П Р О Т О К О Л № 1217
12.07.2017 г. град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ХХІІІ наказателен състав
На дванадесети юли 2017 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОФАНА СПАСОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ДАРИНА КУКЕВА
ВЕРДЖИНИЯ ГАРАБЕДЯН
Секретар: МАРИЯ КОЛЕВА
Прокурор: БОЖИДАР
ЕЛКИН
Сложи за разглеждане докладваното от съдията
НОХД № 6025 по описа за 2016
година.
На именното повикване в 10.00 се явиха:
Производството е по реда на чл. 186 от НПК.
Постъпила
е молба от адвокат Д., като защитник на осъдената Ш. за възстановяване срока за
обжалване на подадената въззивна жалба
срещу постановената присъда. Същата не се явява, като е постъпила молба,
с която се прави искане делото да бъде разгледано в отсъствие на страната, като
към молбата са приложени заверени копия на болничен лист на името на П. Д.,
Удостоверение за раждане на адв. Д., както и превод на документи на немски език,
издадени на името на осъдената.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
ЕТ „Е.П.” – Е.Ш. – редовно
призован, не се явява.
М.Д.П. – редовно призована, не се
явява.
ПРОКУРОР: Няма процесуални пречки за даване ход на делото с оглед и молбата,
постъпила от защитника на осъдената Ш..
СЪДЪТ,
след съвещание, намира, че с оглед редовното призоваване на страните няма
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВАХА СЕ ПОСТЪПИЛИТЕ МОЛБИ.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОР: Нямам отводи и
нови искания. Да се приемат постъпилите писмени доказателства.
СЪДЪТ,
след съвещание, намира, че така постъпилите по делото писмени доказателства са
относими и допустими и следва да бъде приети, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото – Молба с вх. № 39896/11.07.2017
г., с приложени към нея заверени копия на Болничен лист № Е20170289340 за
лицето П.Р.Д., Удостоверение за раждане на Л.С.Д. с № ..., както и писмени
документи с превод от немски на българки език – Удостоверение за временна
неработоспособност.
ПРОКУРОР: Уважаема г-жо Съдия, считам по така постъпилата молба за
възстановяване на срока на основание чл. 186, ал. 1 от НПК същата не следва да
бъде уважена, тъй като в тази разпоредба на Закона се предвижда такова възстановяване
на срока, в случая на обжалване на присъдата, с която е призната за виновна Ш.
по повдигнатото й обвинение от РП Пловдив, не са посочени реални причини. Да, на
пръв поглед има медицински документи, които са и за осъдената Ш., които представляват
превод от немски език, като тези медицински документи удостоверяват, че същата
е преминала през преглед и последващ ЯМР, в следствие на което е била в
болничен от дата 11.05.2017 г., т.е. един месец, считано от 11.05.2017 г. Освен
това има и медицински документ, който е издаден на името на майката на
защитника, който е участвал в производството, от който се сочи, че същата има
умерена форма на психично разстройство с домашен болничен, при което видно е отбелязано,
че същата може да напуска границите на страната. Освен това е видно, че не е
толкова тежко заболяването на майката на защитника на осъдената Ш., като трябва
да се вземе предвид и факта, че осъдената Ш. е била осъдена по реда на задочната
процедура, като на делото е присъствала и нейната адвокатка, която сега
претендира, че поради здравословното състояние на майка й не е могла да
организира действията по обжалване на така постановената присъда от
първоинстанционния съд, поради тези причини моля да оставите молбата без уважение,
тъй като няма уважителни причини за възстановяване на искания срок.
СЪДЪТ,
след съвещание, намира така депозираната молба за възстановяване срока за обжалване
на постановената по делото присъда за неоснователна. Въпреки приложените към двете
молби писмени доказателства, съдът намира, че никоя от тях не удостоверява
наличието на уважителна причина, която да препятства възможността своевременно
да бъде подадена жалба от осъдената или упълномощения й защитник против
постановената по делото присъда.
На първо място, приложеното
към първоначалната молба за възстановяване на срока удостоверение от АК Пловдив
доказва обстоятелството, че защитникът на осъдената е била в годишен отпуск, считано
шест дни след постановяване на настоящата присъда, т. е. не може да се приеме,
а и само по себе си обстоятелството за ползване на платен годишен отпуск по
никакъв начин не представлява уважителна причина за пропускане на предвидения в
НПК 15 – дневен срок за обжалване на първоинстанционната присъда.
Към датата на днешното
съдебно заседание се представят други писмени доказателства, които по мнение на
състава отново не установяват уважителна причина за пропускане на
гореспоменатия срок, тъй като, както беше посочено и от прокурора, представеният
болничен лист не касае здравословното състояние на защитника, а на негов близък,
като освен това на последния е определен свободен режим, включително и с право
да напуска Р. България. Изложеното се отнася по мнение на съда и за самата
осъдена, за която въпреки представените в превод документи не се доказва
липсата на физическа възможност за подаване на жалба срещу постановения спрямо
нея съдебен акт.
Всичко изложено мотивира
съда да приеме, че не са налице основанията на чл. 186 НПК за възстановяване
пропуснатия срок за обжалване на постановената по делото присъда, поради което и
молбата в този смисъл следва да бъде оставена без уважение, а депозираната
въззивна жалба следва да бъде върната като подадена извън срока по чл. 319 НПК.
Ето защо и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдената В.Ш. чрез защитника й Л.Д. за възстановяване срока
за обжалване на постановената по делото Присъда № 150/10.05.2017 г.
ВРЪЩА
депозираната от осъдената Ш. чрез защитника й Д. въззивна жабата против
горепосочената присъда като просрочена.
В последната част определението
подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от днес за РП Пловдив и от
съобщението за защитника адв. Д. пред ПОС.
Протоколът се изготви в СЗ.
Заседанието се закри в 10.11 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
Вярно с оригинала! МК