РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Кърджали, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500186 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260192/14.06.2021г., постановено по гр. д. № 888/2020г.,
Кърджалийският районен съд е признал за недоказано оспорването на
истинността на вносни бележки, представляващи лист 56 от делото /гръб/ за
плащане на сума от 219.52 лв. в полза на Райфайзен застрахователен брокер/,
лист 77 от делото /лице и гръб/ за плащане на сума от 1045 лв. на дата
01.08.2016г. и на сума от 1050 лв. на 28.10.2016г./, лист 74 от делото /лице и
гръб/ за плащане на 1 040 лв. на 26.02.2016г. и за плащане на 28.03.2016г. на
1040 лв., лист 68 от делото /гръб/ за плащане на 27.04.2015г. на сума от 1220
лв/, лист 67 от делото /лице/ за плащане на 25.11.2014г. на сума от 1 145 лв./,
и лист 66 от делото /лице и гръб/ за плащане на 28.07.2014г. на сума от 1000
лв. и за плащане на 24.09.2014г. на сума от 1 145 лв./, че издател на същите не
е „Райфайзенбанк (България)“ АД. С решението са отхвърлени предявените
от И. Г. Я., с ЕГН **********, гр.С., ул.М. № ****, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*,
срещу С. Н. А., с ЕГН **********, ж.к. В.. бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, общ.К.,
обл.Кърджали, осъдителни искове за сумата 8 907.27 лв. - частично невърната
главница и 1 870.53 лв. - договорна лихва за периода от 21.09.2017г. до
1
21.09.2020г., ведно със законна лихва върху главницата от 21.09.2020г. до
окончателното й плащане, произтичащи от неизпълнение на договор за заем
от 06.02.2008г. Също така, ищецът И. Г. Я. е осъден да заплати на С. Н. А.
сумата 1 250 лв., представляваща разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът И. Г.
Я., който го обжалва като неправилно и необосновано, постановено в разрез с
предявените искови претенции, събраните по делото доказателство, като се
твърди и, че съдът не е разгледал в цялост исковата молба и уточненията към
нея, както и че се е произнесъл по невъведени от ответника възражения. Сочи
в жалбата, че във връзка с Определение № 260183 на съда от 13.11.2020 г.,
направил уточнение на исковата молба и заявил събирането на допълнителни
доказателства. В първото о.с.з., проведено на 19.01.2021 г., исковата молба
била оставена без движение, като съдът поискал да бъдат изложени твърдения
за обстоятелства съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, като бъде посочен
крайният срок за изпълнение на договора за заем от 06.02.2008 г., кой е
описания начин за връщане на заемната сума, размерът на платените от
ответника в изпълнение на договора за заем суми за главница и за договорна
лихва, както и датите на плащането им. В указаният от съда срок, с молба от
25.01.2021 г. изпълнил дадените указания. Във второ о.с.з., проведено на
16.02.2021 г., без да бъде изготвен доклад по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК,
съдът изготвил доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, с който било
указано на ищеца да установи съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума от 82 000 лв., със
задължение ответникът да я върне на ищеца съгласно договор за заем от
06.02.2008 г., както и реално предаване на сумата по заема на заемателя, в
частност, че за погасяване на задължение на ответника към „Евробау“ ООД е
уговорена паричната сума да бъде върната от ответника на ищеца.
Ответникът не оспорил процесния договор за заем, нито оспорил факта на
предаване в заем на процесната сума, както и че е връщал пари по този заем.
Неправилно в атакуваното решение било приетото, че след като с молба от
06.12.2020 г., молба представена в първото о.с.з. от 19.01.2021 г., както и с
допълнителна молба за изпълнение на указанията на съда, след обездвижване
на исковата молба, ищецът е въвел нови твърдения, че този договор за банков
кредит е неразделна част от договора за заем. Сочи, че правопораждащият
факт, даващ правото на иск на И.Я. срещу С.А., е процесният договор, по
2
който останали непогасени вноски по предоставения заем. Също така,
неправилно било прието от съда, че ищецът не е посочил частичното
изпълнение на договора за заем по размер и време, тъй като още с исковата
молба било посочено, че след усвояване на заемната сума ответникът
започнал да връща задължението по договора за заем, съгласно уговорките в
него; били посочени датата и размера на последната вноска (21.09.2017 г. за 5
000 лв.), както и било заявено каква сума е останала непогасена, която била
предмет на исковата претенция. Неправилно съдът приел, че няма основание
да не се зачита плащанията по оспорените вноски, извършени на 26.02.2010 г.
за сумата от 400,00 лв., внесени от Д. Н.; на 30.09.2013 г. за сумата от 1 180.00
лв., внесени от Т. Г.; на 26.11.2015 г. за сумата от 1 040,00 лв., внесени от Г.
М.; на 25.01.2016 г. за самата от 1 200.00 лв., внесени от Г. М.; на 06.07.2016 г.
за сумата от 640.00 лв., внесени от Т. Я. Н.; и на 01.08.2016 г. за сумата от 1
045.00 лв., внесени от Т. Я. Н., като посочва, че с тези вносни бележки не се
погасявало задължение на С.А.. Счита, че немотивирано съдът приел за
недоказано оспорването на описаните в жалбата вносни бележки. Неправилно
било прието от съда, че исковата претенция касае единствено главницата по
договора за заем и годишна лихва в размер на 7 %., тъй като в исковата молба
било посочено, че заетата сума следва да се върне съгласно условията
посочени в процесния договор за заем. С допълнителните уточняващи молби
преди първото о.с.з., както и с последната молбата по делото, след
обездвижването на исковата молба по реда на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК,
изрично посочил, че С.А., след като е получил самата от 82 000 лв., дължи да
връща задълженията по договора за банков кредит (главница, лихви, такси и
други задължения към банката) докато погаси главницата от 82 000 лв.
Неправилно и необосновано съдът приел, без да са направени от ответника
възражения и твърдения в тази посока, че А. дължи на И.Я. единствено и само
връщане на сумите по договора за заема за главницата от 82 000 лв. и
годишна лихва от 7 %, поради което ответникът е погасил задължението си по
договора за заем. Счита, че събраните по делото доказателства безспорно
установяват, че задължението на С.А. по процесния договор за заем е
останало непогасено изцяло. Моли обжалваното решение да бъде отменено,
вместо което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира
направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява; чрез
3
писмена молба заявява, че поддържа въззивната жалба и няма
доказателствени искания. Излага съображения по същество.
Депозиран е отговор от въззиваемия С.А., който счита въззивната жалба
за неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Въззиваемият не
се явява лично, представлява се от процесуален представител в проведеното
ОСЗ. Допълнително представя писмени бележки и претендира разноски.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
По същество, като обсъди доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД във вр. с
чл.79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.86,ал. 1 изр. 1 -во от ЗЗД.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск от И.
Г. Я. срещу С. Н. А.. Ищецът твърди, че предоставил в заем на ответника
сумата от 82 000лв., от които 59 000лв. били заплатени на „Евробау“ ООД за
погасяване на задължение на ответника и 23 000лв. били предадени в брой на
А., като за удостоверяване на тези отношения ищецът и ответникът
подписали на 06.02.2008г. договор за заем, в който описали начина на
връщане на сумата, при уговорено възнаграждение в размер на 7 % годишна
лихва за целия срок на договора. За да предостави сумата от 82 000лв. за
нуждите на ответника, на 27.12.2007г. ищецът подписал договор за ипотечен
кредит с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за сумата в размер на 121 383.55
лв. Ищецът твърди, че след усвояване на заемната сума, ответникът започнал
да връща задължението си по договора съгласно уговорките в него, и
последно била платена вноска от 5 000лв. на 21.09.2017г. от майката на
ответника /Я. Г. А.а/, с основание изплащане на главница по договор за заем
от 06.02.2008г., след което ответникът престанал да обслужва задължението
4
си по договора за кредит и останали незаплатени 8 907.27лв. - непогасена
главница и 1 870.53лв. - договорна лихва в размер на 7 % на година за
периода от 21.09.2017г. до 21.09.2020г. - дата на предявяване на иска, които
суми претендира ответникът да му заплати, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска на 21.09.2020г., до
окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска за главница и
възнаградителна лихва, търсими по договора от 06.02.2008г., при възражение
този договор да е нищожен, тъй като същият никога не породил действието си
и противоречал на добрите нрави и морала, поради това, че била използвана
нуждата му от парични средства, както и поради това, че договореният
размер на лихва от 7 % бил по-висок от законната лихва към този период и
този процент на лихва е договорен независимо от това какъв е лихвения
процент по договора за банков кредит. Прави възражения, че не става ясно
как са формирани търсените главница и възнаградителна лихва, и не бил ясно
дефиниран правопораждащият им факт. Сочи още, че исковете са
неоснователни, защото посочените в исковата молба суми в общ размер от 82
000лв., били изплатени преди на ищеца да са отпуснати средства по договор
за кредит от 27.12.2007г. и уговорката между страните била заемът да бъде
предоставен на ответника, за да погаси свои задължения и да го върне на
ищеца без да дължи възнаградителна лихва, като не била фиксирана
конкретна дата за връщането и не била договаряна лихва. След сключването
на този устен и неформален договор, през месец февруари 2008г. ищецът
поискал ответника да подпише гаранционен документ за отпуснатия заем.
Това било сторено с процесния договор за заем, като по постигнатата между
страните устна договорка ответникът започнал да връща заема на вноски и в
периоди, различни от договореното в договора за заем от 06.02.2008г. и от
погасителния план по договора за кредит от 27.12.2007г. Ответникът счита,
че тези факти биха довели до предсрочна изискуемост на целия заем,
съобразно чл.7 и чл.8, т.3 от договора, ако страните са основавали
отношенията си на него, но такава изискуемост не била обявена, поради което
релевира, че отношенията между страните не се уреждат по представения
договор, а по общите правила за предоставяне на заем съгласно чл.240 и сл. от
ЗЗД. Твърди, че от предоставянето на заемната сума до пълното й погасяване,
той като заемател е плащал ежемесечно според възможностите си различни
5
суми, без това да е било възразявано, като е плащано по банков път, по
посочената от ищеца банкова сметка, включително две плащания били
направени преди сключване на договора за кредит на 29.11.2007г. - в размер
на 3 000лв. по посочена от ищеца сметка за покриване на разходи по
отпускане на кредита и на 24.01.2008г. - за покриване на такса по отпускането
на кредита на ищеца /непосочена по размер/. Твърди също, че през периода от
29.11.2007г. до 21.09.2017г. е заплатил на ищеца сума от общо 147 940лв.,
надхвърляща дължимата сума по предоставения заем, като част от сумите
били внасяни по поръчение на ответника от други лица, посочени в отговора
на исковата молба, но по сметка на ищеца и със средства на ответника,
включително били правени плащания и от самия ищец, който получавал
средствата от ответника на ръка. Наред с това прави възражение за давност,
като сочи, че той като заемател е връщал заема на вноски и в периоди,
различни от уговореното в договора от 06.02.2008г. и от погасителния план
по договора за кредит от 27.12.2007г., като никога не била учредявана и
посочената в чл.4.1 в договора за заем от 06.02.2008г. ипотека в полза на
заемодателя, които две неизпълнения на договорни клаузи по силата на самия
договор го правели предсрочно изискуем още от 06.03.2008г. и поради
неупражняване на правото на заемодателя да получи дадената в заем сума, то
се е погасило по давност на 07.03.2013г., а претендираната лихва се е
погасила по давност на 07.03.2011г.
Във връзка с възраженията на ответника, в първото съдебно заседание,
проведено на 19.01.2021 г., ищецът заявява, че не може да изпълни указанията
на съда да допълни твърденията си относно срока на действие на договора,
уговорения начин на връщане на заемната сума и размера и времето на
частичното изпълнение на договора за заем, поради което и с оглед
възраженията на ответника, исковата молба е оставена без движение за
посочване на тези обстоятелства. В срок /л. 153 от първоинст. производство,
абзац 2/ ищецът посочва, че крайният срок за изпълнение на процесния
договор за заем от 06.02.2008г., е датата на която ответникът върне към
банката главницата от 82 000лв. по сключения от ищеца с „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД договор за банков кредит от 27.12.2007г., при нови
твърдения, че този договор за банков кредит е неразделна част от договора
за заем от 06.02.2008г. и неговите клаузи са инкорпорирани в последния,
като срокът за погасяване на сумата по договора за заем се установява от
6
първия, предоставен на ищеца от банката кредитор кредитен калкулатор, от
който се вижда, че след като от сумата 121 383.55лв., отпусната по договора
за банков кредит, се приспадне сумата на заема от 82 000лв., се установява,
че ответникът е следвало да връща вноските по кредита до 25.08.2020г.,
когато е следвало да внесе последната вноска от 549.23лв., като до датата на
връщането на главницата от 82 000лв. ответникът се е задължил да връща и
всички задължения по договора за банков кредит от 27.12.2007г., сключен
между банката и ищеца, а поради подписвани допълнителни анекси по този
договор за разсрочване на плащанията по кредита, погасявани и с лични
средства на ищеца, за да не бъде обявена предсрочната му изискуемост,
крайният срок за плащане на главницата от 82 000лв. е разсрочван във
времето и съгласно последния анекс е до 25.09.2021г., когато е следвало да се
плати последна частична вноска от 387.58лв. Ищецът сочи, че не може да
посочи какви суми е заплатил ответника по договора за заем, респ. по
договора за банков кредит, тъй като това било задължение на ответника.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд за това, че с така посочените твърдения,
недопустимо ищецът въвежда нови факти, различни от тези в първоначалната
искова молба, и наред с първоначално посоченото правоотношение, релевира
ново правоотношение, от което задължението на ответника за връщане на
заемната сума не е към ищеца, а към трето по делото лице - банката кредитор
на ищеца по договора за банков кредит от 27.12.2007г., и то не само за
главница и възнаградителна лихва, но и за други типични за банковия кредит
плащания /такси, комисионни и др./, по който договор на ответника е даден
мандат да погасява задълженията към банката, докато се погаси кредитна
главница в размер на 82 000лв. При това положение, съдът следва да разгледа
предявения иск единствено на първоначално посочения от ищеца
правопораждащ факт за предаване на сума срещу задължение за връщане с
възнаградителна лихва по договора за заем от 06.02.2008г. така, както се
твърди в исковата молба.
Като съобрази доказателствата по делото, от фактическа страна
настоящият съдебен състав приема за установено следното:
На 27.12.2007г. ищецът И. Г. Я. сключил с „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД договор за банков кредит за сумата в размер на 121 383.55 лв., с краен
7
срок на погасяване на кредита 25.10.2023г., като сумата по кредита се усвоява
в срок до 30 дни след изпълнение на изискванията, посочени в чл.2 от
договора, еднократно по сметка на кредитополучателя, и същата подлежи на
връщане с годишна лихва в размер на 7% за целия срок на кредита, която
лихва, представлява СБР /стойност на банковия ресурс, определен от банката
- лихвеният процент по междубанковите депозити за съответния период и
валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените разходи на Банката,
в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на
влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“ при
Банката/ + 2 пункта надбавка годишно, и която лихва може да се променя
едностранно от банката в частта й за СБР, при промяна на пазарните условия,
считано от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя, когато
Банката изготвя нов погасителен план за дължимите по кредита анюитетни
вноски, който изпраща на кредитополучателя в 7-дневен срок от влизането в
сила на променената лихва. Уговорено е преди първо усвояване на суми по
кредита, заплащане на банката от кредитополучателя на комисионна за
управление от 2 % върху размера на кредита, като такава е дължима и
ежегодно, до 25-и януари на текущата година, в размер на 0.25 % върху
непогасената част от главницата, при уговорена дължима комисионна за
ангажимент в размер на 0.5 % годишно върху размера на неусвоената част от
кредита за срока на управление. При забава в плащането е уговорено
кредитополучателят да дължи наказателна надбавка към лихвата в размер на
12 пункта годишно.Уговорено е кредитът да се погасява с една първа
изравнителна вноска в размер на 539.43 лв. и със следващи 189 равни месечни
вноски, всяка от 1058.68 лв., дължими до 25-то число на месеца, считано от
25.01,2008г. до 25.10.2023г., с приложима годишна лихва в размер на 7 %
съгласно погасителен план, неразделна част от договора.
Към договора били подписани Анекси № 1/29.03.2010г., №
2/24.06.2010г., № 3/04.06.2013г. и № 4/01.09.2017г., с които договореният
лихвен процент първоначално е увеличаван съответно на 10 % /първите два
анекса/ и на 8.65 % /третия анекс/ и впоследствие намален на 3.95 %, считано
от 25.10.2017г. /четвърти анекс/. С последния анекс № 4/01.09.2017г. е прието,
че непогасената главница по кредита е 77 080.98 лв.
На 06.02.2008г. ищецът И. Г. Я., в качество на заемодател, и ответникът
С. Н. А., в качество на заемател, сключили договор за заем, в който
8
засвидетелстват следните обстоятелства: поради това, че С. Н. А. има
необходимост от парични средства и не е получил одобрение за предоставяне
на кредит, той и И. Г. Я. постигнали съгласие И. Г. Я. да сключи договор за
кредит, който да обезпечи със свой личен имот и средствата от кредита да
предостави на С. Н. А., срещу което последният поел задължение да изплаща
всички дължими от И. Г. Я. вноски по сключения от него на 27.12.2007г.
договор за банков кредит с „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, по който
последната поела задължение да отпусне кредит от 121 383.55 лв. /посочено в
преамбюла на договора/; дефинират предмета на договора за заем от
06.02.2008г - заемодателят предоставя на заемателя паричен заем от 82 000 лв.
и вторият дължи на първия връщане на сума, равна по размер на всички
дължими от първия суми на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ведно с всички
дължими лихви по договора за банков кредит /раздел I/; изразяват съгласие
как се предоставя заема - сума от 59 000 лв. заемодателят, по искане на
заемателя, превежда на „Евробау“ ООД, с която се погасява задължение на
заемателя към „Евробау“ ООД и сума от 23 000 лв. заемодателят предоставя в
брой на заемателя, като договорът служи за разписка за предоставяне на тази
сума /раздел I/; уговарят срок на договора - заемът се връща от заемателя на
заемодателя съгласно сроковете и условията, установени от договора за
банков кредит /раздел II/; уговарят, че заемателят дължи на заемодателя
годишна лихва в размер на 7 % за целия срок на договора и я дефинират
идентично както в договора за банков кредит от 27.12.2007г. като СБР + 2
пункта надбавка годишно, която се съгласяват, че се променя автоматично,
ако се промени лихвата по договора за банков кредит, от датата на промяната
по последния; уговарят, че връщането на заема ще се извърши от заемателя на
вноски, дължими по банкова сметка с IBAN BG10RZBB91551063940318, BIC:
RZBBBGSF, на 25-то число на всеки месец съгласно договора за банков
кредит и приложения към него погасителен план, като изрично посочват, че
последният е неразделна част от договора между тях, както и че при промени
в този план, автоматично се променя и планът по договора между тях /раздел
III/. Ръкописно в договора, на първата му страница, към раздел I е допълнено,
че „в деня на връщане на дължимата сума от заемателя в размер на 82 000 лв.,
ще бъдат приспаднати всички платени главници до момента върху тази сума“.
В раздел IV уговарят обезпечението, което заемателят ще предостави на
заемодателя и в раздел V.5.1 постигат съгласие, че сам заемодателят има
9
право да иска връщане на заетата сума, заедно с дължимата лихва, при
условията на раздели I и II, а именно сумата 82 000 лв., подлежаща на
връщане съгласно сроковете и условията по договора за банков кредит.
С отговора на исковата молба ответникът представя вносни бележки в
подкрепа на твърденията си за сочените от него плащания, като вносните
бележки в голямата си част се отнасят за внесени в полза на ищеца по банкова
сметка с IBAN BG10RZBB91551063940318 /посочена в договора за банков
кредит от 27.12.2007г. и в договора за заем от 06.02.2008г./ множество суми в
периода от 24.01.2008г. до 31.05.2017г., с посочено основание за плащане
„захранване на сметка“, „вноска по кредит“, „захранване на вноска“, „вноска
по задължение“, „захранване на сметка“, „кредит от А.“, „вноска“, и с
посочени вносители освен С.Н. /С.А./преимуществено/, и И. Г. Я., Н. А., В. М.
П., Р. А., Д. А. Н., К. А., Т. Д. Т., Т. Г. М., Т. Н., Г. М., всички посочени от
ответника в срока по чл.131 от ГПК като лица, които по негово поръчение са
внасяли суми в полза на ищеца, при което и предвид, че вносните бележки са
в държане на ответника, няма основание да не се зачетат плащанията по тях, в
т.ч. и поради оспорването на ищеца, че издател на част от тези вносни
бележки е „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, авторството на които е
установено от ответника по възложената му в откритото производство по
чл.193-194 от ГПК доказателствена тежест. Конкретно оспорено е от ищеца,
че вносни бележки, приети по делото, представляващи лист 56 /гръб/ за
плащане на сума от 219.52 лв. в полза на Райфайзен застрахователен брокер,
лист 77 /лице и гръб/ за плащане на сума от 1045 лв. на дата 01.08.2016г. и на
сума от 1050 лв. на 28.10.2016г., лист 74 /лице и гръб/ за плащане на 1 040 лв.
на 26.02.2016г. и за плащане на 28.03.2016г. на 1040 лв., лист 68 /гръб/ за
плащане на 27.04.2015г. на сума от 1220 лв., лист 67 /лице/ за плащане на
25.11.2014г. на сума от 1 145 лв./, и лист 66 /лице и гръб/ за плащане на
28.07.2014г. на сума от 1000 лв. и за плащане на 24.09.2014г. на сума от 1 145
лв., са издадени от „Райфайзенбанк (България)“, като от документацията по
делото, в т.ч. представена и от банката, се установява, че плащанията са
извършени на посочените дати, от посочените лица и в посочените размери по
банкова сметка с IBAN BG10RZBB91551063940318, поради което и на
основание чл.194, ал.1 предл.1- во от ГПК следва да се признае, че
оспорването им не е доказано, в т.ч. и за първата посочена вносна бележка,
подписана и подпечатана от банката като издател така, както и останалите
10
оспорени такива, и по която плащането не е за погасяване на задължение за
главница и лихва.
От ответника са представени платежни нареждания за платени чрез
Зираат банк по банкова сметка на ищеца в ЦКБ с IBAN, завършващ на 33101,
суми както следва: 25 000 лв., датата не се чете /установена от експертизата
като дата 28.07.2017г./, 15 000 лв. на 23.08.2017г. и 5 000 лв. на дата
21.09.2017г., всички с основание за плащане - изплащане на главница по заем
по договор от 06.02.2008г., като по първите две наредител е ответникът, а по
третото наредител е Я. Г. А.а, за която сам ищецът сочи, че е майка на
ответника и това плащане е последното, което ответникът прави в изпълнение
на задължението си да върне кредита, без да оспорва, че е приел тези три
плащания като погасяващи задължението на ответника за връщане на сумата
от 82 000 лв.
От основното и допълнителното заключение на назначената по делото
съдебно - счетоводна експертиза, неоспорени от страните по реда на чл.200,
ал.3 от ГПК, и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се
установява следното:
При съобразяване на подписания от ищеца договор за банков кредит от
27.12.2007г. и подписаните към него Анекси 1-3 и погасителни планове към
тях, както и плащанията за внесени за сметка от ответника суми, от самия
него и посочените от него лица /описани в таблица/, общо внесената сума по
банкова сметка с IBAN: BG08FINV91510BGN0C8FN, е в размер на 91 838.95
лв., с която е погасена главница от 30 431.84 лв. съгласно условията на
банковия кредит, като отделно ответникът е внесъл по сметка на ищеца в
друга банка 45 000 лв.
Ако последните се вземат предвид, то общо плащанията ще са в размер
на 136 838.95 лв., които погасяват главница по банковия кредит до размер от
75 431.84 лв., като плащанията са изчислени върху главницата по банковия
кредит, а не върху главница от 82 000 лв., и при увеличаван във времето
лихвен процент, като непогасена до достигане на главница от 82 000 лв. е
сума от 6 568.16 лв.
Ако се приеме, че с последните три плащания от общо 45 000 лв. се
погасява не само главница по банковия кредит, а и лихви, то общо погасената
главница ще възлиза на 73 777.51 лв., общо погасените лихви ще възлизат на
11
59 404.66 лв. и към 21.09.2017г. непогасената главница по договора за банков
кредит до достигане на сумата от 82 000 лв. е в размер на 8 222.49 лв., при
забележка, че платената сума от 45 000 лв. не е прехвърлена за погасяване на
задължения по договора за банков кредит и е допустимо реалният остатък да
е различен.
Ако внесените от и за ответника суми, при съобразяване, че дължима е
главница от 82 000 лв. /т.е. тя е базата по кредита, а не тази, която е
отпусната/, то съгласно условията на банковия кредит ще е погасена главница
от 88 372.75 лв., лихви от 44 699.43 лв. и 3 766.76 лв. други дължими
плащания към банката - комисионни, наказателни добавки, такси, отложени
лихви, като са съобразени лихвените проценти, които след сключване на
договора са променени на 8.25 %, 10% и 8.65 %, за периодите, посочени от
вещото лице. Ако внесените за и от ответника суми при съобразяване, че
дължима е главница от 82 000 лв. и лихвите се определят в размер на 7 %
върху база от 82 000 лв., то погасена ще е главница от 99 211.19 лв., лихви от
34 925.17 лв. и такси от 2 702.59 лв., при общо платена до 21.09.2017г. сума
от 136 838.95 лв.
С оглед тези изчисления на вещото лице и заявените в исковата молба
правопораждащи факти за предоставени парични средства от 82 000 лв.,
подлежащи на връщане с възнаградителна лихва от 7 % годишно, следва да се
приеме, че заетата е сума е върната, както ако задължението е уговорено като
безсрочно /чл.240, ал.4 от ЗЗД/, така и ако е срочно съгласно датите на
погасяване на вноски по сключения от ищеца банков кредит, кредитната
главница по който не е 82 000 лв., а 121 383.55 лв., при разлика от 39 383.55
лв., каквато не е предоставяна на ответника и за която не е налице основание
за ангажиране на отговорността му за дължими върху същата
възнаградителни лихви, на основание договор за заем.
С оглед неоспореното експертно заключение, съдът приема, че по
договора от 06.02.2008г. ответникът е престирал дължимия резултат и
задължението му е погасено изцяло, което обуславя отхвърляне на
предявените главен и акцесорен искове. Отхвърлянето им следва и от извода,
че процесните суми се претендират на основание договора за заем от
06.02.2008г., а от установените факти следва, че поетата от ответника
престация по договора за банков кредит, по който не е страна, е изпълнена, с
12
оглед уговорката между страните за погасяване на кредита до достигане на
главница от 82 000 лв. с дължимите лихви /дори и с едностранно увеличените
от банката и другите дължими към нея разходи/, при което правото на ищеца
да иска връщане на заетата сума, за каквото страните изрично са постигнали
съгласие в раздел V от договора за заем от 06.02.2008г., е погасено поради
плащане.
Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции и
след преценка, че районният съд е постановил едно валидно, допустимо и
правилно решение, което на осн.чл. 271, ал.1 и чл. 272 ГПК следва да бъде
потвърдено, настоящата инстанция препраща към мотивите на същото.
Релевираните с въззивната жалба оплаквания намират отговор в
изложените по-горе мотиви, но за пълнота на изложението следва да се
добави и следното:
В исковата молба и допълненията към нея ищецът твърди, че след
усвояване на заемната сума, ответникът започнал да връща задължението си
по договора съгласно уговорките в него и последно е платена вноска от 5
000лв. на 21.09.2017г. от майката на ответника /Янка Георгиева А.а/, с
основание изплащане на главница по договор за заем от 06.02.2008г., след
което ответникът престанал да обслужва задължението си по договора за
кредит и останали незаплатени 8 907.27лв. непогасена главница и 1 870.53лв.
договорна лихва в размер на 7 % на година за периода от 21.09.2017г. до
21.09.2020г. - дата на предявяване на иска.
Именно тези суми, при този посочен правопораждащ факт ищецът
претендира ответникът да му заплати, съгласно договор за заем от
06.02.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска на 21.09.2020г, до окончателното й изплащане.
Изводите на съда относно предмета на спора и претенцията на ищеца са
основани на твърденията на самият ищец и са изложени ясно в изготвения по
делото доклад, който не е оспорен от ищеца.
Правилно съдът е приел, че твърдението на ищеца, че представеният по
делото договор за банков кредит, сключен между ищеца и „Райфайзенбанк
(България)“ АД, е част от договора за заем от 06.02.2008г. е въвеждане на нов
правопораждащ факт, различен от първоначално посочения в предявената
искова молба. Това е така, защото с въвеждането на този факт се въвежда
13
твърдение за друго основание за плащане и друг кредитор, на който трябва да
се плати. Доколкото това е направено без да се поиска изменение на
предявеният иск и без да са налице основания за такова изменение, то е
недопустимо и правилно съдът не го е разгледал.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че съдът неправилно е
приел сумите, внесени от лицата Н., Г., М. и Н. за такива, погасяващи
задължение на ответника. За да стори това, съдът се е съобразил с
представените писмени доказателства, извършените и приети експертизи и
събраните гласни доказателства, при което изводът на съда съответства на
доказателствата по делото и е обоснован и правилен.
Неоснователно е и оплакването, че съдът неправилно е признал за
недоказано оспорването на посочените вносни бележки, конкретно за това, че
издател на същите не е „Райфайзенбанк (България)“ АД. За да достигне до
този извод, съдът е сравнил тези писмени доказателства с предоставената от
банката информация, събраните гласни доказателства, като е отчел и факта,
че самите документи са били в държане на ответника и са представени
своевременно от него с отговора на исковата молба, което потвърждава
твърденията му, че те удостоверяват негови плащания макар и чрез други
лица.
Неоснователно е и твърдението на жалбодателя, че съдът неправилно
приел, че ответникът дължи на ищеца връщане на сумата от 82 000 главница
и годишна лихва от 7%, тъй като с допълнителни уточняващи молби ищецът
изрично бил посочил, че ответникът дължи след като е получил сумата в
размер на 82 000лв., да връща задълженията по договора за банков кредит –
главница, лихви, такси и други задължения към банката, докато погаси
главницата от 82 000лв. Както бе казано по-горе, с допълнителните, наречени
от въззивника/ищец уточняващи молби, се въвеждат нови твърдения за факти,
обуславящи спорното право, което е законово недопустимо, и които
първоинстанционният съд правилно не е взел предвид при решаването на
спора.
В обобщение, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който
следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.
При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноски за тази инстанция в размер на 1 100 лв., представляващи
14
адвокатско възнаграждение, съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК
/л.34/ и представен договор за правна защита и съдействие /л.25/.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260192/14.06.2021г., постановено по гр. д.
№ 888/2020г. по описа на Кърджалийския районен съд.
ОСЪЖДА И. Г. Я., с ЕГН **********, гр.С., ул.М. № ****, бл.*, вх.*.
ет.*, ап.*, да заплати на С. Н. А., с ЕГН **********, ж.к.В., бл.*, вх.*, ет.*,
ап.*, общ.К., обл.К., сумата 1 100 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едносемесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15