МОТИВИ по НОХД 1073/19г. по описа на СпНС,15-ти състав
В Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт
срещу Р.Б.Р., П.Б.Ц. и Х.М.Й. за това, че: В периода от 02.12.2015г. до 04.05.2017г.
в районите на гр.Г., гр.Д., гр.Т. и гр.К. участват в организирана престъпна група
помежду си- структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано
в страната престъпления по чл.278а НК, за които е предвидено наказание лишаване
от свобода повече от три години , като групата е създадена с користна цел -
престъпление по чл.321,ал.3;вр.ал.2 НК.
В съдебно заседание, проведено на 07.02.2020г.,
представителят на специализираната прокуратура поддържа обвиненията повдигнати
спрямо Р.Р., П.Ц. и Х.Й. за престъпление по
чл.321,ал.3;вр.ал.2 НК, като смята, че същите са
доказани по несъмнен начин от доказателствата
по делото, закрепени в показанията на разпитаните свидетели; в приложените
писмени доказателства; от заключенията на вещите лица, от ВД и ВДС. Прокурорът моли съда да наложи на Р., Ц. и Й. наказание “лишаване
от свобода” към минимума , определен в съответната разпоредба от Особената част
на НК, чието изтърпяване бъде отложено
по реда на чл.66,ал.1 НК.
Защитата на подсъдимите Р.Р., П.Ц.
и Х.Й. пледира пред съда за постановяване на оправдателна присъда, приемайки
недоказаност на обвиненията срещу тях. На първо място, защитниците на подсъдимите
оспорват извода на прокурора, че събраните доказателства обосновават в
достатъчна степен обстоятелствата, описани в обвинителния акт и касаещи
поддържаното спрямо тримата подсъдими обвинение. На второ място, защитата
счита, че описаното в обвинителния акт деяние не е било осъществено, тъй като през
инкриминирания период подсъдимите лица са били преустановили всякакви
взаимоотношения помежду си.
Подсъдимите
Р.Р., П.Ц. и Х.Й. дават обяснения в хода на съдебното
следствие, като отричат своята съпричастност към претендираното
с обвинителния акт престъпно сдружение, отричат осъществяваните между тях лични
контакти, преди инкриминирания период,да са имали за предмет и съвместни
действия по повод вещи с културно-историческа стойност.
При упражняване
на своето право на последна дума и тримата подсъдими Р.Р.,
П.Ц. и Х.Й. молят съда да постанови оправдателна присъда.
Съдът като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.Б.Р. е роден на ***г***, български гражданин, разведен,
неосъждан, със средно образование, живущ ***, ЕГН : **********.
Подсъдимият П.Б.Ц. е роден на ***г***, български гражданин,
неженен, осъждан, със средно образование, живущ ***, ЕГН : **********.
Подсъдимият Х.М.Й. е роден на ***г***,български
гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, живущ ***, ЕГН : **********.
Подсъдимите Р.Р. и П.Ц.
се познавали, тъй като живеели на съседни улици в с.Ц.Л.,общ.Д., като поддържали
и приятелски отношения помежду си. Подс.Ц. имал
интереси в областта на нумизматиката, като в периода от 1998г. до 2006г.бил и
член на нумизматично дружество в гр.Варна. Наред с това подс.Ц.,
в този период, а и след него до 2016г. удовлетворявал своята страст за
археологически обекти, основно антични монети, като осъществявал и дейност по
тяхното откриване, изкопаване,съхранение и последващото
им отчуждаване, в нарушение на изискванията на Закона за културното наследство.
При тази си дейност подс.Ц. осъществявал контакти и
със св.П., от когото ,през 2010-11г.търсил съдействие за продажба на
съхранявани от него монети на лица от гр.К., както и през 2016-17г. съвети за техническите
характеристики на различни металдетектори за откриване
на заровени в земята монети. Подсъдимият Р. осъществявал дейност по внос от
чужбина и продажба в България на мебели,“втора употреба“,като извършвал тази си
дейност в стопанисван от него магазин в гр.Г.. През 2014г.,поради изпитваните
от подс.Р. финансови затруднения, последният
предложил на подс.Х.Й. да осъществяват съвместна
дейност по внос и продажба на мебели. Подс.Й. приел
това предложение на подс.Р. , като осигурил парични
средства за извършване на съвместната им дейност. Подс.Р.
и Й. започнали да извършват съвместно тази си дейност, като пътували двамата до
Холандия и Германия, от където купували употребявани мебели, транспортирали ги
до България и ги продавали в магазина в гр.Г.. Наред с това подс.Р.
започнал да извършва дейност по пренасяне през границите на страната на
неистински „фалшиви“ банкноти в евро и тяхното разпространение в други страни.
Така, на 16.03.2015г. подс.Р. и подс.Й.
били задържани ,от компетентните власти в Германия при разпространение на
такива неистински банкноти от подс.Р., като Х.Й. бил
освободен на другия ден, а Р.Р. останал задържан до
месец август 2015г., когато бил освободен от следствения арест и се завърнал в
България. В периода месец септември-месец октомври 2015г. подсъдимите Р. и Й.
опитали да подновят съвместния си бизнес за търговия с мебели, но помежду им възникнали
противоречия, довели до пораждането на конфликт между тях, който довел до
преустановяване на техните професионални и лични взаимоотношения. От
установяване на техните взаимоотношения през 2014г. до преустановяването им в
края /м.10-11/ на 2015г., наред с осъществяваната съвместна дейност с мебели,
подсъдимите Р. и Й. извършвали съвместно и дейност по издирване, изкопаване,
съхранение и отчуждаване на вещи с историческа и културна стойност, в нарушение
на изискванията на ЗКН. При тази си дейност подсъдимите Р. и Й. ползвали и
съответни технически средства /металотърсачи/, с
които обследвали земни терени, за които предполагали, че съдържат и такива
вещи. Наред с това ,подс.Р. осъществявал контакти и с
други лица, които имали същите интереси в областта на „иманярството“ и които
разполагали с информация за места, на които е възможно да има заровени вещи с
такова значение или притежавали „металдетектори“ с
по-добри технически възможности, като извършвал съвместни действия с тези лица
по издирване на „антични“ предмети, заровени в земята. Така, на неустановена
дата, през есента на 2014г., с подс.Р. се свързал
свидетеля А., който посетил подсъдимия в гр.Г. и му предложил да направят
обследване на терен в землището на крепостта „Устра“, област Кърджали, за който
разполагал със скица и сведения, че съдържа старинни монети, но не разполагал с
подходящ металотърсач. Подс.Р.
се съгласил и известно време след това отишъл до дома на св.А. ***, придружаван
от две неустановени лица, като носел в управлявания от него автомобил и металдетектор. Подс.Р., св.А. и
двете неустановени лица отишли в района на крепостта „Устра“, където
използвайки носения от подсъдимия металотърсач
извършили обследване на терена, но не открили очакваните от тях ценни предмети
и се разделили. На неустановена дата,през ранната пролет на 2015г., св.Д.Р. отишъл
в гр.Г., в магазина за мебели, стопанисван от подс.Р.
и Й., където се срещнал с тях. При тази среща св.Р. казал на подсъдимите, че
разполага с металдетектор, който може да различава
цветни метали, заровени в земята от черни такива, при което подс.Р.
казал на свидетеля, че има карта, на която е отбелязано „заровено златно имане“
и му предложил да изследват този терен. Свидетелят Р. се съгласил и тримата, с
автомобила на Р. отишли на неустановено място в района на гр.Г., като
транспортирали и металдетектора на св.Р.. На
посоченото от подсъдимите Р. и Й. място, свидетелят Р. направил обследване с
неговия апарат, но той не отчел наличие на ценни предмети в земята. При това подс.Й. казал на свидетеля, че „златото“ било заровено
дълбоко и затова апарата не го отчитал. Тогава подсъдимите Р. и Й. предложили
на св.Р. да обследват и друго място, за което знаели, че има заровени ценни
вещи. Св.Р. се съгласил и тримата отишли с управлявания от Р. ***, където на
неустановено място двамата подсъдими показали на св.Р. могила и му предложили
да я обследва с апарата, тъй като знаели, че под нея има тунел водещ до „имане“,
но св.Р. отклонил предложението ,като казал на двамата подсъдими, че металотърсача му „улавя“ вещи на дълбочина 1-1,20метра, а в
тази могила вещите са на по-голяма дълбочина. След това тримата отишли в дома
на подсъдимия Р. ***, като там провели разговор, при който подс.Р.
казал на свидетеля, че има „пазар“ за такива вещи и ако открият такива, той имал контактите да
организира тяхната продажба. След това тримата се разделили, като се уговорили
да посетят съвместно в бъдеще и други места, за да ги „изследват“ за заровени в
земята старинни предмети. През есента на 2015г. св.Р. провел няколко разговора
по телефона с подс.Р. ,за да уговорят „изследването“
и на други места, но Р. отказал, като уведомил свидетеля, че е бил задържан в
арест в Германия, откъдето наскоро е бил освободен и не иска да издирва
„иманета“, защото бил следен от полицията.
Изложената фактическа обстановка се обосновава
от обясненията на подсъдимите Р., Ц. и Й., от свидетелските показания на И. Т.,
А.М., Д.Р., М.И., П.П., А. А.,Б. Ч., В. С. и свидетел
със скрита самоличност № 239 ;от заключенията на извършените технически и
археологическа и нумизматична експертизи; от писмените доказателства по делото:
справки от мобилни оператори, копия на документи,
бележки, скици; от писмените доказателствени средства: протоколи за
разпознаване, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за доброволно
предаване, фотоалбуми; от иззетите веществени доказателства.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимите Р.,
Ц. и Й., в които същите описват продължителността, характера и предметната
насоченост на взаимоотношенията помежду си, както и тези, в които Р. и Й.
описват своите самостоятелни и съвместни контакти със свидетелите Р. и А.. Така
депозираните обяснения на подсъдимите лица са последователни, логични и
непротиворечиви помежду си, като наред с това се подкрепят от показанията на
свидетелите Р., А., П. и И.. Обясненията на подс.Р.,касаещи
неговите отношения със съдебната система на Германия се подкрепят и от
писмените доказателства, представляващи копия на съдебни книжа, издадени от
компетентните съдебни власти на ФРГ. Обясненията на подс.Й.,
касаещи произхода и предназначението на установения в негово владение металдетектор, се подкрепят от протокол за доброволно
предаване и от показанията на св.И..
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.Р.,
Али А., П.П. и М.И., депозирани от тях в хода на
съдебното следствие, както и тези пред разследващ орган на ДП, приобщени по
реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.1 НПК. Така
депозираните свидетелски показания са логични,последователни, допълващи се и
непротиворечиви помежду си относно съществените факти и обстоятелства, като
същевременно посочените гласни доказателства се подкрепят и от приобщените по
делото веществени доказателства, представляващи иззети от тяхно владение металотърсач, снимки, скици,електронни устройства, както и
от заключенията на извършените технически експертизи, отразяващи съдържанието
на информацията в иззетите електронни устройства, като наред с това
коментираните показания са в съответствие и с обясненията на подсъдимите лица. От съвкупната преценка на така посочените свидетелски
показания , на посочените веществени доказателства и експертни заключения, а и
обяснения на подсъдимите безспорно се установява, че в периода 2014г.- до м.10-11.2015г.
подсъдимите Р. и Й. са притежавали металдетектор, с
който провеждали без необходимото разрешение проучвания на определени местности
с цел откриване на предмети с археологическа, историческа и културна значимост,
като такова проучване подс.Р. е осъществил еднократно
и със свидетеля А., а двамата с подсъдимия Й. еднократно и съвместно със
свидетеля Р., като след м.11.2015г. този металдетектор
останал във владение на подс.Й..Установява се от
показанията на св.П. и обстоятелството за ангажираността на подс.Ц.
към „търговия“ с антични монети и интересите му относно технологичните
възможности на различните видове металотърсачи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
Бригита Чекова и Велислава Стоянова, дадени от тях в хода на съдебното
следствие, в които същите сочат известните им обстоятелства, касаещи характера
и предметното съдържание на взаимоотношенията между подсъдимите Р. и Й., както
и относно времето, причините и начина на тяхното /на взаимоотношенията/
прекратяване. Тези показания на цитираните свидетели са последователни и
непротиворечиви, като наред с това са в съответствие с обясненията на
подсъдимите Р. и Й. и не се опровергават от други доказателствени източници.
Съдът не цени
показанията на свидетелите И. Т. и А.М., като източник на годна доказателствена информация. Несъмнено спрямо всеки от тях не
са налице основания за забраната на чл.118,ал.2 НПК, като техните твърдения, в
качеството им на свидетели биха могли да имат известно, макар и вторично доказателствено значение, но в конкретния случай показанията
на свидетелите Т. и М. не съдържат информация за конкретни факти и
обстоятелства, касаещи претендирани действия , на
който и да било от подсъдимите лица, а представляват единствено тяхно /на
свидетелите/ субективно мнение относно предполагаемите взаимоотношения между
подсъдимите, а и между подсъдимите и други лица, при това мнение изградено не
върху техни лични впечатления, а върху неконкретизирана информация, която
сочат, че са придобили при експлоатиране на СРС и от други/също неконкретизирани/
оперативни способи. Наред с това и единствено за прецизност следва да бъде
отразено и обстоятелството, че всеки от свидетелите Т. и М. изрично заяви пред
съда, че не е възприемал, каквито и да било действия на подсъдимите, а е
съставил мнението си основно върху данните, събрани чрез СРС, които СРС, видно
от приложените по делото искания,респ.разрешения по ЗСРС са били използвани в
периода от м.08.2014г. до м.02.2015г. В този смисъл коментираните показания на
свидетелите Т. и М. освен,че не съдържат твърдения за конкретни факти и
обстоятелства, свързани с действия на подсъдимите, представляват мнението им за
претендирани
връзки и отношения между различни лица,но в период предхождащ инкриминирания с
обвинителния акт.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля със скрита самоличност № 239, дадени от него в хода на
съдебното следствие, както и тези депозирани от него на ДП,по реда на чл.223 НПК и приобщени към съдебното производство по реда на чл.281,ал.1,т.2 НПК, в
частта им, в която свидетелят описва характера и предметното съдържание на контактите
и разговорите между подсъдимите Р., Ц. и Й., които твърди да е възприел лично,за
тяхната/съвместна и самостоятелна/ ангажираност към „иманярство“, както и относно притежавания от Й. „георадар“, използван от Р. и Й..В тези им части показанията
на свидетел № 239 се подкрепят от показанията на свидетелите П., Р., А. и И.,
както и от протокол за доброволно предаване и приобщения, като веществено
доказателство „георадар“, а така също в известна
степен и от обясненията на подсъдимите. Съдът не кредитира показанията на
свидетел № 239 в частта им, в която същия изнася твърденията си за времето на
осъществяване на претендираните
действия/срещи,разговори, подготовка за „разкопки“/ на подсъдимите Р., Ц. и Й..
В тази им част показанията на свидетел № 239 са неконкретизирани и
непоследователни. Така първоначално свидетелят заяви, че е осъществявал
контакти с подсъдимите за период от около една година /някъде 2015-2016г./, до
възникналия между подсъдимите Р. и Й. конфликт,след което той/свидетелят/ не е
имал повече контакти с подсъдимите.След това свидетел № 239 заяви, че
възприетото от него съвместно заминаване на тримата подсъдими за „разкопки“
било през лятото на 2016г., а конфликтът между Р. и Й. бил през 2017г. Наред с
констатираната им колебливост и непоследователност, показанията на свидетел№
239 в посочените части, дори се опровергават от обясненията на подсъдимите
лица, както и от показанията на свидетелите Ч. и С., от които се установява
непротиворечиво, че въпросния конфликт между Р. и Й. е възникнал през есента на
2015г.
Съдът цени извършените от свидетелите А. А. и
свидетел с № 239 разпознавания на подсъдимите Р., Ц. и Й., отчитайки тяхното
извършване по процесуалния ред на чл.171,ал.1,ал.4-7 НПК.
Съдът цени, като годни доказателствени
средства протоколите за извършените претърсвания и изземвания,огледи на ВД,за
доброволно предаване на вещи и изготвените при тези действия фотоалбуми, отчитайки тяхното извършване по процесуалния
ред на чл.155-156 и чл.161-164 НПК, и обосноваващи обстоятелството, че на
посочените дати, на посочените места и от посочените лица са били
иззети,респ.доброволно предадени, подробно описаните в самите протоколи
вещи.
Съдът цени заключенията на извършените по
делото технически експертизи и археологическа и нумизматична експертиза,
относно отразените в тях обстоятелства, отчитайки тяхното извършване по
процесуалния ред на чл.144-152 НПК, специалните знания на вещите лица в
съответната област и обстоятелството, че са отговорили пълно, ясно и обосновано
на поставените им въпроси, включително и на въпросите поставени им от страните
и съда, при разпита на вещите лица в хода на съдебното следствие.
По делото са били приложени веществени
доказателствени средства и съответни протоколи за това процесуално действие , изготвени
в резултат на използвани специални разузнавателни средства по отношение на
конкретно посочено лице/подс.Р./ и електронни комуникатори. Тук е мястото да бъде посочено, че единствено
установена от съда
законосъобразност- съответствие с
разпоредбите на ЗСРС и НПК, при използването на този процесуален способ за
събиране на доказателства, може да го мотивира да приеме, че същите/ВДС/ са
процесуално валидни и годни да обосноват фактическите положения по делото.
Настоящият случай не е такъв. Допуснати
са множество нарушения на ЗСРС и НПК при експлоатиране на коментираните СРС. Установява
се/от съответните искания- т.3 от секр.материали от
ДП/,че използване/продължение на използването/ на СРС спрямо Р.Р. , в периода от 05.08.2014г. до 11.01.2015г., е било
поискано от компетентен орган по чл.13,ал.1,т.1 ЗСРС – Директор на дирекция при
ДАНС. Съответните разрешения/продължения-т.3 от секр.материали
от ДП/ са били дадени от компетентния /местно и родово/,съобразно чл.15,ал.1 ЗСРС съдебен орган- председател на СГС. Тази
привидна законосъобразност в действията на ДАНС и СГС, всъщност представлява недопустимо
заобикаляне на императивни разпоредби на ЗСРС и НПК, при използване на СРС
спрямо подсъдимия Р.Р. /т.3 от секр.
материали от ДП/. Така спрямо подс.Р. се установява, че използване на СРС е било поискано
от Директор на дирекция при ДАНС , на 05.08.2014г. с рег.№ 1-1941/05.08.14г. и
с посочено начало за прилагане 07.08.2013г., каквото разрешение било издадено
от Председателя на СГС, а впоследствие срокът на използване на СРС е бил
продължен с четири месеца /от 07.10.2014г./ въз основа на съответни искане ,
респ. разрешение на същите тези органи. Наред с това, между същите органи /ДАНС
и СГС/ е протекла комуникация и относно нови искане,респ.разрешение за
използване на СРС,спрямо Р., но за друг комуникатор,
с начало на използване 11.11.2014г. и срок от
60дни/пак т.3 от секр.материали от ДП/. Междувременно
настоящото наказателно производство е било образувано с постановление на
прокурор при СГП/т.1от секр.материали по ДП/, на 27.08.2014г.,за
престъпление по чл.278а НК, въз основа единствено на писмо на ДАНС, под рег.№ 9576/27.08.2014г.,с
искане за образуване на наказателно производство в „спешен порядък“, в което
писмо са били отразени и обстоятелства, идентични с тези посочени в исканията
за разрешения за използване на СРС/изготвени няколко дни преди писмото до СГП/,както
и обстоятелството, че такива СРС се експлоатират спрямо Р.. С цитираното
постановление на СГП разследването по делото е било възложено на ДАНС, като
след 27.08.2014г. единствения орган компетентен да иска разрешение за прилагане
на СРС по вече образуваното досъдебно производство е наблюдаващия прокурор при
СГП. По настоящото наказателно производство такова мотивирано искане от
наблюдаващия прокурор до Председателя на СГС за разрешение за използване/продължаване/
на СРС не е било отправяно. Вместо това подс.Р.
продължил да бъде контролиран, чрез поисканите от ДАНС и разрешени от
председателя на СГС, тайни способи
въпреки,че за същата тази престъпна деятелност, в която е бил подозиран,
вече имало образувано и водено досъдебно производство, при това инициирано от
писмото на същия орган – ДАНС , който поискал
използването на СРС и по чието уведомление са били изготвени и процесните ВДС.Изготвените ,въз основа на данните от тези
СРС, веществени доказателствени средства не са били приобщени към материалите
по настоящото наказателно производство ,на основание чл.177,ал.3 НПК, чрез
издаване на съответния процесуален акт ,поне такъв не се открива в материалите
по делото/нито постановление на СГП , нито такова на СП, която след 02.12.2015г.
е приела ДП по компетентност/. Посочените обстоятелства съдът цени, като
такива, мотивиращи еднозначно извод , че коментираните СРС са били поискани,
респ. разрешени и експлоатирани единствено във връзка с настоящото наказателно
производство,по време на неговото провеждане и със знанието на наблюдаващите
делото прокурори от СГП/виж т.2,л.6 от секр.материали
от ДП, където в писмо за продължаване срока на разследване прокурора при СГП
изрично е посочил това обстоятелство, което е използвал, като аргумент за липса
на действия по разследването/ и СП и са били насочени към събиране на
доказателства за разкриване на престъпленията, предмет на конкретното досъдебно
производство. В тази процесуална ситуация експлоатирането на СРС, като доказателствен способ по НПК е подчинено на императивни
изисквания, закрепени в разпоредбите на чл.173,ал.1 и чл.174,ал.3 НПК/както и в
чл.13,ал.2 и чл.15,ал.1 ЗСРС/, определящи компетентните органи, които да
поискат,респ.да разрешат използване на СРС, които органи в конкретния случай се
явяват наблюдаващия прокурор при СГП и Председателя на СГС, а не ДАНС и
Председателя на СГС, чиито действия в тази посока се явяват незаконосъобразни и
представляващи недопустимо заобикаляне на изискванията на горецитираните
разпоредби на НПК и ЗСРС, което „заобикаляне“ дори и не е било завършено ,тъй
като липсват нарочни постановления на СГП или СП,издадени на основание
чл.177,ал.3 НПК. Поради това веществените доказателствени средства, изготвени в
резултат на тези незаконосъобразно
разрешени и използвани СРС, се явяват процесуално недопустими и не притежават доказателствена стойност.
Установените от съда фактически положения го
мотивират да приеме, че подсъдимите Р.Р., П.Ц. и Х.Й. не са осъществили обективните и субективни
признаци на състава на престъплението по чл.321,ал.3; вр.
ал.2 НК, в което са били обвинени. За да бъде извършено и довършено
престъплението по чл.321,ал.1-3 НК е необходимо, а и достатъчно , три или
повече лица да се сговорят /да постигнат съгласие помежду си/ за предприемане
на съвместни и съгласувани действия посредством, които да извършват поне две
престъпления наказуеми с „лишаване от свобода“ за повече от три години. По съществото си това „сговаряне“ и
съгласуване на бъдещите им престъпни действия представлява форма на предварителна престъпна
дейност, въздигната от законодателя в самостоятелно престъпление с формален
характер и за чието осъществяване не е необходимо уговорените между дейците
престъпления да са били извършени. Освен
това, за да бъде осъществен състав на престъпление по чл.321,ал.1-3 НК е
необходимо съществуващото престъпно сдружение да е с висока степен на
организираност- да е структурирано и трайно, между неговите членове да са
създадени стабилни и устойчиви престъпни взаимоотношения, като не е достатъчно
единствено субектите на престъплението да постигнат общо съгласие за
предприемане на съвместни действия за извършване дори и на повече от едно
престъпление от определен вид , а е необходимо наличието на известна, при това
значителна, „трайност и устойчивост“ в престъпните взаимоотношения между
дейците, които са постигнали съгласие за извършването на поне две самостоятелни
престъпления, като изключва инцидентното или самостоятелното уговаряне на
лицата при извършването на всяко от „вторичните“ престъпления. Друга
характеристика от обективната страна на състава на чл.321,ал.1-3 НК, а и на другите
„престъпни сдружавания“, е обстоятелството, че за извършване на престъплението
е необходимо наличието на поне три отделни, самостоятелни и еднопосочни деяния,
осъществени от три отделни наказателно отговорни лица и насочени към постигане
на една обща престъпна цел.
Така в конкретния случай съдът намира, че по
делото не са събрани доказателства, които да му позволят убедително да
аргументира извод, че подсъдимите Р.Р., П.Ц. и Х.Й. са осъществили в инкриминирания период ,от
02.12.2015г. до 04.05.2017г., твърдените в обвинителния акт еднопосочни деяния,
чрез които същите са постигнали инкриминираното трайно и устойчиво съгласие
помежду си да извършват съгласувано претендираните
престъпления по чл.278а НК, чрез които да си набавят и съответни финансови
облаги. В доказателствените източници по делото липсва , каквато и да е
релевантна информация за това тримата подсъдими изрично и конкретно да са се
уговорили помежду си и да са се съгласили да вършат съвместно и съгласувано
престъпления по чл.278а НК, като липсват доказателства за осъществена между тях
комуникация /лична, вербална, електронна или писмена/ с твърдения в
обвинителния акт съставомерен предмет.
По натам, при липса на преки доказателства за
осъществено между подсъдимите изрично уговаряне и постигане на съгласие за
извършване на престъпления от посочения вид, за наличието на такъв траен „престъпен
сговор“ между подсъдимите би могло да се съди при обосноваване на техните
взаимоотношения в инкриминирания период,
от начина им на живот и осъществяваната от всеки от тях дейност, както и от
конкретните им действия по отношение на вещи,представляващи културни ценности , към които според тезата на обвинението са били
насочени уговорените престъпления по
чл.278а НК, но единствено тогава, когато тези обстоятелства несъмнено и
еднопосочно сочат , че се касае именно за такова престъпно разбирателство и
съгласие между тях. В настоящия случай това не е така. От обясненията на подсъдимите Р., Ц. и Й., от показанията
на свидетелите Б. Ч., В. С., Д.Р., А. А. и П.П.,от
протоколите за претърсване и изземване и за доброволно предаване,от
веществените доказателства,иззети при тези действия се установява, че
подсъдимите Р. и Ц. са се познавали,
понеже били съседи в с.Ц.Л., а подсъдимите Р. и Й. се познавали, тъй като в
периода от 2014г. до м.10.-11.2015г., осъществявали съвместна дейност,свързана
с търговия с мебели, която осъществявали в гр.Г.. Подсъдимият Ц. осъществявал самостоятелна
дейност по търговия с „антични“ монети, като проявявал интерес и относно
технически средства/металдетектори/ ,с които може да
открива такива монети в земята и в тази връзка в периода от 2011г. до 2016г.
имал контакти със свидетеля П.. Подсъдимият Р. също осъществявал подобна
„иманярска“ дейност и в тази връзка през есента на 2014г., съвместно със
свидетеля А. и две неустановени лица, извършил обследване на земен терен с
притежавано от него техническо средство/металотърсач/
с цел откриване и вземане на заровени в земята вещи, имащи историческо и
културно значение. Подсъдимият Р. и подсъдимия Й.,
който също имал „иманярски“ интереси, в периода на тяхното съвместно бизнес
начинание извършвали съвместно и такива „теренни проучвания“ със стопанисван от
тях „георадар“, като през пролетта на 2015г., двамата
подсъдими и св.Р. извършили заедно такова „изследване“ на две места в района на
гр.Г. и в района на гр.Д.. Между подсъдимите Р. и Й., през есента/м.10.-11./на
2015г. възникнал конфликт, който довел освен до преустановяване на съвместния
им бизнес и до прекратяване на контактите помежду им.
От заключението на
извършената по делото археологическа и нумизматична експертиза се установява
обстоятелството, че иззетите от подсъдимите Р. и Ц. и от други лица
предмети,подложени на съответното изследване, не представляват движими културни
ценности или движими археологически обекти. От заключенията на приетите по
делото технически експертизи се установява обстоятелството, че в иззетите от
различни лица по делото електронни устройства, се съдържа информация/снимки/ на
вещи с възможно/това не е било предмет на изследване поради липса на самите
вещи/ културно или историческо значение,на местности и хора, но тази
информация/снимки/ са били създадени в период, предхождащ при това значително,
инкриминирания.
Показанията на
свидетелите Т. и М., в които същите изнасят твърдения за определени престъпни
взаимоотношения между подсъдимите нямат доказателствено
значение, тъй като те имат обобщаващ и декларативен характер и са основани на
извършен от самия свидетел анализ на негови субективни впечатления за неконкретизирани
факти и обстоятелства, които не могат да бъдат проверени от съда със
съответните процесуални способи, тъй като остават неизвестни за него.Тази
неизвестност не беше преодоляна в хода на съдебното производство при разпита на
свидетелите Т. и М., тъй като същите заявиха,че не са възприели лично такива
факти и обстоятелства, а са извършили анализ на информация, придобита чрез
оперативни способи и СРС,като не можаха да посочат конкретни действия на
подсъдимите, индивидуализирани по време, място,предмет и начин на осъществяване.
От
показанията на свидетеля П. се установява обстоятелството за осъществени през периода
2011г-2016г.., от подсъдимия Ц. самостоятелни действия по повод продажба на вещи
с предполагаемо културно значение и по повод технически средства за тяхното
откриване. От показанията на свидетеля А. се установява действие с претендираното съдържание ,извършено от подс.Р.
през 2014г., но съвместно с две неустановени лица. От показанията на св.Р. се установява
обстоятелството за извършено от подсъдимите Р. и Й. на едно съвместно действие,
имащо за предмет евентуални деяния по чл.278а НК, но осъществено през пролетта
на 2015г.
Твърдения за
конкретни факти/съвместни действия -срещи и разговори, на подсъдимите/, сочещи за
наличие на претендираните с обвинителния акт престъпни
взаимовръзки между трите подсъдими лица се съдържат единствено в показанията на
свидетеля със скрита самоличност № 239, но същите не са от характер
самостоятелно да обосноват с необходимата степен на категоричност обвинителната
теза. Това е така, от една страна, поради изричната забрана, въведена с
разпоредбата на чл.124 НПК, а от друга страна, тъй като при техния/на
показанията/ анализ се установява обстоятелството , че същите не осигуряват
категорична и непротиворечива доказателствена
информация относно съществен елемент от състава на поддържаното с обвинителния
акт престъпно деяние, а именно времето на неговото осъществяване.
В този смисъл липсват доказателства, които да сочат
за конкретни действия /както самостоятелни, така и съвместни/ на подсъдимите лица,извършени от тях през
инкриминирания период , които да мотивират извод за съгласуваност и подчинение
на тези действия на предварително постигнати между тях договорености. Поради
това съдът приема, че доказателствата по
делото не обосновават извод, че между подсъдимите лица, през периода от
02.12.2015г. до 04.05.2017г., са били установени и поддържани дълготрайни и
устойчиви лични взаимоотношения, които да са били изпълнени и със съответната
необходима и съставомерна престъпна насоченост.
Безпредметно се
явява обсъждане на събраните по делото доказателства за обосноваване на
обстоятелството, дали между тримата /или между двама от тях/ подсъдими са били
налице такива трайни и устойчиви престъпни връзки, в периода от 2014г. до
м.11.2015г., т.е.преди инкриминирания период, тъй като срещу такова обвинение никой от обвинените лица,респ.подсъдимите
не се е защитавал на ДП или в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния
съд/чл.287 НПК/, поради което и тяхната наказателна отговорност за евентуално осъществено
в този период деяние по чл.321,ал.3-6 НК,
не може да бъде ангажирана.
Горните
обстоятелства мотивират съда да приеме, че събраните и проверени по делото
доказателства не му дават възможност да направи несъмнен и категоричен извод,
че през инкриминирания период подсъдимите Р.Р., П.Ц. и Х.Й. са постигнали
инкриминираното трайно и устойчиво съгласие помежду си да извършват съгласувано претендираните
престъпления по чл.278а НК, чрез които да си набавят и съответни материални
облаги.
Съблюдавайки
принципа за постановяване на осъдителна присъда единствено при несъмнена доказаност на обвинението и отчитайки липсата на достатъчно
категорични и непротиворечиви доказателства, обосноваващи обективната, а и
субективна съпричастност на подсъдимите Р.Р., П.Ц. и Х.Й.
към това инкриминирано деяние, съдът ги призна за невиновни в извършване на
престъпление по чл.321,ал.3;вр.ал.2 НК,за което им било
е предявено обвинение.
Съдът , съобразявайки изискванията на чл.15 и чл.219,ал.1 и ал.2 ЗКН, е постановил иззетите,
като веществени доказателства металдетектори и
приспособленията им /батерии,антени, кабели, накрайници/, да бъдат изпратени на
отдел „Инспекторат“ при Министерство на културата, отчитайки обстоятелството,
че на същите не е била извършена съответната задължителна, съгласно чл.152,ал.2
ЗКН , регистрация, което представлява административно нарушение.
Съобразявайки обстоятелството, че приобщените
към материалите по делото други веществени доказателства- мобилни телефони, СИМ
карти, компютри, флашпамети, СД-та, фотоснимки,таблет, монети , не попадат в хипотезите на чл.53 НК, тъй
като не са предмет или средство на престъпление, не са придобити, чрез такова и
тяхното притежаване не е забранено, съдът с присъдата си постанови тяхното
връщане във владение на правоимащите лица, от които
са били иззети.
Поради характера на постановената присъда
спрямо подсъдимите Р.Р., П.Ц. и Х.Й. и на основание
чл.190, ал.1 от НПК съдът постанови направени
по делото разноски в размер на 5609,57 лева
да останат за сметка на държавата.
Поради тези фактически и правни съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: