№ 947
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110169200 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***] срещу [***], ЕИК [***], с която моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 99,75 лв., представляващо част от регресно вземане, възникнало от изплатено
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица
№ [***]/20.08.2021 г., сключена за МПС „Рено Меган“, рег. № [***], за отстраняване на
причинени имуществени вреди в резултат от ПТП на 25.10.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 20.12.2022 г., до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че на 25.10.2021 г. в гр. София, на кръстовището на
ул. [***] и ул. „Султан Тепе“, водачът на лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, рег. №
[***], поради неспазване на необходимата дистанция спрямо движещия се пред него лек
автомобил марка и модел „Рено Меган“, рег. № [***], реализирал ПТП, като ударил
последния отзад, с което му нанесъл материални вреди. За процесното ПТП бил съставен
Двустранен констативен протокол от 25.10.2021 г., в който било посочено, че виновен за
настъпване на ПТП бил водачът на МПС „Ауди А4“, рег. № [***]. Към датата на ПТП за
МПС „Рено Меган“, рег. № [***], съществувало валидно застрахователно правоотношение
по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица №
[***]/20.08.2021 г. Към датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил марка и
1
модел „Ауди А4“, рег. № [***], била покрита по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на
причинените вреди по МПС марка и модел „Рено Меган“, рег. № [***], при ищеца е била
заведена Щета № **********/26.10.2021 г., като било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1204,97 лв. на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните
дейности по отстраняване на вредите от процесния автомобил. С изплащане на
застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото
МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил
регресната си претенция в размер 1204,97 лв., като поканата била получена от ответника на
27.01.2022 г. Ответното дружество уважило частично регресната претенция на ищеца, като
заплатило на последния сумата от 1105,22 лв., с оглед което останал непогасен остатък в
размер на 99,75 лв., представляваща наема за предоставия на застрахования заместващ
автомобил. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът е представил писмените доказателства, с които разполага, като е направил и
съответните относими и допустими други доказателствени искания, в т.ч. за изслушване на
съдебна автотехническа експертиза, свидетелски показания и евентуално ССчЕ, в
зависимост от становището на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], ЕИК [***], подава отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер. Счита, че претенцията за изплащане на
регресното вземане е удовлетворена изцяло по извънсъдебен ред. Счита, че с одобряването и
изплащането на сумата от 1105,22 лв. са уважени изцяло претенциите за обезщетение в
действителния размер на вредите. Посочва, че претенцията за изплащането на сумата от
99,75 лв. представлява сума за заместващ автомобил, поради което била неоснователна, тъй
като оспорва между ползвателя на имуществената застраховка и ищеца да е сключван Анекс
към застрахователния договор, който да предвижда възможност за предоставяне на
заместващ автомобил. Но дори да имало такава уговорка, то тя не обвързвала ответното
дружество, тъй като последното било трето за договора лице. Поддържа се, че ответникът не
е дал повод за завеждане на настоящото дело. Оспорва иска по размер, доколкото цената на
заместващия автомобил не отговаряла на средните пазарни цени за наемане на процесното
МПС за обичайния период, необходим за отстраняване на процесните увреждания по него.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Оспорва истиността на представения от
ищеца документ с наименование „Добавък № 1 към застрахователен договор № [***]“, с
оглед което прави искане същият да бъде представен от ищеца в оригинал. Прави искане за
поставяне на допълнителни въпроси, на които вещото лице да отговори при изготвяне на
заключението по съдебно-техническата експертиза, относими към размера на наема за
заместващ автомобил и обичайния период за извършване на ремонтните дейности за
отстраняване на вреди, от вида на процесните по л.а. „Рено Меган“ с рег. № [***].
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
2
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Видно от разпоредбата на чл.411, ал.1 от КЗ, предпоставките за уважаване на
предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице, което
произтича от сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и 2.
причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
обявил за безспорни между страните, всички въведени от ищеца факти и обстоятелства
около настъпването на ПТП на 19.10.2018 г., механизма на настъпването му, причинените
щети по застрахования при ищеца лек автомобил, стойността им и тяхното репариране,
предвид извършеното извънсъдебно плащане на по-голяма част от претендираното регресно
обезщетение, до размер от 8858, 13 лв., качеството на ищеца на застраховател по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, както и на ответника, като застраховател по ЗЗ
„ГО“ на виновния за ПТП, водач.
С доклада по делото, съдът е посочил и спорните и подлежащи на доказване факти,
като е указал на страните, че доколкото претенцията на ищеца касае платен наем за
заместващ автомобил, в негова тежест е да докаже, че претендираната за плащане сума от
99, 75лв., представляваща наем за заместващ автомобил, предоставен на собственика на
увредения при процесното ПТП от 25.10.2021 г. автомобил, за времето на ремонта му, се
обхваща от отговорността на застрахователя по ЗЗ „ГО“ на виновния водач, т.е. че
застрахователя по ЗЗ „ГО“ на виновния водач дължи възстановяването му, тъй като същото
попада в обхвата на регресната отговорност.
При разпределение на доказателствената тежест, съдът е указал на ищеца, че той
следва да докаже, че претендираното от него за възстановяване част от застрахователно
обезщетение, изплатено по имуществената застраховка, сключена между ищеца и
собственика на увредения автомобил при ПТП, съставлява вреда, в посочения размер и е
пряка последица от процесното ПТП, за което отговорност носи ответника, в качеството му
на застраховател по ЗЗ „ГО“ на виновния водач.
От приетите по делото доказателства – застрахователна полица по застраховка
„Каско на МПС“ № [***] от 20.08.2021 г., Добавък „Клауза Е“ – заместващ автомобил,
ведно с приложените общи условия на ищеца; Искане за завеждане на претенция, ведно с
Декларация от 26.10.2021 г., Двустранен констативен протокол за ПТП от 25.10.2021 г.;
възлагателно писмо, в т.ч. за заместващ автомобил от 29.11.2021 г.; приемо-предавателен
протокол от 23.11.2021 г., Фактура (оригинал) № **********/09.12.2021 г., издадена от
[***], с вкл. наем на заместващ автомобил и Договор за наем на заместващ автомобил №
25791 се установяват възложените в доказателствена тежест на ищеца [***], факти и
обстоятелства, относно основанието за предоставяне на заместващ автомобил на
собственика на увредения при ПТП от 25.10.2021 г. лек автомобил „Рено Меган“, рег. №
[***] – [***], чрез ползващото лице [***] и извършените към автосервиза плащания на
3
стойността на ремонтните дейности по отремонтирането на увредения л.а. „Рено Меган“,
рег. № [***] включително и наема на заместващия автомобил за периода от 01.12. до
03.12.2021 г.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
обявил за безспорно между страните, че на 25.10.2021 г. в гр. София, на кръстовището на ул.
[***] и ул. „Султан Тепе“, водачът на лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, рег. № [***],
поради неспазване на необходимата дистанция спрямо движещия се пред него лек
автомобил марка и модел „Рено Меган“, рег. № [***], е реализирал ПТП, като ударил
последния отзад, с което му нанесъл материални вреди. За увредения л. а. „Рено Меган“, рег.
№ [***], към датата на ПТП е имало сключена валидна имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № [***]/20.08.2021 г., при ищцовото дружество.
Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 1204,97 лв. по Щета №
**********/26.10.2021 г. на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по
отстраняване на вредите от процесния автомобил, в която сума е включен и наем за
заместващ автомобил в размер на 99, 75 лв. За увреждащия автомобил „Ауди А4“, рег. №
[***], при ответното дружество пък е имало сключена валидна задължителна застраховка по
застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По предявената
регресна претенция към ответника, последния е уважил частично същата и платил на ищеца
сумата от 1105,22 лв., като отказал да плати разликата от 99, 75 лв.
Постановения отказ на ответното дружество да плати част от предявената регресна
претенция, обосновава и правния интерес на ищеца от воденето на настоящия иск.
Видно от приложената полица по застраховка „Автокаско“ и допълнителната клауза
„Е+“- „Заместващ автомобил“ (представена по реда на чл.183, ал.1 от ГПК в оригинал,
след оспорване на приложеното към ИМ заверено нейно копие) в случай на настъпване на
застрахователно събитие и при изпълнение на изрично посочени условия застрахователят се
задължил да предостави на застрахования услугата „заместващ автомобил“, като конкретния
автомобил се предоставя след изрично искане на застрахования, от изрично определено от
застрахователя дружество-наемодател, предлагащо услугите „рент – а – кар“ и заплащане в
негова полза на депозит за наетия автомобил в размер на 200 лв. от страна на
застрахования. Застрахователят е поел задължение да заплати единствено наема за
заместващия автомобил, за срок не по-дълъг от 30 дни, като всички останали разходи по
ползването на наетия автомобил и в случай, че ползването продължи повече от 30 дни, са за
сметка на застрахования. В приложените по делото условия по допълнителната клауза „Е+“
за заместващ автомобил са посочени изрично и останалите условия по предоставянето, респ.
ползването на услугата „заместващ автомобил“ като нейното предоставяне е еднократно в
рамките на действието на застрахователния договор.
Видно от приетите по делото като доказателства възлагателно писмо за заместващ
автомобил, подписано от застрахователя [***] и представителя на застрахования [***],
адресирано до [***], издадената от последното фактура № **********/09.12.2021 г. и
договор за наем на заместващ автомобил № 25791 за предоставяне под наем от страна на
4
[***] на [***] на л.а. „Опел Корса“ с рег. № [***], се установява, че за период от 3 дни (от
01.12.2021 г., в 13,00 ч. до 03.12.2021 г. в 16,00 ч.) на собственика на увредения при
процесното ПТП автомобил – Кателиев е бил предоставен от автосервиза, на който е
възложен ремонта му, заместващ автомобил от същия клас срещу заплащане на наем в
размер на 14,17 евро на ден или общо 51,00 евро с вкл. ДДС, равняващ се на 99, 74 лева,
който наем е бил заплатен на наемодателя на автомобила от застрахователя по застраховка
„Каско“ – [***], по силата на допълнителна клауза към застрахователната полица „Е+“
предвиждаща такава еднократна възможност за срока на действие на застрахователния
договор. Няма данни преди това застрахователно събитие, процесния л.а. „Рено Меган“, рег.
№ [***] да е претърпял друго такова, което да е налагало ползването на тази допълнителна
услуга от страна на застрахования, поради което съдът приема, че застрахования
собственик, чрез неговия представител [***] се е възползвал от допълнителната клауза на
застраховката си „Каско на МПС“ за пръв път след настъпване на процесното ПТП от
25.10.2021 г. Отделно от това, видно от стойността на ремонтните работи, извършени във
връзка с възстановяването на щетите по лекия автомобил /1204,97 лв. с ДДС/ са били
увредени множество детайли и системи на автомобила, което е коствало продължително
време престой в автосервиза на увредения автомобил, в който период собственика е останал
без такъв.
По отношение размера на иска е изслушано заключение на автотехническа експертиза,
прието без възражения от страните, съгласно което средната пазарна стойност на наема на
предоставен заместващ автомобил от вида на предоставения такъв „Опел Корса“ с рег. №
[***] за посочения в договора за наем период възлиза на 103, 67 лв., при средна пазарна
стойност за наем на ден от 51, 83 лева. Вещото лице е заключило още, че средната
продължителност на ремонтите дейности за въстановяването на щетите по л.а. „Рено Меган“
съгласно представената фактура е приблизително 1,7 дни за въстановителни дейности,
извършвани от един работник, но конкретната продължителност на престой в сервиза зависи
също и от необходимостта от поръчка и доставка на нови части и детайли, който срок
обикновено може да е с продължителност и до 2 седмици. В конкретния случай, независимо
колко дни е престоял процесния автомобил в сервиза, от доказателствата по делото, се
установява, че заместващия автомобил е предоставен за по-кратък срок от срока на
ремонтните дейности.
От правна страна съдът достигна до следния извод:
Съгласно чл. 493, ал.1 от КЗ, „Застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят
покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените
5
разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните
разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
В настоящия случай, съдът счита, че претендираното от ищеца обезщетение за наем на
заместващ автомобил е в пряка причинна връзка с причиненото от делинквента [***], ПТП
на 25.10.2021 г., тъй като от анализа на приетите по делото доказателства се установява
безспорно, че заместващия автомобил е бил предоставен на собственика на увредения при
ПТП от 25.10.2021 г., лек автомобил, по негово изрично желание и във връзка с наложилия
се продължителен ремонт за възстановяване на щетите по увредения му автомобил.
Заместващия автомобил е предоставен въз основа на договор и след издадено възлагателно
писмо от застрахователя по застраховка „Автокаско“, като в издадената фактура и договор
за наем на заместващ автомобил са посочени данни за периода на наема – 3 дни и ед. наемна
цена на ден – 14,17 евро без ДДС или 33,25 лв./ден с вкл. ДДС. Заплатеният от
застрахователя по имуществената застраховка наем за заместващ автомобил е за срок,
попадащ в максимално допустимия такъв, съгласно застрахователния договор и по размер
не е прекомерен. Дори напротив, във фактурата се сочи, че това е преференциална цена.
Оставането на застрахования собственик без автомобил за продължителен период от време и
неудобството от тази липса, според съда представляват „пряк и непосредствен резултат“
от непозволеното увреждане /ПТП от 25.10.2021 г./ по см. на чл.429, ал.2, т.1 от КЗ, което е
причинено виновно от застрахования при ответника водач на л.а. „Ауди А 4“с рег. № [***].
Размерът на обезщетението за тези вреди, във вид на „пропуснати ползи“ пък попада в
обсега на лимита на отговорността по застраховката „ГО“, поради което няма основание
същите да не се поемат от застрахователя по ЗЗ „ГО“ на виновния водач.
Заплатеното обезщетение за наема на заместващия автомобил, предоставен на
собственика на увредения автомобил от процесното застрахователно събитие, не попада и в
обсега на разп. на чл.494 от КЗ, в които случаи, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ може да откаже да заплати застрахователно обезщетение.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно сочи на извод, че
заплатения от ищеца наем за заместващия автомобил, предоставен на собственика на
увредения при ПТП от 25.10.2021 г., автомобил, съставлява имуществена вреда, която е
пряк и непосредствен резултат от увреждането, причинено от делинквента - водача на л.а.
„Ауди А 4“с рег. № [***] – [***], за които същия следва да отговаря, по арг. от разп. на
чл.429, ал.2, т.1 от КЗ. В случай, че на застрахования не е бил предоставен заместващ
автомобил, за който застрахователят по застраховка „Каско“ е заплатил наем за ползването,
то същия за периода на ремонта на увредения автомобил, увреден при процесното ПТП, е
следвало да ползва или услугите на таксиметрови фирми, или градски транспорт, да наеме
автомобил за своя сметка от „Рент-а-кар“или да използва предоставен за ползване от трети
лица, автомобил, което би му причинило допълнителни неудобства, неприятни емоции и
притеснения във връзка с ежедневните му задължения и ангажименти.
В заключение, при изпълнение на възложената му доказателствена тежест по
отношение на релевантните за иска факти и обстоятелства, иска на ищеца ще следва да бъде
6
уважен изцяло, в предявения размер.
По разноските за производството:
Предвид изхода на делото, право на разноски има само ищецът. Същия е поискал
присъждане на такива с отговора по чл.131 от ГПК, като е представил по делото и Списък
по чл.80 от ГПК, с който е посочил като единствен разход заплатената по делото държавна
такса в размер на 50 лв. и е поискал присъждане на дължимото му се юрисконсултско
възнаграждение, в определен от съда размер. По делото, ответника действително е бил
представляван от упълномощен юрисконсулт, като с оглед фактическата и правна сложност
на делото, съдът счита, че му се следва юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК. На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищеца се следват разноски в общ размер на 150 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд на осн.чл.235, ал.1 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.411, ал.1 от КЗ вр. с чл.429, ар.2, т.1 от КЗ [***]“ АД, с ЕИК
[***] да заплати на [***] сумата от 99,75 лв., представляваща изплатено от ищеца за период
от 3 дни, обезщетение за наем на заместващ автомобил от 01.12.2021г. до 03.12.2021 г.,
предоставен на застрахован при ищеца собственик на увреден при ПТП от 25.10.2021 г., лек
автомобил „Рено Меган“, рег. № [***], причинено по вина на водач, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, [***], с ЕИК [***] да заплати на [***], с ЕИК
[***] сумата от 150,00 лв. /Сто и петдесет лева/ представляваща сторените от ищеца
съдебни разноски за производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7