№ 25
гр. Сливен, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20212230104344 по описа за 2021 година
В исковата молба ищцата твърди, че на 9.07.2020г. й е наложен запор върху
трудовото възнаграждение и е установила, че срещу нея има образувано изпълнително дело
с взискател ответното дружество.Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело срещу ищцата през 2017г., но по това време ищцата е
живеела в чужбина и не е получавала никакви съдебни книжа, Сочи се, че сумите, за които е
издаден изпълнителния лист са погасени по давност на 2.03.2016г.
Поискано е да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите
1563.91лв, представляваща главница,1074.10представляваща лихва, 903.89лв,
представляваща неолихвяема сума, 150.96лв, представляващи разноски по изп.д. и 378.43лв,
представляващи рзноски по чл.26 от ТТРЗЧСИ, поради погасяването им по давност
Съдът е квалифицирал така предявения отрицателен установителен иск, като такъв с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че през 2012г. е образувано първото изпълнително дело срещу
ищцата и през 2015г. е конституирано ответното дружество, като нов взискател.Сочи се, че
след прекратяването на изпълнителното дело новия взискател Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ ЕАД е изтеглил изпълнителния лист и е образувал ново изпълнително дело през
2017г.Твърди се, че Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД е придобило вземането чрез
договор за прехвърляне на вземания.Твърди се, че по второто изпълнително дело има
извършени действия от съдебните изпълнители, които са прекъснали погасителната давност-
постъпила сума през 2018г. вследствие на наложен запор, твърди се, че давността е
1
прекъсната и с втори запор наложен на банкова сметка на ищцата в банка ДСК АД за
периода от м.01.2020г. до м.07.2020.
Поискано е да бъде отхвърлен предявения иск и да бъдат присъдени направените по
делото разноски, при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцата.
В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния представител адв.П. поддържа
предявения отрицателен установителен иск и моли да бъдат уважен и да бъдат присъдени
на доверителя му направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призован, представител не се явява, в писмено
становище моли предявените искове да бъдат отхвърлени, излага подробни съображения за
това и да му бъдат присъдени направените по делото разноски-юрисконсултско
възнаграждение, при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 4.01.2012г. е осъдена А.А. С. по ч.гр.д.№1146/2011г. на РС
Сливен въз основа на заповед за изпълнение от 2.03.2011г. да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс ЕАД главница в размер на 1563.91лв главница по договор за кредит от
7.06.2008г., договорна лихва в размер на 307.92лв за периода 15.08.2008г. до 15.12.2009г.,
законна лихва за забава върху главницата в размер на 449.54лв за периода 15.09.2008г. до
18.02.2011г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 1.03.2011г.,
146.43лв разноски по производството
На 4.12.2012г. е подадена молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД до ЧСИ
Н.Г., с която е поискано да бъдат събрани сумите по издадения изпълнителен лист срещу
А.А. С.. По молбата е образувано изпълнително дело №783/2012г. на ЧСИ Н.Г. с район на
действие Окръжен съд Сливен.
На 4.01.2013г. е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. №783/2012г. на
ЧСИ Н.Г. с район на действие Окръжен съд Сливен при условията на чл.47,ал.1 от ГПК.
На 31.05.2017г. е поискано прекратяване на изп.д. №783/2012г. на ЧСИ Н.Г. с район
на действие Окръжен съд Сливен от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД.
С постановление от 20.06.2017г. е прекратено изп.д. №783/2012г. на ЧСИ Н.Г. с
район на действие Окръжен съд Сливен
На 27.10.2017г. е образувано изпълнително дело №8493/2017г. на ЧСИ Г.Г. с район
на действие Окръжен съд Сливен въз основа на молба от Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ
ЕАД и представен договор за прехвърляне на вземане от БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД на Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД срещу А.А. С..
На 18.09.2019г. е връчено уведомление на А.А. С. за дължимите суми въз основа на
издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№1146/2011г. на РС Сливен по изпълнително дело
2
№8493/2017г. на ЧСИ Г.Г. с район на действие Окръжен съд Сливен.
От 26.09.2019г. по наложен запор на А.А. С. е започнало заплащане на суми по
изп.д. №8493/2017г. на ЧСИ Г.Г. с район на действие Окръжен съд Сливен, като последното
плащане е извършено на 10.07.2020г.
На 24.09.2021г. е заведена молбата с предявения отрицателен установителен искове
предмет на разглеждане на настоящото производство.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду
си,поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
съдът приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен
иск, че не дължи сумите цитирани в доклада, поради изтекла погасителна давност.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК –
отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на
ответника 1563.91лв, представляваща главница,1074.10представляваща лихва, 903.89лв,
представляваща неолихвяема сума, 150.96лв, представляващи разноски по изп.д. и 378.43лв,
представляващи рзноски по чл.26 от ТТРЗЧСИ,поради изтекла погасителна давност . Доказа
се в производството, че изпълнителния лист е издаден въз основа на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1146/2012г. на СлРС.
.Безспорно се установи в производството, че въз основа на издадения изпълнителен лист,
първоначално е образувано изпълнително дело изп.д. №783/2012г. на ЧСИ Н.Г. с район на
действие Окръжен съд Сливен, което е прекратено на 20.06.2017г. на основание чл.433, ал.1,
т.2 от ГПК , а на 27.10.2017г. е образувано второ изпълнително дело въз основа на същия
изпълнителен лист изп.д. №8493/2017г. на ЧСИ Г.Г. с район на действие Окръжен съд
Сливен. По изпълнително дело изп.д. №783/2012г. на ЧСИ Н.Г. с район на действие
Окръжен съд Сливен не са извършвани никакви същински изпълнителни действия. Съдът
приема, че за конкретното вземания за главница е относима погасителната давност, визирана
в чл. 110 от ЗЗД, а именно с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които закона не предвижда друг срок. Не се доказа в производството, че е
налице прекъсване на погасителната давност по отношение на вземанията от момента на
започналото производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. Съгласно т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността се
прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Във въпросното тълкувателно решение изрично е упоменато, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното
производство, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника. С оглед изложеното, съдът приема, че е изтекла
3
петгодишната погасителна давност по отношение на вземанията за главница. Не се доказа в
производството, че от на издаването на изпълнителния лист 4.01.2012г. до момента на
изтичането на петгодишната давност 5.01.2017г. е налице прекъсване на погасителната
давност.След издаването на изпълнителния лист до 5.01.2017г. не са извършени никакви
изпълнителни действия по изпълнителното делото. В Т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на извършването на разпределение. В тълкувателното решение
изрично е посочено, че прекъсва давността- насочване на изпълнение, чрез налагане на
запор или възбрана, извършването на опис и оценка на вещите, насрочването и
извършването на продан. Не е изпълнително действие подаването на молба от взискателя за
образуване на изпълнително дело с посочването на изпълнителни способи и възлагането на
ЧСИ на правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.В настоящото
производство съдът приема, че вземането по договора е било изискуемо към момента на
издаването на изпълнителния лист. Подаването на молба за образуването на изпълнително
производство не прекъсва давността.
По отношение на исковете за договорна лихва, наказателна лихва и законна лихва за
забава, съдът приема че предявени искове са основателни и доказани. Съгласно
разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и
произтичащите допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, а в
разпоредбата на на чл.111, б.в от ЗЗД с изтичането на тригодишна погасителна давност се
погасяват вземанията за лихви, поради което са погасени по давност и вземанията за
197.84лв, представляваща договорна лихва за периода 5.07.2012г до 5.08.2013г. и 764.51лв,
представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 5.08.2012г. до 26.11.2013г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр.чл.38,ал.2 от ЗА и във връзка с чл.7,ал.2, т.4 от
НМРАВ и с оглед на направеното възражение за прекомерност в молбата на ответното
дружество и предвид на направеното искане от страна на процесуалния представител на
ищеца за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е
неоснователно, Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 500лв е
размер под предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ, поради което ще следва да бъдат
присъдени на ищцата направените по делото разноски в размер на 667.56лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,
ал.1 от ГПК, че А.А. С., ЕГН **********, от гр.С., кв..........., НЕ ДЪЛЖИ на Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Пенчо Владигеров №21, Бизнес център Люлин 6, ет.2 сумата от 1563.91лв,
представляваща главница,1074.10представляваща лихва, 903.89лв, представляваща
неолихвяема сума, 150.96лв, представляващи разноски по изп.д. и 378.43лв, представляващи
рзноски по чл.26 от ТТРЗЧСИ, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.Пенчо Владигеров №21, Бизнес център Люлин 6, ет.2 на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на А.А. С., ЕГН **********, от гр.С., кв...........
направените по делото разноски в размер на 667.56 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Банкова сметка по която може да се заплати сумата :IBAN BG 95 UBBS ........
********** BIC UBBS BG SF титуляр на сметката М.Д. П.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5