М О Т И В И от 11.04.2018 г.
към Присъда № 91/10.04.2018г. по НОХД № 8170/2017 г. ПРС, ІII н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение против подсъдимия М.С.Н. за това, че: на 06.06.2017 г. в
с. ..., обл. Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и е извършил престъплението, след като е бил осъждан
два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 НК, е отнел чужди движими вещи, както следва:
1 бр. мъжка борсета от естествена
кожа с размери 30 см. х 20 см. с 4 ципа и кожена презрамка за рамо на стойност
25 лв.
1 бр. мъжки портфейл от изкуствена
кожа на стойност 3.50 лв.
сумата от 120 лв.
1 бр. лична карта без стойност
1 бр. свидетелство за управление
на моторно превозно средство без стойност
1 бр. контролен талон без стойност
1 бр. дебитна карта към банка ДСК
без стойност
1 бр. кредитна карта към банка
„Пиреус“ без стойност
1 бр. мобилен телефон марка „Сони
Експерия нео“ на стойност 54 лв.
1 бр. СИМ карта на мобилен
оператор „Виваком“ без стойност
1 бр. мобилен телефон марка
„Нокия“ на стойност 14 лв.
1 бр. СИМ карта на мобилен
оператор „МТел“ без стойност
като общата стойност на всички
отнети вещи е 216.50 лева, от владението на К.Л.Б. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А НК.
По делото не участва частен
обвинител и граждански ищец.
Прокурорът поддържа повдигнатото
на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода, което да бъде ориентирано около предвидения в закона
минимум.
В проведеното съдебно заседание
подсъдимият, М.С.Н., се признава за виновен, както и фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е съгласен да не
се събират доказателства за тези факти и желае производството да протече по
реда на чл. 371, т. 2 НПК. В последната си дума моли за по-ниско наказание.
От своя страна защитницикът, адв.
С.А., с оглед заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и желанието му производството да
протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, не оспорва установената от прокурора
фактическата обстановка, нито доказаността на обвинението, като единствено
излага съображения за налагане на по-ниско наказание.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият М.С.Н. е роден на *** ***, ..., български гражданин,
начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
На 06.06.2017 год. свид. К.Л.Б.
отишъл на стадиона в с. ..., за да играе
футбол с приятели. До стадиона свид. Б. се придвижил сам с личния си лек
автомобил марка „Форд Фиеста“ с рег. № .... След като паркирал автомобила на
паркинга пред стадиона, той го заключил и се отправил към терена. В автомобила
на задната седалка оставил мъжката си борсета, в която имало негови лични вещи,
както следва: мъжки портфейл от изкуствена кожа, в който имало пари в размер на
120 лв. в различни банкноти. В борсетата била и личната карта на свид. Б.,
както и неговите свидетелство за управление на моторно превозно средство и
контролен талон. Също така носел в борсетата и дебитната си карта към банка ДСК
и кредитната карта към банка „Пиреус“. В борсетата останали и двата броя
мобилни телефони, единия марка „Сони Експерия нео“ с ИМЕЙ № 01270300431133-3,
който ползвал със СИМ карта на „Виваком“ с № ….. Вторият телефон бил марка „Нокия“, която ползвал със СИМ карта на
мобилен оператор „МТел“.
Същият ден и по същото време на
стадиона в с. ..., за да играе футбол бил и подс. М.С.Н.. Следобед, след като
решил да почине, подс. Н. напуснал стадиона и отишъл на паркинга пред него,
където имало много паркирани автомобили. Там забелязал паркирания от свид. Б.
автомобил, както и че прозореца на предна дясна врата е оставен в отворено
положение. Подс. Н. приближил към него, промушил си ръката през отворения
прозорец и отключил вратата на автомобила. След като огледал купето на същия,
той видял оставената борсета на задната седалка. Взел я и необезпокоявано се
отдалечил от автомобила.
След като установил фактическа
власт над борсетата и вещите в нея, подс. Н. подробно ги огледал. Наред с
парите и личните документи на свид. Б., той установил наличието и на двата
мобилни телефона - единия марка „Сони Експерия нео“, а вторият телефон марка
„Нокия“. След като ги разгледал той извадил СИМ картите и от двата мобилни
апарата и ги изхвърлил. Решил, че може да ползва единия от тях, а именно
мобилен телефон марка „Сони Експерия нео“. След като го ползвал известно време,
подс. Н. го продал на вуйчо си - свид. А.К.Н. срещу сумата от 40 лв. Когато
продавал мобилния телефон на свид. А. Н. му обяснил, че го е закупил от заложна
къща в гр. Пловдив. След около месец подс. Н. откупил мобилния телефон от свид.
А. Н. и го разменил със свид. А.В. Н. срещу тонколона.
Междувременно в края на деня на
06.06.2017 г. свид. Б., след като приключил тренировката си, отишъл на паркинга
до автомобила. Видял, че същия е отключен, а когато го огледал видял също, че
прозореца на предната дясна врата е свален. Тогава свидетелят установил, че е
забравил прозореца отворен и през него е било проникнато в купето, като по този
начин автомобила е бил отключен. Когато огледал купето установил, че от него
липсва единствено борсетата му с всички негови лични вещи в нея. Във връзка с
установеното, свид. Б. веднага се обърнал за съдействие към органите на
полицията, като блокирал дебитната и кредитната си карти.
Във връзка с постъпилия сигнал са
били предприети действия за установяване на лицето, което е отнело вещите на
свид. Б.. След като са били изискани по надлежния ред справки от мобилните
оператори е било установено, че единия от отнетите телефони марка „Сони
Експерия нео“ с ИМЕЙ № 01270300431133 се е ползвал в мрежата на „Теленор
България“ от подс. М.С.Н. и свид. А. К. Н.. След като постъпили тези данни,
съответно подс. Н. бил призован в районното управление за изясняване на случая.
При проведената беседа, пред …. Т. М., подс. Н. признал, че е отнел вещите от
автомобила, паркиран на паркинга на стадиона в с. .... Той разказал и какво е
направил с мобилните телефони и на кой е продал единия от тях. Още същия ден с
протокол за доброволно предаване /л. 13/ подс. Н. предал 1 бр. мобилен телефон
„Нокиа“, модел „1800“, с ИМЕЙ 154857042018361, черен на цвят и 1 бр. батерия за
мобилния телефон. За изясняване на случая бил призован и А.В. Н., който с
протокол за доброволно предаване /л. 12/ предал 1 бр. мобилен телефон марка
„Сони Експерия нео“ с ИМЕЙ № 01270300431133-3, ведно с батерия.
В хода на проведеното разследване
е бил направен оглед на приобщените като веществени доказателства мобилни
телефони /л. 45-49/.
Съгласно последващо изготвена
разписка от 03.10.2017 год. /л. 50/ приобщените по досъдебното производство
като веществени доказателства два броя мобилни телефона, са били върнати на
правоимащото да ги получи лице - собственика им свид. Б..
С експертното заключение на
изготвената по делото стоково-оценъчна експертиза е било установено, че
стойността на отнетите вещи възлиза в размер на 216.50 лв.
Горната фактическа обстановка,
Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия
Н., дадени в хода на досъдебното производство, които се кредитират от настоящия
съдебен състав, доколкото същите кореспондират с останалия доказателствен
материал, а и доколкото Подсъдимият изцяло признава фактите, изложени в
обвинителния акт, поради което и производството е протекло по реда на чл. чл.
371, т. 2 НПК.
В тази насока са и показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, които са в отношение
на пълно покриване и допълване с останалите доказателства, поради което също се
кредитират.
Съдът кредитира и събраните делото
писмени доказателства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за
установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина.
Съдът кредитира и заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като компетентно
изготвена, с необходимите професионални познания и опит в съответната област,
неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен
материал.
Настоящият съдебен състав намира,
че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимия, поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние.
Правни изводи:
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че
подсъдимият М.С.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А НК, а именно:
на 06.06.2017 г. в с. ..., обл.
Пловдив при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и е
извършил престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, е отнел чужди
движими вещи, както следва:
1 бр. мъжка борсета от естествена
кожа с размери 30 см. х 20 см. с 4 ципа и кожена презрамка за рамо на стойност
25 лв.
1 бр. мъжки портфейл от изкуствена
кожа на стойност 3.50 лв.
сумата от 120 лв.
1 бр. лична карта без стойност
1 бр. свидетелство за управление
на моторно превозно средство без стойност
1 бр. контролен талон без стойност
1 бр. дебитна карта към банка ДСК
без стойност
1 бр. кредитна карта към банка
„Пиреус“ без стойност
1 бр. мобилен телефон марка „Сони
Експерия нео“ на стойност 54 лв.
1 бр. СИМ карта на мобилен
оператор „Виваком“ без стойност
1 бр. мобилен телефон марка
„Нокия“ на стойност 14 лв.
1 бр. СИМ карта на мобилен
оператор „МТел“ без стойност
като общата стойност на всички
отнети вещи е 216.50 лева, от владението на К.Л.Б. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна:
Безспорно е установено от материалите по делото, чрез разпита на
свидетелите и приобщените по делото писмени доказателства, че на посочените в
обвинителния акт дата и място, подс. Н. се е намирал в на стадиона в с. ..., където по
това време свид. К.Л.Б. бил отишъл, за да играе футбол с приятели. От показанията
на последния се установява и че в паркирания на посоченото място автомобил е
оставил кожената си борсета с налични в нея лични вещи и парични суми.
Установява се също така, че в последствие тази борсета е била отнета от подс.
Н.. Последното обстоятелство не е оспорено от страна на подсъдимия, напротив –
същият е направил пълни самопризнания, което обосновава и категоричния извод за
установеност и на авторството на
инкриминираната престъпна дейност в лицето на подс. Н..
Безспорно установен е и вида
и стойността на процесните вещи – 1 бр. мъжка борсета от естествена кожа с
размери 30 см. х 20 см. с 4 ципа и кожена презрамка за рамо на стойност 25 лв.;
1 бр. мъжки портфейл от изкуствена кожа на стойност 3.50 лв.; сумата от 120
лв.;1 бр. лична карта без стойност; 1 бр. свидетелство за управление на моторно
превозно средство без стойност; 1 бр. контролен талон без стойност; 1 бр.
дебитна карта към банка ДСК без стойност; 1 бр. кредитна карта към банка
„Пиреус“ без стойнос; 1 бр. мобилен телефон марка „Сони Експерия нео“ на
стойност 54 лв.; 1 бр. СИМ карта на мобилен оператор „Виваком“ без стойност; 1
бр. мобилен телефон марка „Нокия“ на стойност 14 лв.; 1 бр. СИМ карта на
мобилен оператор „МТел“ без стойност, като общата стойност на всички отнети
вещи е 216.50 лева всички на обща стойност 1015 лв.
Установена е и липсата на право същите
да бъдат своени от подсъдимия Н., тъй като от страна на собственика на
процесните вещи – свид. Б., не е било налице съгласие за това.
По категоричен и несъмнен начин е установен и механизмът на отнемането на процените вещи – чрез проникване в автомобила на
свид. Б. от страна на подс. Н. през отворения прозорец на автомобила, през
който последният успял да отключи вратата на автомобила и да придобие
фактическа власт върху борсетата на свид. Б..
По отношение наличието на присвоително намерение, съдът счита
същото за безспорно установено. Посоченият факт се установява и от поведението
на подсъдимия, който е извършвал активни действия, с които се стремял да
достигне до процеснатата борсета (отключвайки вратата на автомобила, промушвайки ръката си през
отворения му прозорец), както и обстоятелството, че веднага след отнемането на
процесните вещи си е тръгнал, а в последствие се е разпоредил с тях като със
свои, с което по един недвусмислен начин е изразил присвоителното си намерение.
Подсъдимият Н. е извършил
престъплението при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по
чл. 66 от НК и след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК. Този извод се обосновава от следните
осъждания:
по НОХД № 5699/2011 год. по описа
на ПРС, с определение № 829/25.08.2011 год. е било одобрено споразумение, с
което подс. М.С.Н. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление
от общ характер по чл. 194 ал. 1 НК, като му е било наложено наказание 3 месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим;
по НОХД № 1502/2012 год. по описа
на ПРС, с присъда № 153/03.04.2012 год. подс. Н. е бил признат за виновен за
извършено от него престъпление от общ характер по чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 26
ал. 1, вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 НК, като му е било наложено наказание 2 години
лишаване от свобода. На основание чл. 58а ал. 1 НК така определеното наказание
е било намалено с една трета и е било постановено същият да изтърпи наказание в
размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода;
по ЧНД № 3472/2012 год. по описа
на ПРС, с протоколно определение от 14.06.2012 год. на основание чл. 25, ал. 1,
вр. с чл. 23, ал. 1 НК са били групирани наложените на подс. Н. наказания по
НОХД № 5699/2011 год. по описа на ПРС и по НОХД № 1502/2012 год. по описа на
ПРС, като е било определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година и 6 месеца;
по НОХД № 6484/2012 год. по описа
на ПРС, с определение № 924/21.11.2012 год. подс. Н. е бил признат за виновен
за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 194 ал. 1, вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 26 ал. 1 НК, като при условията на чл. 54 НК му е
било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода;
по ЧНД № 8176/2012 год. по описа
на ПРС, с протоколно определение от 16.01.2013 год. на основание чл. 25, ал. 1,
вр. с чл. 23 ал. 1 НК са били групирани наложените на подс. Н. наказания по
НОХД № 5699/2011 год. по описа на ПРС и по НОХД № 1502/2012 год. по описа на
ПРС и по НОХД № 6484/2012 год. по описа на ПРС, като е било определено едно
общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца;
по НОХД № 2016/2015 год. по описа
на ПРС, с определение № 363/28.05.2015 год. е било одобрено споразумение, с което
подс. Н. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление от общ
характер по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, като му е било наложено наказание при
условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, а именно 1 година лишаване;
Посочените осъждания по отношение
на подс. М.С.Н. обуславят деянието, предмет на настоящето производство като
извършено при условията на опасен рецидив.
Предвид всичко гореизложено съдът
прие, че в случая се установяват всички елементи от обективната страна на
престъпния състав, вменен във вина на подс. М.Н., визирани в текста на чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А НК.
От субективна страна:
Деянието е извършено при проявна
форма на вината пряк умисъл, като престъпният умисъл е формиран в съзнанието на
подсъдимия, който, осъзнавайки благоприятната обстановка - липсата на хора в
непосредствена близост до автомобила на пострадалия и обстоятелството, че вниманието на последния
е насочено в друга дейсност, е пристъпил към осъществяване на изпълнителното
деяние на процесното престъпление. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието - неговата противоправност, запретеност и наказуемост –
показателна за този извод е и справката съдимост на подсъдимия, видно от която
същият е осъждан неколкократно, и то все за престъпления против собствеността,
т.е. същият е осъзнавал, че това което върши се преследва и наказва от закона,
но въпреки това е целял и преследвал осъществяването на противоправно отнемане
на чужди движимости. В същото време подсъдимият е осъзнавал че за отнемането на
процесните вещи използва техническо средство. Съзнавал е и общественоопасните
последици, които деянието му причинява в обективната действителност. Независимо
от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки
и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По изложените съображения съдът прие за доказано,
че подс. Н. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А НК, поради което го призна за виновен в извършването на така повдигнатото му
обвинение.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на чл. 58а,
ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на НК,
намали определеното наказание с една трета.
Разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т.
1 НК предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода.
С оглед на посочените и приети
по-горе правни квалификации за извършеното от подсъдимия Н. престъпление, като
съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и с обстоятелствата по чл.
54 НК, Съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от две години, като на основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът на така определеното наказание следва да
бъде намален с една трета, а именно с осем месеца или да бъде наложено
наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода (24 месеца – 8 месеца
= 16 месеца = 1 г. и 4 м.).
Съдът определи наказание в
законоустановения минимум, като прие, наличие на превес на смекчаващи вината
обстоятелства. Като такива се отчетоха: сравнително невисоката стойност на
отнетите вещи, както и обстоятелството, че част от тях са възстановени, а не на
последно място и обстоятелството, че подсъдимият е признал изначално вината си,
с което е способствал за срочното приключване на разследването. От друга
страна, съдът отчете и наличието на отегчаващи вината обстоятелства и това са
предишните осъждания извън тези, обосноваващи квалификацията опасен рецидив.
Въпреки това съдът отдаде преимуществено значение на коментираните по-горе
смекчаващи вината обстоятелства и определи наказание в абсолютния законен
минимум като счете, че налагането на по-високо наказание би било несъответно на
причинения общ престъпен резултат.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.‘‘б‘‘ЗИНЗС съдът определи наложеното
наказание на подс. Н., да се изтърпи при първоначален „строг“
режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК съдът приспадна от така определеното и наложено на подсъдимия наказание една
година и четири месеца лишаване от свобода времето, през което същият е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 05.10.2017 г. до влизане на
присъдата в сила, като един ден задържане да се зачита за един ден „лишаване от
свобода“.
По въпроса за разноските:
В хода на досъдебното производство
за изготвяне на назначената по делото стоково-оценъчна експертиза са били
направени разноски в размер на 65.00
лева, които на
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът постави в тежест на подсъдимия, като
го осъди да заплати посочената сума по сметка на ОДМВР – Пловдив.
По изложените съображения, Съдът
постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК