Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр. Перник, 14.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание на петнадесети
февруари две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
с
участието на съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно
дело № 295 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл.53б, ал.7
от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на И.Е.И. с
ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Заповед № 18-1459/05.02.2021 г. на началника
на СГКК – гр. Перник, с която е одобрено изменение в КККР на с. ***, ****, общ.
Б.***, одобрена със Заповед № РД-18-346/22.05.2019 г. на изпълнителния директор
на АГКК, съгласно скица – проект ****2021 г., състоящо се в отстраняване на
явна фактическа грешка за нанасяне на съществуващ на място язовир и прилежащите
му съоръжения по КККР на с. *** и са нанесени нови обекти в КККР, в частта, в
която са нанесени поземлен имот с идентификатор ****, площ 115 867 кв.м,
начин на трайно ползване: Язовир, собственост на община Б.*** въз основа на
документ Акт за общинска собственост ****от 06.03.2020 г., издаден от Служба по
вписванията гр. Б.***, както и поземлен имот с идентификатор ****, с площ: 9024
км.м, начин на трайно ползване: НИВА, собственост на С.Н.А.въз основа на
документ решение на ПК по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ /чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ/
за възстановяване на право на собственост в стари реални граници № 20-4422Б от
07.11.2018 г., издаден от ОСЗ Б.***.
Жалбоподателят моли за отмяна на
оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че същата е
издадена при липса на мотиви и фактически основания, които да определят
наличието на „явна фактическа грешка“, както и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
Подробни съображения се излагат от процесуалния му представител адв. В. Л.*** и
в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски и представя списък
по чл.80 от ГПК.
Ответникът - началникът на СГКК –
Перник, се представлява от адв. М.Ш.. Излага аргументи
за неоснователност на жалбата, като счита, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен административен орган, при спазване на законоустановената процедура
и в съответствие с материалния закон, поради което е законосъобразна. Представя писмени бележки.
Моли за присъждане на направените по делото разноски и представя списък на същите.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от
жалбоподателя.
Заинтересованата страна община Б.***,
представлявана от кмета, в съдебни заседание се представлява от гл.юрисконсулт М.М.,
който излага доводи за неоснователност на жалбата и
предлага като такава да бъде отхвърлена.
Изразява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на
направените разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
От фактическа страна:
Административното производство е
започнало по подадено от община Б.*** Заявление -
КККР вх. № 01-531332/12.11.2020 г. за нанасяне на настъпили промени в КККР на
с. ***, състоящо се в отстраняване на явна фактическа грешка за нанасяне на
съществуващ на място язовир и съоръжения към него по КККР на с. ***. Язовирът е
публична общинска собственост, което е видно от приложения към преписката ****.2020
г., с местонахождение на имота: с. ***, местност „Овчарев камък“ кад.район 21,
пл. № 28, парцел 21.28.
Със заявлението е представено
геодезическо заснемане на язовира и прилежащите му хидротехнически съоръжения,
направено през 2015 г. от **** - ****, с цел актуализиране на териториалния
обхват на необходимата му площ /ПИ № 000028 по КВС/.
Педставеният проект за изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри засяга поземлени имоти –
заличаване на имоти и нанасяне на нови обекти. Сред засегнатите имоти е и този
на жалбоподателя И.Е.И. - поземлен имот с идентификатор ****, с площ: 9024
км.м, начин на трайно ползване: НИВА, придобит по наследство от С.Н.А.,
собствеността върху който е била възстановена с Решение на ПК по чл.14, ал.1,
т.1 от ЗСПЗЗ /чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право на
собственост в стари реални граници № 20-4422Б/07.11.2018 г., издаден от ОСЗ – Б.***.
Като част от проекта за изменение в
КККР, освен проекта от 2015 г., са представени кадастрален регистър на
недвижимите имоти, списък на засегнатите имоти частна собственост от проектен
поземлен имот на яз. „***“ – таблица за обезщетение, цифров модел в CAD
v4.02 формат,
проект за изменение в цифров вид, схема за определяне на необходимата площ на
язовир „***“ спрямо КВС на землище с. ***, ****.2020 г.
Проектът
за изменение на КККР е изработен и представен от правоспособно лице по
кадастъра – ****ООД, вписан в Регистъра на правоспособните
лица с № 1239, съгласно Заповед № РД-15-39/19.02.2020 г. на изпълнителния
директор на АГКК. Посочено е, че контурът /поземления имот/ на язовир „***“ е
взет от проекта от 2015 г.
Проектът
за изменение на КККР е съгласуван и с директора на ОД „Земеделие“ – Перник, който е изпратил Писмо изх.
№ РД-12-02-109861/29.10.2020 г., в което е изразил становището си по чл.53б, ал.6
от ЗКИР.
След
извършена проверка на проекта за изменение и приложените към него документи
СГКК – Перник е издала Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР
№ 25-27302/30.10.2020 г. за ПИ ****, като отговарящ на изискванията по чл.75 от
Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР и чл.14 и чл.16 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. за предоставяне на услуги от КККР.
За
подаденото заявление, на основание чл.26, ал.1 от АПК, е изпратено Уведомление
изх. № 20-80265/01.12.2020 г. до всички заинтересовани лица. Жалбоподателят е
получил уведомлението на 09.12.2020 г., което е видно от представеното по
делото известие за доставяне на л.141.
С Възражение № 06-2711/18.02.2020 г.
И.Е.И. оспорил поисканото изменение. Същото е прието за неоснователно по
мотиви, изложени в Писмо изх. № 5800-191/1/22.12.2020 г. от кмета на община Б.***
до началника на СГКК – Перник.
Административното производство е приключило с издаването на Заповед № 18-1459/05.02.2021
г. на началника на СГКК – гр. Перник. Тя е предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство. С нея е
одобрено изменение в КККР на с. ***, ****,
общ. Б.***, одобрена със Заповед № РД-18-346/22.05.2019 г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот е от 25.03.2020 г., съгласно скица – проект ****2021
г., състоящо се в отстраняване на явна фактическа грешка за нанасяне на съществуващ
на място язовир и прилежащите му съоръжения по КККР на с. *** и са нанесени
нови обекти в КККР, в т.ч. поземлен имот с идентификатор ****, площ
115 867 кв.м, начин на трайно ползване: Язовир, собственост на община Б.***
въз основа на документ Акт за общинска собственост ****от 06.03.2020 г.,
издаден от Служба по вписванията гр. Б.***, както и други поземлени имоти, сред
които: поземлен имот с идентификатор ****, с площ: 9024 км.м, начин на трайно
ползване: НИВА, собственост на С.Н.А.въз основа на документ решение на ПК по
чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ /чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право
на собственост в стари реални граници № 20-4422Б от 07.11.2018 г., издаден от
ОСЗ Б.***.
Заповедта е връчена на жалбоподателя, в качеството му на наследник на поземлен имот с
идентификатор ****, с площ: 9024 км.м, начин на трайно ползване: НИВА, с Уведомление изх. № 24-3609/05.02.2021 г., получено от него на 12.04.2021
г. /видно от приложено на л.74 от делото известие за доставяне/.
Жалбата
против процесната заповед е депозирана
чрез органа, който я е издал, и е входирана при него с рег. №
06-2534/22.04.2021 г.
В хода на съдебното производство е
назначена СТЕ, заключението на която се възприема от съда като
изготвено с необходимата компетентност, професионализъм и безпристрастност.
От заключението на вещите лица Р.Н.Н.
–хидроинженер, и Р.П.И. - геодезист, се установява,
че язовир „***“ е с предназначение: риборазвъдно, водопой на животни и
поливане. Същият е без санитарно-охранителна зона /СОЗ/. За определяне
необходимата площ на язовира е извършено геодезическо заснемане с цел
съвместяване на КВС и установяване наличието или липсата на явна фактическа грешка
при отразяване на ХТС в картата. В цифровия модел на КВС на землището на с. ***,
проектът е бил нанесен с отразени следните означения: преливен канал;
изпускателен канал; тръбен кладенец /ТК/ с Контур на I, II и III пояс на СОЗ, изграден за нуждите на базата за
отдих и хотелската част; Нбило стена =
725,00 м; Нпреливен ръб = 723,30 м; Нязовирна стена = 12,60 м; хоризонтали с означени коти. Котата на
най-високото водно ниво на язовира при нормативна обезпеченост е 724,30 м.
Според
експертите и видно от приложеното към делото копие на скица № 001794/07.11.2018
г. на имот ****, собственост на наследниците на С.Н.А., контурите на проекта от
2015 г. са били нанесени в КВС.
Собствеността
на язовира се установява въз основа на ****от 06.03.2020 г., Акт ****/2020 г.
на Службата по вписванията - гр. Б.***.
Вещите
лица са описали изчерпателно съоръженията, включени в проектния контур на
язовир „***“ - преливник, преливен канал, основен изпускател, изпускателен
канал, започващ от шахтата, в която са разположени крановете на основния
изпускател, линеен дренаж за отвеждане на филтриралите води и заустен в
изпускателния канал, облицована канавка.
Съвместени
са имотите по КВС и КК на с. *** с ортофото изображението. Изготвена е
комбинирана скица.
В заключение, експертите са обобщили, че с
изменението е нанесена граница на язовира, определена съгласно чл.39, ал.4, т.2
от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2006 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри. Одобреното изменение засяга
имота на жалбоподателя, намалявайки площта му с 1165 кв.м.
Засегнатата
площ на жалбоподателя попада под язовирната стена в нормативно определената по
чл.63 от Наредба № 7/22.12.2003 г. необходима площ, тъй като „откъм сухия откос
на стената се добавя ивица, равна на 2 пъти височината на стената, мерено от
петата на откоса“. Ивицата, равна на 2 пъти височината а стената, мерено от
петата на откоса, в конкретния случай е определена на 25,2 м.
Вещите
лица също са посочили, че: предвиждането за площ на язовира, съгласно проекта
от 2015 г., е в размер на 114,069 дка, т.е. 114 069 кв.м; площта на
язовира, съгласно одобрената КК, е в вразмер на 115 867 кв.м – при кота на
обезпеченост 1 на сто, равна на 724,30 м. С оглед на това са направили извод,
че проектът, предмет на оспорваната заповед, отговаря на изискванията на § 1,
т.94 от ДР на ЗВ.
От правна
страна:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е против акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице, в
законоустановения срок по чл.53б ал.7 от ЗКИР.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от
компетентен орган, какъвто се явява началникът на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на
имота, с оглед разпоредбата на чл.51, ал.1, т.3 и чл.53б ал.5, т.1 от ЗКИР.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР, КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при
установяване на явна фактическа грешка.
Съобразно разпоредбите на чл.56 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016
г. на МРРБ за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР, измененията в КККР се извършват от СГКК по
местонахождението на имота въз основа на заявление от собственик, друго лице,
когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила
информация от компетентен орган, като данните в КККР се изменят с проект,
изработен от правоспособно лице и СГКК уведомява за извършеното изменение
заинтересованите лица и носителите на други вещни права върху имотите, чиито
права са засегнати от изменението, включително и в случаите, в които за
изменението не се издава заповед.
В настоящия случай началникът на СГКК –
Перник се е произнесъл по заявление с искане за изменение
на КККР в производство по реда на чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР и чл.53б от ЗКИР, а
именно изменение на КККР при установена явна фактическа грешка. Заявлението е
подадено от заинтересовано лице - община Б.*** в качеството й на собственик на ****/язовир
„***“/ - ПИ с идентификатор ****, с. ***, общ. Б.***, съгласно ****.2020 г. То
се състои в поправка на границите на поземления
имот в съответствие с извършените на място геодезически измервания на язовира
и прилежащите му хидротехнически съоръжения.
Проектът за изменение на КККР е изработен и представен в предвидения от
закона вид и формат от правоспособно лице по кадастъра, в изискуемото по закон
съдържание и като такъв е приет от началника на СГКК. Заинтересованите лица са уведомени за започване на административното
производство по реда на чл.26, ал.1 от АПК.
Изпълнена е и процедурата по чл.53б ал.4 от ЗКИР. Директорът на ОД „Земеделие“ – Перник е съгласувал проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти, засегнати от установената явна фактическа
грешка. В Писмо изх. № РД-12-02-109861/29.10.2020 г. е
изразил е изрично становище по чл.53б, ал.6 от ЗКИР.
Съгласно чл.39, ал.4, т.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016
г. за съдържанието, създаването и поддържането
на КККР, за язовир без санитарно-охранителна зона,
какъвто е процесния, в кадастралната карта се нанасят границите за един имот и
границата, определена от най-високото водно ниво /НВВН/, а при липса на данни
за тази граница – от хоризонтал, определен от
котата на преливника, увеличена с 1 м, и границата на прилежащите им съоръжения.
Разпоредбата на чл.19, ал.1, т.4, б.“в“ от Закона за водите определя като публична общинска собственост „язовирите, включително намиращите се в процес на изграждане, с
изключение на тези по чл.13, ал.1, т.1 и включените в имуществото на търговски
дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие, както и водохранилищата
им до най-високо водно ниво, а също и прилежащите им съоръжения и събирателните
им деривации“. Съобразно горецитираната
разпоредба на чл.39, ал.4, т.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016
г. за съдържанието, създаването и поддържането
на КККР, язовир без санитарно-охранителна зона,
какъвто е процесният, се нанася в КК по границата, определена от най-високото
водно ниво.
Легалната
дефиниция на понятието „явна фактическа грешка“ е дадено в § 1, т.9 от ДР на
ЗКИР – това е несъответствието в границите на поземлените
имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване
на данните по чл.41, ал.1, както и несъответствие в границите на съществуващите
на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в
неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите
им от планове и карти, одобрени по реда на Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и
земите от горския фонд, когато разликите в
координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата
по чл.31.
По
смисъла на § 1, т.9 от ДР на Наредба № V-12-1720 от 13
май 2014 г. за едромащабната топографска карта /издадена на основание чл.14, ал.3, т.1 от Закона
за геодезията и картографията, в
сила от 10.06.2014 г., обн. ДВ. бр.48 от 10 юни 2014 г./ язовир „***“ е топографски
обект, създаден от обществото, който се намира на земната повърхност и
подлежи на картографско изобразяване. Той се намира в неурбанизирана територия.
Отразен е върху картата на възстановената собственост /КВС/ на с. ***, с площ
по КВС 114,069 дка при кота на обезпеченост 1 на сто, равна на 724,30 м –
Балтийска височинна система.
От
заключението на допуснатата и приета по делото съдебно-техническа експертиза е
видно, че предвиждането за площ на язовира, съгласно проекта от 2015 г., е
114 069 кв.м, а площта му, съгласно одобрената КК, е 115 867 кв.м.
Контурът на яз. „***“, на основание чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР, във връзка с
чл.55, т.4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. е определен на база
геодезическото заснемане и проект от 2015 г. Проектният поземлен имот на
язовира е нанесен съгласно чл.39, ал.4, т.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016
г., във връзка с чл.63, ал.1 и ал.2 от Наредба № 7/22.12.2013 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии, според която разпоредба
„Необходимата площ за язовири и водоеми се определя от очертанията на чашата
при максимално водно ниво на преливника, определено при условията на
обезпеченост 1 на сто, като при язовирите откъм сухия откос на стената се
добавя ивица, равна на 2 пъти височината на стената, мерено от петата на
откоса“.
Получената
необходима площ на процесния язовир е в размер на 115 867 кв.м при кота на
обезпеченост 1 на сто, равна на 724,30 м – Балтийска височинна система.
Съгласно чл.39, ал.4, т.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на КККР, „За поземлен имот – язовир, в
кадастралната карта се нанасят границите на два или повече поземлени имота при
наличие на санитарно охранителна зона и един имот – при липса на такава: т.2 за
язовир без СОЗ – границата, определена от най-високото водно ниво, а при липса
на данни за тази граница – от хоризонтал, определен от котата на преливника,
увеличена с 1 м, и границата на прилежащите им съоръжения“.
Съгласно заключението на вещите лица, изготвено след запознаване с материалите
по делото, направен оглед на място и справки в ОСЗ – Б.***, община Б.*** и МЗХ,
с изменението е нанесена граница на язовира, определена съгласно чл.39, ал.4,
т.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КККР и съгласно чл.63 от от Наредба № 7/22.12.2013 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии.
С оглед
на всичко гореизложено настоящият съдебен състав приема, че са налице всички елементи, покриващи легалната дефиниция за явна
фактическа грешка по смисъла на пар.1, т.9 от ДР на ЗКИР, което се явява предпоставка за отстраняване на
същата по реда на чл.53б от ЗКИР, както е процедирано в настоящия случай.
Язовирът
е нанесен съобразно чл.49, ал.4, т.2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. и
цели отразяване на необходимата му площ и съоръженията към него в съответствие
с разпоредбата на чл.63 от от Наредба № 7/22.12.2013 г. С одобреното изменение
на КККР е приведен в съответствие със закона и е вярно отразен начина на трайно
ползване на имота, в който са разположени всички елементи на язовира, така че
да съответстват на текущата функционалност, което се установява и от СТЕ.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че действително от СТЕ се установи,
че одобреното изменение засяга имота на жалбоподателя с идентификатор ****, но
по силата на чл.53б, ал.4 и ал.6 от ЗКИР е
предвидено обезщетяване по реда на чл.10б, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи или чл.6 и § 8 от ПЗР на Закона за възстановяване на собствеността върху
горите и земите от горския фонд, които процедури следва да
бъдат извършени въз основа на влязла в сила заповед
за изменение на КККР.
С оглед
на изложеното съдът приема, че процесната заповед
в оспорената част е съобразена и с материалния закон, тъй като
административният орган – началникът на СГКК – гр. Перник, констатирайки явна фактическа грешка по смисъла на чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР, правилно е одобрил поисканото изменение.
По
горните съображения, съдът намира Заповед
№ РД-18-346/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица –
проект ****2021 г., в частта, в която е нанесен нов обект в КККР: поземлен имот
с идентификатор ****, с площ: 9024 км.м, начин на трайно ползване: НИВА, за
законосъобразна, а жалбата срещу
нея - за неоснователна, поради
което следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на спора, претенциите на ответника и заинтересованата страна по делото
за присъждане на направените разноски, се явят основателни.
Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати в полза на юридическото
лице, в чиято структура е органът ответник, а
именно: Агенцията по геодезия, картография и
кадастър – гр. София, разноски за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 900,00 лв., който се явява и минималния такъв съгласно
чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и да заплати на заинтересованата страна – община Б.***,
сумата от 900,00 лв. /деветстотин лева/, от които: 100,00 лв.
/сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение, и 800,00 лв. /осемстотин лева/ -
платено възнаграждение за вещи лица.
Така мотивиран, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на И.Е.И. с ЕГН **********
и адрес: ***, срещу Заповед
№ 18-1459/05.02.2021 г. на началника на СГКК – гр. Перник, с която е одобрено
изменение в КККР на с. ***, ****, общ. Б.***, одобрена със Заповед №
РД-18-346/22.05.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица –
проект ****2021 г., състоящо се в отстраняване на явна фактическа грешка за
нанасяне на съществуващ на място язовир и прилежащите му съоръжения по КККР на
с. *** и са нанесени нови обекти в КККР, в частта, в която са нанесени поземлен
имот с идентификатор ****, площ 115 867 кв.м, начин на трайно ползване:
Язовир, собственост на община Б.*** въз основа на документ Акт за общинска
собственост ****от 06.03.2020 г., издаден от Служба по вписванията гр. Б.***,
както и поземлен имот с идентификатор ****, с площ: 9024 км.м, начин на трайно
ползване: НИВА, собственост на С.Н.А.въз основа на документ решение на ПК по
чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ /чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право
на собственост в стари реални граници № 20-4422Б от 07.11.2018 г., издаден от
ОСЗ Б.***.
ОСЪЖДА И.Е.И. с
ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенцията
по геодезия, картография и кадастър – гр. София направените по делото разноски в размер на 900,00
лв. /деветстотин лева/, представляващи платен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА И.Е.И. с
ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на община Б.*** направените по делото
разноски в размер на 900,00 лв. /деветстотин лева/, от които: 100,00 лв. /сто
лева/ - юрисконсултско възнаграждение, и 800,00 лв. /осемстотин лева/ - платено
възнаграждение за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/