Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №10243 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „А.Б.С.”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от Явор Стоянов Пасев за осъждане на ответника „Д.З.“ АД ЕИК *********, със седалище *** представлявано от Данчо Х. Данчев и Жанета Малинова Джамбазка да заплати на ищеца сумата от 1501,98 лева, представляваща частичен иск от общо 1 915.79 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на багажна врата - оборудвана, лайсна багажна врата, задна броня и под багажник на л.а. Ситроен Берлинго, с ДК № ХХХХ, вследствие на реализирано на 12.04.2019г., ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. Фолксваген Венто, с ДК № ХХХХ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 01.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира заплащане и съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право: В исковата си молба ищецът излага, че на 12.04.2019г., около 17.15 часа, в гр. В., на ул. „П.”
до кръстовището с ул. „Б. М.“ собственият на ищцовото дружество лек автомобил Ситроен Берлинго, с ДК № ХХХХ, бил ударен от л.а. Фолксваген Венто, с ДК № ХХХХ, управляван от Б. С., която не могла да спре безопасно и блъснала движещото се зад автомобила на ищцовото дружество МПС, с ДК № ХХХХ. От удара МПС, с ДК № ХХХХ се изместило напред и блъснало автомобила на ищеца отзад.
За настъпилото ПТП уведомили контролните органи, които след като посетили мястото на произшествието, установили участниците в произшествието и механизма на настъпване на ПТП и съставили Протокол за ПТП с № 1707550. В Протокола за ПТП посочили, като виновен водачът Б. С., управлявала л.а. Фолксваген Венто, с ДК № ХХХХ, а като причина за настъпване на произшествието, че същата при управление с несъобразена скорост блъска движещият се пред нея лек автомобил, който от удара се премества напред и блъска автомобила, собственост на ответното дружество.
Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/08/118002925943
от застрахователна компания „Д.З.“ АД, със срок на действие 10.10.2018 г. - 09.10.2019г., която полица била действаща към датата на ПТП. За настъпилото ПТП бил уведомен застрахователят на виновния водач, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение за вреди на МПС по щета № ********* от 30.04.2019г., като в него описал увредените детайли: багажна врата - оборудвана, лайсна багажна врата, задна броня и под багажник.
На 14.06.2019 г. ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 584.21 лв., която сума обаче не можела да покрие щетите, които според извършено от ищеца проучване се равнява на 2 500
лв. Увредените части били оригинални и следвало същите да бъдат подменени също с оригинални.
Правният си интерес ответникът обосновава с неправилното определяне на размера на застрахователното обезщетение от ответника, като твърди, че сумата, която застрахователят е следвало да му изплати, като обезщетение възлиза на 2 500 лева, от която сума следва да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 584.21 лв., или сумата, която следва застрахователят да му заплати допълнително е в размер на 1 915.79
лева.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. В него изразява становище за неоснователност на иска, като го оспорва изцяло по основание и размер. Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача на л.а. „Фолксваген Венто“ с ДК№ ХХХХ Б. Е. С. към деня на твърдяното в исковата молба събитие -12.04.2019 г. Не оспорва, че в срока на застраховката - на 12.04.2019 г., са нанесени изчерпателно описаните в приложените Опис - заключения по преписка № ********* щети на л.а. „Ситроен Берлинго“ с ДК№ ХХХХ, вследствие цитираното в исковата молба ПТП, реализирано по вина на застрахования в Дружеството ни водач.
Оспорва, претендирания от ищцовото дружество по размер на застрахователно обезщетение, като счита, че същият е силно завишен и не съответства на реално претърпените от увреденото лице имуществени вреди - следствие на процесното събитие. Намира, че претендираните от ищеца стойности на увредените части и материали, количеството труд, както и цената на сервизния час надвишават обичайните пазарни такива, тъй като стойността на вредите не следва да бъде определяна по цени за оригинални части, предлагани от официалния сервиз на марката на увреденото МПС. Излага, че процесният автомобил е на повече от 18 години и не следва да бъде отремонтиран с оригинални части. Понятието „средни пазарни цени“ не означава „цени на официалния вносител“, а усреднените цени, определени на свободния пазар за този вид услуги, при съобразяване на няколко алтернативни и независими източника. Счита, че предвид периода на експлоатация на МПС няма пречка при отстраняване на вредите да бъдат вложени части - втора употреба, каквато е практиката на повечето автосервизи в страната, в случай, че подменените части не оказват влияние върху сигурността, външния вид, качеството на возене или други основни функции и характеристики на автомобила. Предвид изложеното, претендира, че реалният размер на материалните щети, нанесени на л.а. „Ситроен Берлинго“ с ДК№ В 6640 ВВ, при отчитане всички релевантни при определяне размера на обезщетението обстоятелства, описани по - горе, е 584.21 лв.,
която и сума е изплатена в полза на ищеца на 13.06.2019 г., съгласно направеното признание на този факт в исковата молба, с което счита, че е изпълнил всички задължения към ищеца. В тази връзка оспорва и акцесорната претенция за лихви.
Съдът, като прецени съобразно чл.12
и чл.235
ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с пр. основание чл. 432 от КЗ.
Съобразно чл.477, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл. 477, ал. 2 от ГПК по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. За възникване на правото на обезщетение и успешното провеждане на исковете с правна квалификация чл.477, ал.1 КЗ ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя-ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (виновно причинено от водача на лекия автомобил, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените вреди в правната сфера на ищеца в претендирания размер.
В настоящото производство е спорен единствено въпросът за размера на дължимото се от ответника обезщетение, като не се спори
по отношение на причинно-следствената връзка и наличието на валидна и действащата застраховка на увреждащия автомобил при ответника.
В тази
връзка Съдът, на осн. чл.
146, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 12.04.2019г., около 17.15 часа, в гр. В., на ул. „П.” до кръстовището
с
ул.
„Б.
М."
собственият
на
ищцовото дружество лек автомобил Ситроен Берлинго,
с
ДК
№
ХХХХ,
бил
ударен
от
л.а. Фолксваген Венто,
с
ДК
№
ХХХХ,
управляван
от
Б. С.,
която
не
могла
да
спре
безопасно
и блъснала движещото се зад автомобила на ищцовото дружество МПС, с ДК № ХХХХ. От удара МПС, с ДК № ХХХХ се изместило напред и блъснало автомобила на ищеца отзад. Бил съставен Протокол за ПТП с № 1707550 от КАТ. Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/08/118002925943 от застрахователна компания „Д.З." АД, със срок на действие 10.10.2018 г. - 09.10.2019г. Била заведена
щета № ********* от 30.04.2019г., в която ищецът описал увредените детайли: багажна врата - оборудвана, лайсна багажна врата, задна броня и под багажник. На 14.06.2019 г. ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 584.21 лв.
Във връзка с горното по делото са представени и следните доказателства: копие от свидетелство за регистрация на МПС, част 1, копие от протокол за ПТП № 1707550 от
12.04.2019 г., копие от опис-заключение за вреди на МПС от 30.04.2019 г.
За
доказване на спорния въпрос
по делото е изслушана и
приобщена към доказателствения материал и съдебна-авто-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице
А.В., от която се
установява, че общата стойност на щетите поотделно и като обща сума, като се определи стойността на частите , изчислена по средни пазарни цени като бъдат отчетени като цени на вложените части, боя, материали и труд от три алтернативни доставчици, както и цените на авточасти - втора употреба /при отчитане отговора на пети въпрос/, е в размер на 2 086.19 лв. Общата стойност на щетите поотделно и като обща сума, като се определи стойността на частите изчислена по средни пазарни цени за оригинални части към датата на произшествието, като при определяне на средната пазарна цена на труда се използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно два сервиза, които да притежават европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и два сервиза, които не притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, е в размер на 2 092.97 лв. Общата стойност на щетите поотделно и като обща сума, като се определи стойността на частите, изчислена по средни пазарни цени, като бъдат отчетени като цени на вложени части, боя, материали и труд от два алтернативни доставчици и от два доставчици на оригинални части, респ. сервизи, предлагащи ремонт с алтернативни и/или оригинални части, е в размер на 2 086.19 лв.
В настоящия случай обезщетението следва да се присъди по средни пазарни цени, като се вземе общата стойност на щетите поотделно и като обща сума,
като се определи стойността на частите,
изчислена по средни пазарни цени,
като бъдат отчетени като цени на вложени части,
боя, материали и труд от два алтернативни доставчици и от два доставчици на оригинални части, респ.
сервизи, предлагащи ремонт с алтернативни и/или оригинални части, който размер съобразно заключението на вещото лице е
2086,19 лв.
От застрахователя е изплатена сумата от 584.21 лв., или дължима е останала сумата от 1501,98 лв., какъвто е и размерът на исковата претенция.
Поради изложеното
исковата
претенция
на
ищеца
се
явява
изцяло
основателна,
поради
което
следва
да
бъде
уважена,
като
бъде
присъдена
и
законната
лихва
върху
сумата
от
1501,98 лв., считано от
01.07.2019 г. до окончателното
изплащане
на
сумата.
С оглед изхода на правния спор и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството. Съгласно представените доказателства за извършени разноски ответникът е сторил такива в общ размер на 685,08 лв., както следва: 60,08 лв. – държавна такса; 175,00 лв. – депозит за вещо лице и 450,00 лв. с ДДС – адвокатско възнагараждение.
От ответника е направено възражение за прекомерност с правно осн. чл. 78, ал.5 от ГПК, поради което същото следва да бъде разгледано от съда.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в сила към датата на сключване на договора) за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес от 1000 лв. до 5000 лв. се дължи възнаграждение от 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., или в настоящия случай дължимото се възнаграждение е в размер на 300+7% от 501,98 лв., или общо335,14 лв. без ДДС, или 402,17
лв. с ДДС.
Съдът не споделя твърденията на ищеца, наведени в списъка по чл. 80 от ГПК, че се следва кумулативно възнаграждение за изготвяне на искова молба по чл. 9, ал.1 от Наредбата и такова за процесуално представителство по чл. 7, ал.2 от Наредбата, като намира че чл. 9 е всъщност алтернатива на чл. 7, ал.2 от Наредбата, като е приложим само в случай, че извършената работа от адвоката се свежда само до изготвяне на искова молба, но не и до процесуално представителство.
С оглед на изложеното направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъда уважено за разликата над дължимото се минимално възнаграждение от 402,17 лв. Така в крайна сметка на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 637,25 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.З.“
АД ЕИК *********, със седалище *** представлявано от Данчо Х. Данчев и Жанета Малинова Джамбазка ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.С.”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от Явор Стоянов Пасев сумата от 1501,98 лева (хиляда петстотин и един лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща частичен иск от общо 1 915.79 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на багажна врата - оборудвана, лайсна багажна врата, задна броня и под багажник на л.а. Ситроен Берлинго, с ДК № ХХХХ, вследствие на реализирано на 12.04.2019г., ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. Фолксваген Венто, с ДК № ХХХХ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
01.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432 от КЗ.
ОСЪЖДА „Д.З.“
АД ЕИК *********, със седалище *** представлявано от Данчо Х. Данчев и Жанета Малинова Джамбазка ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.С.”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от Явор Стоянов Пасев сумата от 637,25 лв. (шестстотни тридесет и седем лева и двадесет и пет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: