Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1707 21.07.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на девети юли
две хиляди и двадесета
година в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 9487 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Креатизмо“
ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Сливница № 39, ет. 3,
представлявано от Д.Н.П., и Н.Д.П., ЕГН * адрес: ***, срещу Н.Б.Б., ЕГН *
адрес: ***. Предявени са следните обективно и субективно съединени искове: за
осъждане на ответника да заплати на ищеца „Креатизмо“
ЕООД сумата от
2000 лева, дължима на отпаднало основание – развален договор за изработка между
страните (иск по чл. 55 ЗЗД), сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди от накърняване доброто име на дружеството, от които 500
лева за вреди, причинени от имейл на ответника до трето лице (иск по чл. 45 ЗЗД), и 1500 лева за вреди от имейл на ангажиран от ответника адвокат (иск по чл. 49 ЗЗД), както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца П. сумата 1000
лева обезщетение за неимуществени вреди от
накърняване доброто име на П., от които 300 лева за вреди, причинени
от имейл на ответника до трето лице (иск по чл. 45 ЗЗД),
и 700 лева за вреди от имейл на ангажиран от ответника адвокат (иск по чл. 49 ЗЗД), ведно със законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба –
21.12.2018 г. до окончателното плащане на главниците.
Посочено е, че дружеството ищец е изпълнител по договор за изработка №
0218/BG/19032018 от 17.04.2018 г., сключен с „Кроноплюс лимитед“, за изпълнение
и редизайн на интернет сайт. Договорът е подписан от втория ищец в качеството
му на пълномощник на управителя на дружеството, като П. е организирал и провел
всички дейности във връзка с изготвяне на офертата, подписването на договора,
изпълнението му. Дружеството „Кроноплюс лимитед“ е част от групата
„Кроношпан“ и получените добри референции по изработка на сайта са били
изключително важни за бъдещата реализация на „Креатизмо“
ЕООД. За
изготвяне на добра оферта за бъдещото сключване на договор П. се е свързал с
ответника – бивш служител на „Кроношпан България“ ЕООД, за да се използват знанията
и опита му и да се спечели подписването на договора. Комуникацията между
двамата се е осъществявала чрез имейл. Уговорено било възнаграждение за Б. в
размер на 1000 лева първоначално и по 25 лева на час при евентуално подписване
на окончателен договор. На 31.05.2018 г. „Креатизмо“
ЕООД е превело
по сметка на Б. сумата 1000 лева, а на 25.06.2018 г. още 1000 лева в изпълнение
на договора между страните. На 10.07.2018 г. обаче П. разбрал, че Б. и негов
адвокат са изпратили на 25.06.2018 г. и 10.07.2018 г. имейли на един от
управителите на „Кроношпан България“ ЕООД с клевети по отношение на П.
и че изработеното от „Креатизмо“ ЕООД по отношение на сайта е
пиратски продукт, с които действия са уронени доброто име и авторитет на ищците.
Поради това на 12.07.2018 г. била осъществена среща между представители на
„Кроношпан“ и П. за уточняване на така възникналата ситуация. На 12.07.2018 г. П.
е изпратил на Б. имейл, с който е развалил договора между тях и е поканил Б. да
върне дадената сума по него в размер на 2000 лева в 3-дневен срок от
съобщението.
Ответникът чрез процесуален представител е оспорил изцяло по основание и
размер предявените искове, за което е изложил подробни съображения. Посочил е,
че е упражнил конституционно гарантираното си право на адвокатска защита и в
имейлите не е сочено, че П. е извършил престъпление. Посочено е, че на ищците
не са причинени никакви неимуществени вреди. Липсва причинно-следствена връзка
между твърдените в исковата молба вреди и поведението на ответника. Изложено е,
че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди.
Моли съда да отхвърли предявените искове и му присъди съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Видно от
представения договор за изработка от 17.04.2018 г., Kronoplus Limited – дружество, регистрирано в Кипър, и „Креатизмо“ ЕООД да уговорили второто като изпълнител да изработи
цялостен редизайн на интернет сайт и интеграцията му. Приложени са имейли за
кореспонденция между Н.П. и Н.Б. във връзка с изработката на сайта. Представено
е пълномощно от 25.10.2017 г., с което управителят на „Креатизмо“ ЕООД Димитър П.
е упълномощил Н.П. да го представлява във връзка с дейността на дружесвото.
Видно от
представени платежни нареждания от 31.05.2018 г. и 25.06.2018 г. „Креатизмо“
ЕООД е превело по банков път на Н.Б. сумата от общо 2000 лева с основание
„плащане по договор“.
Представен е
имейл, изпратен от Н.Б. до Н. Банков на 25.06.2018 г., с предложение да
продължи работата по сайта самостоятелно, без Н.П.. Посочено е, че за работата
от „Креатизмо“ не му е заплатено. Приложен е имейл, изпратен от Р.П. до Н.
Банков на 10.07.2018 г., в който са изложени твърдения, че П. е използвал
дизайни на Б., без да му плати и без негово съгласие, с което е нарушил
авторското му право.
Приложен е
имейл, изпратен от Н.П. до Н.Б. на 12.07.2018 г., с което го уведомява, че
разваля договорните отношения между тях и очаква възстановяване на сумата от
2000 лева, дадена в изпълнение на договора.
Разпитан е
свидетелят С.Р., която е посочила, че живее на семейни начала с Н.П. от дълги
години. В поведението на Н. настъпила промяна през лятото на 2018 г. – не бил
спокоен, не можел да спи, бил уморен. Преди това – някъде през пролетта,
спечелил голям проект за изработка на интернет сайт и бил много щастлив. След това споделил, че има проблем с един от
хората, с които работи по сайта – г-н Б.. Бил силно обиден за разпространена
лъжлива информация от негова страна. Б. упреквал Н. за нещо, свързано със
сайта, за някакви авторски права във връзка със сайта, по който Н. работи. Б.
разпространил невярна информация пред много важни хора, за които Н. работел във
връзка със сайта. Н. дълго време работел за доброто име на неговата фирма,
работел честно, а някакво друго лице му сривало авторитета пред важните
клиенти. Затова той бил много напрегнат, тъй като чакал важна среща, на която
да обясни какво точно се е случило. Много работел във връзка със сайта, не се
прибирал, затова имали семейни проблеми. Бил избухлив и нервен, било ужасно. Бил
на успокоителни, ходил на психолог. Това му състояние продължило няколко
месеца.
По-късно
фирмата, която му възложила сайта, разбрали, че нищо от това, за което Б. ги бил
излъгал, не е вярно и Н. продължил да работи по сайта.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля, който лично е възприел състоянието на ищеца
– физическо лице, разказът е последователен и непротиворечив.
Предявени са
искове по чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между дружеството –
ищец и ответника е сключен неформален договор за изработка, че адвокат П. е
автор на писмото, изпратено до „Кроношпан“ ЕООД на 10.07.2018 г. и че в своите
действия адвокатът е действал като пълномощник на ответника.
В тежест на ищците
по предявените искове по чл. 45 ЗЗД бе да установят факта на извършването на твърдяното противоправно
деяние именно от ответника по иска, настъпването на вредоносния резултат и претърпените неимуществени вреди по размер, както и
причинно – следствената връзка между тяхното настъпване и поведението на
ответната страна.
По отношение
на претенцията на ищеца – юридическо лице за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от накърняване доброто име на дружеството в размер на 500
лева за вреди, причинени от имейл на ответника до трето лице (иск по чл. 45 ЗЗД) съдът намира следното:
По делото не
се спори, че Б. е изпратил на представител на Кроношпан имейл, в който е
информирал последния за извършеното от него по направата на сайта, отношенията
му с Н.П. и предложил да продължи работата по сайта самостоятелно.
На първо
място следва да се обсъди възражението на ответника, че юридическите лица не
биха могли да претендират неимуществени вреди. Текстовете на ЗЗД не изключват
изрично търговските дружества от субектите, които имат право да получат
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Доброто име и търговската
репутация не са просто абстрактни понятия, а са съществени активи на всяко едно
юридическо лице, имащи особено голямо значение за развитието на бизнеса в
съвременния конкурентен пазар. Негативните последици от накърняване на
търговската репутация винаги имат комплексен характер и засягат отношенията с
клиенти или партньори, както и може да имат материално отражение. В по-новата
практика на ВКС се приема, че юридическите лица са легитимирани да претендират
неимуществени вреди по посочените по-горе мотиви. Ето защо съдът намира
възражението на процесуалния представител на ответника в тази насока за
неоснователно. По делото не се спори действието на Б. по изпращане на имейл до
представител на Кроношпан на 25.06.2018 г. В същото е посочено, че „Н.П. от
Креатизмо“ не е изпълнил свои ангажименти като плащане, филтриране на важна
информация за проекта, че липса адекватна колаборация помежду им. Анализът на
направените коментари от Б. налага извод, че е засегната репутацията на Н.П.,
но по никакъв начин не е компрометирано доброто име на дружеството. Изнесени са
твърдения за отношенията между физическите лица П. и Б., но не е коментирано
негативно дружеството, което П. представлява. Ето защо и искът се явява
неоснователен.
По отношение
на претенцията на ищеца – юридическо лице за заплащане на сумата 1500 лева
обезщетение за неимуществени вреди от накърняване доброто име на дружеството от
имейл на ангажиран от ответника адвокат (иск по чл. 49 ЗЗД) съдът намира следното:
Не се спори
по делото, че П. е автор на имейла от 10.07.2018 г., адресиран до представител
на Кроношпан, както и че е действал по поръчение на Б.. Тези обстоятелства се
потвърждават от ответника. В писмото е посочено, че „Креатизмо използва
дизайните на Б. без негово съгласие“, като така „осъществява интелектуално
пиратство по смисъла на ЗАПСП и НК“, че предоставеният от „Креатизмо“ на
Кроношпан продукт е „пиратски“. Отправени са заплахи към получателя на писмото,
че при използване на дизайна, правата върху който принадлежат на Б., ще бъде
реализирана отговорността на Кроношпан, като е предложено Б. сам да продължи
работата по сайта.
Така
цитираните изявления са с клеветническо съдържание, целящо изграждане на
превратни, негативни представи за дружеството – ищец. П. е целял да създаде
впечатление у получателя на писмото, че „Креатизмо“ използва пиратски продукт в
изработката на сайта, вместо сам да изпълни същия, което е наказуемо съгласно
законите в страната, което би довело до лоши последици и за Кроношпан. Целта му
е била Б. сам да продължи с изработката на сайта, а възложителят на същия да се
откаже от услугите на „Креатизмо“. Изнасянето на всички тези твърдения с
негативно съдържание засягат публичния образ на дружеството и уронват престижа му.
Изнесена по този начин информация надхвърля правото на адвокатска защита,
доколкото са насадени с писмото негативни представи за ищеца у представителя на
дружеството – възложител за направата на сайта, както и носи клеветническо
съдържание, съдържащо внушение за извършено престъпление.
Това според
настоящия съдебен състав представлява противоправно поведение, за което
пострадалият следва да получи морално удовлетворение чрез присъждане на парично
обезщетение. В настоящия случай източник на деликта
са клеветнически твърдения, упоменати в исковата молба. Не е установено
по делото изложените в писмото твърдения да отговарят на истината. Н.Б. като
възложител на работата на основание чл. 49 ЗЗД носи отговорност за действията
на упълномощения от него адвокат. Обезщетението ще послужи за морално
удовлетворение на пострадалия, като следва да бъде определено в размер от 800
лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 1500 лева искът следва да
бъде отхвърлен, тъй като пораженията върху доброто име на дружеството са били
краткосрочни, имейлът не е предизвикал прекратяване на договора с Кроношпан и
към момента на подаване на исковата молба работата по изработката на сайта е
била в процес.
По
отношение на претенциите на ищеца – физическо лице за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от накърняване доброто име на П., от които 300 лева за вреди, причинени от имейл на
ответника до трето лице (иск по чл. 45 ЗЗД), и 700 лева за вреди от имейл на ангажиран от
ответника адвокат (иск по
чл. 49 ЗЗД) съдът намира
следното:
Както
бе посочено по-горе, ответникът не спори, че е автор на имейла до представител
на Кроношпан от 25.06.2018 г. В писмото е посочено, че „Н.П. от Креатизмо“ не е
изпълнил свои ангажименти като плащане, филтриране на важна информация за
проекта, че липса адекватна колаборация помежду им. С тези твърдения е засегната
репутацията на Н.П., в тях е изказана
негативна оценка за действията на ищеца и са годни да накърнят достойнството
му, тъй като е изразено мнение, че същият не действа адекватно по възложения от
Кроношпан проект по изработка на сайта. Изречението като съвкупност от изрази,
насочени в негативен смисъл към ищеца, предизвикват еднозначна отрицателна
оценка за същия, злепоставят го. Еднозначна е практиката на ВКС, че не е
съществено дали всяка отделна дума сама по себе си е обидна, важно е какво е
изразено, какъв е смисълът на цялото изречение. Настоящият съдебен състав
приема, че изразите, съставящи цитираното изречение, са наситени с обидно значение,
като прибавят допълнителен щрих в компрометирането на ищеца. В останалата част
от писмото не е вложен обиден или негативен смисъл в израза.
По отношение
на иска по чл. 49 ЗЗД не е спорно, че П. в качеството
си на пълномощник на ответника е съставил и изпратил на 10.07.2018 г. имейл до
представител на Кроношпан, както и че е действал по поръчение на Б.. В писмото
е посочено, че П. е „недобросъвестен“, което несъмнено срива авторитета на
лицето пред представителя на дружеството, за което работи. Другите изложени
в писмото твърдения касаят дружеството и бяха обсъдени по-горе.
Относно
размера на исковете съдът взе предвид всички доказателства по делото, доколкото
размерът се определя по справедливост на основание разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. От
показанията на разпитания свидетел Русанова се установи и причинно-следствената
връзка между изпратените имейли и силното негативно емоционално въздействие на
същите у ищеца. Свидетелят е посочил, че след като са получили цитираните
писма, представителите на дружеството – възложител са поискали срещи с П., на
които да изясни дали изнесеното е истина. П. е силно разстроен и притеснен дали ще може
да довърши проекта по изработка на сайта. Започнал да пие успокоителни
лекарства, посетил психолог. Не можел да спи, станал изнервен, което
предизвикало и семейни проблеми. Затова съдът счита, че имейлите са се отразили
неблагоприятно върху здравословното състояние на П.. Съдът преценява
претърпените от ищеца вреди от имейла на Б. в размер на 300 лева, какъвто е размерът на
претенцията. По отношение на претенцията за обезщетяване на вреди от имейла на П.
съдът намира същия за основателен до размера от 300 лева, като за разликата над
този размер до пълния претендиран такъв от 700 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Предявен е и
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
„Креатизмо“
ЕООД сумата от 2000 лева, дължима на
отпаднало основание – развален договор за изработка между страните.
В тежест на
ищеца по делото бе да установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните, породено от договор за изработка, по който
е изпълнил задълженията си точно и е бил изправна страна, че е предал на
ответника процесната сума, както и че договорът е бил
валидно развален.
Установява
се от приложените по делото доказателства и не се спори между страните, че
между дружеството – ищец и ответника е сключен договор за изработка с предмет
консултация и изработка на дизайн и структура на интернет сайт. Страните не
оспорват, че са сключили процесния договор и че същият ги обвързва, като в
изпълнение на него е предадена от „Креатизмо“ ООД на Б. сумата от общо 2000
лева. Дружеството чрез представителя си Н.П. е отправило до Б. изявление за
разваляне на договора чрез имейл на 12.07.2018 г., получаването на който Б. не
оспорва. В имейла Б. е поканен да възстанови на дружеството дадената в
изпълнение на договора сума в размер на 2000 лева.
В чл. 87,
ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав на развалянето, като е
прието, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно
изявление до длъжника, като упражняването на това право се предпоставя от
предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с
изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения
срок. Прекратителното действие настъпва от момента на получаване на
предупреждение и след изтичане на срока за изпълнение, който е даден. Съгласно
задължителната и трайноустановена практика, обективирана в ППВС № 1/1979 г., на
отпаднало основание може да се претендира връщане на платената сума въз основа
на договор, развален поради неизпълнение.
Съдът намира
за безспорно установено обстоятелството, че договорът е прекратен, изявлението
за което е достигнало до Б., което обстоятелство не се спори между страните.
Тъй като в настоящия случай договорът не се отнася за вещни права върху
недвижими имоти, то той е извън приложното поле на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и подлежи на извънсъдебно разваляне. В изпълнение на уговорките
между страните по договора е платена на Б. сумата 2000 лева. Тъй като не е
сключен договор в писмен вид, съответно за съда остават неясни точните уговорки
между страните, касаещи видовете дейности, които Б. е следвало да извърши, и
възнаграждението за всяка от тях, съдът извлича договореностите между страните
от водената от тях имейл кореспонденция. От същата се установява, че Б. е
изпълнил частично възложените му дейности, което се потвърждава от изпратено от
П. писмо до Александър Йорданов. Поради липсата на доказателства за цената на
реално извършените от Б. работи и конкретни уговорки между страните в тази
насока, за съда е невъзможност да определи размера на сумата, която подлежи на
връщане от него, като разлика между платената сума и стойността на извършените работи
по сайта. В решение от 17.07.2009 г. по
гр. д. № 283/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС е прието, че когато изпълнението по
двустранен договор вече е било предприето, на изпълнителя се дължи заплащане
освен на извършената работа, още и на направените от него разходи, но също и на
печалбата, която той би получил от изпълнението на същата работа, а в решение
от 08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. ІІ т.о. на ВКС е прието, че недостатъците
на престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението за
заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които
следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Ето защо искът като недоказан следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците сторените от тях разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 260,40 лева.
На ответника не се следват разноски, тъй като не са представени доказателства
за реално сторени такива.
Водим
от горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Н.Б.Б., ЕГН * адрес: ***, да
заплати на „Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. Сливница № 39, ет. 3, представлявано от Д.Н.П.,
сума в размер на 800 лева (осемстотин лева), представляващи обезщетение за
претърпените от „Креатизмо“ ЕООД неимуществени вреди от накърняване доброто име на дружеството в резултат на изпратен от лице,
на което Б. е възложил работа, имейл на 10.07.2018 г., ведно със законната
лихва за забавено плащане върху главницата, считано от 21.12.2018 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1500
лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Сливница №
39, ет. 3, представлявано от Д.Н.П., срещу Н.Б.Б., ЕГН * адрес: ***, за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата
от 2000 лева, дължима на отпаднало основание – развален договор за изработка
между страните, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от имейл на
ответника до трето лице от 25.06.2018 г.
ОСЪЖДА Н.Б.Б., ЕГН * адрес: ***,
да заплати на Н.Д.П., ЕГН * адрес: ***, сума в размер на 300 лева (триста лева),
представляващи обезщетение за претърпените от П. неимуществени вреди от накърняване на доброто му име, причинени от имейл на ответника до трето лице от
25.06.2018 г., както и сумата от 300 лева (триста лева) обезщетение за
неимуществени вреди
в резултат на
изпратен от лице, на което Б. е възложил работа, имейл на 10.07.2018 г., ведно
със законната лихва за забавено плащане върху главниците, считано от 21.12.2018
г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на изпратен имейл
от лице, на което Б. е възложил работа, за разликата над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 700 лева.
ОСЪЖДА Н.Б.Б., ЕГН * адрес: ***, да заплати * „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Сливница № 39, ет. 3, представлявано от Д.Н.П., и Н.Д.П.,
ЕГН * адрес: ***, сума в размер на 260,40 лева (двеста и шестдесет лева и четиридесет
стотинки) съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: