Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 09.03.2020
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на седемнадесети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2.
АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря
Вероника Димитрова и в присъствието на прокурор от СОП Йова Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНОХД № 674 по описа за 2019 г. на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №
31/12.11.2018 г., постановена по НОХД № 192/2017 г., състав на РС Б. е признал
подсъдимия М.Н.М. за виновен в това, че на 01.10.2016 г. в с. К., обл.
Софийска, общ. Правец, чрез нанасяне на удар с крак е причинил две средни
телесни повреди на Ф.Л.Н. ***, изразяващи се в счупване на средната фаланга на
четвърти пръст на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение на
движението на десния горен крайник за срок от около 1 – 1.5 месеца и
вътреставно счупване крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, което е
довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок
по-голям от 30 дни, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
го осъдил на две години лишаване от свобода.
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието
лишаване от свобода за срок от три години.
С
присъдата подсъдимият М. е осъден да заплати на Ф.Л.Н. сумата от 3 000.00 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди с
престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 650.00 лева осъществени
разноски за адвокатски хонорар, като гражданският иск за разликата до пълния
предявен размер от 10 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият
М. е осъден да заплати в полза на РС Б. сумата от 120.00 лева – държавна такса
върху уважената част от гражданския иск и сумата от 150.62 лева осъществени
разноски в хода на производството пред първата съдебна инстанция, а в полза на
Републиканския бюджет – сумата от 96.60 лева направени на досъдебното
производство разноски.
В
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК присъдата е обжалвана от частния обвинител и
граждански ищец Ф.Н., чрез повереника – адв. И.Ж. от САК, в частта, в която е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният граждански иск за
разликата над уважения размер от 3 000 лева до пълния предявен размер от 10 000
лева. Присъдата в тази част се сочи като неправилна, незаконосъобразна и
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, като се иска
отмяната ѝ и постановяване на нова такава, с която предявеният граждански
иск да бъде уважен изцяло. Размерът от 3000 лева се счита силно занижен и
несправедлив, като некореспондиращ с получените от Н. травматични увреждания и
съпътстващите ги затруднения, неудобства и негативни промени в ежедневието му.
В допълнение
към жалбата се поддържа, че пострадалият е претърпял силни болки и страдания
както по време на причиняване на уврежданията, така и в периода на
възстановяването, като телесните увреждания са довели до подуване, развиване на
оток, промяна на движенията на двете му ръце и невъзможност с ръцете да бъдат
извършвани фини движения, тъй като представляват не пукване, а цялостно
счупване и вследствие на това са много болезнени и свързани със значителни
деформации.
Претендират се
осъществените пред въззивния съд разноски от частния обвинител и граждански
ищец.
В съдебно
заседание пред въззивния съд частният обвинител и граждански ищец Ф.Н. и
неговият повереник адв. Ж. не се явяват, редовно призовани, като ход на делото е
даден в тяхно отсъствие, предвид липсата на изявление за наличието на
уважителни причини за неявяването им.
Недоволен
от присъдата е останал и подсъдимият М.М., който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК чрез защитника си - адв. Ж.Ж. от САК, е депозирал въззивна жалба срещу нея.
Сочи се, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се постановяване
на нова (въвзивна) такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по обвинението,
алтернативно в случай, че бъдат установени допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила делото да бъде върнато за ново разглеждане от
първостепенния съд.
В
допълнение към жалбата се сочи, че присъдата е постановена при бланкетно
обсъждане на доказателствения материал по делото, като съдът бланкетно е
посочил, че не кредитира с доверие показанията на свидетелите В. В., Н. Н., П.
К., И. Б. и Д. М. като пристрастни, необективни и целящи да оневинят
подсъдимия, тъй като са в противоречие с останалите доказателства и
заключението на вещото лице относно механизма на причиняване на двете телесни
повреди.
Прави
се анализ на събраните гласни доказателства, като се изтъква, че съдът напълно
е игнорирал обстоятелството, че няма данни на какво разстояние са се намирали
свидетелите, които подкрепят обвинителната теза и че свидетелите, които не
отричат факта на причинено телесно увреждане на Н. не са видели подсъдимият да
нанася какъвто и да е удар по пострадалия, а някои дори твърдят, че Н. е бил
зад гърба на подсъдимия.
Твърди се, че
в мотивите на съда към постановената присъда липсва анализ на трите обособени
групи свидетелски показания, като се излага собствен анализ, според който
свидетелят В. твърди, че не е видял подсъдимия да рита някого, а физическият
конфликт е започнал от пострадалия и свидетеля Ц. Х.; свидетелите И. Б. и Д. М.
– че при опита на ловците да ги разтърват подсъдимият е бил зад гърба на
пострадалия и е държал яката на шубата му; а свидетелят Ц. М. сочи, че не е
видял размяна на удари между страните в конфликта.
Счита се, че
пристрастни и необективни са именно показанията на свидетелите, кредитирани с
доверие от страна на съда, а по делото не са проверени всички версии, при което
крайният съдебен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, макар в
хода на съдебното производство да са разпитани 34-ма свидетели, част от които
дори не са присъствали на местопроизшествието. Твърди се, че дори да се приеме
изолираната версия, че се е получил удар със завъртане, то очевидно подсъдимият
не е имал умисъл за реализирането му, предвид струпването на хора и фактът, че
към този момент е бил държан за яката и обективно се е чувствал застрашен.
Предявеният
граждански иск се счита неоснователен, като алтернативно в случай, че
въззивният съд вземе становище за
необходимостта от уважаването му, се иска намаляване на присъдения размер на
обезщетението.
Претендират се
осъществените разноски пред първата и въззивната инстанция.
В съдебно
заседание пред въззивния съд депозираната въззивна жалба се поддържа на
изложените в нея основания. Допълнително се изтъква, че първостепенният съд е
допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви и бланкетното
обсъждане на събраните по делото доказателства. Подсъдимият М. в лична защита
са присъединява към заявеното от защитника, а в последната си дума пред
въззивния съд моли да бъде оправдан.
Представителят
на СОП – прокурор П. заема становище за неоснователност и на двете въззивни
жалби. Поддържа се, че присъдата е постановена в съответствие със събраните в
хода на производството доказателства, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обосновават отмяната на обжалвания съдебен акт и
определените от първоинстанционния съд наказание и обезщетение за причинените
телесни увреждания са справедливи.
Насрещните
страни не са депозирали писмено становище по жалбите.
С. ОКРЪЖЕН
СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и
съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия М.Н.М.
с внесения за разглеждане обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на
01.10.2016 г. в с. К., обл. Софийска, общ. Правец, чрез нанасяне на удар с крак
е причинил две средни телесни повреди на Ф.Л.Н. ***, изразяващи се в счупване
на средната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, което е довело до трайно
затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1 – 1.5
месеца и вътреставно счупване крайната фаланга на четвърти пръст на лявата
ръка, което е довело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник
за срок по-голям от 30 дни – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
При собствена
преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно
производство доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.М.
и свидетелите Ф.Н., И. Б., Р. М., Д. М., П. Г., Т. Т., П. Г., Д. Д., В. В., А.
А., Ц. Х., К. К., М. М., В. В., Л. Д., Ц. Д., Т. С., Ц. М., Н. Н. и В. П. се
събрали на 01.10.2016 г. около 7 часа в центъра на с. К., общ. Правец. Всички
те били членове на ловна дружинка с . К., а поводът за събирането им бил предстоящ
ловен излет за едър дивеч.
Преди излета
председателят на ловната дружинка – свидетелят Н. Н. провел необходимия
инструктаж за боравенето с ловно оръжие, като след това поканил ловците да се
подпишат в книгата за инструктажа.
Подсъдимият М.М.,
бивш председател на ловната дружинка, дошъл на срещата видимо изнервен и на
висок тон няколко пъти прекъсвал инструктажа със забележки относно извършваните
от ловците дейности. Свидетелят Ц. Х. обърнал внимание на подсъдимия М.М. за
държането му, след което му подал за подпис книжата за проведения инструктаж, при
което подсъдимият му заявил, че не може да му казва какво да прави и го избутал
с ръка в областта на гърдите.
Пострадалият Н.
възприел действията на подсъдимия и се намесил, заставайки между двамата, като
попитал подсъдимия какво прави и защо удря свидетеля.
Тогава
подсъдимият М.М. се обърнал към пострадалия с думите „И ти ли искаш?“, след
което отправил ритник с десния си крак към областта на слабините му. За да се
предпази, инстинктивно свидетелят Н. поставил двете си ръце с изпънати пръсти
пред слабините си и ритникът попаднал в тях.
Пострадалият Н. почувствал силна болка в дясната си ръка и видял, че
четвъртият му пръст се е обърнал обратно, а след около 10 минути усетил болка и
в четвъртия пръст на лявата си ръка.
След нанесения
от подсъдимия М.М. ритник настанала суматоха, била извикана и пристигнала полиция,
а пострадалият Н. бил откаран последователно в болниците в град Б. (където по
това време нямало хирург) и град Е.. В последното болнично заведение била
направена рентгенография на пръстите на двете ръце и било установено счупване на средната фаланга на четвърти
пръст на дясна ръка и счупване на дисталната фаланга на четвърти пръст на
лявата ръка.
Видно от
заключението на СМЕ, от представената от медицинска документация се установява, че на Ф.Н. са били причинени счупване
на средната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, което му е причинило
трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок от около 1 –
1.5 месеца и вътреставно счупване на
крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка, което му е причинило трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за срок по-голям от тридесет
дни. Възстановяването според експерта не се смята за приключило, докато
функцията на крайника не бъде възстановена в пълен обем. Според експертното
заключение уврежданията се дължат на силен удар с предно-задно направление и по
надлъжната ос на крайниците, което личи от характера на фрактурите и могат да бъдат
получени по начина, съобщен от пострадалия и свидетелите.
В разпита си
пред съда вещото лице д-р В. Т. сочи, че уврежданията не могат да бъдат
получени по друг начин, освен посочения в експертното заключение, тъй като в
случаите на захват и дърпане, както и при падане с подпиране на пръстите
посоката и въздействието върху пръстите са съвсем различни и водят до
увреждания, които не се наблюдават при пострадалия.
След анализа
на доказателствата настоящият състав счете,
както това е сторил и първостепенният съд, че от тях несъмнено се
установява, че подсъдимият М.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Чрез нанасяне на
силен удар с крак в поставените за защита пред слабините ръце на пострадалия Н.,
подсъдимият е причинил описаните по-горе телесни увреждания, всяко от които по
своята медико-биологична характеристика покрива правния критерий за средна
телесна повреда.
Събраните
гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите Ф.Н., В. П., Ц. М., Т.
С., Ц. Д., Л. Д., В. В., М. М., К. К., Ц. Х., П. Г., Т. Т., Д. Д., Р. М. и И. Б.,
разгледани в своята съвкупност, са непротиворечиви и последователни относно
случилото се на 01.10.2016 г. – а именно, че докато свидетелят Н. Н. четял
правилата за лова е възникнал спор с участието на подсъдимия М.М. и след намесата
на пострадалия Н. подсъдимият му нанесъл процесния удар с крак. В тази насока събраните гласни
доказателства се отличават с висока степен на достоверност и фактическа
автентичност, поради което правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал с
доверието си.
Показанията на
посочените свидетели се допълват и от тези на свидетелите А. А., В. В., П. Л.,
П. Г. и Ц. М., които, макар да не са възприели момента, в който пострадалият Н.
е понесъл удара от подсъдимия, също са се намирали в близост и са възприели
възникналия първоначално словесен, а впоследствие и физически конфликт между
пострадалия, свидетеля Ц. Х. и подсъдимия М.М., както и са възприели
състоянието на пострадалия след конфликта. Така свидетелят А. съобщава, че подсъдимият М.М. избутал в
областта на гърдите свидетеля Ц. Х., докато последният му подавал за подпис
книжата за проведения инструктаж – след което видял пострадалият да лежи на
земята и да държи ръцете си, както и подуването на пръстите му. Свидетелят Ц. М.
твърди, че при възникналия спор свидетелите Ц. Х. и Ф.Н. били в близост до
подсъдимия М.М. и възникнало „сбутване“, след което веднага Н. се оплакал, че
„има болка и му е изкълчен пръста“. От своя страна свидетелите В. В., П. Л. и П.
Г. твърдят, че след първоначалната размяна на реплики е започнало бутане и
дърпане между подсъдимия и свидетеля Ц. Х., в което се намесил Ф.Н..
Показанията на
свидетелите Ц. Т., Л. Г., И. А., С. В., А. А., П. П., В. Г., А. А., Н. Н., П. К.,
Л. Г., П. Д. и М. С. на практика не допринасят за изясняване на обективната
истина по делото. Свидетелката Л. Г. сочи, че докато работела в ресторанта на
селото дочула от неустановени лица коментари за възникнал на лова проблем;
свидетелят Ц. Т. не е присъствал на инцидента; свидетелите П. К. и С. В. по
същото време се намирали в близкия фургон и не възприели станалото извън него;
свидетелите Н. Н. и А. А. били в ресторанта на селото; свидетелите И. А. и Л. Г.
закъснели за лова и дошли на местопроизшествието след приключването на случая;
свидетелят П. П. си купувал кафе от близко заведение; а свидетелят П. Д. бил
отдалечен на около 30 метра и видял само сбутване между участниците в лова, но
не и подробности от случилото се.
В така
обсъдената съвкупност от гласни доказателства показанията на свидетелите П. Г.
(който твърди, че при възникналото „сдърпване“ пострадалият се е намирал зад
подсъдимия) и Д. М. (според когото пострадалият е нападнал в гръб подсъдимия)
се явяват изолирани и като такива не следва да бъдат кредитирани с доверие.
При така
изложеното районният съд е направил правилен, законосъобразен и обоснован
правен извод, като е приел, че на посочените дата и място по описания начин
подсъдимият М.М. е нанесъл на пострадалия Ф.Н. описаните по-горе телесни
увреждания. Фактическата обстановка, възприета от настоящия съдебен състав,
съвпада изцяло с фактическите констатации на първостепенния съд, почиващи на
вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства.
Вътрешното убеждение на първоинстанционния съд не се основава на произволно
възприети фактически положения в подкрепа на обвинителната теза, а на по
същество правилен, макар и лаконичен анализ на събраните доказателства. Прекият
умисъл у подсъдимия за осъществяване на инкриминираното деяние се извлича от
поведението му, като се установява от кредитираните гласни доказателства и от
заключението на СМЕ за силата и насочеността на удара с крак.
Въззивният
съд не споделя наведените във въззивната жалба на подсъдимия М. доводи за
противоречие на експертното заключение по СМЕ на направените от първостепенния
съд изводи за доказаност на обвинението, досежно механизма на причиняване на
телесните увреждания. Напротив – гласните доказателства в подкрепа на
обвинителната теза намират своята опора именно в депозираното заключение и в
заявеното от вещото лице Т. в съдебното заседание пред първостепенния съд.
Същите са обсъдени по-горе в
обстоятелствената част на настоящото решение, поради което няма нужда да бъдат
преповтаряни.
От
събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства,
кредитирани с доверие и от настоящия съдебен състав се установява, че
свидетелите, които сочат съпричастността на подсъдимия М.М. към престъплението
са се намирали в непосредствена близост до подсъдимия и пострадалия, поради
което възражението във въззивната жалба на подсъдимия, че съдът напълно е
игнорирал липсата на данни на какво
разстояние са се намирали свидетелите, които подкрепят обвинителната теза, е
неоснователно.
Неоснователно
е и твърдението във въззивната жалба на подсъдимия, че по делото не са
проверени всички възможни версии. Напротив, първоинстанционният съд е положил
значителни усилия и е събрал всички относими към делото доказателства, като в
хода на производството са призовани и разпитани над 30 свидетели, нито един от
които не твърди в някакъв момент да се е получил „удар със завъртане“, в
каквато насока се изтъкват доводи в жалбата. Версията за случайно нанесен „удар
със завъртане“ се отрича и от експертното заключение, според което се касае за силен
удар с предно-задно направление и по надлъжната ос на крайниците, което личи от
характера на фрактурите, като уврежданията могат да бъдат получени единствено и
само по начина, съобщен от пострадалия и възприет от контролирания съд в
мотивите към присъдата.
Действително, извършеният
от първоинстанционния съд анализ на доказателствата е сравнително кратък и
лаконичен, но направеният по същество извод, че подсъдимият е нанесъл умишлено
удара с крак (ритник), от който са настъпили телесните увреждания на четвъртите
пръсти на двете ръце на пострадалия Н. се споделя напълно от въззивния съд.
Освен това, известно е от правната теория и съдебната практика, че към обема от
задължения на въззивния съд, освен всички присъщи на първата съдебна инстанция,
се добавя и задължението да провери основателността на направените от
жалбоподателя възражения и да изложи отговорите си по тях, а в случай, че
първостепенният съд е пренебрегнал направените пред него възражения от
страните, то именно въззивният съд следва да отстрани това нарушение. В
контекста на изложеното, настоящият въззивен съдебен състав счита изложените от
защитника на подсъдимия доводи за предубеденост на групата свидетели, които
сочат подсъдимия М.М. като автор на деянието, за неоснователни. Всеки от
свидетелите е депозирал своите показания, след като от страна на съда са били
разяснени правата и задълженията по НПК и наказателната отговорност за неверни
показания. За нито един от тях не се сочат каквито и да било обективни данни за
наличието на отношения с пострадалия или подсъдимия – било то преди, по време
или след случая, които да мотивират свидетеля в насока депозиране на показания
именно в подкрепа на обвинителната теза.
Следователно,
установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от първата
инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 от НПК,
законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е доказано по несъмнен начин
осъществяването от подсъдимия на състава на престъплението по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
При проверката
на присъдата въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема
на наказателната репресия спрямо подсъдимия М.М. районният съд е приел, че са
налице както отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, каквито са
незачитането на установения в страната правов ред и високата степен на
обществена опасност на осъщественото на публично място деяние, така и
смекчаващо такова – чистото съдебно минало.
Въззивната
инстанция се съгласява частично с този извод. Поначало всяко престъпление от
категорията на умишлените, какъвто е и настоящият случай, представлява форма на
незачитане на установения в страната правов ред, поради което това не може да
бъде счетено за отегчаващо отговорността на извършителя обстоятелство. Освен
това, в конкретния случай деянието не разкрива степен на обществена опасност,
която да е по-висока в сравнение с останалите случаи на престъпление по чл. 129
от НК, нито фактът, че деянието е осъществено на обществено място може да бъде
разглеждан в този контекст. Единственото отегчаващо отговорността обстоятелство
в случая се явява провокацията от страна на подсъдимия на конфликта на
инкриминираната дата.
От
друга страна, при преценката си относно наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, районният съд правилно е съзрял чистото съдебно минало,
но е пропуснал да отбележи добрите характеристични данни за подсъдимия, събрани
в хода на наказателното производство. Установява се от доказателствата по
делото, че той полага общественополезен труд, контактен и общителен е. Тези
данни за подсъдимия, съотнесени към чистото му съдебно минало и
продължителността на наказателното производство от три години и половина, без случаят
да разкрива някаква фактическа и правна сложност и без подсъдимият да има
принос към забавянето на процеса, според въззивния съд обосновават извод за
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите такива.
Следователно, съответно на извършеното от подсъдимия М. се явява наказание
лишаване от свобода, определено в близост до минимално допустимия от закона размер,
а именно десет месеца лишаване от свобода, в какъвто смисъл следва да бъде
изменена контролираната присъда. Правилно и законосъобразно първостепенният съд
е съобразил в контролираната присъда наличието на предпоставките на чл. 66, ал.
1 от НК и е отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за срок от три години.
Така
определеното наказание е адекватно на извършеното от подсъдимия М.М. и ще
съдейства за поправянето и превъзпитанието му, както и за постигане целите на
генералната превенция; подсъдимият ще се поправи и превъзпита към спазване на
закона и добрите нрави, и в същото време наказанието ще подейства предупредително и възпитателно
върху него и останалите членове на обществото.
При
тези изводи на съда за установяване авторството на подсъдимия в извършване на
престъплението, предмет на обвинителния акт, предявеният граждански иск от Ф.Н.
е доказан по основание. Относно размера на обезщетението за причинени
неимуществени вреди въззивният съд прие, както това е сторил и първостепенният
съд, че деянието по чл. 129, ал. 2 ,вр. ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия М.М.,
безспорно е общественоопасно и противоправно, и представлява неправомерно
увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, след като е налице виновно поведение от страна на дееца.
По тази причина са налице предпоставките за ангажиране гражданската отговорност
на подсъдимия - виновно и противоправно поведение, причинени неимуществени
вреди на гражданския ищец и пряка и непосредствена причинна връзка между тези
вреди и действията на подсъдимия. При отчитане на критериите за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД, въз основа на тях настоящият съдебен състав прие, че отмереното
от районния съд обезщетение в размер от 3 000лв. се явява занижено. Справедливо
овъзмездяване на претърпените от гражданския ищец за нанесените му с престъплението
неимуществени вреди е сумата от 4000 лева, в какъвто смисъл следва да бъде
изменена контролираната присъда. Този размер е съобразен с установената съдебна
практика в подобни случаи, тъй като несъмнено травматичните увреждания
на пострадалия са били съпътствани от значителни затруднения, неудобства и
негативни промени в ежедневието му. В останалата си част за разликата до
10 000 лева гражданският иск се явява недоказан по размер.
Законосъобразно
първостепенният съд е присъдил на гражданския ищец и частен обвинител Н. и
сумата от 650.00 лева осъществени разноски за адвокатски хонорар.
Предвид
увеличения размер на уважената част от гражданския иск следва да бъде съответно
завишена и възложената на подсъдимия М. държавна такса по иска, а именно от 120
лева на 160 лева, дължима по сметка на РС Б..
Съобразно
изводите на съда правилно и законосъобразно на подсъдимия е възложено
заплащането на останалите осъществени по делото разноски, посочени по-горе.
При
цялостната проверка на атакуваната присъда не се установяват нарушения на
материалния или процесуалния закон, обуславящи изменение или отмяна на съдебния
акт на първата инстанция. Приетите за установени от районния съд фактически
положения изцяло се подкрепят от наличния доказателствен материал. Фактическата
обстановка по делото е правилно установена и изведена от събраните
доказателства. По делото са събрани всички възможни и достатъчни доказателства,
изясняващи обективно и пълно релевантните за настоящия случай факти и
обосноваващи направените правни изводи. Не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила в досъдебното производство и по време на съдебната
фаза, а разследващите органи и районният съд са спазили всички процесуални
изисквания.
По изложените
съображения и
на основание чл. 334, т. 3, вр.чл. 337, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
№ 31/12.11.2018 г., постановена по НОХД № 192/2017 г. по описа на РС Б., както
следва:
-намалява
размера на наложеното наказание лишаване от свобода на десет месеца;
-увеличава
размера на уважената част на гражданския иск, предявен от Ф.Л.Н. от 3000 (три хиляди лева) на 4000 (четири хиляди) лева, като
отхвърля иска за разликата над уважения размер от 4000 лева до 10 000 лева
и
-осъжда подсъдимия
М.Н.М. да заплати допълнително държавна такса в размер на 40 (четиридесет лева)
върху сумата, с която е увеличен размерът на уважената част от гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
2:………………