Р Е Ш Е Н И Е
№ 1804/23.10.2023г.
Град Пловдив, 23.10.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести септември
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 1595 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на заместник-директора
на ТД Пловдив на НАП срещу решение № 815 от 15.05.2023 г., постановено по АНД №
896 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е отменено наказателно
постановление № 674770-F654847 от 09.11.2022 г. на
заместник-директора на ТД Пловдив на НАП, с което на основание чл.74, ал.1,
пр.1 ЗСч. На Н.Б.К., ЕГН **********,***, в качеството на управител на „Нидас
трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказания глоба в
размер на 200 лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 ЗСч.
Според касатора решението е постановено в нарушение на
закона, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, съответно да се потвърди
решението на районния съд като правилно.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел, че въз основа на събраните писмени и гласни доказателства
актосъставителят и наказващият орган правилно са квалифицирали поведението на
жалбоподател-ката като нарушение по чл.38, ал.1, т.1 ЗСч., вр. чл.16, ал.1, т.4
ЗСч. Като неоснователно е преценено възражението, че упълномощаването на трето
лице освобождава управителя от отговорността за съставяне и публикуване на
финансовите отчети, тъй като съгласно чл.16, ал.1, т.4 ЗСч. именно на
управителя е вменено това задължение. Нарушението е формално, довършено и
продължено, извършено виновно. Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната
норма на чл.74, ал.1 ЗСч. и е определен минималният размер на глобата, като
определеното наказание отговоря на целите по чл.12 ЗАНН, не са налице основания за прилагане
на чл.28 ЗАНН, защото случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи. Според районния съд при съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и
чл.57 ЗАНН, нарушението е описано надлежно в наказателното постановление от
фактическа страна, посочени са ясно и подробно в обстоятелствената част
всичките индивидуализиращи белези, не е засегнато правото на защита на
нарушителя и той е имал възможност да разбере за какво нарушение е ангажирана
отговорността му. Но от друга страна, според първостепенния съд е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, защото наказателното
постановление е издадено без нарушителят да е бил надлежно поканен за съставяне
на АУАН, който е съставен в негово отсъствие – АУАН е съставен на 17.05.2022
г., връчен е на 20.07.2022 г., като липсват данни управителят на дружеството да
е била надлежно поканена – поканата от 04.05.2022 г. е адресирана до юридическото
лице, изпратена е на 12.05.2022 г., получена е на 28.06.2022 г., т.е., целта е
била формално да се създаде доказателство за изпълнение на изискванията на
чл.40, ал.2 ЗАНН. Съдът е направил извод, че е нарушена императивната норма на
чл.40, ал.1 ЗАНН, не са налице хипотезите на чл.40, ал.2 ЗАНН, в
административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение и наказателното постановление се явява незаконосъобразно поради тази
причина, затова следва да бъде отменено.
Решението е правилно. Въз основа на установените
правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които не се споделят от настоящата инстанция и няма
да бъдат преповтаряни.
Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила при съставяне на АУАН, тъй като поканата до нарушителя, че следва да се
яви за съставяне на акта, е получена на 28.06.2022 г., а самият АУАН е съставен
повече от един месец по-рано – на 17.05.2022 г., т.е., не може да бъде направен
извод за спазване на императивното правило на чл.40, ал.1 ЗАНН. Обоснован и
правилен е изводът на районния съд, че ЗАНН не предвижда хипотеза, при която
АУАН да се състави без да е бил поканен предварително нарушителя за неговото
съставяне.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение като допустимо, обосновано и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 815
от 15.05.2023 г., постановено по АНД № 896 по описа на Районен съд Пловдив за
2023 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.