдесет и една стотинки/ лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2017г. до 11.10.2019г.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски заем № PLUS -
***/13.03.2017г. е предоставил на ответника кредит в размер на 6 000 лева и
закупуването на застраховка от 1 243.20 лева, като последният се е задължил
да върне сумата чрез заплащане на 37 броя месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 248.81 лева, представляващи изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишен процент разходи /ГПР/ в
размер на 23.32% и годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 18.64 %.
Твърди, че на 20.11.2017г. кредитополучателят е преустановил плащанията си
по договора, като към този момент са платени 7 месечни погасителни вноски.
Сочи, че на основание чл.5 от договора кредитът става изискуем в пълен
размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Твърди, че
е изпратил покана до длъжника, с която е обявил кредита за предсрочно
изискуем и е поканил кредитополучателя да погаси задълженията си по
договора. Сочи, че поканата е изпратена на адреса, деклариран от ответника
по процесния договор, поради което същият следва да се счита уведомен,
съгласно клаузата на чл.9 от договора. Твърди, че към датата на настъпване на
предсрочната изискуемост не са платени 30 месечни погасителни вноски като
задължението на кредитополучателя към посочения момент възлиза на : 5
196.53 лева главница; 1 326.97 лева-възнаградителна лихва и 956.51 лева -
3
мораторна лихва за периода 20.12.2017г.-11.10.2019г. Твърди, че е депозирал
заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу кредитополучателя К., за горепосочените суми, което е
уважено от заповедния съд и е издадена заповед за изпълнение, връчена на
длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи горепосочените
суми. При условията на евентуалност ищецът предявява осъдителни искове за
предявените за защита вземания. Претендира съдебни разноски.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при
условията на чл.47, ал.1-6 ГПК. На страната е назначен особен представител,
на разноски на ищеца. В срока по чл.131 от ГПК процесуалният представител
на ответника депозира писмен отговор, с който оспорва предявените
установителни искове като неоснователни. Релевира възражения за наличието
на неравноправни клаузите в процесния договор за кредит, а именно т.3 и т.9
от Условията по договора. Оспорва ищцовото твърдение за настъпила към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК предсрочна
изискуемост на кредита. Твърди, че липсват доказателства за връчване на
уведомително писмо, с което кредиторът обявява на длъжника предсрочната
изискуемост на кредита. Навежда възражения за неоснователност и на
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове за процесните
вземания. Обосновава искане за отхвърляне на претенциите като
неоснователни и недоказани. Не прави доказателствени искания.
С решение № 905095/13.07.2021 г., постановено по гр.д. № 912/2020 г. по
описа на Районен съд-Благоевград, е признато за установено по отношение на
М. ИВ. К., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“..“ № 8, ет.1, съществуването
на вземания на „***, Париж, рег. № .. чрез *** клон България, БУЛСТАТ ..,
седалище и адрес на управление гр.София, жк „..“ 4, Бизнес парк, сгр.14,
представлявано от Д.Д.-заместник управител, за които е издадена заповед №
2694/29.10.2019 г. за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1182/2019г. по
описа на РС-С., а именно:
5 129.33 /пет хиляди сто двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки/
лева, представляваща главница-неизпълнено задължение по Договор за
потребителски заем № PLUS -***/13.03.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
24.10.2019г. до окончателното й погасяване;
317.11 /триста и седемнадесет лева и единадесет стотинки/ лева,
представляваща възнаградителна лихва върху главницата, за периода от
20.11.2017г. до 20.04.2020г. С решението са отхвърлени като неоснователни
претенциите на кредитора да се признае за установено по отношение на
ответника К. съществуването на вземанията, за които е издадена заповед №
2694/29.10.2019г. за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1182/2019г. по
описа на РС-С., а именно: за сумата, представляваща разликата над уважената
част до претендирания размер от 5 196.53 /пет хиляди сто деветдесет и шест
лева и петдесет и три стотинки/ лева, представляваща главница-неизпълнено
задължение по Договор за потребителски заем № PLUS -***/13.03.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 24.10.2019г. до окончателното й погасяване; за сумата,
представляваща разликата над уважената част до претендирания размер от
1 326.97 /хиляда триста двадесет и шест лева и деветдесети и седем стотинки/
лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от
20.11.2017г. до 20.04.2020г.; за сумата от 956.51 /деветстотин петдесет и шест
4
лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 20.12.2017г. до 11.10.2019г. С решението ответникът е осъден да
заплати на ищеца съдебни разноски съразмерно с уважената част от
претенциите, а именно за сумите : 81.57 лева, сторени в заповедното
производство и 476.25 лева разноски в исковото производство.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано: възникването на
облигационно правоотношение между страните по силата на сключен между
тях Договор за потребителски заем № PLUS -***/13.03.2017г. с релевираните
в исковата молба параметри; изпълнение на основното задължение на
кредитора да предостави реално на кредитополучателя кредитната сума.
Съдът е изложил подробни съображения за неоснователност на доводите на
ответника, че уговорените клаузи за ГПР и договорна лихва са неравноправни
и нищожни поради противоречие с добрите нрави. Като нищожна поради
противоречието й с чл.10а, ал.2 ЗПК е преценена уговорката в процесния
договор за „такса ангажимент“. Районната инстанция е приела, че общият
размер на плащанията, сторени от кредитополучателя - 1 741.67 лева и
неправомерно удържаната „такса ангажимент“ в размер на 210 лева или общо
сумата от 1951.67 лева, погасява следните действителни задължения на
кредитополучателя по договора: изцяло мораторната лихва върху главницата
по заема в размер на 8 941.81 лева и частично договорната лихва върху
главницата от 1 009.86 лева. Съдът е намерил, че непогасените задължения на
кредитополучателя по процесния договор към датата на обявяване на
съдебното дирене за приключено, са в размер както следва: 5 129.33 лева –
главница и 317.11 лева договорна лихва за периода от 20.11.2017г. до
20.04.2020г.
Страните не спорят, че са сключили договор за потребителски заем № PLUS -
***/13.03.2017г., по силата на който „***, Париж, рег. № .. чрез *** клон
България, БУЛСТАТ .., е предоставила на М. ИВ. К., ЕГН ********** кредит
в размер на 6 000 лева. По силата на постигнатите договорености
кредитополучателят К. се е задължил да върне кредита чрез заплащане 37
броя равни месечни вноски, всяка в размер на 248.81 лева, с падеж на първата
вноска 20.04.2017г. и падеж на последната 20.04.2020г. Страните са
уговорили годишен процент на разходите /ГПР/23.32 %; фиксиран лихвен
процент от 18.64 %; размер на покупка застраховка „Защита на плащанията
по кредита“ в размер на 1 243.20 лева; такса ангажимент в размер на 210 лева;
обща стойност на плащанията включваща главницата, застраховката и
договорната лихва - 9 205.97 лева. Съгласно чл.5 от договора, страните са
постигнали договореност за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита в случай, че кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска.
Съгласно чл.9 от договора, страните са уговорили всички съобщения и
изявления на кредитора да се считат за получени и узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса посочен от последния в
договора, съответно изпратени по факс или на електронна поща, или
съобщени по телефон, предоставен от длъжника, който удостоверява, че с
подписването на договора дава изричното си съгласие за получаване на
съобщенията отправени от кредитора чрез описаните начини и средства.
В съдържанието на договора е инкорпориран погасителен план, в който са
посочени падежните дати, размера на вноските, оставащата главница.
Страните не спорят, а събраните доказателства по делото установяват по
несъмнен начин, че считано от 20.11.2017г. кредитополучателят К. е
преустановил плащанията по договора. Съгласно изготвеното в
5
първоинстанционното производство съдебно-счетоводно заключение, което
съдът изцяло кредитира с доверие като компетентно, обективно, неоспорено
от страните и необорено от останалите доказателства по делото, последната
заплатена от кредитополучателя вноска е тази с падеж 20.10.2017г., като
платената от кредитополучателя до тази дата сума по договора е в размер на 1
741.76 лева. Вещото лице сочи категорично, че до датата на изготвяне на
заключението /23.06.2021г./ липсват данни за извършени други плащания от
кредитополучателя. Експертът сочи, че към датата на изготвяне на
заключението непогасеният остатък от задълженията на кредитополучателя
по договора са в размер на 5 129.33лева главница и 317.11 лева
възнаградителна лихва за периода 20.11.2017г.-20.04.2020г. По делото не са
събрани доказателства, които да опровергават заключението на вещото лице.
По делото липсват данни кредиторът да е изпратил до кредитополучателя
писмо, с което обявява предсрочната изискуемост на кредита поради
настъпването на предвидените в договора предпоставки за това.
Видно от представеното извлечение от основно вписване в търговския и
фирмен регистър към 13.03.2018г. нотификация за презгранично сливане,
както и удостоверение от Търговския съд в Париж, Отдел „Документация и
проучвания“ „...“ ЕАД се е вляло в „...“ френско акционерно дружество,
вписано в Търговския регистър.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да се приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав намира, че то е валидно, и допустимо -в
обжалваната част. Разгледано по същество, решението в атакуваната част е
правилно и законосъобразно. Съображения:
Основното възражение на въззивника в настоящия процес е за ненастъпила
предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит към релевираната от
кредитора дата – 20.12.2019г., респективно за неизискуемост на процесните
вземания към датата на сезиране на заповедния съд със заявлението по чл.410
ГПК. В тази връзка съдът съобрази следното:
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК, ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем,
включително за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че
ще счита кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са налице
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В казуса ищецът/въззиваемото дружество твърди, че е изпратил до
кредитополучателя/въззивник уведомително писмо за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, същевременно не представя доказателства в подкрепа
6
на твърдението си. С оглед правилото на чл.154 от ГПК доказването на
твърдяната предсрочна изискуемост е в тежест на кредитора/ищеца, в какъвто
смисъл са и указанията, дадени от районния съд с доклада по делото. В случая
такова доказване не е проведено. Ето защо се налага извод за ненастъпила
предсрочна изискуемост на процесния кредит към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК в РС-С. / 24.10.2019г./.
С оглед на горното следва да бъдат съобразени задължителните указания,
дадени с тълкувателно решение № 8/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК
на ВКС, с което е прието, за допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на кредитополучателя преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като разграничението на
вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението и в исковата молба по
чл.422 от ГПК не е условие за редовност на исковата молба. В мотивите на
тълкувателното решение са изложени съображения, че решението на съда,
разглеждащ претенция с правно основание по чл.422 от ГПК трябва да
отразява правното положение между страните по делото такова каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене, т.е. съдът е задължен да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако те са от значение
за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват –
например притезанието става изискуемо в течение на делото. Прието е, че при
преценката на основателността на иска съдът следва да съобрази
материалноправното положение към деня на приключване на съдебното
дирене, а не към деня на предявяване на иска, т.е. съдът следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, съобразно чл.235,
ал.3 от ГПК.
Имайки предвид изложеното настоящият въззивен съдебен състав намира
крайния извод на районната инстанция за съществуването на ликвидни,
изискуеми и непогасени задължения на въззивника за главница в размер на 5
129.33 лева- главница и 317.11 лева възнаградителна лихва за периода от
20.11.2017г. до 20.04.2020г., възникнали на основание процесния договор за
кредит, за обоснован, правилен и съобразен със закона, доколкото
доказателствата по делото установиха по непротиворечив начин, че на
20.04.2020г., в хода на исковото производството пред районната инстанция, е
настъпил крайният падеж на задължението на кредитополучателя да върне
сумата, за която се е задължил по договора.
При извършената служебна проверка относно наличие на неравноправни
клаузи в процесния договор за кредит, а и предвид заявените с писмения
отговор на исковата молба възражения на ответника за наличие на нищожни и
неравноправни клаузи, съдът намира за обосновани и съобразени с
материалния закон, изводите на първоинстанционния съд, че процесният
договор за кредит не противоречи на разпоредбите на ЗПК - чл.11, ал.1, т.6,
7,10, 12, 20, 21, 22, 23, 26, както и че уговорените клаузи за ГПР и
възнаградителна лихва не противоречат на чл.19, ал.4 ЗПК и на добрите
нрави, тъй като са в рамките на петкратния размер на законната лихва. В този
смисъл съдът споделя изводите на районната инстанция за възникнало между
страните валидно облигационно правоотношение, по силата на което
въззивника дължи на въззиваемото дружество процесните суми – 5 129.33
лева, представляваща главница-неизпълнено задължение по Договор за
потребителски заем № PLUS -***/13.03.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
7
24.10.2019г. до окончателното й погасяване и 317.11лева, представляваща
възнаградителна лихва върху главницата, за периода от 20.11.2017г. до
20.04.2020г.
Предвид изхода на делото по установителните претенции за вземанията,
представляващи главница в размер на 5 129.33 лева и възнаградителна лихва в
размер на 317.11 лева за периода 20.11.2017г.-20.04.2020г., съдът счита, че не
следва да се обсъжда релевираните във въззивната жалба доводи относно
заявените за същите вземания при условията на евентуалност осъдителни
искове, доколкото не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на евентуалните претенции /исковете са уважени, а на
отхвърлени/.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото въззивникът следва да заплати по сметка на
Окръжен съд-Благоевград дължимата за въззивното производство държавна
такса в размер на 127.59 лева.
На основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.273 ГПК право на разноски пред
настоящата инстанция има въззиваемото дружество. С отговора на въззивната
жалба страната е поискала присъждане на 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение за процесуалния представител, участвал в процеса и 528.00
лева заплатено възнаграждение за особения представител на жалбоподателя.
В тази връзка, съдът като съобрази доказаните разходи на въззиваемия пред
настоящата инстанция – 528.00лева заплатено възнаграждение за особения
представител на жалбоподателя /вносна бележка от 21.09.2021г./,
материалния интерес по делото, както и обема правна защита, осъществена от
процесуалния представител на страната пред въззивния съд - изготвяне на
писмен отговор на въззивната жалба и писмено становище, депозирано в
открито с.з., без явяване в съдебно заседание, на който обем съответства
възнаграждение в размер на 100.00 лева, определено при условията на чл.78,
ал.8 във вр. с 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден за
заплати на въззиваемия съдебни разноски в общ размер 628 лева.
Водим от горното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 905095/13.07.2021 година, постановено по гр.д.
№ 912/2020г. по описа на Районен съд- гр.Благоевград, в частта, с която е
признато за установено по отношение на М. ИВ. К., ЕГН **********,
гр.Благоевград, ул.“..“ № 8, ет.1, съществуването на вземания на „***, Париж,
рег. № .. чрез *** клон България, БУЛСТАТ .., седалище и адрес на
управление гр.София, жк „..“ 4, Бизнес парк, сгр.14, представлявано от Д.Д.-
заместник управител, за които е издадена заповед № 2694/29.10.2019 г. за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1182/2019г. по описа на РС-С., а
именно:
5 129.33 /пет хиляди сто двадесет и девет лева и тридесет и три стотинки/
лева, представляваща главница-неизпълнено задължение по Договор за
8
потребителски заем № PLUS -***/13.03.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
24.10.2019г. до окончателното й погасяване;
317.11 /триста и седемнадесет лева и единадесет стотинки/ лева,
представляваща възнаградителна лихва върху главницата, за периода от
20.11.2017г. до 20.04.2020г.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. ИВ. К., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“..“ № 8, ет.1 да
заплати на „***, Париж, рег. № .. чрез *** клон България, БУЛСТАТ ..,
седалище и адрес на управление гр.София, жк „..“ 4, Бизнес парк, сгр.14,
представлявано от Д.Д.-заместник управител сумата от 628.00 /шестотин
двадесет и осем/ лева съдебни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. ИВ. К., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“..“ № 8, ет.1 да
заплати по сметка на Окръжен съд-Благоевград държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 127.59 / сто двадесет и седем лева и петдесет и девет
стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9