Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
Гр. В. Търново, 06.11.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи състав, в
публичното заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Анита Бижева, като разгледа докладваното
от съдията Данаилов гр.д. № 2079 по
описа за
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 31, ал.2 от ЗС.
Ищцата В.Т.А. твърди в исковата си молба, че е
наследник по закон /дъщеря/ на ххх К. /починала на 08.10.1976г./ и на ххх
/починал на 22.06.2014г./. По време на брака си родителите на ищцата са
придобили недвижим имот, представляващ поземлен имот с построена в него сграда,
с административен адрес гр. Велико Търново, ул. „Д-р Васил Берон" № 13. След
смъртта на ххх К. през 1976г., ищцата е получила в наследство право на собственост
върху 1/4 идеална част от този имот. През 1992г. ххх е продал на втората си
съпруга В.И.К. - ответница по делото, собствената си 1/2 идеална част от имота.
След смъртта му имотът се обитавал и ползвал изцяло и единствено от ответницата.
Ищцата В.Т.А. твърди, че била лишена от ползите на съсобствената вещ, поради
което отправила писмено поискване до В.И.К. за заплащане на обезщетение, наем,
в размер на 125 лв. месечно. Поканата е получена от ответницата на
15.07.2015г., но до настоящия момент не е заплатила нито едно от дължимите по
реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС обезщетения. Претендираният от ищцата общ размер за
периода от 15.07.2015г. до 15.04.2019г. /45 месеца/ възлиза на сумата 5625 лв.
/45x125лв./. Ищцата предявява иск против В.И.К. за установяване вземането си за
наемоподобно обезщетение за ползване на съсобствен имот, с правно основание
чл.415 ГПК вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, в размер на 5625 лв. за периода 15.07.2015г.
– 15.04.2019г., с лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1172/2019г. на ВТРС. Претендира и разноските
по делото. В съдебно заседание ищцата намалява размера на предявения иск на
3757 лв.
Ответницата В.И.К. оспорва размера на исковата
претенция като неоснователен и недоказан. Оспорва и твърдението на ищцата, че лично
ползва общата вещ. Не била възпрепятствала или ограничавала ищцата да ползва
общата вещ, съобразно правата й. Налице било нежелание ищцата да ползва общата
вещ, като се позовава на TP № 7/2012 г. на ВКС. На 06.08.1977 година сключила
граждански брак с Тодор Георгиев Ковачев, с който живяли заедно 37 години в процесния имот до неговата смърт 22.06.2014
година. След омъжването й, ищцата В.Т. напуснала гр.Велико Търново и
окончателно се установила да живее в гр.Кюстендил. Ищцата не била идвала в
имота повече от 15 години. Не се интересувала от имота, не се грижила за имота.
Не е питала в какво състояние е имота, какви са му проблемите. Ответницата никога
не била възпрепятствала ищцата или ограничавала достъпа й до имота и
възможността й да го ползва съобразно правата си. Ищцата не е имала претенции
да ползва имота. След смъртта на съпруга й, синът му ххх извадил дубликати от
ключовете на входната врата на имота и за 1етаж. ххх често идвал в недвижимия
имот. През лятото на 2015 година, идвайки в имота ххх започнал да я притеснява,
да настоява тя да прехвърли моя дял от съсобствения ни имот само на него. След
отказ последвала нотариалната покана от 15.07.2015 година от него лично и като
пълномощник на ищцата. И преди поканата, и след тази ххх продължил да идва в
имота. Със съпругата му и през следващите години обработвали градината на
имота, произвеждали си зеленчуци. Всяко лято си правеликонсерви-зимнина в
имота. В процесният ххх имал лични вещи- и на тавана, и в стая на втория етаж,
и на първия етаж, и на двора. Както ххх
имал ключове и достъп до имота, по същия този начин е осигурен и достъп на
неговата сестра -ищцата по делото, на която ххх е пълномощник и представител.
Ответницата моли съда да отхвърли иска и да й присъди разноските по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните притежават в
съсобственост недвижим имот,
представляващ поземлен имот с построена в него сграда, с административен адрес
гр. Велико Търново, ул. „Д-р Васил Берон" № 13. – ищцата притежава 1/4 ид.ч. по наследство от
майка си, а ответницата притежава 1/2 ид.ч. от имота по силата на
покупко-продажба.
С нотариална покана от 15.07.2015г. ищцата е поканила ответницата да й предостави
ползването на имота или да й заплаща обезщетение за това, че е лишена от
ползването на съсобствения имот в размер на 125 лв. – нотариалната покана е
изпратена от ещцата и от брат й Георги Ковачев, който е собственик на другата
¼ ид.ч. от имота.
С цел установяване ползването
на имота от съсобствениците, по делото бяха разпитани свидетелите ххх.
Според заключението на
съдебнооценъчната експертиза, средният пазарен наем, който би се получил за 1/4
ид.ч. от имота за периода 15.07.2015г. – 15.04.2019г., е 3757 лв. Съдът
кредитира заключението на експертизата като компетентно, обосновано и пълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 31,
ал.2 от ЗС, е
основателен.
Според ТР 7/2012 г. на ВКС претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС е
основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е
получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото
семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща вещ,
съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството
си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик.
Съсобствеността е правно състояние, при което
едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на
различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения
между съсобствениците по повод използуването на общата вещ, които са регламентирани
с нормата на чл.31 от ЗС. В съдебната практика се приема, че употребения в ал.1
на чл.31 от ЗС термин ”си служи” е синоним на използвания в ал.2 на същия член
термин „се използва лично”. Използва лично общата вещ оня съсобственик, който я
употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на интереси
и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да
разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й. Тъй
като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ,
идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от
размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ,
без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение
съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене
без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено
от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите
съсобственици. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с
общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на
съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им.
Безспорно се установи по
делото, че имотът през процесният период от време се ползва лично от ответницата,
следователно другият съсобственик има право на обезщетение за времето през
което е лишен от ползването на съсобствената вещ. Относно обстоятелството, че
имотът е ползван от ответницата, съдът изцяло дава вяра на показанията на
свидетелката ххх, която в съдебно заседание потвърди, че ищцата след смъртта на
съпруга си не е допускала останалите съсобственици в имота – децата му от
предишен брак. Не им давала ключ за вътрешната врата, оплаквала се че другия
съсобственик и брат на ищцата – св. ххх, прескачал, дори викала полиция и „дала
Жоро на прокурора, че идвал да я притеснява, че прескачал”. Свидетелката
посочва, че ищцата В.А. била инвалид и се придвижвала в инвалидна количка.
Обстоятелството, че ответницата е дала ключ за част от
имота на друг съсобственик, който е бил упълномощен от ищцата да отправи нотариална
покана от нейно име до първата, не доказва твърденията на ответницата, че по
този начин е осигурен дъстъп до имота и за ищцата. По делото се установява, че
с цялостното си поведение ответницата възпрепятства и ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, което представлява
лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС – ответницата дори е
сигнализирала полицията и прокуратурата след опитите на друг съсобственик да
влезе в имота.
В унисон с ТР № 7/2012г. на ВКС при разглеждане на
претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС, съдът съобрази и обстоятелствата, че
съсобствениците не са уговорили, и не е налице решение на мнозинството, или
установено от съда разпределение на ползването и способ на това разпределение,
съгласно чл.32 от ЗС. Не се спори и факта на отправянето на нотариалната покана, представляваща
едностранно волеизявление на съсобственика за обезщетение. Не се спори, че
поканата е получена на 15.07.2015г. Не се спори и, че след като е поканен,
ответникът не е предоставил търсеното обезщетение. В този смисъл, съдът приема
за доказан началният момент от който следва да се присъди обезщетението – или
датата на получаването на нот.покана – 15.07.2015г. Поради това и съдът приема
за доказана ищцовата претенция по отношение претендираният период.
По отношение на размера по делото
беше допусната и изслушана СТЕ. Съгласно заключението й, наемната цена на
съответната идеална част за посочения в исковата молба период, възлиза на 3757 лв.
Същото не е оспорено от страните и съдът го приема изцяло.
Изложеното мотивира съда да
приеме ищцовата претенция за основателна и доказана по размер за сумата 3757 лв.
Съдът следва да приеме за установено, че ищцата има вземане против ответницата за наемоподобно обезщетение за ползване на съсобствен
имот, с правно основание чл.415 от ГПК вр. с чл.31, ал.2 от ЗС, в размер на 3757
лв. за периода 15.07.2015г. – 15.04.2019г., с лихва за забава от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1172/2019г. на
ВТРС.
Съобразно т. 11г. от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, от съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване. Предвид
допуснатото с определение на съда изменение на иска чрез намаляване на размера
му, съдът следва да обезсили заповедта за изпълнение в частта за разликата от
3757 лв. до размера от 5625 лв., за който е издадена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 612.50
лв., представляващи направени по делото разноски по настоящото поризовдство,
както и 309.86 лв., представляващи разноски, направени в производството по
издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 1172/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, съразмерно с уважения иск.
Водим от изложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.К., ЕГН ********** ***, дължи
на В.Т.А., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, за адв. А.М., сумата от 3757 лева /три хиляди седемстотин
петдесет и седем лева/ – обезщетение на съсобственик, който е лишен от ползите
на съсобствена вещ с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 19.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1172/2019г. на ВТРС
ОБЕЗСИЛВА заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №
1172/2019г. на ВТРС, в частта за разликата от 3757 лв. до пълния й размер от
5625 лв.
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН ********** ***, да заплати на В.Т.А.,
ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, за адв. А.М., сумата от 612.50 лева /шестстотин и дванадесет
лева и петдесет стотинки/ - направени разноски в исковото производство, както и
сумата от 309.86 лева /триста и
девет лева и осемдесет и шест стотинки/ - направени разноски по ЧГД № 1172/2019
г. по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на
връчването му на страните.
Районен
съдия: