РЕШЕНИЕ№
2289
гр. Пловдив, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на
шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 137 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Образувано
по предявени от А.Й.Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез ***. К.А., против С. Д.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, установителен иск с правно основание по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване на
паричното притезание, за което е издадена Заповед № 9781/13.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
17453/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата от 2 900
лв., представляваща неизпълнено задължение за връщане на получено по договор за
изработка, сключен през месец юли 2019 г., авансово заплатено възнаграждение,
което задължение е поето със споразумение от 01.09.2019 г. за прекратяване на
сключения между страните договор за изработка, ведно със законна мораторна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 25.10.2019 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в началото на месец юли 2019 г.
сключил с ответника договор за извършване на строително-ремонтни дейности в
собствения на ищеца апартамент, находяш се в гр. П., ***. Страните постигнали
съгласие за заплащане в полза на изпълнителя възнаграждение от 10 000 лв. с
краен срок на изпълнение на задълженията за осъществяване на поетите задължения
– до 30.09.2019 г. Сочи, че постигнали съгласие за авансово заплащане на сумата
в размер от 4 000 лв., която сума била заплатена от възложителя ищец на
15.07.2019 г., за което била съставена разписка от изпълнителя. На тази дата на
ответника били предадени ключ и чип за достъп до обекта. Ищецът твърди, че
обектът, в който следвало да се извършат строително-ремонтните дейности,
предмет на договора се намира непосредствено под неговото жилище, поради което
сочи, че имал непосредствени впечатления за хода на работата по договора. Сочи,
че тъй като в края на месец август били осъществени малка част от възложените
ремонтни дейности, извършил, заедно с изпълнителя оглед на апартамента на
01.09.2019 г., като при огледа установили, че осъществените дейности се
изразяват по-скоро в подготовка на обекта за ремонт. Поддържа, че ответникът
заявил, че не може да се справи с възложената работа, поради което постигнали
съгласие за прекратяване на договора, обективирано в писмено споразумение от
01.09.2019 г. Твърди, че при огледа оценили осъществените до този момент
ремонтни дейности в размер на сумата от 1 100 лв., като се съгласиели, че тази
сума следва да бъде приспадната от полученото капаро от 4 000 лв. Със
споразумението за прекратяване на договора ответникът поел задължение за
заплащане в полза на ищеца сумата от 2 900 лв. – част от полученото капаро,
след приспадане стойността на осъществените строително-монтажни дейности. Твърди,
че бил установен тридневен срок за изпълнение на задължението за заплащане на
сумата от 2 900 лв., или – до 05.09.2019 г. Твърди, че неуспешно се опитал да
осъществи разговори с ответника за връщане на процесната сума, поради което му
изпратил покана за доброволно изпълнение чрез *** Д. М., получена от ответника
на 30.09.2019 г. По така изложените съображения моли за уважаване на предявения
иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът С. Д.П. не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника.
Препис от исковата молба
е бил редовно връчен лично на адреса на ответника на основание чл. 45 ГПК,
който не е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът е бил редовно
призован за съдебното заседание, проведено на 16.06.2020 г. на основание чл. 45 ГПК, доколкото е получил съобщението лично.
Въпреки редовното му
призоваване, ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на
делото, като не е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата
кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а
именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че
исковата претенция е вероятно основателна, доколкото в производството са
представени писмени доказателствени средства, които са в подкрепа на изложените
от ищеца твърдения.
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в исковото производство, както и в заповедното по ч.гр.д. №
17453/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се
приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
Следователно
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното
производство в размер на сумата от общо 308 лв. – за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в 58 лв.
за заплатена държавна такса, съобразно приложения по делото списък на
разноските и искането на процесуалния представител на ищеца за присъждането им
в съответствие с приложения списък, в проведеното на 16.06.2020 г. съдебно
заседание.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД по отношение на С. Д.П., ЕГН **********,
с адрес ***,
че А.Й.Т., ЕГН **********, с адрес ***, е носител на парично
притезание в размер на сумата от 2 900 лв., представляваща неизпълнено
задължение за връщане на получено по договор за изработка, сключен през месец юли
2019 г., авансово заплатено възнаграждение, което задължение е поето със
споразумение от 01.09.2019 г. за прекратяване на сключения между страните
договор за изработка, ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.10.2019 г., до
окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 9781/13.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17453/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА С.Д.П. да заплати
на А.Й.Т. сумата от 308 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 17453/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, и
сумата от 58 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 137/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен
срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/ п/
Вярно с
оригинала! ПК