№ 10936
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110174744 по описа за 2021 година
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с обективно кумулативно съединени претенции с правна квалификация чл. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр.1 ЗЗД за осъждане на ответниците Б. Я. М. и
А. Я. М. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД при условията на разделност, при
равни квоти – по ½ от следните суми: сумата от 4160.03 лв. /по 2080.01 лв. спрямо всеки от
ответниците/, главница, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот с аб. № 182527 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 31.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия в размер на 669.32 лв. /по 334.66 лв. спрямо всеки от
ответниците/ за периода от 15.09.2019 г. до 20.10.2021 г., сумата от 43.20 лв. /по 21.60 лв.
спрямо всеки от ответниците/, главница, представляваща незаплатена цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 31.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 9.60 лв. /по 4.80 спрямо всеки от
ответниците/ за периода от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 704, вх. Д, ап. 100, с аб. № 182527, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил
паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
1
Ответникът Б. Я. М. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
чрез адв. Н. К., с който оспорва предявените срещу него искове. Счита, че по делото няма
приложени убедителни писмени документи, които да обосноват извод за дължимост на
претендираните суми. Оспорва да е в облигационно правоотношение с ищеца като
собственик или вещен ползвател на имота. Не бил ясен абонатният номер на процесния
имот, доколкото в исковата молба били посочени два номера. Счита, че ищецът не бил
ангажирал доказателства за извършено отчитане на индивидуалните уреди или за пречки от
страна на абоната, поради което било възпрепятствано такова отчитане като основание за
служебно начисляване на задълженията. Позовава се на неравноправност на клаузи от
Общите условия. Оспорва и претенцията за дялово разпределение, както и акцесорните
искове за лихва за забава. Релевира възражение за давност. Моли исковете да се отхвърлят.
Претендира разноски.
Ответникът А. Я. М. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
чрез адв. Н. К., с който оспорва предявените срещу него искове по съображения, аналогични
на тези в отговора на Б. М.. Оспорва да е в облигационно правоотношение с ищеца като
собственик или вещен ползвател на имота. Релевира възражение за давност. Моли исковете
да се отхвърлят. Претендира разноски.
Производството спрямо третото лице-помагач на страната на ищеца е прекратено с
протоколно определение от 27.09.2022 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно
чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с
придобИ.не/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в
сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.
ОткрИ.нето или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на
купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на
собственост/ползване.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост.
Ответниците Б. Я. М. и А. Я. М. са направили изрично възражение в отговорите на
исковата молба относно липсата на доказателства, касаещи наличието на облигационно
правоотношение между страните.
Ищецът твърди, че Б. Я. М. и А. Я. М. в качеството им на наследници на Я. Кръстев
М. са собственици на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж. к. Люлин, бл. 704,
бл. 17-22, вх. Д, ап. 100. Действително по делото се установява, че Я. Кръстев М. е починал
на 16.02.2018 г. и е оставил за наследници по закон двамата си сина Б. Я. М. и А. Я. М..
Ищецът обаче не ангажира доказателства, че към датата на смъртта си Я. Кръстев М. е бил
собственик на топлоснабдения имот. Напротив, по делото е представена заповед от
23.09.1975 г., с която на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ ап. 100 в гр. София, ул. 710, вх. Д е
предоставен като обезщетение на Велин Василев И.нов срещу отчужден имот. От
удостоверение от СО, район Люлин /л. 17/ се установява, че бл. 704, вх. Д в ж. к. Люлин е
идентичен с бл. 17-22, вх. Д, ул. 710. Оттук и по производството се установява, че към 1975
г. процесният топлоснабден имот е придобит от трето лице - Велин Василев И.нов. По
2
делото обаче липсват, както твърдения, така и доказателства за наличието на родствена
връзка, респ. прехвърлителна сделка, с която Велин И.нов да се е разпоредил с имота. В
съдебно заседание на 27.09.2022 г. е присъствал представител на ищеца, който се е запознал
с постъпилия документ от СО, направление „Архитектура и градоустройство“.
Процесуалният представител не е възразил срещу представения документ и не е ангажирал
доказателствени искания въз основа на него.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба, които са приобщени по
делото – списък на живущите в сградата-ЕС към протокол на ОС на ЕС на входове Г и Д,
както и обстоятелството, че партидата за аб. № 182527 при ищеца се води на името на Я.
Кръстев М., не могат да породят изводи за принадлежност на правото на собственост върху
имота от страна на ответниците, доколкото същите не съставляват способи за придобИ.не на
собственост. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е
необходима система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът
наистина се е осъществил. В случая липсва такава непротиворечИ. система от косвени
доказателства, поради което не е проведено пълно и главно доказване на първата
материална предпоставка от фактическият състав на претенциите. Още повече, че и в
представения по делото списък на ЕС /л. 13 от делото/ Я. Кръстев М. фигурира като титуляр
на топлоснабден имот - ап. 11 в ЕС.
Ответниците в отговора на исковата молба са развили подробни съображения срещу
липсата на доказателства, че са собственици или носители на вещно право на ползване на
процесния имот, а ищецът не е ангажирал достатъчно убедителни доказателства за
провеждане на пълно и главно доказване по спорния факт. Напротив, установил е, че
собственик на процесния имот към 1975 г. е било трето лице Велин Василев И.нов /видно от
справка по реда на наредба № 14 от 18.11.2009 г. – л. 43 не се установява родствена връзка
между Я. Кръстев М. и Велин Василев И.нов/. Съдът в открито съдебно заседание е
предоставил възможност на процесуалния представител на ищеца след запознаване с
постъпилия документ за направата на доказателствени искания, от която възможност
юрисконсулта на ищеца не се е възползвал.
Оттук и при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, съдът намира,
че спорният правнорелевантен факт по делото дали ответниците са били потребители на
топлинна енергия за процения имот в процесния период /2018 г. – 2020 г./ - не е доказан по
производството.
Само за пълнота, следва да се посочи, че и предходен спор за друг период относно
същия топлоснбаден имот е приключил с отхвърлително съдебно решение – виж в. гр. д. №
694/2016 г. на СГС.
С оглед гореизложеното предявените главни искове /за топлинна енергия и за дялово
разпределение/ са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени, като е
безпредметно обсъждането на останалите материални предпоставки за тяхното уважаване.
Тъй като обуславящите претенции /главните искове/ са неоснователни, то такИ. се
явяват и обусловените /по акцесорните претенции/ по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполагат единствено ответниците.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
3
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА, в договорите за правна защита и съдействие на всеки един от двамата ответници /л. 66 и
73/ изрично е посочен този текст от закона. На затруднените материално лице е осигурена
защита в хода на процеса, на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждение дължимият хонорар е по 400.88 лева за всеки
един от ответниците /доколкото безплатна правна помощ е оказана и на Б. Я. М., и на А. Я.
М./, който следва да се възложи в тежест на ответника..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за осъждането на Б. Я. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 704, вх. Д, ап. 100, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД следните суми: 2080.01 лв. – главница, представляваща
съответна част /½/ от незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
имот с аб. № 182527 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 334.66 лева –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
20.10.2021 г., сума в размер на 21.60 лв. – главница представляваща съответна част /½/ от
стойността на такса дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., както и
сумата в размер на 4.80 лв. – обезщетение за забава върху вземането за дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за осъждането на А. Я. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 16, вх. Б, ап. 17, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД следните суми: 2080.01 лв. – главница, представляваща
съответна част /½/ от незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
имот с аб. № 182527 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата от 334.66 лева –
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
20.10.2021 г., сума в размер на 21.60 лв. – главница представляваща съответна част /½/ от
стойността на такса дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., както и
сумата в размер на 4.80 лв. – обезщетение за забава върху вземането за дялово
разпределение за периода 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г.
ОСЪЖДА Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. Н. К., адвокат при АК –
София, с личен номер **********, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Три уши“ № 1, оф. 2,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, следните суми: сумата от 400.88 лева – адвокатски хонорар за
оказана безплатна правна помощ на Б. Я. М. и сумата от 400.88 лева – адвокатски хонорар
за оказана безплатна правна помощ на А. Я. М..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4