МОТИВИ

към Присъда № 37 на Самоковския районен съд от 22.11.2019 г.

по НОХД № 446/2018 г. по описа на същия съд

 

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура, с който, след отстраняване на очевидна фактическа грешка в него по реда на чл. 248а от НПК (вж. л. 19-24 от делото), подсъдимите М.И.М. и С.С.С.,***, са обвинени в това, че на 31.12.2017 г. около 15,00 ч. в с. Д., Община С., всеки от тях като извършител, в съучастие с другия като съизвършител, е отнел чужда движима вещ, а именно кобила на пет години, порода „Г.”, червена на цвят, с бяло на челото и на единия крак, на стойност 1800 лв., от владението на Г.Й.В., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като за извършване на кражбата е използвано моторно превозно средство „Ф. Д.” с регистрационни табели H.. – престъпление с правна квалификация по отношение и на двамата подсъдими по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

До приключване на разпоредителното заседание по делото, проведено на 25.02.2019 г., лицето, посочено в обвинителния акт като пострадало от описаното в него престъпление, не е предявило граждански иск за обезщетяване на вредите от това престъпление и не е изявило воля да се установи като частен обвинител и граждански ищец в съдебното производство.

По ред на изявленията им в хода на съдебните прения:

Прокурорът изразява становище, че обвинението срещу подсъдимите е доказано по несъмнен начин от показанията на свидетелите Г.В., П.В., С.М., Б.М. и Е.К., ценени в съвкупност с експертното заключение по съдебно-оценителната експертиза. Счита, че показанията на св. П.И. са изолирани от тази доказателствена съвкупност и подкрепят единствено обясненията на подсъдимите, които следва да се възприемат само като тяхна защитна позиция, но не и като достоверен източник на доказателства. Отправя искане подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и да им бъдат наложени наказания около предвидения от закона минимален размер.

Упълномощеният защитник на подсъдимия М. – адв. Д.С. излага доводи, че предметът на престъплението съгласно обвинителния акт остава недостатъчно индивидуализиран в доказателствените източници, събрани в хода на съдебното следствие, поради което и заключението на оценителната експертиза е необосновано. Подлагайки на собствен анализ доказателствената съвкупност изтъква, че не се установява подсъдимите да са имали умисъл, че отнемат чужда движима вещ от владението на друго лице без негово съгласие. Отправя искане подсъдимият М. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият М. се солидаризира с речта на защитника си.

Служебният защитник на подсъдимия С. – адв. И.И. също излага доводи за липса на умисъл у всеки от подсъдимите за извършване на кражба и допълва, че от доказателствата по делото не се установява и общност на умисъла у двамата подсъдими. Отправя искане подсъдимият С. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият С. се солидаризира с речта на защитника си.

При упражняване на правото си на последна дума, всеки от подсъдимите заявява, че не се счита за виновен по повдигнатото му обвинение и очаква да бъде оправдан.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Свидетелите Г.В. и П.В. са баща и син и към края на 2017 г. се занимавали с отглеждане на животни във ферма, находяща се в стопанския двор на бившето ТКЗС в с. Д., Община С.. Сред отглежданите от тях по това време животни били и 9 броя коне от различни породи, в това число и една кобила на 5 години, представляваща приплод на стопанството, порода „Г.” – кръстоска, червена на цвят, с бели петна на челото и на единия от краката.

На 31.12.2017 г. преди обяд наети от св. Г.В. работници във фермата извели кобилата на паша заедно с други коне в пространството между фермата и околовръстния път на гр. С.. Конете пасяли свободно, без да са вързани или спънати, а работниците ги наглеждали от време на време, за да не навлизат в нивите и да не отиват към близката ромска махала на гр. С.. Районът от другата страна на околовръстния път в посока към тази махала се ползвал като сметище, поради което Община С. ангажирала на основание договори за поръчка лица, които да наблюдават и предотвратяват нерегламентираното изхвърляне на отпадъци там. Едно от тези лица бил свидетелят Р.Ч..

В същия ден – 31.12.2017 г. подсъдимите М.М. и С.С. се срещнали и решили да отидат в гр. И., където на този ден традиционно се извеждали коне за проби и състезания, подобно на обичаите за празника Тодоровден през пролетта. Подсъдимите тръгнали с управляван от М. микробус „Ф. Д.”, бял на цвят, с чуждестранни регистрационни табели с обозначения H.. . и на излизане от гр. С. около 15,00 ч. те спрели недалеч от сметището. М. посочил на С. гореописаната кобила, която пасяла заедно с още 7-8 коня на една ливада близо до този район и му казал да я доведе, за да я откарат до И.. С. отишъл до кобилата, примамил я с хляб, който бил взел от микробуса и я довел до сметището. М. придвижил микробуса до удобно за товарене място в близост до будката на пазача, отворил вратите на товарния отсек и заедно със С. двамата качили кобилата вътре. По това време св. Ч. се намирал наблизо и М. му дал 40 лв., за да не каже какво е видял, ако някой се интересува от кобилата. След това М. и С. тръгнали с микробуса и отишли в гр. И.. Там М. се свързал със свидетеля С.М. и му предложил кобилата за продажба. На свой ред М. предложил на М. да му даде друг свой кон в замяна и да му доплати сумата 150 лв. М. се съгласил и размяната била осъществена. М. платил сумата от 150 лв., които М. предоставил на С., след което последните двама качили в микробуса коня, предоставен от М. и си тръгнали обратно за гр. С..

Междувременно И. С., който работел като пастир в стопанството на В., установил липсата на кобилата от пасището и веднага съобщил за това на Г.В., който от своя страна уведомил за случилото се сина си П.. Преди години подс. М. работил известно време в стопанството, а след това извършвал различни услуги в него, поради което св. П.В. го познавал, а и знаел, че М. контактува с лица, занимаващи се с кражби и търговия с животни. Затова П.В. се свързал по телефона с М. още същия ден – привечер и двамата се срещнали, като П. В. помолил М. да му съдейства за откриване на кобилата, като му обещал, че ако я открие, ще му плати за услугата. М. отвърнал, че в момента не знае нищо за тази кражба, но ще направи всичко възможно да намери животното.

На 02.01.2018 г. сутринта подс. М. и св. П. В. *** и М. го уведомил, че отива в гр. И. да търси кобилата, а междувременно се обадил по телефона на св. С.М. и го предупредил да не я продава, защото е крадена. Около обяд същия ден М. потърсил П.В. по телефона и му съобщил, че е намерил кобилата, но хората, при които тя се намирала, искали да се уверят, че В. е неин собственик и затова той трябвало да дойде при тях в гр. И.. В. отишъл в ромската махала в гр. И. със свой автомобил и там подс. М., който бил дошъл със същия микробус, описан по-горе, го запознал със св. С.М.. Последният поискал В. да опише кобилата и да му даде 500 лв., а от своя страна В. искал да научи кой я е докарал в гр. И.. След като В. посочил отличителните белези на кобилата и дал на М. 500 лв., М. му я предал, а М. изявил към М. претенция да му даде част от получените пари, но последният отказал. Кобилата била качена на микробуса на М. и той се подготвил да потегли. Непосредствено преди да си тръгне със своя автомобил, П. В. припомнил на М. обещанието му да му каже кой е докарал кобилата и последният му казал, че това бил подсъдимият М.. На място В. премълчал пред М., че е разбрал това обстоятелство, за да може кобилата да бъде безпроблемно транспортирана до гр. С.. Когато животното било разтоварено от микробуса в гр. С. П. В. дал на М. 300 лв., а когато впоследствие му съобщил, че знае какво М. е направил, последният започнал да отрича и посочил, че кражбата била извършена от подс. С. (с прякор „Ш.”), който бил изпратил М. да закара животното в гр. И..

Според приетото заключение на в. л. Ц.Н. по назначената в досъдебното производство оценителна експертиза, към 31.12.2017 г. пазарната цена на кобила на 5 години, порода „Г.” е 1800 лв.

Подсъдимият М.И.М., с ЕГН **********, е роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, женен, неосъждан, със средно образование, не работи.

Подсъдимият С.С.С., с ЕГН **********, е роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, осъждан, без образование, не работи.

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства:

- гласни доказателствени средства:

- показания на свидетеля П.Г.В.: показанията му, дадени на 07.02.2018 г. по ДП № ../2018 г. по описа на РУ – С. пред орган на досъдебното производство (л. 25-26 от ДП) и прочетени в с. з. на 22.11.2019 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК и показанията му, дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 22.11.2019 г.;

- показания на свидетеля Г.Й.В.: показанията му, дадени на 07.02.2018 г. по ДП № ../2018 г. по описа на РУ – С. пред орган на досъдебното производство (л. 27 от ДП) и прочетени в с. з. на 27.05.2019 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. второ от НПК и показанията му, дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 27.05.2019 г.;

- показания на свидетеля С.Б.М., дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 08.04.2019 г.;

- показания на свидетеля Р.А.Ч.: показанията му, дадени на 07.02.2018 г. по ДП № ../2018 г. по описа на РУ – С. пред орган на досъдебното производство (л. 33-35 от ДП) и прочетени в с. з. на 08.04.2019 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ от НПК и показанията му, дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 08.04.2019 г.;

- показания на свидетеля Б.А.М.: показанията му, дадени на 08.02.2018 г. по ДП № ../2018 г. по описа на РУ – С. пред орган на досъдебното производство (л. 32 от ДП) и прочетени в с. з. на 27.05.2019 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и показанията му, дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 27.05.2019 г.;

- показания на свидетеля Е.Ф.К.: частично от показанията му, дадени на 07.02.2018 г. по ДП № ../2018 г. по описа на РУ – С. пред орган на досъдебното производство (л. 29 от ДП) и прочетени в с. з. на 27.05.2019 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и частично от показанията му, дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 27.05.2019 г.;

- показания на свидетеля П.Т.И.: частично от показанията му, дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 14.10.2019 г.;

- обяснения на подсъдимия С.С.С.: частично от обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 08.04.2019 г. и на 22.11.2019 г.;

- обяснения на подсъдимия М.И.М.: частично от обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие в с. з. на 22.11.2019 г.;

-   експертно заключение на Ц.Х.Н. по назначената в ДП № 54/2018 г. по описа на РУ – С. оценителна експертиза (л. 42-43 от ДП), прочетено на основание чл. 282, ал. 1 от НПК в с. з. на 08.04.2019 г., ведно с разясненията на вещото лице след прочитане на заключението му в това съдебно заседание;

-   писмени доказателства:

- писмени доказателства, събрани в хода на ДП № ../2018 г. по описа на РУ – С. и приобщени като доказателства по реда на чл. 283 от НПК: молба от Г.Й.В. *** от 31.12.2017 г. с УРИ 338000-36/03.01.2018 г. (л. 6 от ДП); докладна записка от ВПД Началник участък „7-ми квартал” ст. инспектор К.. П. до Началника на РУ – С. от 01.03.2018 г. (л. 50 от ДП); справки за съдимост за подсъдимите (л. 51-54 от ДП); декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите (л. 43-45 от т. ІІ от ДП);

- писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и приобщени като доказателства по реда на чл. 283 от НПК: уведомление изх. № 1100-530/30.04.2019 г. от Кмета на Община С. до съда, ведно с приложени към него договор за поръчка от 15.11.2017 г. и протокол за извършена работа по граждански договор (л. 87-91 от делото); писмо рег. № 338000-2302/08.05.2019 г. от Началника на РУ – С. до съда (л. 92 от делото), както и актуални справки за съдимост на подсъдимите, издадени на 14.11.2019 г.

Участието на двамата подсъдими в изпълнителното деяние на престъплението, а именно в отнемането на кобилата, разбирано като прекъсване на чуждата фактическа власт върху тази вещ и установяване на такава от подсъдимите, се установява от показанията на свидетеля Р.Ч., които се подкрепят от обясненията на подс. С. и подс. М., както и от показанията на св. С.М.. 

Установява се от показанията на св. Р.Ч., че на 31.12.2017 г. около 15,00 ч. на нерегламентираното сметище край гр. С. той лично е възприел как подсъдимият С. води отнякъде кобила и заедно с подс. М. я качва в товарния отсек на микробус, с който непосредствено след това двамата подсъдими напуснали това място. Съдът не намира, че показанията на св. Ч. са опровергани от получената в хода на съдебното следствие писмена информация от Община С., че задълженията на Ч. по сключения между него и общината договор за поръчка касаели по подразбиране, без това да било изрично посочено в договора, само работните дни от месеца и че на 31.12.2017 г. (неработен ден, неделя) не е извършвана проверка на място от служители на общината за изпълнение на този договор.

На първо място, сключеният между Община С. и Ч. договор, наименуван „договор за поръчка”, е по своето естество граждански, а не трудов, поради което не се подчинява на изискванията на трудовото законодателство за продължителност на работно време, междудневни и междуседмични почивки и от съдържанието му не може да се приеме, че по някакво подразбиране договорът не е изпълняван в неработни дни. Такова подразбиране е и нелогично с оглед предмета на договора, който включва наблюдение и контрол по отношение на нерегламентирани дейности по събиране и депониране на отпадъци, които обичайно се извършват не само в работни дни.

На следващо място, инкриминираната дата 31.12.2017 г. попада в уговорения между страните срок на договора (от 15.11.2017 г. до 28.02.2018 г.), поради което начинът на оформяне на приемането на извършената по договора работа съгласно приобщения протокол от 02.01.2018 г., изключващ само последните два неприсъствени дни от месец декември 2017 г., касае единствено облигационните отношения между страните по него и е в кореспонденция с това, че съгласно писмото от кмета на общината проверки от служители на Община С. по изпълнението на договора не са извършвани на неприсъствения 31.12.2017 г. Това обаче не опровергава показанията на Ч. от досъдебното производство, че той, заедно с още едно лице, работи по този договор на смени всеки ден.

Съществено за достоверността на показанията на св. Ч. е и обстоятелството, че те се подкрепят от обясненията на подс. С. в частта им, в която същият сочи, че Ч. е присъствал на място и е видял действията на подсъдимите по натоварването на кобилата в микробуса на М. и че М. е дал на Ч. сумата 40 лв., за да премълчи, че е видял нещо, в случай, че някой се интересува от кобилата. Различията между показанията на Ч. от досъдебното производство и пред съда относно размера на тази сума (50 лв. според показанията му на ДП, респ. 40 лв. според показанията му пред съда) са несъществени, а и са преодолени в хода на съдебното следствие, тъй като след прочитане на показанията му от досъдебното производство свидетелят е заявил, че и тогава е посочил, че М. му дал 40 лв., но показанията му за размера на сумата били записани погрешно, което кореспондира с обясненията на подс. С. пред съда относно размера на тази сума, а именно 40 лв.

Не на последно място, изводът на съда относно авторството на деянието се подкрепя, макар и косвено, от показанията на св. С.М., който сочи, че подсъдимите заедно докарали кобилата с микробус в гр. И. пред дома му.

В обобщение, обстоятелствата относно довеждането на кобилата от подс. С. до микробуса на подс. М., качването й в микробуса от двамата подсъдими и заминаването им към гр. И. с микробуса с този товар, са безспорно установени, а и не се отричат от никой от двамата подсъдими.

Отделен е въпросът, че според обясненията на подсъдимите, и особено според тези на М., те смятали, че взимат кобила, принадлежаща на св. П.И. (по прякор „Ж.”), за изпълнение на парично задължение на И. към М. по предишни сделки с животни между тях. На тези обяснения кореспондират единствено показанията на И., които не е необходимо да бъдат пресъздавани. Същественото за тези показания е, че те са тенденциозни и нагласени по начин, че да обслужат защитната позиция на подсъдимите, т. е. те съдържат предимно факти за паричните му отношения с М. и за уговорки между тях, които да придадат достоверност на обясненията на М., че бил откарал за продажба в гр. И. кон, за който погрешно смятал, че е на И., със съгласието на последния. Обективният анализ на показанията на И. обаче сочи на липса на житейски логическа кореспонденция между тях и защитната версия на подсъдимите в две независими едно от друго направления, при това – дори и ако се приеме за вярно изложеното от И., че той е дължал на М. пари по предходна продажба на кон.

На първо място, И. сочи в показанията си, че в годината, в която е осъществено деянието (предвид специфичния си изказ същият навсякъде в показанията си твърди, че случаят е от „миналата година”, т. е. от 2018 г. с оглед датата на разпита му през 2019 г., но това е фактическа грешка с оглед безспорно установеното обстоятелство, че случаят е от края на 2017 г.) подсъдимият М. се е занимавал с продажба и препродажба на коне. Наред с това И. твърди, че когато разбрал, че няма да може да се издължи на М. със сумата 750 лв. за цената на друг кон, който преди това купил от него, той предложил на М. вместо това да му даде друга своя кобила, която оценявал на 850 лв. и му я показал, но първоначално М. не се съгласил да я вземе, а сторил това едва около седмица по-късно на инкриминираната дата, когато И. не присъствал на предаването на тази своя кобила, а дал съгласието си М. да отиде да я вземе от мястото, където тя пасе. Напълно нелогично е ако М. се е занимавал с търговия с коне и веднъж вече е видял кобилата на И., предназначена за „даване вместо изпълнение”, една седмица по-късно посред бял ден да я обърка с друга и по грешка да вземе не нея, а друга – кобилата на В..

И на следващо място, ако уговорката между И. и М. е била последният с продажбата на кобилата на И. да удовлетвори свое вземане срещу него за сумата 750 лв. и да му даде 100 лв. (тъй като И. оценявал кобилата си на 850 лв., а М. му казал, че трябва да почака за тази сума до продажбата й), то още по-нелогично е едно от първите действия на М. в гр. И. след осъществяването на сделката със св. С.М., да е било да даде сумата 150 лв. (платени от М. като доплащане при замяната) на подс. С.. В такъв случай би се оказало, че при замяната в гр. И., за кобилата „на И.” подс. М. е получил кон на по-ниска стойност, а разликата в цената в пари той веднага предоставил на С., т. е. нито е удовлетворил твърдяното си вземане срещу И. напълно, нито е могъл да изпълни уговорката си с И. да му доплати 100 лв. след продажбата на кобилата, нито е имал печалба, ако е възнамерявал да не изпълни тази уговорка.

Тези съображения изобщо не са единствените, които дискредитират показанията на И. и най-вече връзката им с обясненията на подсъдимите, че те мислели, че взимат негов кон. Съществено в тази насока е цялостното поведение на подс. М. при и непосредствено след извършването на деянието, което не подкрепя тези обяснения.

На първо място, вече се посочи, че съдът кредитира показанията на св. Ч. и обясненията на подс. С. за обстоятелството, че при качването на кобилата в микробуса на М., последният дал 40 лв. на Ч., за да си мълчи ако някой се интересува от кобилата. Това би било изцяло ненужно ако М. е имал съзнанието, че по уговорка с И. взема негова кобила вместо изпълнение на задължение на последния към него. От своя страна С. е възприел, че М. дава пари на Ч. именно с посочената поръка и по същата причина това опровергава и неговите (на С.) обяснения в частта им, в която той сочи, че имал убеждението, че взима кобила на И., защото последният дължал пари на М..

Освен това, още на 31.12.2017 г. вечерта, след отнемането на кобилата, когато св. П.В. разговарял с М. и го помолил да събере информация къде е животното, М. му обяснил, че в момента не знае нищо за тази кражба. Преди години М. е работил в стопанството на В., след това им извършвал услуги, включително и по откриване на изгубени или откраднати животни и – както по негови думи, така и според показанията на П.В. – до деянието отношенията между тях двамата били приятелски. С оглед тези отношения, ако М. е взел инкриминираната вещ, защото погрешно мислел, че тя принадлежи на И., би било нелогично и необосновано да се приеме, че само няколко часа по-късно той няма да посочи грешката си пред П.В. при разговора им, иницииран от последния, а ще заяви, че не знае нищо за кражбата, както всъщност е сторил.

Вярно е, че нерядко такива приятелски отношения могат да породят притеснение от разкриване на истината между приятели, но е вярно и друго – че при такава грешка този, който я е направил, не би искал, нито би приел възнаграждение за себе си във връзка с отстраняването й. В. обаче е дал пари не само на св. М. ***, за да си откупи кобилата, но и на М. – като възнаграждение за услугата по откриването й, когато той докарал кобилата обратно в гр. С. с микробуса си. При това положение предупреждението на М. към М. след като сключили сделката в гр. И., да не бърза да се разпорежда с кобилата, защото може да е крадена, не следва да се възприема като безкористна проява на готовност на М. да помогне на В. да си върне животно, което му е отнето поради грешка, а като подготовка за откупуването му от В., при което и М. да получи пари. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че при посещението на П. В. в гр. И. М. и М. се скарали, защото М. очаквал да получи и от него част от откупа.

Тук е необходимо да се отбележи, че след прочитане на показанията на св. П. В. от досъдебното производство той уточнява, че е дал пари на М. във връзка с откриването на кобилата едва след като тя била докарана с микробуса на последния обратно в гр. С.. Тези показания – че П. В. е дал парите на М. след като е разбрал, че М. е закарал кобилата в гр. И., не разколебават извода за целенасоченост на действията на М. към получаване на облага от П. В. вследствие собственото му деяние и не подкрепят извод, че М. е искал да съдейства на П. В. за ликвидиране на последиците от едно недоразумение. Вярно е, че не изглежда съвсем логично В., след като вече е разбрал, че М. е докарал кобилата при св. М. ***, което в съзнанието му е било сериозна индиция за участие на М. в кражбата, да му даде пари за „услугата” по намирането й, но тази липса на логика е само привидна, защото такова съждение не отчита цялостното поведение на св. П. В. в събитията и нагласата му да си върне кобилата на всяка цена. Именно затова, както св. П. В. сочи на досъдебното производство и не отрича пред съда, той още в гр. И., когато е научил, че М. е бил този, който е докарал животното при св. М., е предпочел да не разкрива пред М. какво е разбрал – за да може кобилата да бъде безпроблемно транспортирана с микробуса на последния обратно до гр. С. и в крайна сметка да си я получи обратно. Затова е всъщност напълно логично П. В., с цел избягване на инциденти и скандали при разтоварването на кобилата в гр. С., които биха били от естество да осуетят фактическото й предаване на него, да предпочете първо да плати на М. за „услугата”, а след това да му съобщи, че знае какво последният е сторил.

В обобщение, сходството между показанията на И. и обясненията на подсъдимите не е основание съдът да ги кредитира нито поотделно, нито в тяхната съвкупност, тъй като това сходство е преднамерено за целите на настоящия наказателен процес с тенденция към внушение, че подсъдимите са имали съзнание, че установяват фактическа власт върху вещ на И. с негово съгласие, изключващо умисъла им за противозаконно отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие. Тази история, която подсъдимите и св. И. се опитват да внушат на съда, е нелогична от житейска гледна точка с оглед поведението на двамата подсъдими в редица на пръв поглед детайлни, но съществени аспекти, изяснени по-горе и установени от съдържанието на други кредитирани от съда доказателства, а също така и от показанията на самия И. за това, че седмица преди деянието М. е видял кобилата му, предназначена за погасяване на твърдян негов дълг към М.. Ето защо съдът не кредитира обясненията на подсъдимите и ги приема единствено като тяхна защитна позиция, но не и като достоверни доказателствени източници.

Само за пълнота следва да се отбележи, че независимо от доказателственото значение на специфичната хронология на събитията в гр. С. и в гр. И. за умисъла на подсъдимите към извършваното от тях деяние, тя обуславя фактически различно участие на отделните свидетели Р.Ч., Г.В., П.В., С.М. и Б.М. в тези събития, поради което някои различия между тези показания за обстоятелства извън гореобсъдените, както и някои несъответствия между показанията на онези от свидетелите, които са дали показания на досъдебното производство и пред съда, се дължат на изминалото време и на различното участие на тези свидетели в събитията, преодолени са по реда на чл. 281 от НПК в хода на съдебното следствие, а и не са съществени до степен да не бъдат кредитирани с доверие. Освен това, обстоятелствата, за които се отнасят тези различия, не са съществени за предмета на доказване по делото.

Що се касае до показанията на свидетеля Е.К., те не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка по делото. Този свидетел не е очевидец на нито едно от събитията, свързани с инкриминираните деяния на подсъдимите, а е чул за тези събития от разкази на други лица, сред които подс. М. и св. С. М.. Поради това изявленията на св. К. в показанията му от досъдебното производство, че подсъдимият М. му разказал как откраднал кобила на 31.12.2017 г. и че след това М. дал на М. крадената кобила, представляват преди всичко оценъчни изявления и в много по-малка степен източник на доказателства (косвени) за извършеното деяние. От друга страна, в хода на съдебното следствие св. К. дава показания, които се доближават до версията на подсъдимите, включвайки в събитията и паричните задължения на св. И. (по прякор „Ж.”) към подс. М. като основание за вземането на кобилата. Съдът отдава тези нови показания преди всичко на махленска и приятелска солидарност на св. К. с подс. М., в чийто гатер този свидетел сочи да е работил заедно със съпругата си, но не ги кредитира с доверие, с оглед вече изложените съображения относно опорочената кореспонденция на показанията на И. със защитната версия на подсъдимите.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Всеки от подсъдимите М.И.М. и С.С.С. е осъществил обективните признаци на престъплението кражба, визирани в чл. 194, ал. 1 от НК, като на 31.12.2017 г. около 15,00 ч. в с. Д., Община Самоков, е участвал в отнемането на чужда движима вещ – кобила на пет години, порода „Г.”, червена на цвят, с бяло оцветяване на челото и единия крак, на стойност 1800 лв., от владението на Г.Й.В., без негово съгласие.

Неоснователни са изложените в хода на съдебните прения доводи на защитника на подс. М., че от доказателствата по делото не се установява в достатъчна степен индивидуализацията на предмета на престъплението и че това е обусловило необоснованост на експертното заключение относно паричната му оценка. От показанията на свидетелите П.В. и Г.В., а и от показанията на св. С.М. се установяват в тяхната съвкупност достатъчно признаци, които са обичайни за индивидуализацията на кон – пол, възраст, цвят на окосмяването, приблизителна порода, отличителни белези. Наред с това, от показанията на св. Г.В. и на св. П.В. се установява, че кобилата е била здрава и е представлявала кръстоска, определяна по рода си като „Г.”, а не е била от чистокръвна порода и е използвана в стопанството им за общи стопански работи, т. е. не се касае за животно с особени или изключителни качества или недостатъци. Поради това обосновано при изготвяне на заключението е взета предвид средната пазарна цена на такова животно, без да е било наложително извършването на експертен оглед на инкриминираната вещ.

Отнемането на чужда движима вещ от владението на другиго по необходимост включва в себе си два елемента – прекъсване на чужда фактическа власт върху вещта и установяване от дееца на своя фактическа власт върху нея. Подсъдимият С.С. е прекъснал фактическата власт върху кобилата, осъществявана от Г.В. чрез работници в стопанството му, които последният сочи, че са наети от него, като С. я е отвел от пространството пред стопанския двор на бившето ТКЗС на с. Д. и я е довел до микробуса на подсъдимия М.И.М., паркиран до нерегламентираното сметище край гр. С.. Тогава двамата подсъдими С.С. и М.М. заедно установили своя фактическа власт върху кобилата, като я качили в товарния отсек на микробуса на М. и непосредствено след това се отдалечили с микробуса с натоварената в него кобила в посока към гр. И..  Поради това всеки от подсъдимите е участвал в изпълнението на престъплението по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

За извършване на кражбата е използвано моторно превозно средство – микробус „Ф. Д.” с чуждестранни регистрационни табели с обозначения  H.. .. С оглед естеството на отнетата вещ – голямо животно, а именно кобила, моторното превозно средство безспорно е използвано за превозване на тази вещ и за отдалечаване на двамата подсъдими от местопрестъплението с оглед установяване на трайна фактическа власт върху нея.

От субективна страна всеки от двамата подсъдими – съизвършители е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл и с намерение противозаконно да присвои вещта. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на извършваното от него деяние – че лишава от фактическа власт владелеца на чужда движима вещ без негово съгласие, като за това се използва моторно превозно средство; предвиждал е, че с това ще засегне обществените отношения, свързани с упражняване правото на собственост на друго лице, а именно – че вещта ще премине в негова фактическа власт и е искал настъпването на общественоопасния резултат на деянието – установяване на тази власт върху предмета на престъплението. Деянията на подсъдимите – съизвършители са били насочени към осъществяване на намерението им противозаконно да присвоят вещта, като се разпоредят с нея в свой или чужд частен интерес.

 Наред с характеристиките на прекия умисъл на всеки от подсъдимите към извършваното от него деяние, от събраните по делото доказателства се установява общността на прекия умисъл у подсъдимите М. и С.. При извършване на деянието всеки от тях е съзнавал, че го извършва съвместно с другия и че той също действа умишлено, съзнавал е общественоопасния характер и е искал настъпването на общественоопасните последици – както на своето деяние, така и на деянието на другия подсъдим. Този извод на съда се основава на доказателствата за съгласуваност на действията на подсъдимите по отнемане на вещта.

Необходимо е да се подчертае, че нито в характеристиките на умисъла на всеки от подсъдимите към извършваното от него деяние, нито в характеристиките на общността в умисъла им, е необходимо да се включва знание на кое точно лице принадлежи вещта или от чие владение те я отнемат. Достатъчно е за умисъла на всеки от подсъдимите, както и за общия им умисъл, че те са съзнавали, че отнеманата от тях вещ е чужда, т. е. не им принадлежи. Подсъдимите са имали такова субективно отношение към принадлежността на предмета на престъплението, а за неоснователността на версията им, че са извършили деянието поради фактическа грешка, тъй като смятали, че вземат вещ на св. И. с негово съгласие, вече са изложени съображения по-горе, които не е нужно да бъдат преповтаряни.

Ето защо съдът намира, че подсъдимият М.И.М. виновно е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Подсъдимият С.С.С. виновно е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

За престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” от една до десет години.

При индивидуализацията на наказанията на всеки от подсъдимите съдът отчете, че са налице изключителни смекчаващи отговорността им обстоятелства – след деянието подс. М. е предприел действия, в резултат на които два дни след извършването му собственикът на кобилата си я е получил жива и здрава, като така имуществените вреди от престъплението са сведени до разходи за откупуването й в размер, който е доста по-малък от пазарната й цена, а и тези разходи не са претендирани в настоящото производство от пострадалия, което предполага, с оглед съществувалите преди близки отношения между св. П.В. и подс. М.М., че тези вреди са ликвидирани извънсъдебно. С оглед това обстоятелство налагането на наказание „лишаване от свобода” на когото и да било от подсъдимите дори в минималния съгласно чл. 195, ал. 1 от НК срок от 1 година би се оказало в конкретния случай несъразмерно тежко за всеки от тях. Поради това и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът определи наказание „лишаване от свобода” на всеки от подсъдимите под този специален минимален размер.

На подс. М.М., като инициатор на кражбата и активен участник в последвалото разпореждане с отнетата вещ, съдът наложи наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца – под минималния размер на това наказание съгласно чл. 195, ал. 1 от НК, но и значително над общия минимален негов размер от 3 месеца съгласно чл. 39, ал. 1 от НК. Към датата на извършване на деянието подсъдимият М. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, поради което и съдът, като намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на този подсъдим не е наложително той да изтърпи наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението му за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

На подсъдимия С., чието активно участие в кражбата се свежда най-вече до фактическото изпълнение на отнемането на вещта, съдът наложи наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца. Вярно е, че към датата на извършване на деянието изпитателните срокове по осъжданията на С. по НОХД № 22289/2011 г. на С. районен съд и по НОХД № 61/2012 г. на С. окръжен съд за престъпления, намиращи се в реална съвкупност, са били изтекли, поради което същият към тази дата е бил реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Вярно е обаче и това, че за други престъпления против собствеността, едното от които – извършено преди инкриминираната дата (по НОХД № 271/2018 г. на РС – С.), а другото – след нея (по НОХД № 274/2019 г. на РС – С.) на същия са налагани наказания лишаване от свобода, едното от които (по НОХД № 274/2019 г.) – ефективно при общ режим, изтърпяно от него на 15.08.2019 г. По НОХД № 344/2019 г. на РС – С. на С. също е наложено ефективно наказание лишаване от свобода – за престъпление по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Освен това, три от общо четирите престъпления против собствеността, за които той е наказван до постановяване на присъдата по настоящото дело, са извършени от С. в съучастие с други лица, което характеризира изявената му склонност да участва във форми на задружна престъпна дейност. При това положение съдът намира, че приложение за четвърти път на института на условното осъждане по отношение на С. не може да постигне целите на наказанието и преди всичко – поправянето му, още повече, че прилагането на този институт в никакъв случай не е задължение за съда. Затова съдът счете, че С. следва да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Към датата на постановяване на присъдата не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на С. по НОХД № 274/2019 г. на РС – С., но същият (независимо от осъжданията си) не е с висока степен на обществена опасност, поради което и с оглед разпоредбите на чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Съдът счита, че така наложените на подсъдимите наказания са необходими и достатъчни за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК по отношение на всеки от тях.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимите поравно заплащането на разноските, извършени в досъдебното и в настоящото съдебно производство за възнаграждения на вещото лице по назначената в досъдебното производство оценителна експертиза, като осъди всеки от тях да плати по 26,39 лв. в полза на държавата по сметка на ОДМВР – София за разноски в досъдебното производство и по 15 лв. в полза на РС – Самоков за разноските, извършени от бюджета на съда.

По изложените съображения съдът единодушно постанови присъдата си.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: