Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 18249 по
описа на ВРС за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.К.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЗАД „о.з.к. З.” АД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление ***, с която е предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 20 лева, като
частична претенция от общата в размер на 1341,84 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „каско” на МПС,
сключен със застрахователна полица № ............. за причинени имуществени
вреди на лек автомобил „Мерцедес ....” с ДК № В .... ВН, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че
26.04.2017г. между страните е сключен договор за застраховка „Каско“ със застрахователна полица № ............„ за лек
автомобил „Мерцедес ....” с ДК № В .... ВН, собственост на ищеца, със срок на
действие от 27.07.2017г. до 26.04.2018г. Застрахователната премия била изцяло
платена. На 12.04.2018г. ищцата паркирал автомобил в гр. Варна, кв. „м.“ на
паркинга на „м.Б.“. На 19.04.2018г., отивайки до автомобила ищцата установила,
че са увредени панел ляв, лайсна панел ляв, врата лява, лайсна врата лява,
капачка странично огледало, калник преден ляв и ръкохватка врата лява. На 20.04.2018г. ищцата уведомила
застрахователя, който извършил оглед и бил изготвен опис по щета № м.Б.. На
04.07.2018г. ищцата получила уведомление от ответното дружество, с което
получила отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с позоваване на
Раздел I,
чл.18, ал.4 от Общите условия, а именно
отказ поради установени различия между фактическата обстановка и декларираните
обстоятелства. При проучване в няколко сервиза ищцата установила, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1361,84 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Счита, че е недопустимо последващо
предявяване на частичен иск след като веднъж вече е предявен такъв и уважен с
влязло в сила решение, поради злоупотреба
с право. Не се оспорва сключването на валидна застраховка „каско“ и
уведомлението за настъпило застрахователно събитие. Твърди, че в настоящия
случай е приложима разпоредбата на чл.18, ал.4 от Общите условия към договора
за застраховка. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между декларираното
събитие и констатираните вреди. Опспорва се
претенцията и по размер.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От застрахователна полица № ............. се
установява, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско” за лек автомобил марка „Мерцедес ....” с ДК № В ....
ВН, собственост на ищеца, със срок на действие от 27.04.2017г. до 26.04.2018г. Общо дължимата застрахователна премия е посочена в размер на 383,64 лева,
която е изцяло платена, видно от разписките към полицата.
На 20.04.2018г. Г.К.Г. в качеството му на собственик на МПС е подал при
ответното дружество уведомление за щета, в което е посочила, че на 12.04.2018г.
около 18.00 часа е паркирала автомобила на паркинга на магазин „м.Б.“ в кв. „м.“,
На 19.04.2018г. около 18.00 часа, отивайки към автомобила установила, че са
охлузени ляв панел, лайсна заден ляв панел, предна лява врата, лайсна предна
лява врата, преден ляв калник, огледало ляво и дръжка предна лява врата.
Във връзка с уведомлението при застрахователя е образувана щета № м.Б..
Съставен е опис техническа експертиза от 20.04.2018г., в който са описани
увредените детайли – панел ляв, лайсна панел ляв, врата лява, лайсна врата
лява, капачка странично огледало, калник преден ляв и ръкохватка врата лява.
С писмо от 19.06.2018г. ответното дружество е уведомило ищцата, че не
следва да й изплаща застрахователно обезщетение, като се е позовал на раздел I, чл.18 (4) от Общите условия по застраховка „Каско
на МПС“.
Приети по делото са Общите условия на ответното дружество за застраховка
каско на МПС
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че механизмът на настъпване на събитието е съприкосновение с твърд
предмет, при което процесният лек автомобил е бил в паркирано състояние.
Уврежданията не са получени при движение на друг автомобил в близост до
процесния. Обичайно такъв тип увреждания се получават при съприкосновение на
външния вертикален край на врата на паркиран в близост друг автомобил.
Уврежданията по процесния автомобил са в странична лява част. Експертизата
приема уврежданията, които са установени при извършения от застрахователя оглед
– панел ляв, лайсна панел ляв, врата лява, лайсна врата лява, капачка странично
огледало, калник преден ляв и ръкохватка врата лява. Установените увреждания е
възможно да са причинени по степен и вид от процесното
събитие и са в причинно-следствена връзка с него. Общата стойност на
уврежданията към датата на събитието по средни пазарни цени, при използване на
цената, предлагана в сервизи, които са сертифицирани по европейски сертификат
за качество ISO
9001:2008 и на такива, които не са сертифицирани, е в размер на
1086,45 лева. Стойността на уврежданията по автомобила към датата на
застрахователното събитието съгласно Методиката на застрахователя са в размер
на 265,36 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1
от КЗ и е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца
е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно
събитие по него, претърпените вреди и техния размер, както и причинно-следствената
връзка между събитието и вредите. Ответникът следва да докаже
плащане на застрахователното обезщетение или друг правопогасяващ факт.
Не са спорни между страните, а и се
установяват от доказателствата по делото обстоятелствата за сключването на
валиден договор за застраховка между тях, за наличието на уведомление от страна
на застрахования за настъпило застрахователно събитие, както и за постановения
отказ за изплащане на обезщетение.
От заключението на САТЕ се установява, че е възможно причинените на
процесния автомобил увреждания да настъпят докато МПС е паркирано при
съприкосновение с врата на друго паркирано МПС, както и, че всички щети по
автомобила са в причинно-следствена връзка с така описания механизъм.
От гореизложеното се налага извода, че за застрахователя не е налице
основание за отказ от изплащане на застрахователното обезщетение на
основание Раздел I, чл.18, ал.4 от
Общите условия, а именно поради установени различия между фактическата
обстановка и декларираните обстоятелства.
Спорен между страните е и въпроса за размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно 405 от КЗ да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
(чл. 400, ал. 2 от КЗ). Последователна е
практиката на ВРК съобразно, която на застрахования се следва обезщетение в
размер на действителната/възстановителната стойност на автомобил, а не
обезщетение съобразно методиката на застрахователя.
Следователно размера на дължимото обезщетение следва да бъде определен по
средни пазарни цени за части и труд, необходими за възстановяване на
автомобила. Съдът намира, че средните пазарни цени следва да бъдат изчислени по
цени за алтернативни части. Съдът намира, че средните пазарни цени на труд
следва да бъдат определени като се вземат предвид, както цените за труд на
сервизи, които притежават сертификат за качество 9001:2008, така и на тези, и
които не притежават такъв сертификат. В този смисъл размерът на дължимото
обезщетение е посоченият от вещото лице размер от 1086,45 лева.
Предвид че искът е предявен като частичен за сумата от 20 лева, съдът
намира, че същият се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 50 лева
за платена държавна такса, 150 лева за депозит за вещо лице и 360 лева за
платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „о.з.к. З.” АД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Г.К.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 20 лева, заявена
като частична претенция от цялата в размер на 1341,84 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „каско” на
МПС, сключен със застрахователна полица № ............. за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес ....” с ДК № В .... ВН, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2018г.
до окончателното плащане, на основание чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „о.з.к. З.” АД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 560 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: