Р Е Ш Е Н И Е
№ 23 07.04.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На пети
април 2022 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Мартин Александров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 20 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на Х.Й.П. ЕГН ********** ***, против Решение № 17/
21.02.2022 г., постановено по НАХД № 20213520200301/ 2021 г. по описа на РС –
Попово, с което е потвърдено НП № 21-0321-000898/ 22.11.2021 г. на началника на
РУ – Попово при ОД на МВР – Търговище, с което на основание чл. 174, ал. 1, т.
2 от ЗДвП на касатора са наложени адм. наказания: „глоба“ в размер на
1 000 лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и са
отнети 10 к.т. на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз-2539/ 2012 г. на МВР. В жалбата са посочени
като касационни основания за отмяна:
неправилност и незаконосъобразност. В съдебно заседание касаторът редовно
призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касация – ОД на МВР- Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението е законосъобразно. Нарушението е установено по
несъмнен начин по съответния ред от Наредба № 1. Не са допуснати нарушения при
отчитане на съдържанието на алкохол в кръвта на водача. Не са допуснати
нарушения при издаване на НП. Въззивната инстанция подробно е обсъдила и
отхвърлила изложените възражения, във връзка с различните часове, посочени в
АУАН и НП. Правилно е приложен материалния закон, предвид на установеното
количество алкохол и правилно е определена съответната санкция.
Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във
връзка със събраните доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази
правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел
за установено от фактическа страна, че касаторът Х. Й. П. ***, бил
правоспособен по смисъла на чл.150 ЗДвП водач на МПС за категории „В”, „С“,
„М“, „АМ” и „ТКТ“, с правоспособност, придобита преди повече от 30 години като
до извършване на настоящите нарушения бил санкциониран с глоби по фиш и за
други нарушения на правилата за движение по пътищата. На 08.11.2021 г. в
домашни условия касаторът употребил алкохол – бира (по негови данни около 1.5 л),
след което и доколкото не се чувствал повлиян от него, решил да управлява
собствения л.а.“Фолксваген Поло“ с рег.№ ...... Около 16.20 ч., при движение по
път II-51 в община Попово, до газстанция “Газлоджистикс“ в посока към гр. Търговище,
управляваният от Х.П. л.а. бил спрян за проверка от служители на РУ Попово -
полицай С. Р. и полицай А. Д.. След като установил самоличността на водача и усетил
мирис на алкохол, полицай Русев го проверил за употреба на алкохол с помощта на
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510+” с №0050, скалата на което в 16.25
ч. отчела 1.05 промила концентрация на алкохол в издишания въздух. Нарушителят
признал, че е изпил около 1.5 л бира в домашни условия. Бил му издаден талон за
изследване № 079685, с който му била предоставена възможност да се яви до 17.30
ч. във филиала СМП гр.Попово за да даде кръв за химическо изследване. Водачът
се запознал със записаното в талона за изследване, приел го изрично като
посочил, че вярва на показанията на техническото средство, и отказал да даде
кръв за анализ. За констатираното нарушение по чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП бил съставен
АУАН серия GA, №517635, който бил предявен и връчен на нарушителя. Последният
се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения, като не депозирал
такива и в 3-дневният срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН, след което било издадено и оспореното
в настоящия процес НП № 21-0321-000898/ 22.11.2021 г. на началника на РУ-Попово
към ОДМВР Търговище, връчено лично на 13.12.2021 г. на касатора.
От правна страна въззивния съд е приел, че жалбата е
неоснователна. Съдът е констатирал, че при реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършените нарушения на правилата за движение по пътищата не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон,
водещи до опорочаване на производството по налагане на административно
наказание. Оспореното НП е издадено от компетентен да го издаде орган – началник
РУ към ОДМВР Търговище, на когото съгласно чл.189, ал. 12 от ЗДвП и приложената
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, са
делегирани права по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН. В конкретният случай АУАН е
съставен от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е
изискваната от закона форма за валидност и процесуалните правила, и съдържа
всички необходими реквизити по чл.42 ЗАНН. Ето защо актът е редовно съставен и
се ползва с формална доказателствена сила до доказване на обратното предвид
разпоредбата на чл.189,ал.2 ЗДвП. В тежест на нарушителя е да установи, че
отразените обстоятелства в АУАН не съответстват на действителното положение,
като обаче такива твърдения за други факти и доказателства в обратния смисъл касаторът
не е ангажирал, при което съдът несъмнено е обвързан от нормата на чл. 189,ал.2
от ЗДвП. Съдът приема, че контролните органи са спазили изцяло реда за
установяване употребата на алкохол, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Не е спорно, че на осн.чл.3,ал.1 е
извършена проверка на място посредством годно техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510+“ с № 0050, скалата на което в 16.25 ч. е отчела 1.05 промила
алкохол в издишания въздух-показания на техническото средство, с които водачът
Х.П. се съгласил видно от саморъчното записване на изявлението за това в талона
за изследване. Не намира потвърждение и твърдението относно непълнота в описаното
нарушение, свързано с различно посочване на часа на извършване на нарушението в
АУАН и НП. В АУАН и НП действително фигурират два различни часа – „16.25 ч.“
/час на извършване на проверката с техническо средство/ и „16.46 ч.“ /час на
съставяне на АУАН/. Това различие е обяснимо и се налага предвид спецификата на
отпечатване на място на акта посредством принтер в полицейския автомобил. Касаторът
очевидно се е заблудил относно поредността на
извършените от полицейските служители изцяло законосъобразни и правилни
действия, които са надлежно отразени в съставените официални документи. Касаторът
е спрян за проверка в 16.20 ч. и след като са установени са първоначални
/външни/ данни за употреба на алкохол, в 16.25 ч. е проверен с техническо
средство, скалата на което е отчела концентрация на алкохол в издишания въздух
1.05 промила. След това е бил попълнен талон за изследване и след изричния
отказ на П. да даде кръв за изследване, в полицейския патрулен автомобил е бил
съставен АУАН за констатираното нарушение, който АУАН е бил отпечатан от
принтера в 16.46 ч., т.е. установената в хода на съдебното дирене хронология на
събитията изцяло съответства на правилата на формалната логика. Не са налице
никакви обстоятелства, които могат да опорочат производството по съставяне на
АУАН, доколкото чрез тях по никакъв начин не е нарушено правото на нарушителя
ясно и точно да разбере на кое място и в какъв час е спрян за проверка от
контролните органи, т.е. не е налице процесуалното нарушение по чл.53, ал.2,
респ. по чл.57,ал.1 от ЗАНН, за което се претендира в жалбата.
Настоящата инстанция счита изводите на
въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е
подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите
правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените
възражения от наказаното лице. Наведените възражения от касатора пред
настоящата съдебна инстанция са неоснователни. Редът за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства е
регламентиран с Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата),
приета въз основа на законовата делегация на чл.
174, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл.
1, ал. 3 от същата наредба концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез
използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания. При извършване проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство- чл. 3, ал. 1 от Наредбата.
Извършеното от касатора нарушение е формално, поради
което за съставомерността му не е необходимо настъпването на някакви вредни
последици и липсата на такива не може да се счита за смекчаващо отговорността
обстоятелство. Деянието на водача е със завишена степен на обществена опасност,
тъй като употребата на алкохол, дори и когато концентрацията на алкохол в
кръвта е под 0, 5 на хиляда, е достатъчна причина водачът да не бъде достатъчно
съсредоточен при управление на МПС и с това да създаде опасност от настъпване
на ПТП, като дори и минимално отклонение от предвидената от законодателя
минимална граница е достатъчно сериозно нарушение на правилата на ЗДвП и в този
смисъл подлежи на санкциониране. Нарушението засяга обществени отношения със
значим интерес, като може да рефлектира пряко и непосредствено върху живота и
здравето на гражданите. Всичко това говори за сериозна и доста завишена степен
на обществена опасност на деянието, което дава основание същото да не бъде
прието за маловажно. Следва да се обърне сериозно внимание на лицата, които си
позволяват подобно неправомерно поведение и според съда единствено ефективни
наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната
превенция, разписана като цел на наказанието по смисъла на чл. 12 ЗАНН, тоест
не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения
правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по
отношение на останалите членове на обществото.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита,
че постановеното първоинстанционно решение е законосъобразно, валидно и
допустимо, без нарушения на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/21.02.2022 г., постановено
по НАХД № 20213520200301/ 2021 г. по описа на РС – Попово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
………..