№ 869
гр. Шумен, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20243630101766 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на
запазена част на наследник.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на депозирана искова
молба от Н. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 1А,
действащ чрез адв. Стела Загорчева - Серафимова от ШАК срещу М. Д. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „*** № 17, ет. 3, ап. 14, с адрес за призоваване:
гр. Шумен, ул. „*** № 1А, ет. 1, ап. 1.
В исковата молба ищецът излага, че с ответника били братя. Родители им - Татяна
Димитрова Димова, с ЕГН ********** и Дамян М. Димов, с ЕГН **********, понастоящем
били покойници. Баща им Дамян М. Димов починал на 04.02.2012 г., а майка им Татяна
Димитрова Димова - на 06.06.2024 г.
Излага, че по време на брака им родителите им придобили, по силата на Нотариален
акт за собственост на придобит недвижим имот по Закона за собствеността на гражданите №
87, том IV, дело № 1190/1983 г. на Шуменски районен съдия, вписан с вх. peг. №
1348/10.11.1983 г. на CB-Шумен, следния недвижим имот: първи жилищен етаж от масивна
триетажна жилищна сграда, построена в северозападната част на дворното място от 474 кв.
м., съставляващо парцел VII-2130 от кв. 76 по плана на гр. Шумен, който урегулиран
съдържал 366 кв. м., при граници по плана: парцел VIII-2129, парцел VIII-2131, и ул. „***,
който етаж се състоял от 2 спални, хол, дневна, кухненска ниша, баня, тоалетна, входно
антре, коридор, тераса, с обща застроена площ от 120 кв. м., при граници за етажа: от горе -
втори жилищен етаж, от долу - избени помещения, от север - ул. „***, от запад – двор, от юг
– двор, от изток - друга масивна жилищна сграда, заедно с прилежащото избено помещение
в югозападната част. при граници: от запад и юг – двор, от изток - коридор, от север - избено
помещение на собственика на третия жилищен етаж, както и 1/3 ид. част от стълбището и
общите части на сградата, и 1/9 ид. част от дворното място, който жилищен имот по
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Шумен представлявал
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.660.501.1.1, с адрес: гр. Шумен, ул.
„*** № 1А, ет. 1, aп. 1, и се намирал на етаж 1 (едно) в сграда с идентификатор
1
83510.660.501.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 83510.660.501, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), площ по документ 120. кв. м, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта: 83510.660.501.1.2.
Понастоящем ищецът притежавал 1/6 ид. част от този имот, която бил придобил по
наследство от баща си.
Заявява, че малко след смъртта на майка си установил, че с Нотариален акт № 89, том
1, peг. № 1757, дело № 71/2023 г. на нотариус с peг. № 717 на Нот. камара, същата е дарила на
брат му - ответникът М. Д. М., всички притежавани от нея 4/6 ид. части от гореописания
недвижим имот. Приживе и към датата на смъртта си майката на страните не била
притежавала никакви други имоти, нито идеални части от имоти, и не била правила приживе
завети и/или дарения в полза на ищеца и/или на други лица (освен горепосоченото в полза
на ответника).
Твърди, че към момента на смъртта на наследодателя Татяна Димитрова Димова,
нейни наследници по закон били той и брат му – ответника М. Д. М., при равни квоти от по
1/2, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, поради което счита, че разполагаемата част на
наследодателката им е била 1/3 от цялото й имущество, което се състояло само от
притежаваните от нея общо 4/6 ид. части от процесния гореописан имот.
Счита, че с така извършеното приживе дарствено разпореждане от страна на
наследодателката - Татяна Димитрова Димова, с което последната се била разпоредила
безвъзмездно с цялото си имущество - т. е. с всички притежавани от нея 4/6 ид. части от
гореописания недвижим имот, в полза само и единствено на ответника М. Д. М., майка му
го е ощетила, като го е лишила oт полагащите му се по закон идеални части от откритото
след смъртта й наследство.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови съдебно решение, с което да намали с
2/9 ид. части дарението, обективирано в Нотариален акт за дарение № 89, том I, peг. № 1757,
дело № 71/2023 г. на нотариус с peг. № 717 на Нотариалната камара, извършено от
наследодателя на ищеца - Татяна Димитрова Димова, на процесния недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.660.501.1.1, с адрес: гр.
Шумен, ул. „*** № 1-А, ет. 1, aп. 1, и се намира на етаж 1 (едно) в сграда с идентификатор
83510.660.501.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 83510.660.501, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), площ по документ 120 кв. м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта: 83510.660.501.1.2, заедно с прилежащото избено помещение в югозападната част,
при граници: от запад и юг - двор, от изток - коридор, от север - избено помещение на
собственика на третия жилищен етаж, както и 1/3 ид. част от стълбището и общите части на
сградата, и 1/9 ид. част от дворното място, като възстанови запазената част на Н. Д. М., с
ЕГН **********, в размер на 2/9 ид. части от гореописания имот. Моли да му бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищецът Н. Д. М., редовно призован, не се явява лично, а
изпраща упълномощен представител – адв. Стела Загорчева от ШАК, който поддържа
исковата молба и прави искане за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на
решение при условията на чл. 237 от ГПК, поради признание на иска от страна на
ответника.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен
отговор, в който заявява, че счита иска за допустим и основателен, като прави признание на
иска съгласно чл. 237 от ГПК. Оспорва претенцията на ищеца за заплащане на направените
съдебно-деловодни разноски, като на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК прави възражение за
2
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заявява, че е не е станал повод за завеждане
на настоящото производство, тъй като е водил разговори с ищеца за доброволно уреждане
на спора.
В съдебно заседание по делото, ответникът М. Д. М. редовно призован, не се явява
лично и не изпраща упълномощен представител. В представената по делото писмена молба
от 12.11.2024 г., пълномощника на ответника моли съда да уважи исковата претенция с оглед
признанието на иска съгласно чл. 237 от ГПК, оспорва претенцията на ищеца за заплащане
на направените съдебно-деловодни разноски, както и прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК, когато ответникът признае иска,
съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В първото по делото заседание на 20.11.2024 г., съдът с определение е допуснал
постановяване на решение при признание на иска срещу ответника поради наличие, респ.
липса на следните предпоставки по чл. 237, ал. 1 и ал. 3 от ГПК:
– по чл. 237, ал. 1 от ГПК: ответникът признава иска. С определение № 1748 от
12.07.2024 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на ответника е указана
възможността да признае иска, както и последиците от посоченото процесуално действие. В
първото по делото заседание на 20.11.2024 г., пълномощникът на ищеца прави искане за
постановяване на решение при признание на иска.
– по чл. 237, ал. 3 от ГПК: признатите права не противоречат на закона и добрите
нрави; признатите права са от категорията, с които ответникът може да се разпорежда.
Предвид гореизложеното, ОСНОВАВАЙКИ СЕ ИЗЦЯЛО НА ИЗВЪРШЕНОТО
ПРИЗНАНИЕ на исковата претенция от страна на ответника, съдът приема, че предявения
от Н. Д. М., с ЕГН ********** срещу М. Д. М., с ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 30, ал. 1 от ЗН се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от негова страна разноски.
По отношение възражението на ответника, че същият не дължи разноски на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради признание на иска и
обстоятелството, че не е дал повод за завеждане на делото, съдът намира същото за
неоснователно. В практиката на ВКС по решение № 139 от 24.06.2013 г. по гр. дело №
50/2013 г. на ВКС, II г.о. е дадено тълкуване, че правото да се поиска възстановяване на
запазена част от наследство е самостоятелно субективно потестативно право, което може да
бъде упражнено чрез сезиране на съда /чрез иск или възражение/ или чрез доброволно
уреждане на отношенията между облагодетелствания от завещание и/или дарение и
наследниците със запазена част при взаимни отстъпки. След като правото да поиска
възстановяване на запазената си част е упражнено, то наследникът не разполага с друго
потестативно право по чл. 30 от ЗН да иска възстановяване на запазената му част по
отношение на друго имущество /извън това, което вече е предмет на заявената претенция
или чрез което доброволно са уредени отношенията/. Следователно ответникът не би дал
повод за завеждане на иска по чл. 30 от ЗН само ако между него и наследниците със запазена
част е сключено споразумение, с което да уреждат отношенията по възстановяване на
запазената част и да е извършено в изискуемата форма прехвърлянето на имуществото, за
което е договорено, че е достатъчно за възстановяване на запазената част. При липса на
доброволно уреждане на отношенията, нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не може да се
приложи, дори ответникът да признае иска, тъй като правната промяна – придобиване на
правата от наследника с възстановена запазена част – може да стане само по силата на
съдебното решение. В подкрепа на този извод е и константната практика на ВКС и по-
конкретно Определение № 277 от 08.05.2019 г. на ВКС по гр.дело № 424/2019 г., II г.о., ГК и
др.
3
По отношение направеното от ответника възражението за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно.
При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените
от ищцовата страна писмени доказателства във връзка с предявения иск е било заплатено
възнаграждение в размер на 1000 лева. Трайно установената съдебна практика,
обективирана в Определение № 26/02.02.2018 г. по гр. дело № 5019/2017 г. на ВКС, І г.о.,
Определение № 336/25.06.2019 г. по ч.гр.дело № 3511/2018 г. на ВКС, ІІ г.о. и по аргумент от
т.1А и т.1Б от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на
ВКС, приема, че искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е оценяем, тъй като с него се защитава
имуществено право. Когато има за предмет вещни права върху недвижим имот, цената му се
определя от данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска, съгласно
правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК. Видно от представеното по делото Удостоверение за
данъчна оценка данъчната оценка на спорния имот е 73083.50 лева, но доколкото се иска
намаляване на дарствено разпореждане на съсобственик, притежаващ 1/2 ид. част следва да
се приеме, че цената на иска е 36 541.75 лева. С оглед на изложеното относно цената на
иска, както и правилата за определяне на съответното минимално адвокатско
възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че
възнаграждението е определено в размер под минималния размер, посочен в разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата наредба. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
размерът на дължимото възнаграждение за предявения иск, изчислен по реда, указан в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следва да бъде в размер общо на 3 573.34 лева. Доколкото
заплатеното и претендирано от страната възнаграждение е в размер на 1000 лева се налага
извода, че същото не е прекомерно, поради което и възражението за неговото намаляване на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде оставено без уважение. С
оглед на изложеното ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника
разноски в общ размер на 1050 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение и
държавна такса съгласно представен списък.
С оглед посочената по-горе цена на иска съдът съобрази обстоятелството, че към
момента на завеждане на иска не е била заплатена цялата дължима такса по исковата молба.
В този смисъл изложеното е основание за събирането й с определение по чл. 77 от ГПК.
Имайки предвид цената на иска се налага извода, че дължимата държавна такса, определена
по начина, посочен в разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ГПК е в размер на 365.42 лева.
Доколкото при завеждане на иска е била заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева, то
ответникът следва да бъде осъден да доплати държавна такса до пълния определен от съда
размер, а именно – сумата от 315.42 лева.
Водим от горното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, дарствено разпореждане,
извършено от наследодателя Татяна Димитрова Димова, ЕГН **********, бивш жител на
гр. Шумен, починала на 06.06.2024 г., направено с Нотариален акт за дарение № 89, том I,
peг. № 1757, дело № 71/2023 г. на нотариус Йоана Симеонова с peг. № 717 на Нотариалната
камара, с район на действие Районен съд - Шумен, В ПОЛЗА НА М. Д. М., с ЕГН
**********, на собствените си 4/6 ид. части от недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 83510.660.501.1.1, с адрес: гр. Шумен, ул.
„*** № 1-А, ет. 1, aп. 1, и се намира на етаж 1 (едно) в сграда с идентификатор
83510.660.501.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в
4
поземлен имот с идентификатор 83510.660.501, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), площ по документ 120 кв. м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над
обекта: 83510.660.501.1.2, заедно с прилежащото избено помещение в югозападната част,
при граници: от запад и юг - двор, от изток - коридор, от север - избено помещение на
собственика на третия жилищен етаж, както и 1/3 (една трета) ид. част от стълбището и
общите части на сградата, и 1/9 (една девета) ид. част от дворното място, в размер на 2/9
идеални части.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Н. Д. М., с ЕГН **********, от наследството
на Татяна Димитрова Димова, ЕГН **********, бивш жител на гр. Шумен, починала на
06.06.2024 г ., в размер на 2/9 идеални части.
ОСЪЖДА М. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „*** № 17,
ет.3, ап.14 да заплати на Н. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул. „***
№ 1А сумата от 1050 лева /хиляда и петдесет лева/, включваща направени от страната
разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
ОСЪЖДА М. Д. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „*** № 17,
ет.3, ап.14 да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 315.42 лева
/триста и петнадесет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща доплащане на
държавна такса до пълния определен от съда размер, както и 5 лева /пет лева/ държавна
такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5