Решение по дело №827/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 6 октомври 2020 г.)
Съдия: Хайгухи Хачик Бодикян
Дело: 20197260700827
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

1003/19.02.2020г., гр.Хасково    

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

Съдия: Хайгухи Бодикян

при секретаря Ангелина Латунова......…………………..и в присъствието на прокурор…………………………………………...............………………..........като разгледа докладваното от съдия Бодикян  адм. дело № 827 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Н.Ж.Т. ***, против Ревизионен акт №Р-16002618003817-091-001 от 08.04.2019г., издаден от Й. Т. М., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д. А. И.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №375/19.06.2019г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи, че оспореният акт бил неправилен, незаконосъобразен и постановен при грубо нарушаване на административно-процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че в рамките на проверката направил възражения, които не били оборени от данъчните органи. От мотивите на решението, с което бил потвърден ревизионния акт, ставало ясно, че за един дълъг период от време и за едни огромни обороти, каквито се твърдяло, че извършил оспорващият, при направената насрещна проверка имало само три лица, които потвърждават, че закупили от него стока. Ставало дума за три сделки на съвсем скромни цени, нямащи нищо общо със сумите, които се обсъждали от данъчните. При това не било ясно как тези три лица установили, че оспорващият бил лицето, което им продало стоката. Твърдяло се също, че от документацията в „Еконт Експрес“ ООД също се потвърждавало, че жалбоподателят извършил сделките. Оспорващият сочи, че там фигурирало неговото име, но това било без значение. Навежда доводи, че в мотивите на решението не били коментирани обясненията му, че баща му основно се занимавал без негово знание и съгласие, но под името на оспорващия, с въпросната търговска дейност. Това твърдение не било проверявано въобще, макар оспорващият да посочил още в началото на проверката трети лица, от които също да се вземат обяснения. По подробно изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменен ревизионния акт.

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърден обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н.Т., който е легитимирано лице с оглед правното му тъждество като физическото лице с лицето упражняващо дейността си като ЕТ „Н.- Н.Т.“, което не е търговец по см. на ТЗ, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, против подлежащ на оспорване акт, потвърден по административен ред от ответника, което я прави допустима за разглеждане по същество.

Ревизията е редовно възложена със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002618003817-020-001/03.07.2018г., изменена със Заповед №Р-16002618003817-020-002/03.12.2018г.

Ревизията е извършена от Д. А. И.– Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д.Н. П.– Главен инспектор по приходите, обхватът на ревизията е бил за период 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., относно следните видове задължения – Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО – за самоосигуряващи се; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, а за периода от 29.10.2016г. до 30.04.2017г. и за Данък върху добавената стойност.

След приключване на процесуалните действия е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-16002618003817-092-001/14.02.2019г.

Срещу РД са подадени възражения на 20.03.2019г. и 22.03.2019г., заведени в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора с вх. №6002/21.03.2019г. и съответно с вх. №6002#1/25.03.2019г.

Впоследствие, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден и оспорения в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16002618003817-091-001/08.04.2019г.

Този резултат е обжалван от ревизираното лице, като с Решение по жалба срещу ревизионен акт №375/19.06.2019г., Директорът на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава Ревизионен акт (РА) №Р-16002618003817-091-001/08.04.2019г., издаден на Н.Ж.Т. за установените задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и лихви за просрочия по години, както е отразено в табличен вид в решението.

Решение №375/19.06.2019г. е връчено на 27.06.2019г., а жалбата е подадена на 02.07.2019г. по пощата, видно от поставеното върху плика пощенско клеймо.

По делото е разпитан свидетел – А.Ж.Т.. Същият заяви, че е брат на жалбоподателя. Посочи, че не му било известно брат му да осъществява търговия онлайн по интернет. Той не се занимавал с такива неща. Всичко започнало преди около 2 години, 2 години и половина. Баща им като починал, дошли някакви актове. По принцип с брат си въобще не били запознати с тази негова дейност /на баща им/. С брат си основно работили в Германия. Три месеца работил свидетелят, прибирал се и за да не си изгуби мястото, брат му отивал там да работи. По три месеца ги нямало в България. Свидетелят бил в Германия, прибирал се, той (брат му) отивал да работи, после пак свидетеля и така. Баща им като се пенсионирал, той по принцип бил снабдител в цигарена фабрика и още от тогава се е занимавал със стоки, имал някакви работи в мазето, някакви машини, но те въобще не обръщали внимание на това нещо. Идвали и някакви негови бивши колеги и въртели нещо там, не ги знаел. Нито той казвал, пък и те не били много- много в къщи да влязат в тази негова дейност и да разберат какво се е случвало. Баща му починал преди 3 години, февруари месец. И свидетелят имал такова дело в този съд. В порядъка на 10 години с брат си работили в Германия, през 3 месеца се сменяли. Имало извършени доставки към момента, през който не били в страната, и за брат му, и за свидетеля. Баща му имал някакви телефони, които вече въобще не съществували, даже свидетелят не им знаел и номерата. Свидетелят имал един мобилен телефон. На негово име  (на свидетеля) имало един телефон, който  взел, но не го ползвал,  ползвал си телефон на Виваком. Когато дошъл акта, чел какви доставки са извършени,  запознат бил от акта. В годината по шест месеца го нямало в България. Във връзка с поставения му въпрос, че по това дело процесният период е 2015 г., 2016 г., 2017 г., а той казва, че през тези години по три месеца работил в Германия, после се връщал в България, свидетелят заяви, че е така. В Германия работил в едно малко градче, в гръцки  ресторант, като барман и сервитьор. Имал дори карта за здравни осигуровки, която можел да я даде като доказателство да се види, че в определен период си плащал там здравни осигуровки. Баща му имал в мазето някакви кашони, но свидетелят не се интересувал какви са. Те не били и много, не било нещо фрапиращо. Свидетелят като слизал в мазето ги виждал тези кашони. Баща му починал на 84 г., през 2015 г.-2016 г.  бил към 80-81 г. Той живеел в апартамент на ул. „Булаир“. Мазето като квадратура било малко, нямало 10 кв.м. То било тясно и дълго. Може би било 7-8 кв.м, нещо такова.

Според правилото чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай ЗВР от 03.07.2018г., изменена със ЗИЗВР  от 03.12.2018г., на осн. Чл.114, ал.2 от ДОПК, с която е удължен срока на ревизията, са издадени от Й.М., а РА е издаден от възложителя на ревизията и Д. И.– ръководител на ревизията, поради което следва да се приеме спазване на нормативното изискване. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК.

Постановеният РА, чиято неразделна част е РД, решението на Директора на ДОДОП- Пловдив, с което е потвърден РА, обективират не само фактическите основания на органите по приходите във връзка с определените задължения за данъци на ревизираното лице, но също се посочват и правните основания за произнасянето им. Публичните вземания са конкретизирани в достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект. Посочени са данни за ревизираното лице, за име и длъжност на авторите на РА. Съдържа се информация за обхвата на ревизията. Посочен е срока и органа, пред който може да се обжалва съобразно изискванията на чл. 120 от ДОПК.

Видно от материалите по ревизионната преписка РА е подписан от посочените като негови издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП. Електронният подпис е приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл. 24 от ЗЕДЕП. По определението на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния подпис и електронния документ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 3 и ал. 4 от ЗЕДЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискването на чл. 16 от Закона и той има значение на саморъчен подпис. За установяване на наличието на квалифициран електронен подпис е необходимо съгласно изискването на чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден документ /файл/. Удостоверението за електронен подпис е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които притежават такова удостоверение. Видно от представения по делото оптичен носител , подписите са положени от съответните лица, в периода на срока на действие на тези удостоверения. В тази връзка се установи, че РА (както и РД и ЗВР) е подписан с електронен подпис от лицата, посочени като негови издатели, с КЕП и в периода на действие на удостоверенията.

При тези данни съдът намира, че оспорения РА е издаден от компетентен орган и е съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт по чл. 120 от ДОПК.

В подадената до съда жалба не се заявява оплакване за съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, а и служебната проверка не констатира процесуални нарушения. Със заповед на началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП Пловдив от 03.07.2018 г. е възложена ревизия с ръководител Д. И.- Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д.П.– Старши инспектор по приходите Н.Ж.Т. с регистрация като ЕТ „ Н.- Н.Т.“, самоосигуряващо се лице или осигурител с обхват: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г.,Данък върху добавената стойност за периода от29.10.2016 г. до 30.04.2017 г.;ДОО – за самоосигуряващи се за периода от за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. и Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от за периода от 01.01.2015г.до31.12.2017г.

 Срокът на ревизията е три месеца от връчване на заповедта, извършено по реда на чл.32 от ДОПК на 04.09.2018 г. и впоследствие е бил удължен със заповед от 03.12.2018 г. на същия административен орган до 04.02.2019 г. Спазен е срока по чл. 114 от ДОПК. На 14.02.2019 г., в 14-дневен срок след изтичането на срока за извършване на ревизията, е издаден РД при съблюдаване на разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РД е връчен на ревизираното лице на 05.03.2019 г. и срещу него е подадено възражение на 21.03.2019 г. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. РА е издаден на 08.04.2019 г. при съобразяване с правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. В обобщение съдът не констатира съществено нарушаване на разписаната административна процедура, рефлектиращо върху законосъобразността на атакувания РА.

        Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията - каквото е изискването по чл. 119, ал.2 от ДОПК, в законоустановената форма и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Не се спори между страните, че през ревизирания период Н.Ж.Т.  е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, за доходите получени през данъчните периоди попадащи в обхвата на ревизията. Няма спор и по отношение на обстоятелствата, че жалбоподателят има регистрация като ЕТ, като за периода 2015г. до 2017г. не е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от същия, като при определяне на основата за облагане с данъци и осигуровки данъчният орган е приел относими към лицето обстоятелство по чл.122, ал.2 от ДОПК.  В констативната част на ревизионен доклад № Р-16002618003817-092-001 от 14.02.2019 г., който по силата на чл. 120, ал. 2, изр. 1-во от ДОПК е неразделна част от обжалвания акт е записано, че Т. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, с  регистрация по ТЗ, не е съдружник в дружества, не е в трудови правоотношения, не е било и не е регистрирано по ЗДДС лице, не е декларирало доходи от извършване на стопанска дейност. Въз основа на извършена проверка и присъединени доказателства, подробно описани в раздела за процесуалните действия от ревизионния доклад, е установено, че през ревизирания период физическото лице е извършвало търговска дейност по продажба на стоки чрез куриерска фирма "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД. По данни от преписката се констатират получени от ревизираното лице суми по наложен платеж за периода от м. 01. 2015 г. до м. 12. 2017 г. общо в размер на 75 687 лв.

По обяснения от ревизираното лице основанието за получаването на суми по наложен падеж е "инцидентно" изпращане на стоки с куриерски пратки с цел извършване на услуги на познати, но от баща му Ж.Н. Т., поч. На 10.02.2017г. , който създавал онлайн профили на свое име и на името на сина си Т.. Стоките се намирали в мазе, където бащата живеел.

Въз основа на получените данни е счетено, че продажбите на стоки не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно в рамките на извършваната дейност по занятие от физическото лице и попадат в хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Направен е извод, че продажбата на гореописаните стоки е основна търговска дейност на Н.Т., който е данъчно задължено за целите на ЗДДФЛ, а получените приходи от продажба подлежат на облагане като търговски сделки по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ. Въз основа на това е установено, че в резултат на получените от ревизираното лице парични суми от продажба на стоки, са формирани доходи, които не са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Във връзка с изложеното на лицето са връчени уведомления по чл. 17 и чл. 124 от ДОПК, както и искане за представяне на документи и писмени обяснения за декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В указаният в искането срок декларации не са представени.

Спорът между страните се свежда до това дали са били налице предпоставките на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК за провеждане на данъчно – ревизионното производство по реда на чл. 122- 124а от ДОПК и дали описаните в справки от „Еконт – Експрес“ находящи се в делото наложени платежи са получени от ревизираното лице Н.Т., за извършени от същия сделки по занятие, за да се приеме, че същият е реализирал и укрил, като не е декларирал доход в общ размер на 75 687 лв.  , който да бъде обложен по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК.

Съгласно Уведомление № Р-16002618003817-113-001/26.11.2018г. по чл. 124 от ДОПК ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с  годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО– за самоосигуряващи се, Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, всички за периода 01.01.2015г. – 31.12.2017г., ще бъдат определени по реда на чл. 122-124а от ДОПК, поради наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т. 1 - 7 от посочената разпоредба.

 Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК такова обстоятелство е налице когато до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, съгласно т. 2 от ДОПК, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи, а съгласно т. 4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.

 Настоящият състав намира, че приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, данните от извършените проверки на ревизираното лице, в т. ч и Протоколи, ведно с приложения за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на Н.Ж.Т., както и постъпилите на електронен носител данни от третото лице „Еконт Експрес“ за изпратени пратки от негово име и съответно за получени суми от наложен платеж от Т.  РЛ, съставляват индииция, за наличие на укрити приходи от страна на данъчно задълженото лице по смисъла на чл.112, ал.1,т.2 ДОПК, предвид което за ревизиращите органи са били налице предпоставките да проведат производството по реда на чл. 122- чл. 124а от ДОПК. В тази връзка не се констатира процесното ревизионно производство да е проведено незаконосъобразно по този специален ред.

Независимо от наличието на предпоставките за провеждане на ревизионното производство по специалния ред на чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се има предвид, че в хода на ревизията следва да бъдат установени и анализирани онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението, като не следва да бъдат игнорирани и основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т. 1-16 от ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, като органът по приходите следва да анализира и разгледа всички критерий, визирани в нормата на ал. 2 и съответно да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на конкретния ревизиран субект.

В случая е приложимо и правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК визира, презюмираната със закона истинност на направените от органите по приходите фактически констатации. В хода на производството по делото тези констатации не бяха оборени от жалбоподателя, като събраните по негово искане гласно доказателство не е подплатено с други доказателства и не следва да се цени с голяма степен на достоверност, т.к. разпитаният по делото свидетел е брат на жалбоподателя и с висящ пред Административен съд Хасково идентичен спор с наведени идентични доводи. В хода на производството не е установено по категоричен начин обстоятелството, че пратките са изпращани от починалия баща на жалбоподателя, като липсва оспорване на положените подписи за изпращач на пратките, както и на разписките за получени суми от куриерската фирма. Предвид липсата на оборване на доказателствената сила на документите, представени в хода на ревизията от трето неучастващо в производството лице, следва да се приеме за обоснова и сподели доводът на органът по приходите за извършени от ревизираното лице сделки по занятие и реализирани и недекларирани доходи от същите.  

Въз основа на представените документи от ревизирания субект и от другите задължени лица, органите по приходите са извършили анализ, като са направили извода, че приложените справки от куриерското дружество, съдържащи вида на пратката, дата на вземане на пратката по наложените платежи, изплатени в полза на ревизираното лице, количеството на стоката, дата на изпращане, дата на получаване, клиент и наложен платеж дават ясна и точна информация за реализираните от Т. продажби на стоки. От страна на органите по приходите е синтезирана информацията от извършени проверки при получателите на доставките, снети са техни писмени обяснения. Извършените насрещни проверки в голямата си част категорично потвърждават, че стоката е закупена от Н.Т.. Установена е извършване на интернет търговия с градински и други инструменти, от която дейност са реализирани приходи, които не са отчетени и начислени данъци.

При съобразяване на тези обстоятелства органите по приходите са приели, че за извършените и неотразени продажби са налице доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които са облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, поради това, че са с място на изпълнение на територията на страната.

При съобразяване на посочените обстоятелства е констатирано, че към 30.11.2016г. Н.Т. има оборот от продажби на стоки в размер на 51 368лв. за периода м.12.2015г.-м.11.2016г. , който се явява облагаем оборот по см. на чл.96, ал.1 от ЗДДС. На тази база е начислен ДДС общо в размер на 1 128,32лв.

Съдът намира, че правилно данъчните органи са начислили допълнително ДДС в размер на 1 128,32лв., като са приели, че Т. в качеството му на задължено лице, не е спазил разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС – да подаде заявление за регистрация по този закон и на основание чл. 101, ал. 6 и 7, органите по приходите да издадат акт за регистрация по ЗДДС. Съгласно чл. 102, ал. 3 от ЗДДС се приема, че в такива случаи лицето дължи данък за извършените от него обагаеми доставки, за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

За осъществени облагаеми доставки не е начислен ДДС в съответствие с разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Данъкът се смята включен в обявената цена, когато се предлагат стоки – предмет на доставка на дребно в търговската мрежа. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС ставката на данъка е 20 на сто. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, а съгласно ал. 6 от тази дата данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистианото лице да го начисли.

Правилни са констатациите на ревизиращия екип и по отношение на задълженията за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на едноличния търговец. Установени са множество продажби на стоки, при укрити реализирани проходи, което е дало основание на данъчния орган да приеме за налична хипотезата на чл.122,ал.1 от ДОПК и определяне на данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Размерът на реализираните приходи е определен въз основа на данните от представените от „Еконт експрес“ таблици и изплатените от клиентите суми по наложен платеж, /неоспорени от жалбоподателя в хода на съдебното производство/,като общата сума е 75 687лв.

При ревизията е констатирано, че за 2015, 2016 г. и 2017 г. данъчния финансов резултат от дейността като ЕТ е разликата между установените от ревизията общо приходи в размер на 75 687лв. с приета средна надценка на стоките от 22%, са установени от ревизията общо разходи – 62 038,52 лв. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК при 15% ставка и установен данък и лихви за периода 2015 г – 183,06лв. с лихви 51,86лв., за 2016г.- 1036лв. и лихви 188,51лв. и за 2017 г. – 210,64 лв. и лихви 16,91лв.

Съдът намира, че правилно административният орган е определил допълнително установени задължения за ДОО .

Жалбоподателят, в качеството му на задълженото лице, е регистриран като едноличен собственик на "Н.-Н.Т.“ няма данни да е упражнявал трудова дейност като такъв. От него не е подадена декларация по Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, с която е декларирана трудова дейност и осигуряване за всички осигурени рискове, както и липсват данни за внесени в качеството му на самоосигуряващо се лице авансово дължими върху минималния месечен размер на осигурителния доход. Лицето попада в обхвата на задължително осигурените по см. на чл.4, ал.3 от КСО, както правилно са приели ревизиращите органи. С оглед установения осигурителен доход от стопанска дейност, следва върху него да бъдат начислени осигурителни вноски. Съобразявайки размера на вноската  за ДОО,ДЗПО и ЗО правилно за 2015г. този размер е определен на  975,24лв. и лихви 276,35лв., за 2016г. на 2401,69лв. и лихви от 437,01лв.и за 2017г. в размер на 739,68лв. и лихви 59,59лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК. Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, в който се казва, че едноличният търговец се осигурява върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващо се лице, определен със Закона за бюджета на ДОО и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Безспорно в случая е установено, че едноличният търговец е извършвал търговска дейност през 2015, 2016 г. и 2017 г., т. е. налице са придобити доходи, подлежащи на облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ.

След констатиране на наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, с обжалвания РА ревизионният орган е пристъпил към определяне на осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ от Н.Т. . Направен е обоснован извод, че установеното наличие на укрити доходи води до неплащане на задължения за осигурителни вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен доход установен по реда на чл. 122124, във вр. с чл. 124а от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като ЕТ, независимо дали са регистрирани по ТЗ, следва да формират данъчна основа за доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци. Правилно е прието, че в случая става въпрос за повтарящи се действия през годините, включени в ревизирания период, материализирани в множество сделки с цел печалба по смисъла на ТЗ.

В резултат на направените констатации, правилно органът по приходите е приел, че задълженията на жалбоподателя, в качеството му на задълженото лице, по ЗОВ следва да бъдат установени за извършената от него трудова дейност, както и в качеството му на самоосигурено лице, както и върху дохода, установен по реда на чл. 122-124 от ДОПК.

С оглед на това, съдът счита, че изводите в РА не са опровергани от жалбоподателя с доказателствените средства, допустими в процеса.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден при спазване на материално правни норми по издаването му, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, оспорването следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от ответната страна, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 780лв., изчислени върху сумата от ревизионния акт на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ж.Т. ***, против Ревизионен акт №Р-16002618003817-091-001 от 08.04.2019г., потвърден с Решение №375/19.06.2019г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.

ОСЪЖДА Н.Ж.Т., ЕГН ********** да заплати на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, направените по делото разноски в размер на 2 780лв. /две хиляди седемстотин и осемдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

СЪДИЯ: