ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№691
гр.
Пловдив, 03 май, 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ІІ отделение, ХХІХ състав, в закрито заседание на трети май,
през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
като
разгледа докладваното от Председателя административно дело № 3168 по описа за
2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3, ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по повод на постъпила молба от юрисконсулт
А., в качеството ѝ на процесуален представител на НЕЛК – София, с
приложено по делото пълномощно, с искане за произнасяне на съда с определение
за допълване на решение № 562/04.04.2022 г., постановено по делото, в частта му
за разноските.
Съдът е разпоредил съобщаване на насрещната
страна – жалбоподателят по делото, за исканото допълване на решението в частта
му за разноските, като в предоставения срок по делото не е постъпил
отговор.
Съдът, на първо място, намира, че искането за
изменение на решението е депозирано от надлежна страна и в рамките на срока по
чл.248, ал.1 от ГПК.
С
процесното решение № 562/04.04.2022 г., постановено по адм. дело № 3168/2021
г., е била отхвърлена жалбата на Председателя на Медицинската комисия по чл.98,
ал.4 от КСО към ТП на НОИ Пловдив против ЕР на НЕЛК. В мотивите на съдебното
решение съдът е приел, че от страна на ответника не са били претендирани
разноски, поради което и такива не са били присъдени с решението. С молбата за
допълване на решението обаче, е представено заверено копие на молба изх. №
Ю81/21.01.2022 г., подписана от юрисконсулт А., в качеството ѝ на
процесуален представител на НЕЛК, на стр.2 от която се съдържа изрично искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въпросната молба с изх. № Ю81/21.01.2022
г. действително е била депозирана в хода на делото, като е с поставен входящ
номер в съда от 21.01.2022 г. Тя е била изпратена на съда, ведно с приложено
към нея становище от лекар – член на НЕЛК по факса, като видно от свалените и
приложени по делото копия на изпратената по факс молба, в същите, вероятно по
технически причини, не се съдържат 10 абзаца текст, съставляващи част от
молбата, включително и този, съдържащ изричната молба за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като приложената по делото молба приключва с
текста „в двумесечен срок от влизане в сила на това постановление“. В тази
насока и доколкото се констатира, че на практика своевременно, с изпращане на
посочената молба в съда със съответния изходящ номер при ответника, ответникът
е направил искането си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а това
негово искане не е станало достояние на съда своевременно и при произнасяне на
решението му, предвид избрания начин за изпращане на молбата – по факс и
своеобразното „изрязване“ при този технически пренос на текста от молбата,
съдържащ искането, съдът намира, че не следва да се отказва допълване на
решението. И това е така, доколкото за ответната страна е било налице очакване
съдът да се произнесе по молбата ѝ, макар искането да не е било четимо по
очевидно технически причини и не се касае до претендиран размер на адвокатско
възнаграждение, по което жалбоподателят да не е могъл да възрази. Същият не е
направил възражения и сега при изпращане на копие от молбата за допълване на съдебното
решение.
С
оглед установеното представителство на ответника по делото от юрисконсулт,
осъществено чрез депозиране на писмени становища, както и изхода на делото,
действително е налице право на ответната по жалбата страна да получи разноски.
В тази насока разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК предвижда, че когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.
37 от Закона за правната помощ. Ето защо и на
основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ ще следва в полза ответника да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, като се определи такова, съобразно с вида и количеството на
извършената дейност, а именно в минималния размер от 100 лева. Ето защо и в
тази насока ще следва да се допълни решението на съда от 04.04.2022 г. , като
съобразно с §1, т.6 от ДР на АПК ще следва да се осъди Национален осигурителен
институт София, като юридическо лице, в структурата на което е
административният орган – жалбоподател по делото.
По изложените мотиви и на основание чл.248, ал.3, вр. с ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 562 от 04.04.2022 г., постановено по адм. дело №
3168/2021 г., в частта му за разноските,
като
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София, бул.“Александър
Стамболийски“ № 62-64 да заплати на Национална експертна лекарска комисия гр. София,
бул. „Акад. Ив. Евстратиев Гешов“ № 15 сумата от 100 лв. /сто лева/,
съставляващи размер на юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщението му до страните.
На основание чл.138 от АПК
определението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от
определението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: