Присъда по дело №43/2021 на Районен съд - Малко Търново

Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на М. СТ. В.,
ЕГН:**********, жив. гр. Б., ж.к. „Л." бл. *** ет. * ап. * , адрес за
призоваване: гр. **, чрез адвокат ** ПРОТИВ TA. B./**/, роден на
********** год., паспорт ******, издаден на 0*.0*.20** год. валиден до
0*.0*.20** год., адрес: Р*, гр. К*, ул. „М*" ** за престъпление по чл. 148, ал. 2
предл. първо, вр. чл. 148, ал. 1, т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

Частният тъжител чрез своя повереник в съдебно заседание поддържа
обвинението и пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане
на съответното наказание.Пледира за това съдът да уважи изцяло предявения
гр.иск в пълния му размер за причинени неимуществени вреди както и за
разноските по делото.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание.Служебния
защитник на подсъдимия пледира за признаването му за невиновен или
алтернативно налагане на наказание при условията на чл.78А от НК.Счита
предявения граждански иск за завишен.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът приема за установено следното.
Тъжителката В. работи като главен инспектор в Митнически пункт
Малко Търново, Агенция „Митници".
На 02.04.2021 год., тъжителката изпълнявала служебните си
задължения за времето от 20:00 на 02.04.21г до 08:00 часа на 03.04.21г.,
съобразно планов график за периода 01.04.2021 год. - 30.04.2021 год.,
утвърден със Заповед № ЗТД - 1000 - 212/31.03.2021 год. По това време на
работа, била единственото лице от женски пол - митнически служител.
Около 20:00 часа на 02.04.21г. на МП - Малко Търново на трасе за
обработка на входящи автомобили пристигнал лек автомобил, марка „Ф****",
модел „П**" с рег. № ** **** **, управляван от /Т. Б./, роден на **********
год., с паспорт №******. В автомобила имало още едно лице /Ф. Л..
Тъжителката в качеството и на длъжностно лице запитала подсъдимия и
спътника му, първо на български, а после и на английски език, дали имат
нещо за деклариране пред митническите органи.
След получени отрицателни отговори, тя и колегата и С. П.,
пристъпили към проверка на превозното средство и пътническия багаж. В
хода на проверката се установило, че подсъд.Б. превозва недекларирани по
установеният ред, стоки в търговско количество, а именно текстилни изделия
и тоалетни води от различни марки, което представлява нарушение на
митническия режим.
На въпрос, чия е установената стока в търговско количество,
подсъдимият я обявил за своя, като не представил платежни или други
1

документи, относими към стоката - предмет на нарушението.
В негово присъствие и в присъствието на колегата и С. Н.,
установената стока в търговско количество - предмет на нарушение по
съставения АУАН №265/02.04.2021 год. срещу Б.. била изброена, описана и
задържана на основание чл. 229, ал.1 от ЗМ вр. чл. 41 от ЗАНН, за което е
съставена разписка №0143144/02.04.2021 год..
Действията по митническата проверка били обективирани в Протокол
за извършена митническа проверка № М 014237/02.04.2021 год.
Колегата на тъжителката С. П., в присъствието на Е. Я. и С. Н.,
извършил лични прегледи на двамата румънски граждани с цел установяване
на укрити вещи, които биха могли да бъдат предмет на митническо и/ или
валутно нарушение, като в случая с подсъд.Б., допълнителната цел била да се
провери дали има парични средства, които да бъдат задържани за
обезпечение на вземания по съставеният му АУАН.
В подсъд.Б. били намерени само 20 /двадесет/ румънски леи (протокол
за личен преглед №37/02.04.2021 год.), а в Л. - 15 /петнадесет/ евро (протокол
за личен преглед №38/02.04.2021 год.)., надлежно подписани от двамата без
написани възражения и/или забележки. На подсъд.Б. била предоставена
възможност да даде обяснения в писмен вид.
Докато изчаквали технологично време за съставянето на документите,
подсъд.Б. започнал разговор по телефона с жена на високоговорител, като и
обяснявал на английски език, къде се намира, вида и номера на автомобила
му и й заявил на висок тон " she tooks me fifteen euro" , което твърдение,
преведено от английски език на български означава " Тя ми взе/отне 15
/петнадесет/ евро".

Тъжителката твърди ,че твърдението „Тя ми взе/отне 15 /петнадесет/
евро" е разгласяване на позорно обстоятелство свързано с нея,тъй като към
онзи момент тя е била единственото лице от женски пол - митнически
служител , свързано от подсъдимия с личността и и отнасящ се до
професионалната и дейност, укорим от гледна точка на общопризнатите
морални норми и отразяващ отрицателни качества, характеризиращи я
негативно, като държавен служител, който злоупотребява със служебното си
положение за да взема/отнема пари от проверяваните лица. Разгласеното
обстоятелство е от естество да накърни доброто и име в обществото /сред
нейните колеги и лица, до които е отправено/, да компрометира честта и
достойнството и.
С извършеното престъпление по драстичен начин били засегнати
честта и достойнството и, пред ръководството, колегите и и длъжностни лица,
на които е предаден подаденият сигнал.
2

Съдът приема изложената по-горе фактическа обстановка описаната от
тъжителката.Същата се подкрепя от показанията на св. Н. и И..Особено
важни са показанията на св. Н.,които съдът кредитира изцяло,който е
присъставал по време на извършване на проверката и е чул разговора между
подсъдимия и жена ,който разговор се водел на високоговорител на телефона
на подсъд.Б..Св.Н.о завява“ чух г-н Б. да говори по високоговорителя на
телефона с жена,като казваше,че Тя /имайки предвид г-жа В. тъй като
обръщението е в женски род/ г-жа В. му е взела 15 евро.Разговора от страна
на подсъдимия по телефона се водеше на английски език.По време на този
разговор присъства и служител на гранична полиция.Малко по-късно
разбрахме ,че е получен сигнал в Гранична полиция от тел.112“.
Съдът кредитира и покъзания на св.И.,който и макар да не е присъствал
по време на извършване на проверката,в качеството му на н-к МП Малко
Търново е бил лично уведомен от тъжителката за случилото се по
телефона,която му е описала какво се е случило.
Съдът не споделя становището на защита на подсъдимия,че не е
доказано изпълнителното деяние и авторството на деянието.Предвид
изложеното по-горе и от проведения разпит на свидетелите съдът намира за
безспорно доказано ,че е налице изпълнително деяние-клевета както и ,че
нейн автор е подсъд.Б..
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прие от правна страна следното:
Подсъд.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление наказуемо по чл. 148, ал. 2 предл. първо, вр. чл. 148, ал.1, т. 3
вр. чл. 147, ал. 1 НК като на 02.04.2021 год., в гр. Малко Търново, чрез
телефонен разговор с оператор на тел. 112, разгласил позорно обстоятелство
за личността на тъжителката В. с казаното „Тя ми взе /отне 15 евро ".
Клеветата е нанесена публично. За да бъде налице публична клевета,
съобразно трайната практика на Върховния съд необходимо е тя да бъде
нанесена на общодостъпно място, където да е имало повече лица, които биха
могли да възприемат значението на думите както е в настоящия случай.

Съгласно еднозначната съдебна практика за да е съставомерно деянието
„ клевета” е необходимо от обективна страна да е налице пострадал. Това
трябва да е конкретно физическо лице. Ако пострадалият не е конкретно
назован, съставът на престъплението не е осъществен – в същия см. и пр.
теория Ал. С., „НП на РБългария”, изд. „Св. Сл.Охридски, 1995г., с. 33). В
настоящия случай тъжителят фигурира с името си , тъй като подсъд.Б. е
заявл,че „Тя“ имайки предвид г-жа В. към онзи момент тя е била
единственото лице от женски пол - митнически служител, му е взела 15
евро.т.е. личността на пострадалият е индивидуализирана.
3

Съдът не споделя становището на защита на подсъдимия,че не е
доказано изпълнителното деяние и авторството на деянието.Предвид
изложеното по-горе и от проведения разпит на свидетелите съдът намира за
безспорно доказано ,че е налице изпълнително деяние-клевета - по чл. 147,
ал.1 НК- „разгласяване на позорно обстоятелство” както и ,че нейн автор е
подсъд.Б..

За да са налице някоя от двете форми на изпълнителното деяние по чл.
147, ал.1 НК- „разгласяване на позорно обстоятелство” или „приписване на
пострадалия на неизвършено от него престъпление”, е необходимо деецът да
твърди пред трето лице, в настоящия случай по тел.112 ,наличието на
несъществуващо позорно обстоятелство за пострадалия ( в първата хипотеза)
или че пострадалия е извършил някакво конкретно престъпление, което в
действителност не е извършил ( във втората хипотеза). Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от
дееца с личността на пострадалия, който да е от естеството да накърни
доброто му име в обществото. Престъплението винаги и без изключение е
деяние, укоримо от гледна точка на господствуващия морал, което винаги
характеризира отрицателно личността на извършителя и се отразява
отрицателно върху доброто име и честа на засегнатия.
От обективна страна с обаждането на тел.112 подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението – чрез разгласяване, като е довел
тези твърдения до знанието на трето лице, до което е адресирано обаждането
по телефона и до неопределен брой лица които са присъствали –св.Н. и
граничен полицай.
Безспорно също в теорията е,че правото на субекта да търси защита на
своите или обществени права и интереси, може да се простира до там, че да
не накърнява противозаконно правната сфера на останалите. В настоящата
хипотеза е налице именно такова противозаконно накърняване на
обществените отношения охраняващи сферата на тъжителката В. и конкретно
добро й име и оценката на околните за личността й.
Деянието е извършено при форма на вината „пряк умисъл“ тъй като с
казаното се цели злепоставяне на личността на тъжителката пред всички
лица станали свидетели на думите на подсъдимия посредством подадения
сигнал на тел. 112 .

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на
положителната обществена оценка за личността.
4

При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на
обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена
опасност на подсъдимия, както и подбудите за извършване на престъплението
и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на
подсъдимият:

Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прие чисто съдебно
минало на подсъдимият.
При определяне наказанието на подсъдимите съдът отчете степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
последните.Касае се ,за деяние с което се унижава честта и достойнството на
длъжностно лице,призвано да опазва законовия ред в
обществото.Недопустимо е граждани без значения на националност да си
позволяват клетнически твърдения за някого ,само и единствено защото
последния е изпълнявал своите задължения.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като
наказанието бъде определено по следния начин: За престъплението по чл. 148
ал.2 предл.първо ,вр.чл.148,ал.1 т.3, вр. чл. 147 ал.1 от НК към датата на
извършване на деянието и понастоящем законодателят e предвидил
кумулативни наказания „глоба“ от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и
„обществено порицание“. Съобразно разпоредбата на чл.78 а от
НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му
се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв.,
когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание
“лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени. Видно от справката за
съдимост на подсъдимия, същият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност чл.78а от НК. От деянието няма причинени преки и
съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са
налице предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на
чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимият от наказателна отговорност,
като му наложи административно наказание “глоба”. С оглед на вмененото си
от закона задължение съдът счита, че подсъдимият следва да бъде освободен
от наказателна отговорност и намира за справедливо да му бъде наложено
административно наказание "глоба" в минималния предвиден в закона размер
на 1000лв. Така определения размер на наказанието, съдът счита за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
5

осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.

Доколкото в хода на съдебното следствие по безспорен начин бе
установено, че подсъдимия е осъществил състава на престъпление чл. 148, ал.
2 предл. първо, вр. чл. 148, ал.1, т. 3 вр. чл. 147, ал. 1 НК съдът прецени, че
предявеният от пострадалата тъжителка В. граждански иск е доказан по
основание. Досежно размера на иска обаче съдът счете, че същият е завишен.
Прецени, че е справедливо претърпените от пострадалата неимуществени
вреди изразяващи се в засегнати честта и достойнството в резултат на
деянието да бъдат обезщетени от подсъдимия със сума в размер на по 3000лв.
поради което и осъди подсъдимия да заплати на пострадалата посочената
сума ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата. Съдът прецени, че гражданският иск за горницата над
тази сума от 3000лв. до предявената от 10000лв. се явява неоснователен и
като такъв го отхвърли.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски общо в размер на 500лв. и го осъди да
заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на
по 120лв.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

6

Номер на акта:	1
Дата:	9 февруари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия:	Чанко Петков Петков

Дело:	20212140200043
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	9 юли 2021 г.

Присъда по дело №43/2021 на Районен съд - Малко Търново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите