Мотиви към присъда по НОХД № 803/ 2012г. по
описа на СпНС, 1 състав
Окръжна прокуратура–Б е
внесла в Специализирания наказателен съд обвинителен акт, с който са предадени
на съд следните лица:
I.
А.И.Р.,
обвинен в това, че:
1. На 12.08.2010г.
около 14.00-14.40ч. в град В., като извършител, в съучастие с Х.Г.Х., ЕГН: **********
и И.Р.С., ЕГН: **********, също като извършители, използвайки моторно превозно
средство марка “М” с рег. №, отвлякъл С.Ц.Ц., деецът е бил въоръжен с пистолет,
деянието е извършено от три лица, отвличането е с користна цел, настъпили са значителни
вредни последици за В.И.ООД в размер на 434 000 /четиристотин тридесет и четири
хиляди/ лева, като освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от
изпълнение на определено условие от страна на С.Ц.Ц. и Я.П.П., а именно да не
съобщават за извършеното отвличане и С.Ц.Ц. да предаде на извършителите оборота
на дискотека „В.“, находяща се в к.к. „С.Б.“ - престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 2, т. 5,
вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
2. На 12.08.2010г.
около 17.00ч., в к.к. „С.Б.“, общ. Н., при условията на реална съвкупност, като
извършител, в съучастие с Х.Г.Х., ЕГН: ********** и И.Р.С., ЕГН: **********,
също като извършители, използвайки моторно превозно средство марка “М”с рег.№,
отвлякъл Я.П.П., деецът е бил въоръжен с пистолет, деянието е извършено от три
лица, отвличането е с користна цел, настъпили са значителни вредни последици за
В.И.ООД в размер на 434 000 /четиристотин тридесет и четири хиляди/ лева, като
освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на
определено условие от страна на С.Ц.Ц. и Я.П.П., а именно да не съобщават за
извършеното отвличане и С.Ц.Ц. да предаде на извършителите оборота на дискотека
„В.“, находяща се в к.к. „С.Б.“ - престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 2, т. 5, вр. ал. 2, т. 1,
т. 2 и т. 7, предл. първо вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 23, ал. 1
от НК;
3. В периода
12.08.2010г.-13.08.2010г., при условията на реална съвкупност и продължавано
престъпление, на територията на общ. Н., като извършител, в съучастие с Х.Г.Х.,
ЕГН: ********** и И.Р.С., ЕГН: **********, също като извършители, с цел да набави
за себе си, за Х.Г.Х., ЕГН: ********** и за И.Р.С., ЕГН: ********** имотна
облага принудил С.Ц.Ц. чрез заплашване с убийство да извърши нещо противно на
волята му, а именно да предаде на съизвършителите сумата от общо 434 000
/четиристотин тридесет и четири хиляди/ лева - на 12.08.2010г. около 16.30ч. да
предаде сумата от 234 000 лева, на 12.08.2010г. около 19.00ч. да предаде сумата
от 100 000 лева и на 13.08.2010г. около 09.00ч. да предаде сумата от 100 000 лева,
собственост на В.И.ООД, и с това причинил значителни имуществени вреди на В.И.ООД
в размер на 434 000 лева, деецът е бил въоръжен с пистолет и деянието е
извършено от три лица - престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2, вр. чл. 20, ал.
2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от .
II. И.Р.С., обвинен в това, че:
1. На 12.08.2010г.
около 14.00-14.40ч. в град В., като извършител, в съучастие с Х.Г.Х., ЕГН: **********
и А.И.Р., ЕГН: **********, също като извършители, използвайки моторно превозно
средство марка “М”с рег.№, отвлякъл С.Ц.Ц., деецът е бил въоръжен с пистолет,
деянието е извършено от три лица, отвличането е с користна цел, настъпили са
значителни вредни последици за В.И.ООД в размер на 434 000 /четиристотин
тридесет и четири хиляди/ лева, като освобождаването на отвлечения е поставено
в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на С.Ц.Ц. и Я.П.П.,
а именно да не съобщават за извършеното отвличане и С.Ц.Ц. да предаде на извършителите
оборота на дискотека „В.“, находяща се в к.к. „С.Б.“ - престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 2, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл.
първо вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
2. На 12.08.2010г.
около 17.00ч., в к.к. „С.Б.“, общ. Н., при условията на реална съвкупност, като
извършител, в съучастие с Х.Г.Х., ЕГН: ********** и А.И.Р., ЕГН: **********,
също като извършители, използвайки моторно превозно средство марка “М”с рег.№,
отвлякъл Я.П.П., деецът е бил въоръжен с пистолет, деянието е извършено от три
лица, отвличането е с користна цел, настъпили са значителни вредни последици за
В.И.ООД в размер на 434 000 /четиристотин тридесет и четири хиляди/ лева, като
освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на
определено условие от страна на С.Ц.Ц. и Я.П.П., а именно да не съобщават за
извършеното отвличане и С.Ц.Ц. да предаде на извършителите оборота на дискотека
„В.“, находяща се в к.к. „С.Б.“ - престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 2, т. 5, вр. ал. 2, т. 1,
т. 2 и т. 7, предл. първо вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 23, ал. 1
от НК;
3. В периода
12.08.2010г.-13.08.2010г., при условията на реална съвкупност и продължавано
престъпление, на територията на общ. Н., като извършител, в съучастие с Х.Г.Х.,
ЕГН: ********** и А.И.Р., ЕГН: **********, също като извършители, с цел да
набави за себе си, за Х.Г.Х., ЕГН: ********** и за А.И.Р., ЕГН: **********
имотна облага принудил С.Ц.Ц. чрез заплашване с убийство да извърши нещо
противно на волята му, а именно да предаде на съизвършителите сумата от общо
434 000 /четиристотин тридесет и четири хиляди/ лева - на 12.08.2010г. около
16.30ч. да предаде сумата от 234 000 лева, на 12.08.2010г. около 19.00ч. да
предаде сумата от 100 000 лева и на 13.08.2010г. около 09.00ч. да предаде
сумата от 100 000 лева, собственост на В.И.ООД, и с това причинил значителни
имуществени вреди на В.И.ООД в размер на 434 000 лева, деецът е бил въоръжен с
пистолет и деянието е извършено от три лица - престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.
III.Х.Г.Х., обвинен в това, че:
1. На 12.08.2010г.
около 14.00-14.40ч. в град В., като извършител, в съучастие с А.И.Р., ЕГН: **********
и И.Р.С., ЕГН: **********, също като извършители, използвайки моторно превозно
средство марка “М”с рег.№, отвлякъл С.Ц.Ц., деецът е бил въоръжен с пистолет,
деянието е извършено от три лица, отвличането е с користна цел, настъпили са
значителни вредни последици за В.И.ООД в размер на 434 000 /четиристотин
тридесет и четири хиляди/ лева, като освобождаването на отвлечения е поставено
в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на С.Ц.Ц. и Я.П.П.,
а именно да не съобщават за извършеното отвличане и С.Ц.Ц. да предаде на
извършителите оборота на дискотека „В.“, находяща се в к.к. „С.Б.“ и деянието е
извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 1, предл. второ, т. 2, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл.
първо вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК;
2. На 12.08.2010г.
около 17.00ч., в к.к. „С.Б.“, общ. Н., при условията на реална съвкупност, като
извършител, в съучастие с А.И.Р., ЕГН: ********** и И.Р.С., ЕГН: **********,
също като извършители, използвайки моторно превозно средство марка “М”с рег.№,
отвлякъл Я.П.П., деецът е бил въоръжен с пистолет, деянието е извършено от три
лица, отвличането е с користна цел, настъпили са значителни вредни последици за
В.И.ООД в размер на 434 000 /четиристотин тридесет и четири хиляди/ лева, като
освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на
определено условие от страна на С.Ц.Ц. и Я.П.П., а именно да не съобщават за
извършеното отвличане и С.Ц.Ц. да предаде на извършителите оборота на дискотека
„В.“, находяща се в к.к. „С.Б.“ и деянието е извършено при условията на опасен
рецидив - престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 1, предл. второ, т. 2,
т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал.
2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК;
3.
В периода
12.08.2010г.-13.08.2010г., при условията на реална съвкупност и продължавано
престъпление, на територията на общ. Н., като извършител, в съучастие с А.И.Р.,
ЕГН: ********** и И.Р.С., ЕГН: **********, също като извършители, с цел да
набави за себе си, за А.И.Р., ЕГН: ********** и за И.Р.С., ЕГН: **********
имотна облага принудил С.Ц.Ц. чрез заплашване с убийство да извърши нещо противно
на волята му, а именно да предаде на съизвършителите сумата от общо 434 000
/четиристотин тридесет и четири хиляди/ лева - на 12.08.2010г. около 16.30ч. да
предаде сумата от 234 000 лева, на 12.08.2010г. около 19.00ч. да предаде сумата
от 100 000 лева и на 13.08.2010г. около 09.00ч. да предаде сумата от 100 000 лева,
собственост на В.И.ООД, и с това причинил значителни имуществени вреди на В.И.ООД
в размер на 434 000 лева, деецът е бил въоръжен с пистолет, деянието е
извършено от три лица и представлява опасен рецидив - престъпление по чл. 214, ал. 3, т. 2, вр.
ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4,
т. 6, ал. 3, т. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „А“, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.
Производството по отношение на
подсъдимия И.Р.С. се проведе по реда на чл.269, ал. 3 от НПК, тъй като местоживеенето
му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено.
Последният е обявен за Общо държавно издирване още във фазата на досъдебното
производство. Подс. С. се представлява от двама упълномощени защитници – адв. Б.
и адв. Н..
В
хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло повдигнатите обвинения
срещу подсъдимите А.И.Р., Х.Г.Х. и И.Р.С.. Същият счита, че по делото безспорно
се доказва, че инициатор на престъпните деяния е подсъдимият А.Р., който е
планирал отвличането на двете пострадали лица и изнудването на св. Ц.. За да
изпълни тези свои намерения, е привлякъл като съучастници другите двама
подсъдими И.С. и Х.Х., като последният е бил осъждан към онзи момент и е бил
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 20 години за извършено престъпление по чл.115 от НК.
Представителят на държавното обвинение изразява становище, че от събраните
гласни и писмени доказателства се доказва авторството на деянията и механизма
на осъществяване на престъпленията по чл. 142, ал. 3 от НК и по чл. 214, ал. 2
и ал. 3 от НК. Прокурорът намира, че в подкрепа на повдигнатите обвинения по
отношение на тримата подсъдими, са показанията на двете пострадали лица –
свидетелите С.Ц. и Я.П., които се потвърждават и допълват от показанията на
свидетелите И.П., Д М., Г.Т., И.М., С.Т., И.Ч., В.Г., С.Й. и Й.Б., както и от
извършените технически експертизи върху видеозаписи от охранителните камери на
бензиностанция „Лук Ойл“ - град В., на ПИБ и на дискотека „В.“, от изисканите
справки от мобилните оператори и приложените протоколи за разпознаване.
Представителят
на обвинението изтъква, че деянията по чл. 142 и чл. 214 от НК са осъществени
от подсъдимия Х. при условията на опасен рецидив, както и че деянието по чл.
214 от НК е извършено от подсъдимите с користна цел и от него са настъпили
значителни имуществени вреди за В.И.ООД в размер на 434 000 лева.
Прокурорът намира, че дадените от подсъдимите Р. и Х. обяснения представляват
защитни версии, които противоречат изцяло на събраните писмени и гласни
доказателства. Допълва, че показанията на разпитаните по искане на
подсъдимите свидетели са изключително
фрагментни и по никакъв начин не могат да се противопоставят на показанията на
двамата пострадали, поради което моли същите да не бъдат кредитирани.
Представителят
на държавното обвинение моли съда да признае за виновни тримата подсъдими, по
всички повдигнати спрямо тях обвинения. Същият предлага на подсъдимия А.Р. да
бъдат наложени наказания за извършените от него три престъпления, при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, като за престъпленията по чл. 142 от НК да
бъде наложено наказание над средния размер, предвиден в закона, а именно
шестнадесет години „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно в затвор при
строг режим, както и да му бъде наложена конфискация на част от имуществото, а
по отношение на обвинението по чл. 214 от НК, да бъде наложено наказание около
средния размер, а именно – дванадесет години „Лишаване от свобода“, което да
бъде изтърпяно ефективно, както и „Глоба“ в размер на 6 000 лева, като на
основание чл. 23 от НК на подс. Р. да бъде определено едно общо най-тежко
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на шестнадесет години, към което да
бъдат присъединени наказанията „Конфискация“ и „Глоба“. По отношение на
подсъдимия И.С. прокурорът намира, че следва да бъдат наложени наказания при
превес на отегчаващи отговорноста обстоятелства, като предлага за
престъпленията по чл. 142, ал. 3 от НК да му бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода“ над средния размер, а именно четиринадесет години „Лишаване от
свобода“, а за престъплението по чл. 214, ал. 2 от НК да му бъде наложено
наказание също над средния размер, предвиден в закона, а именно десет години
„Лишаване от свобода“, „Глоба“ и „Конфискация на имуществото“, като на
основание чл. 23 от НК следва да му бъде определено едно общо най-тежко
наказание за трите престъпления, към което се присъединят наказанията
„Конфискация“ и „Глоба“. Прокурорът счита, че и по отношение на подсъдимия Х.Х.
са налице отегчаващи вината обстоятелства, поради това, че извършените от него
деяния са осъществени в условията на опасен рецидив и в срока на условното му
предсрочно освобождаване по чл. 70, ал. 1 от НК. С оглед на това предлага за
престъплението по чл. 142, ал. 3 от НК да му бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода“ в максималния размер, предвиден в закона, а по отношение на
престъплението по чл. 214 от НК да му бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на осемнадесет години, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим и „Глоба“, като по отношение на подс. Х. също да бъде
определено едно общо най-тежко наказание, към което да бъде присъединено
наказанието „Глоба“.
Защитникът
на подс. А.Р. - адв. Т. счита, че повдигнатото спрямо подзащитния му обвинение
не е доказано по безспорен начин. Адв. Т. изразява становище, че повдигнатите
обвинения са несъставомерни, необосновани и незаконосъобразни. В тази насока
защитникът изтъква, че прокуратурата не е посочила кой деец е бил въоръжен и с
какво огнестрелно оръжие, нито е конкретизирала целта на инкриминираното
деяние. Адв. Т. излага твърдение, че в хода на съдебното следствие са събрани
категорични доказателства по отношение на обстоятелството, че всички фактически
и правни действия, свързани с функциите на св. Д.И. в качеството на съдружник в
търговското дружество - съдружник в юридическото лице, стопанисвало дискотека “Щ.В.”,
са били извършвани от лицето, с което се е намирала във фактическо съжителство
– подсъдимият А.Р.. На следващо място адв. Т. изразява мнение, че протоколите,
в които са обективирани процесуално-следствените действия по разпознаване на
лица не представляват годни доказателствени средства, тъй като са извършени в
нарушение на изискванията на НПК. Като аргумент за това изтъква, че разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели, които са били поемни лица, са заявили,
че не са били запознати с правата си и че пред тях някой е разпознавал или
посочвал лице, нито е извършвано фотозаснемане. Защитникът излага становище, че
са налице противоречия между показанията на св. С.Ц. и тези на свидетелите Я.П.,
Д М. и Г.Т.. Адв. Т. счита, че по делото не се доказва да е настъпила
имуществена вреда в размер на 434 000 лева в патримониума на В.И.ООД. В подкрепа
на това посочва, че не става ясно дали сейфът в П, клон „С.Б.“ е бил използван
от юридическо или физическо лице. Защитникът счита, че обвинението не е
доказано и поради обстоятелството, че иззетите с протокол за оглед на
местопроизшествие дактилоскопни следи са на неустановени лица и не съвпадат с
такива от системата за неразкрити престъпления АФИС. Адв. Т. изтъква, че от
обвинителния акт не става ясно чия собственост е лекият автомобил М, за който
се сочи, че е използван за осъществяване на отвличането, поради което счита, че
и това обвинение е недоказано. Също така адв. Т. изразява становище, че
обясненията на подсъдимия Р. следва да бъдат кредитирани, тъй като според него
същите са подкрепени с гласни доказателства – показанията на свидетелите Д Н. и
Т Т., както и писмени доказателства. В заключение моли съда да признае
подзащитния му за невиновен.
Другият
защитник на подс. Р. - адв. Т. счита, че предложените от прокуратурата
наказания са твърде завишени и несправедливи. Защитникът изцяло оспорва
фактическата обстановка, изнесена от държавното обвинение, тъй като намира, че
същата не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Изразява становище,
че изложената в обясненията на подзащитния му фактическа обстановка се подкрепя
от показанията на по-голямата част от свидетелите, а именно на св. Д.И., св. Д Н.,
св. П.Д., св. Г.М., св. С.Т., св. Г.К., св. Д М., св. Д.А., св. Д С. и св. Я.П.
(дадени в хода на съдебното следствие). Адв. Т. изтъква, че показанията на
свидетелите Д Н., С.Т., д М., Д.А. и Д С. са в противоречие с тези на св. С.Ц.
и опровергават изложените от обвинението обстоятелства за извършени от
подсъдимите отвличане и изнудване. Адв. Т. счита, че показанията на св. Г.К.
следва да бъдат ценени единствено относно обстоятелството, че на 13.08.2010г., при отпътуването си от
страната, подс. Р. е имал в себе си парична сума равняваща се на около две-три
хиляди евро. По отношение на показанията на св. П., защитникът заявява, че
според него следва да бъдат ценени като достоверен доказателствен източник
единствено заявените от свидетеля обстоятелства в съдебната фаза на процеса. На
следващо място, адв. Т. изтъква, че процесуално-следствените действия по
разпознаване на лица са извършени в условията на груби процесуални нарушения.
Защитникът изразява мнение, че част от квалифициращите признаци на обвиненията
следва да отпаднат. В тази насока излага аргументи, че липсват дактилоскопни
следи, оставени от подсъдимите, че не са иззети огнестрелни оръжия, поради
което според него следва от обвинението да отпадне квалифициращият признак, че
дейците за били въоръжени с пистолети. Адв. Т. счита, че не е доказано деянието
да е извършено с користна цел, както и че са настъпили значителни вредни
последици за В.И.ООД. Изтъква, че не е доказано предаването на сума в размер на
234 000 лева в трезор на ПИБ, а по отношение на предаването на другите две
суми намира, че същите са предадени доброволно от св. Ц. на подс. Р., за което
св. Ц. е получил възнаграждение в размер
на 10 000 лева. Адв. Т. изразява становище, че следва да отпадне и
квалифициращото обстоятелство, че освобождаването на отвлечените лица е било
поставено под условие към свидетелите С.Ц. и Я.П., тъй като същото следва да
бъде поставено на трето лице. Също така адв. Т. счита, че в светлината на ТР №
5/16.01.2014г. съдът е бил длъжен да прекрати съдебното производство и да
изпрати материалите от досъдебното производство на Специализираната прокуратура
и с оглед на това намира, че е допуснато процесуално нарушение, довело до
накърняване правата на подсъдимите. В заключение, моли съда да оправдае
подзащитния му, като го признае за невиновен по всички повдигнати и поддържани
от прокуратурата обвинения. Алтернативно моли на подс. Р. да бъдат наложени наказания
при условията на чл. 55, ал. 1 от НК или при условията на чл. 54 НК.
Защитникът
на подс. Х.Х. - адв. Ж. счита, че е налице протИречие между обстоятелствената
част на обвинителния акт и неговия диспозитив. В тази насока изтъква, че в
обстоятелствената част обаче на обвинителния акт не са изложени факти, които да
обосновават наличието на цел да бъде набавена имотна облага за подс. Х.Х., нито
за това каква е сочената имотна облага. По отношение на процесуално-следствените
действия по разпознаване на лица защитникът твърди, че са абсолютно порочни и
не могат да служат като годни доказателствени средства, тъй като не са
извършени по изискуемия от НПК ред. Адв. Ж. намира, че показанията на
свидетелите Я.П. и С.Ц. са вътрешно протИречиви и взаимно изключващи се по
отношение на определени факти и обстоятелства. Защитникът счита, че от
извършения оглед и от назначените дактилоскопни експертизи се доказва, че подс.
Х.Х. не е пребивавал в посочената от св. Ц. хотелска стая, тъй като не са
налични отпечатъци на подс. Х.. Допълва, че това обстоятелство се потвърждава
от свидетелските показания по делото, тъй като никой от свидетелите не посочва
да е възприел подс. Х.. Адв. Ж. счита, че са събрани достатъчно доказателства,
които оборват тезата на прокуратурата, базираща се единствено на показанията на
св. С.Ц.. Изтъква, че няма доказателства, които да сочат, че св. Ц. е бил противозаконно
лишаван от свобода, отвличан или държан насилствено в хотел. Адв. Ж. счита, че
са налице противоречия между показанията на св. С.Ц. и тези на служителите на П..
Защитникът намира, че повдигнатите спрямо подс. Х. обвинения са недоказани,
както от обективна, така и от субективна страна. В заключение моли съда да
постанови акт, с който да оправдае подзащитния му по повдигнатите му обвинения.
Защитникът
на подс. И.С. - адв. Н. счита, че в настоящото производство не са събрани
доказателства, които да уличават подзащитния й. Адв. Н. намира, че по безспорен
начин се установява, че юридическото лице В.И.ООД, към датата на извършване на
деянието, не е разполагало с посочения от обвинението финансов ресурс.
Защитникът изразява становище, че не са налични доказателства, които да сочат,
че някой от подсъдимите е бил въоръжен. Адв. Н. счита, че събраните
доказателства при извършеното разпознаване са негодни. На следващо място
изтъква, че не се доказва по безспорен начин подзащитният й да е управлявал
посочения лек автомобил. Защитникът изразява мнение, че показанията на св. Ц.
са в противоречие останалите доказателства по делото и че не счита, че
последният е бил държан против волята му. Адв. Н. счита, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че подзащитният й И.С. е с
добри характеристични данни, неосъждан и не е имал криминални прояви, поради
което намира, че той не е лице с висока степен на обществена опасност. Моли
съда да признае подсъдимия И.С. за невиновен по
повдигнатото му обвинение, тъй като същото е недоказано.
Другият
защитник на подс. И.С. - адв. Б. счита, че по делото не се доказва подзащитният
му да е бил въоръжен. Изтъква, че св. Ц. не е посочил конкретни закани
отправени от подс. С. спрямо него. Адв. Б. изразява становище, че не се
доказва, че в трезора действително е била налична сумата от 234 000 лева.
Изразява мнение, че според него св. С.Ц. е дал неверни показания, с цел да оправдае
предаването на паричната сума на подс. Р., при която е получил възнаграждение.
Адв. Б. счита, че обвинението не е доказано, поради което не следва да бъдат
кредитирани показанията на св. Ц.. Моли съда да оправдае подзащитния му.
Подсъдимият А.Р.
дава обяснения. Заявява, че познава другите двама подсъдими – Х.Х. и И.С., като
отрича да са отвличали и изнудвали св. С.Ц.. Излага пред съда подробен разказ
за междуличностните и бизнес отношенията си с лицето И.И., по прякор „Г“, който
е брат на жената, с която подс. Р. е съжителствал на семейни начала – св. Д.И..
Подс. Р. заявява, че е имал пряко участие в създаването на дискотека „В.“ през
2008г., заедно с И.И. и А.Д.. Твърди, че е получавал дял от печалбата от
дейността на заведението и че св. С.Ц. е бил негов подчинен. Пояснява, че се е
запознал със св. Ц., в периода 2004г.-2006г., през който последният е бил
управител на ресторант в к.к. „зп“. Споменава, че през лятото на 2008г. е
съдействал за разрешаването на конфликт между управата на дискотеките „В.“ и Л,
находящи се в к.к. „С.Б.“, във връзка с разпространението на рекламни материали
на същите и нелоялна конкуренция. Заявява, че по това време подс. И.С. е
работил като външна охрана и е следял за безпрепятственото разпространение на
рекламни флайери на дискотека “Щ.В.”. Твърди, че през лятото на 2008г. е
възникнал конфликт между И.И. и подс. И.С. във връзка с престрелка, при която е
бил прострелян подс. С., а И. е отказал да покрие разходите по възстановяването
на същия.
Подс. Р.
заявява, че през лятото на 2009г. се е занимавал с охранителната дейност на
дискотека „В.“, както и с отчитането на оборотите на заведението. Твърди, че
тогава е установявал многократно, че оборотите са записвани погрешно и
заподозрял, че св. Ц. присвоява парични суми на дружеството. Подс. Р. допълва,
че поради тези свои предположения е предложил на И.И. да назначат за
заместник-управител подс. Х.Х., който бил негово доверено лице, но И. отхвърлил
предложението поради обремененото съдебно минало на подс. Х..
Подс. Р.
заявява, че за периода 2008г. - 2010г. оборотите на дискотека „Щ В.“ за били
значително по-високи от официално декларираните. Твърди, че с И.И. взаимно са
си дължали парични суми и на 22.06.2010г. е предложил на И. да направят
прихващане на задълженията си. Пояснява, че И. е отказал и че на срещата го е
заплашил с пистолет, като се е опитал да принуди подс. Р. да му прехвърли
собствеността върху ресторант, чиято стойност значително надхвърляла
задължението на подс. Р.. Подсъдимият твърди, че след последната случка е бил
спрян достъпът му до финансовите средства на дискотеката. Заявява, че на
04.08.2010г. е съумял да върне заема си към И.И. по банков път, тъй като бил
заплашен. Твърди, че на 10.08.2010г. е водил разговор със св. Ц. да му окаже
съдействие за получаване на полагащата му се парична сума, при което св. Ц. е
приел да му съдейства.
Подс. Р.
твърди, че св. Ц. е съгласувал със свидетелите Й. и Б. сумата, представляваща
дял от печалбата на заведението, полагаща се на подс. Р. и на 12.08.2010г. се е
свързал с последния, за да уговори предаването й. Допълва, че се е срещнал със
св. Ц. на 12.08.2010г. пред супермаркет „П“ в к.к. „С.Б.“ и на 13.08.2010г. на
главната улица в курортния комплекс по инициатива на св. Ц.. Подс. Р. заявява,
че на 12.08.2010г. е получил от св. Ц. сумата от 100 000 лева, и че на
13.08.2010г. е придружил св. Ц. до офиса на дискотека „В.“, където св. Ц.
доброволно му е предал парична сума, също в размер на 100 000 лева. Уточнява,
че св. Ц. е поискал от него парично възнаграждение за извършената услуга, в
замяна на което подс. Р. е дал на св. Ц. сума в размер на 10 000 лева.
Подс. Р.
заявява, че с оглед развилия се конфликт между него и И.И. е предприел пътуване
извън страната, като първо е бил закаран от св. Г.К. до Р, след което е заминал
за Б, И, с цел да проучва пазари за бизнес.
Подс.
Р. обобщава, че воденият срещу него процес е инсцениран по инициатива на И.И.,
с цел да бъде дискредитиран, поради наличието на конфликт между тях. Заявява,
че според него подсъдимите С. и Х. са набедени за негови съучастници, заради
близките им отношения с подс. Р..
В
правото си на лична защита подс. Р. заявява, че е въвлечен да инвестира пари в
схема за пране на пари и в момента, в който е отказал да участва, е бил
заплашван с оръжие да прехвърли ресторантите и фирмите си. Подс. Р. прави
изявление, че съвестта му е чиста и че няма такова деяние като отвличане.
Твърди, че е имал уговорка със св. С.Ц. и с чужденците, на които е назначавал
охрана, която да ги пази от биячите на МММ, които са контролирали дискотека Л.
Счита, че е вършил работата си съвестно. За сумата от 200 000 лева твърди, че
са му се полагали за месеца, и че са взети по взаимно съгласие. Твърди, че св. Ц.
го е изнудил за 10 000 лева и му ги е дал. Заявява, че подс. Х.Х. никога не е
бил с него и никога не го е въвличал в такива неща. Отрича да е карал лек
автомобил М, като пояснява, че към дадения момент е управлявал лек автомобил Р.Р.С.
с немски номера. В последната си дума моли да бъде оправдан, тъй като е обвинен
несправедливо.
Подс. Х.
дава обяснения. Заявява, че се познава с подс. Р., тъй като са израснали заедно
като деца. Допълва, че след като е излязъл от затвора е поискал от подс. Р. да
му съдейства за намирането на работа. Твърди, че на 26.06.2010г. – 38-мия му
рожден ден, подс. А.Р. е отишъл в дома му да го поздрави и му е разказал за
конфликта си с И.И. - Г в заведение „Х“ в гр. В., при който И. е заплашил подс.
Р. с пистолет, за да прехвърли собствеността върху свой ресторант. Подс. Х.
заявява, че след разговора на 26.06.2010г. са се променили плановете му и не е
искал да има отношения с двамата, тъй като подс. Р. му споделил, че може да
бъде убит, поради което е преустановил контактите си с него. Заявява, че няма
нищо общо с това, в което е обвинен. Твърди, че И.И. – Г е ръководител на
организирана престъпна група, и че последният е манипулирал свидетелите С.Ц. и Я.П.,
да заявят неверни обстоятелства.
На следващо
място подс. Х. заявява, че на 12.08.2010г. е пътувал до гр. В. при приятеля си
св. С.Д., за да му върне за събота и неделя лек автомобил „ОА“, модел *.,
вишнево-червен на цвят, който временно управлявал. Твърди, че със св. С.Д. са
закусвали и са се разхождали и са посетили адв. Ж. около 13,00 - 13,30 часа.
Заявява, че в 15,10 часа е отпътувал с влак за гр. Я и се е прибрал, тъй като
бил последният ден от отпуската на съпругата му. Твърди, че вечерта е имал
скандал със съпругата си, след който излязъл от дома си около 23,30 - 24,00
часа. Твърди, че се е срещнал в гр. Я с друг свой приятел от гр. В. – св. Р.С.,
който му казал, че трябва да пътува за гр. В.. Пояснява, че двамата са пътували
заедно и са пристигнали в гр. В. на 13.08.2010г. сутринта. Твърди, че е
прекарал дните събота и неделя в дома на св. С.Д., след което в понеделник се е
прибрал в гр. Я.
Подс. Х.
заявява, че не познава подс. И.С., и че никога не го е виждал. Също така
заявява, че не познава св. С.Ц., като пояснява, че предполага, че го е видял
веднъж през 2009г., когато е бил със семейството си в к.к. „С.Б.“ и се е
срещнал с подс. Р. ***, който бил заедно с пълен човек, който му говорел за
работа и се обръщал към подс. Р. с „шефе“. Подс. Х. заявява, че не познава св. Я.П..
Изразява становище, че посочените в обвинителния акт обстоятелства не отговарят
на истината. Отрича да е бил в хотел със свидетелите Ц. и П.. Твърди, че целта
на обвинителната теза е подс. А.Р. да бъде дискредитиран от фирмата. Отрича да
е имал оръжие.
В
правото си на лична защита подс. Х.Х. заявява, че няма нищо общо с хората,
които са го оклеветили, че никого не е заплашвал, и че никога не е бил на
местата, посочени от обвинението. Подс. Х. счита, че това се доказва от
показанията на всички незаинтересовани свидетели, които са преки очевидци и са
били на посочените места, а именно: св. С.Т., св. И.М., св. И.Ч., както и
вещото лице, извършило дактилоскопната експертиза. Заявява, че никога не се е
возил в една кола със св. С.Ц., като счита, че това обстоятелство се доказва от
показанията на св. И.П.. На следващо място изтъква, че от показанията на
свидетелите Г.Т., Д М., Р.С. и С.Д. се доказва, че на 12.08.2010г. и на
13.08.2010г. не е придружавал подс. А.Р., когато е взимал парите си. Моли съда,
при вземане на решението си, да не се влияе от миналото му.
В
последната си дума подс. Х. моли да бъде признат за невиновен, тъй като няма
нищо общо със случая.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.И.Р. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с
постоянен адрес в гр. ****** и с настоящ адрес в гр. В., ул. **** ЕГН **********.
Подсъдимият И.Р.С. е роден на ***
***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с постоянен адрес в гр.
Д.Ч., общ. В., ****, ЕГН **********.
Подсъдимият Х.Г.Х. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, с постоянен
адрес в гр. ***, ЕГН **********.
На
04.03.2008г. между „В. И“ ЕООД /в процес на регистрация/, представлявано от
управителя св. С. К Й., като възложител и „ВС“ ЕООД, с ЕИК *, представлявано от
А.Т Т, като изпълнител, бил сключен договор за извършване на проектиране и
строително-монтажни работи на обект „Д“, представляваща II /втори/ етаж от
сградата на „РК“ в к.к. „С.Б. - И“.
На
04.04.2008г. „В. И“ ЕООД било вписано в търговския регистър при Агенция по
вписванията, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., *, с
едноличен собственик на капитала св. СК Й, гражданин на КД, който представлявал
дружеството в качеството на управител.
На
23.04.2008г. между „В. И“ ЕООД, ЕИК *,
представлявано от управителя - св. СКЙ, в качеството му на наемател и Т ООД,
ЕИК */, представлявано от управителя ПДП, действащ лично и като пълномощник на СМП,
в качеството му наемодател, бил сключен договор за наем с нотариално
удостоверени подписи. Съгласно договора Т ООД предоставило на В.И.ЕООД за
временно възмездно ползване собственото му помещение, находящо се в к.к. „С.Б.-И“,
община Н., Б област, II /втори/ етаж от сградата на „РК“, с площ от 1552 кв.м.,
с цел да бъде използвано от В.И.ЕООД като дискотека, дневен и нощен бар и за
продажба на пици, дюнер и хот дог. Договорът за наем бил сключен за срок от 5
/пет/ години, включващ летните туристически сезони от 2008г. до 2012г.
На
13.06.2008г. едноличният собственик на капитала на В.И.ЕООД – св. СКЙ
прехвърлил дружествените си дялове от капитала на същото на ЮИ ООД, ЕИК // и МТ
ЕООД**. Прехвърлянето на дружествените дялове от В.И.ЕООД било извършено с
договор с нотариално удостоверени подписи и било вписано в търговския регистър
на Агенция по вписванията. ЮИ ООД притежавало 50 % от капитала на В.И.ООД, а
другите 50 % се притежавали от „МТ“ ЕООД. Капиталът на ЮИ ООД се притежавал от
холандски чуждестранни юридически лица, в които имали участие свидетелите СЙ и ЙБ.
Едноличният собственик на капитала на „МТ“ ЕООД прехвърлил част от
дружествените си дялове и собственици на капитала на МТ ЕООД и съдружници в
същото станали св. ДИИ, притежаваща 20% от същия, св. ГЯГ и ДДД, притежаващи по
40% от капитала. ДДД представлявал МТ ЕООД в качеството на управител. Управител
и представител на В.И.ООД продължил да бъде св. СКЙ.
От
лятото на 2008г. в к.к. „С.Б.-И“, община Н., Б област, на II /втори/ етаж от
сградата на „РК“, с площ от 1552 кв.м, отворила врати за клиенти и заработила
дискотека “Д.Г.В.” известна още като “Щ.В.”, която се стопанисвала от В.И.ООД.
Управителят
на дружеството - св. СЙ упълномощил св. СЦ да представлява същото пред
множество институции, както и да извършва редица правни и фактически действия
от името и за сметка на В.И.ООД, включително да се разпорежда с финансови
средства. В кръга на правомощията на св. Ц било поверено и управлението на
дискотека “Щ.В.”. Свидетелят ЯП подпомагал св. Ц в дейността на дискотеката,
като също бил управител на заведението.
Счетоводството
на дискотеката се водело от счетоводна къща, собственост на свидетеля ВИГ, а
касиер-счетоводители на заведението били свидетелите ГТ и ДМ.
Дружеството
„В. И“ имало открити банкови сметки в лева и в евро в П. АД.
На
20.11.2009г. между П АД и В.И.ООД бил сключен договор за наем на сейф, по
силата на който банката предоставила на наемателя за временно и възмездно
ползване сейф /касета/ № *, намиращ се в обществен трезор на банката с адрес:
к.к. „С.Б.“, хотел Г.
Оборотът
за денонощието от дейността на дискотеката се предоставял от подуправителите на
същата на касиер-счетоводителите, които с част от приходите заплащали дължими
суми за наем, доставка на стока, осигуровки, заплати и др., част от тях се
съхранявала за разплащания в касата на дружеството, находяща се в офис в
сградата на дискотека “Щ.В.”, а друга част от паричните средства се давала на
свидетеля СЦ Ц, който съответно ги внасял в банковите сметки на дружеството в П.
АД, клон С.Б. или ги оставял на съхранение в сейфа на същото.
През
годините дискотеката придобила популярност и имала голяма посещаемост от
туристи. Съответно оборотите от дейността на същата започнали да нарастват.
През
лятото на 2010г. било взето решение от собствениците на В.И.ООД да се събират и заделят парични суми
от оборотите на дискотеката с цел заплащане на наема на наемодателя на
помещението за следващата година и за погасяване на задължения за данъци и др.
Паричните суми следвало да се съхраняват в касата на дружеството, в сейфа, нает
от същото в П. АД, или да се внасят в банковите сметки.
В
изпълнение на взетото решение касиер-счетоводителите на заведението -
свидетелите ГТ и ДМ започнали да отделят парични средства от приходите на
дискотеката.
На
09.08.2010г. свидетелите ГТ и ДМ предали срещу разходен касов ордер сумата от
200 000 лева на свидетеля СЦ. Получената парична сума той оставил за съхранение
в наетата от дружеството касета №** в обществения трезор на П. АД.
Подсъдимият
АР с прякор Л живеел на съпружески начала със свидетелката ДИ, притежаваща 20 %
от капитала на МТ ЕООД. Подсъдимите АР и ХХ се познавали от деца, тъй като
израснали заедно в гр. Я. Подс. Р често посещавал дискотека “Щ.В.”, понякога
придружаван от своя приятел подс. ИС. Тъй като имал непосредствени наблюдения
върху дейността на заведението, подс. Р знаел, че същото добива популярност и
има голяма посещаемост от туристи.
На неустановена дата
през лятото на 2010г. подсъдимият АР, заедно с приятелите си – подсъдимите ИРС
и ХГХ решили да извършат отвличане на свидетелите СЦ и ЯП. Намерението им било
да получат оборота на дискотеката. Задачата на подсъдимите била улеснена от
факта, че свидетелите СЦ и ЯП познавали подсъдимия Р като лице, което
съжителства на семейни начала със свидетелката ДИ – съдружник в МТ ЕООД и се
отнасяли към него с нужното уважение.
На 12.08.2010г.
срещу 13.08.2010г. в дискотеката трябвало да има участие и да изнесе концерт
гостуваща звезда – БХ. Поради това обстоятелство свидетелят СЦ ***, за да
посрещне на летището известния изпълнител. По време на разговор с подсъдимия АР
свидетелят Ц му споделил за ангажимента си, както и че на 12.08.2010г. ще ходи
до гр. В., където ще посети фризьор и ще посрещне чуждестранния
изпълнител.
На 12.08.2010г.
около 10,00 часа свидетелят СЦ Ц тръгнал от к.к. „С.Б.“ за гр. В. с личния си
автомобил марка „А“, модел А, с рег. № -/, управляван от шофьора му – свидетеля
ИКП. Около 11.30 – 12.00 часа, когато пристигнали в гр. В., свидетелят СЦ
отишъл с личния си автомобил, управляван от свидетеля П, до офис на ЗК „А“, за
да сключи застраховки на моторното превозно средство. След като подписал
застрахователните полици, свидетелят СЦ решил да отиде до фризьорски салон, за
да се подстриже. Свидетелят И П откарал с управляваното от него моторно
превозно средство свидетеля Ц до фризьорски салон, находящ се до РПУ в „ГМ“ в
гр. В.. Докато свидетелят Ц бил във фризьорския салон, в 12,22 часа получил
входящо обаждане по мобилния си телефон с номер *- от подсъдимия АР, който
използвал телефон с номер *-*. Последният му предложил да се срещнат в гр. В.,
при автомивката, която стопанисвал подс. Р. Свидетелят Ц се съгласил и след
като го подстригали, тръгнал с лекия си автомобил, управляван от свидетеля П
към автомивката, собственост на подсъдимия Р. Докато пътували, около 14,30 часа
подсъдимият Р отново му звъннал по мобилния телефон и го попитал къде се
намира. Свидетелят Ц му отговорил, че пътува към него.
Междувременно, в
изпълнение на намисленото, подсъдимите АР, ИС и ХХ чакали свидетеля Ц да
пристигне на уговореното място – автомивка, находяща се в гр. В., до спортната
зала срещу Военноморското училище. Подсъдимите ХХ и ИС се намирали в лек
автомобил марка М, с рег. № /*/, сив на цвят, а подсъдимият АР бил на паркинга
на автомивката. Тримата подсъдими били въоръжени с пистолети. Подс. Х държал в
чантичка през рамо черен на цвят пистолет, подс. Р държал сребрист на цвят
револвер, а подс. С носел в черна чантичка, преметната през рамото му, пистолет
с черна дръжка.
Малко след 14.30
часа на 12.08.2010г. свидетелят Ц пристигнал на автомивката, където се срещнал
с подсъдимия Р. Последният му предложил да отидат да пият кафе в намиращия се
наблизо хотел „Д“. Свидетелят Ц приел поканата, след което подсъдимият Р му
казал да отидат до заведението на хотела с неговия автомобил. Свидетелят Ц се
съгласил и казал на шофьора си - свидетеля П да го изчака в управлявания от
него лек автомобил на автомивката. След това свидетелят Ц и подсъдимият Р се
отправили към спрелия на автомивката лек автомобил марка М с рег. № /*/, сив на
цвят. Свидетелят Ц знаел, че подсъдимият Р притежава джип марка „Р“ с немска
регистрация, поради което се учудил, че отиват към лек автомобил марка М с
варненска регистрация, но не се усъмнил в намеренията му. След като отишли до
моторното превозно средство, подсъдимият АР отворил дясната задна врата на
лекия автомобил, след което свидетелят Ц седнал на задна дясна седалка.
Подсъдимият АР затворил задната дясна врата на автомобила и седнал на предната
дясна седалка на същия - до шофьорската. Когато влезнал в лекия автомобил марка
М, свидетелят Ц видял, че на шофьорската седалка седи подсъдимият ИС, който
познавал, тъй като посещавал често дискотека “Щ.В.”, а на задната лява седалка
видял, че се намира лице, чието име не знаел, но познавал по физиономия, тъй
като го бил виждал многократно като придружител на подс. Р при посещенията му в
“Щ.В.”. Това бил подсъдимият ХХ, който впоследствие
му се представил като Г.
Непосредствено,
след като свидетелят Ц седнал на задната дясна седалка в лекия автомобил,
подсъдимият Х го хванал с дясната си ръка през шията, а с лявата си ръка опрял
във врата му черен на цвят пистолет. Същевременно подсъдимият Р се обърнал
назад към свидетеля Ц и опрял сребрист на цвят револвер в лявото му коляно.
Тогава свидетелят Ц го попитал „Н, какво става?“, а подсъдимият Р му отговорил:
„Сега ще видиш какво става!“ Междувременно подс. ИС стартирал двигателя на
моторното превозно средство, след което потеглили с лекия автомобил марка М в
посока „ЧП“ в гр. В.. Подс. Р казал на свидетеля Ц: „Внимавай какво правиш, ако
съдействаш всичко ще бъде наред с теб…“ и че ако не съдейства ще го зарови „…в
първата гора...“. Наредил му да се обади по мобилния си телефон на своя шофьор
и да му каже да не го чака при автомивката. Свидетелят Ц възприел сериозно
отправените заплахи. Той се шокирал и паникьосал. Обадил се по мобилния си
телефон на свидетеля П и му казал да отиде до летището, за да посрещне
известния изпълнител – БХ. Подсъдимият Р попитал свидетеля Ц с какви налични
парични суми разполага дискотеката и къде се намират. Уплашен от отправените
закани, свидетелят Ц му отговорил, че в сейф в П, клон С.Б., се съхранява сума
в размер на 234 000 лева. Тогава подсъдимият Р го попитал дали има пари на
друго място и свидетелят Ц му отговорил, че сума в размер на 100 000 лева се
намира в касата на дискотеката. Подсъдимият Р казал на свидетеля Ц, че ще
отидат заедно да вземат парите от сейфа в банката, след което ще му обясни как
ще вземат паричната сума, която се съхранява в касата на дискотеката.
През това време
подс. ИС променил посоката на движение на управляваното от него моторно
превозно средство към к.к. „С.Б.“, а подсъдимият Х насочил оръжието към корема
на свидетеля Ц. Докато се придвижвали свидетелят Ц се сетил, че ключовете от
касетката в банката са в чантата му, намираща се в лекия автомобил, с който
дошъл във В.. Той казал на подсъдимите това обстоятелство и те го накарали да
се обади на шофьора си и да му нареди да тръгне в посока „АМ“. Свидетелят Ц се
обадил на свидетеля П, казал му да тръгне към АМ, да му носи багажа, като след
спирката преди моста да завие и да спре. На изхода на гр. В., преди „АМ“, подс.
ИС отбил управлявания от него лек автомобил марка М, с рег. № /*/ и спрял
моторното превозно средство на бензиностанция „Лукойл“. През това време един от
мобилните телефони, които се намирали у подс. Р позвънял, последният отговорил
на обаждането и разговарял с неустановено по делото лице, което му обяснило, че
автомобилът на свидетеля Ц е променил посоката си на движение към „АМ“. След
това подс. Р накарал свидетеля Ц да се обади отново на свидетеля П и да му
нареди да спре под „АМ“. Свидетелят Ц се подчинил, обадил се по мобилния си
телефон на свидетеля П и му казал да спре и да го чака под „АМ“. След като се
придвижили под моста, подс. ИС спрял управляваното от него моторно превозно
средство. Тогава свидетелят Ц видял, че подс. С държи с дясната си ръка
препасана през рамото му чантичка, в която имало пистолет с черна дръжка. На
свидетеля Ц му направило впечатление, че подсъдимите С и Р непрекъснато се
оглеждали. През цялото време подсъдимият Х продължавал да държи пистолета,
опрян в корема на свидетеля Ц. Подсъдимият Р се обадил по един от мобилните си
телефони на неустановено по делото лице и го попитал къде се намира лекият
автомобил „А“. След като приключил разговора по телефона, подсъдимият Р наредил
на свидетеля Ц да се обади на свидетеля П и да му каже да продължи по А по
посока Б, да отбие веднага след отбивката за кв. А и да изчака там. Свидетелят Ц
отново се обадил на свидетеля П и му казал да спре веднага след „АМ“. След това
те се придвижили до края на моста, на отбивката за кв. А и подсъдимият С спрял
управляваното от него моторно превозно средство, като в това време св. П спрял
управлявания от него лек автомобил марка „А“ зад спрелия М. Подс. Р казал на
св. Ц да отиде до свидетеля П и да вземе чантата с ключовете от сейфа, прибрал
оръжието на кръста си под дрехите и двамата слезли от моторното превозно
средство. Свидетелят П видял свидетеля Ц и подсъдимия Р, направило му
впечатление, че блузата на последния била издута, решил, че същият е въоръжен,
но не се усъмнил, какво се случва, след което подал на свидетеля Ц чантата му.
Пострадалият попитал подсъдимия Р дали може да си вземе чантата с лекарствата,
които пиел, и след като получил разрешение, я взел. Подсъдимият Р отворил
багажника на лекия автомобил М, където свидетелят Ц сложил двете чанти. След
това пострадалият разпоредил на шофьора си да отиде на летището, за да посрещне
чуждестранния изпълнител и да го настани в хотела, като му обяснил, че той
отива по спешност в к.к. „С.Б.“. Разположени по същия начин в лекия автомобил
марка М, подсъдимите и св. Ц потеглили към к.к. „С.Б.“.
По пътя към
курортния комплекс похитителите предупредили пострадалия да не изключва
телефоните си и да отговаря на обажданията, като се държи спокойно, но държали
да разберат кой го търси. Подсъдимите Х и Р обяснили на свидетеля Ц, че ако им
съдейства и е спокоен всичко ще бъде наред, в противен случай, щели да го
погребат така, както били направили с много преди него. Подсъдимият Х казал на
пострадалия, че лично е погребал двама, но понеже той е умно момче, няма да
допусне да се случи това и с него. През целия път подсъдимият Х държал насочен
към корема на свидетеля Ц пистолет. Докато минавали през неустановено по делото
малко населено място – село, на пострадалия му прилошало, поради което
подсъдимият С спрял управлявания от него лек автомобил, подсъдимият Х излязъл
от автомобила и отишъл до магазин, откъдето купил вода и запалка, а през това
време подс. Р отново насочил револвера към коляното на свидетеля Ц, като му
обяснил, че той е случайна жертва. Последният му наредил да се обади по
мобилния си телефон на свидетеля ЯП и да му каже да се срещнат в к.к. „С.Б.“.
Свидетелят Ц се обадил на свидетеля ЯП, който му обяснил, че е в гр. В. и има
лични ангажименти. След като приключил разговора със свидетеля П, той го
преразказал на подс. Р. Подсъдимият Р му казал, че не го интересува и че трябва
да направи всичко възможно, за да накара свидетеля П да отиде в курортния
комплекс и да се срещнат. Свидетелят Ц отново му се обадил по телефона и му
казал, че въпросът е много спешен и неотложен. През това време свидетелят П бил
в данъчното управление в гр. В. и отговорил на св. Ц, че след като си плати
данъците, до половин час, ще тръгне към курортния комплекс и като пристигне ще
се обади.
Докато пътували,
подс. Р заставил св. Ц да се обади на св. ДМ, който държал в себе си ключа от
сейфа, находящ се в офиса на дискотеката и да му нареди да приготви сумата от
100 000 лева, която впоследствие да му предаде. Свидетелят Ц изпълнил
нареждането и провел телефонен разговор със св. М. Последният обяснил на св. Ц,
че в момента се намирал в гр. В., за да направи застраховка на личния си лек
автомобил и не може да изпълни заръката му. Тогава подс. Р наредил на св. Ц да
каже на св. М веднага да тръгне за к.к. „С.Б.“ и св. Ц изпълнил нареждането му.
На 12.08.2010г.
около 16,30 часа подсъдимите и свидетелят Ц пристигнали в к.к. „С.Б.“, до хотел
„Г“ пред клона на П АД. Подс. Р и св. Ц слезли от моторното превозно средство.
Първият отворил багажника на лекия автомобил М, откъдето пострадалият взел
чантата, в която били ключовете от сейфа. Подс. Р попитал св. Ц дали паричната
сума ще може да се побере в чантата и след отрицателния отговор, който получил,
наредил на св. Ц да намери чувал. Св. Ц, придружаван от подс. Р взел черен
чувал за отпадъци от намиращо се в близост до банката, на разстояние 6-7м. от
входа на същата, заведение „Ц“. След това двамата влезли в банката.
По това време на
работа в банковия клон била свидетелката ДС, която била касиер и отговаряла за
обществения трезор. Същата познавала свидетеля Ц като редовен клиент на
банката, който периодично посещавал банковия клон. Свидетелят Ц поискал да му
бъде отворен сейфа. Св. С отключила вратата на треЗ и сейфа и излязла от
помещението. Свидетелят Ц отключил с неговия ключ касета №** и извадил от нея
четири книжни пакета, в които се намирали парични суми в общ размер от 200 000
лева и един син на цвят найлонов плик, съдържащ 34 000 лева /всичко 234 000
лева/, поставил ги в черния найлонов чувал за отпадъци, който носел със себе
си, след което заключил сейфа и излязъл от треЗ. По нареждане на подсъдимия Р,
свидетелят Ц му предал чувала с парите. Двамата тръгнали към изхода на банката,
когато свидетелката С извикала последния да се подпише в книгата за отразяване
на влизания и излизания в трезор. Свидетелят Ц се подписал в книгата за
посещения, след което заедно с подсъдимия Р излезли от банката, като последният
носел чувала с парите. Двамата се качили в лекия автомобил М и разположени по
същия начин потеглили към гр. СВ. Докато пътували свидетелят ЯП се обадил по
мобилния телефон на свидетеля Ц, казал му, че е пристигнал в к.к. „С.Б.“ и го
попитал какво да прави. По нареждане на подсъдимия Р, св. Ц му отговорил, че ще
му звънне по-късно. Междувременно подсъдимият Р разговарял по телефона със
служител от фирмата на свидетеля ГМ, с който по-рано през деня се бил разбрал
да направи резервация в гр. СВ. Служителят се обадил по телефона на подсъдимия Р,
потвърдил резервацията и му обяснил, че запазеният апартамент се намира в
комплекс Л.
Подсъдимите и
свидетелят Ц пристигнали в гр. СВ, пред комплекс Л. Подсъдимият Р казал на
свидетеля Ц да се обади по телефона на свидетеля П и да му каже да отиде пред
дискотека „М“ в к.к. „С.Б.“ и да чака там. Свидетелят Ц изпълнил нареждането.
Подсъдимият Р казал на подсъдимите ИС и ХХ да отидат да вземат свидетеля П, а
на свидетеля Ц наредил да вземе чантите си от багажника на автомобила.
Последният взел чантите си, а подсъдимият Р взел чувала с парите. Подсъдимите ИС
и ХХ се отправили с моторното превозно средство към к.к. „С.Б.“, а свидетелят Ц
и подсъдимият Р тръгнали към комплекса. Докато вървели, държейки пистолета на
кръста си под фланелката, подсъдимият Р, шептейки му нареждал да се държи
нормално, сякаш нищо не се случва. Двамата седнали на маса до басейна в
комплекса, където изчакали да бъдат настанени. Свидетелката ИМ, работеща като
камериерка в комплекс Л, отишла при подсъдимия Р и свидетелят Ц, попитала
първия дали той е А. и след като получила утвърдителен отговор им казала да я
последват. Тя ги придружила до апартамент № *, находящ се в сграда * на
комплекс „Л“, отключила го и си тръгнала. След като влезли в апартамента,
подсъдимият Р заключил вратата и заповядал на свидетеля Ц да седне на дивана.
След това Р седнал срещу него и му казал, че досега се е държал добре, че
всичко е нормално и ако продължава така, всичко ще бъде наред и нищо няма да му
се случи. Тогава свидетелят Ц го попитал за какво му трябва свидетелят ЯП.
Подсъдимият Р му отговорил, че свидетелят П ще бъде „гарант“ за другите пари,
които трябва да вземат от касата в дискотеката. Наредил на свидетеля Ц да се
обади на свидетеля ДМ и да му каже да донесе пред магазин „П“ в к.к. „С.Б.“
сумата от 100 000 лева, съхранявана в касата на дискотеката. Свидетелят Ц се
подчинил и в 17,46 часа на същата дата от личния си номер № се обадил на
свидетеля М, на номер №* и му казал да отиде до дискотеката, да вземе сумата от
100 000 лева и да му я занесе пред магазин „П“. Свидетелят М не се сетил къде
се намира магазина, поради което попитал св. Ц за подробности за
местонахождението му. Последният му обяснил, че това е хранителен магазин,
находящ се в к.к. „С.Б.“, до заведение „М“. След това разговорът
приключил.
Междувременно
подсъдимите С и Х, с управлявания от първия лек автомобил М, с рег. № /*/,
пристигнали пред дискотека „М..“, където трябвало да се срещнат със свидетеля ЯП.
Последният стоял на уговореното място. Той видял, че в моторното превозно
средство на подсъдимите, на шофьорското място, седял подсъдимият ИС, който
познавал покрай подсъдимия Р и честите му посещения в управляваното от него
заведение и че на задната дясна седалка се намирало лице, което не познавал –
подсъдимият Х. Поради обстоятелството, че по време на телефонния разговор
свидетелят Ц му казал да отиде на паркинга пред дискотеката пеш, както и че там
ще го чакат хора, които познава, свидетелят П решил, че подсъдимият С е
човекът, с когото има среща и отишъл до него. Последният му казал да влезе в
лекия автомобил, като му обяснил, че отиват при свидетеля Ц. Свидетелят П
седнал на предна дясна седалка до шофьорската и тримата се отправили с
моторното превозно средство в посока гр. Н.. На първото кръстовище по пътя,
подсъдимият С, с управлявания от него лек автомобил, направил завой надясно по
посока на автогарата, продължил направо, излязъл на околовръстния път и оттам
тръгнал в посока Б. От посоката на движение на лекия автомобил М свидетелят П
решил, че тримата отиват в гр. Р.., където се намирал хотел, който свидетелят Ц
управлявал. На следващия светофар по пътя обаче подсъдимият С, с управляваното
от него моторно превозно средство направил завой надясно. Свидетелят П казал на
шофьора, че по този път не могат да стигнат до гр. Р... В този момент
подсъдимият Х го хванал с лявата си ръка през шията, дръпнал го назад към
облегалката, а с дясната си ръка опрял дулото на пистолет в ухото му с думите:
„Спокойно, спокойно. Да не вземеш да направиш някоя глупост, да тръгнеш
нанякъде“. След това подсъдимите му казали, че е заложник, за да може
свидетелят Ц да им предаде исканите от тях парични суми от оборота на
дискотеката, за да не прави „глупости“ и ако не им съдейства да вземат парите,
ще го убият. Казали му също, че ако той и свидетелят Ц не правят това, което те
им казват или ако направят нещо, което не са им разрешили, ще убият единия, а
впоследствие и другия. Свидетелят П възприел заплахите сериозно, притеснил се и
се уплашил както за своя живот, така и за живота на свидетеля Ц. Подсъдимият С,
с управляваното от него моторно превозно средство, започнал да обикаля из
селата в община Н., сред които Т и О. По пътя имало участъци, през които
преминавали бавно и на свидетеля П му хрумнало да скочи в движение от автомобила,
но бързо отхвърлил тази идея, тъй като бил притеснен, както за своя живот, така
и за този на свидетеля Ц. Когато влезли с моторното превозно средство в с. А се
включили в платното за движение в посока к.к. „С.Б.“. Тогава мобилният телефон
на подсъдимия Х позвънял, той махнал оръжието от ухото на свидетеля П и
отговорил на повикването. След като приключил разговора, казал на подсъдимия С,
че всичко е наред. Впоследствие пристигнали в гр. СВ и подсъдимият С спрял
лекия автомобил М на паркинг до църква, в близост до комплекс Л. Подсъдимият Х
слязъл от моторното превозно средство, обадил се по мобилния си телефон на
подсъдимия Р и му казал, че са пристигнали. След това се обърнал към подсъдимия
С и свидетеля П и им казал да слязат от автомобила. Тримата се насочили към
комплекс „Л..“. Подсъдимият Р им показал накъде да вървят. Те влезли във входа,
като най-отпред вървял подсъдимият С, след него свидетелят П, а отзад
подсъдимият Х. След като влезли в апартамента, свидетелят П видял, че
свидетелят Ц седи на дИа, а подсъдимият Р стои прав пред него, държейки в
ръката си сив на цвят револвер. Похитителите наредили на свидетеля П да седне
на дИа до свидетеля Ц. Той им се подчинил. След това подсъдимият Р обяснил на
двамата отвлечени, че парите му трябват, че те не са виновни за нищо, а са
„просто на грешното място в грешното време“, че ще си бъдат заложници един на
друг докато вземат паричните суми. Подсъдимите Р и С казали на свидетелите Ц и П,
че ще си бъдат заложници един на друг, че трябва да изпълняват нарежданията им
и ако изпълняват заповедите им, нищо няма да им се случи. Свидетелят П не бил
на себе си и треперел от страх, какъвто не бил изпитвал никога дотогава в жИта
си. Притеснен за състоянието му, свидетелят Ц, който имал сърдечни проблеми
/бил претърпял два инфаркта/ и употребявал лекарства, за да издържи на
напрежението, му дал таблетка „ксанакс“.
През това време,
след телефонното обаждане на свидетеля Ц, свидетелят ДМ отишъл в офиса, находящ
се в дискотека “Д.Г.В.”, влязъл в помещението с касата, в която се съхранявали
пари и документи, отключил я и взел сумата от 100 000 лева, която предходния
ден, заедно със свидетелката ГТ били приготвили за внасяне в сметката на
дружеството в П АД. Сумата от 100 000 лева била разделена в два бели плика с
размер А4, залепени лично от свидетеля М на местата, където се запечатват с
хартиено тиксо - с изписани от него със зелен флумастер цифри съответно „40“ и
„60“– в единия се съдържала сумата от 40 000 лева /четири пачки от по сто броя
банкноти от купюри по 50 лева и десет пачки по сто броя банкноти от купюри по
20 лева/, а в другия се съдържала сумата от 60 000 лева /четири пачки по сто
броя банкноти от купюри по 50 лева и двадесет пачки по сто броя банкноти от
купюри по 20 лева/. Свидетелят М сложил пликовете със сумите съответно от 40
000 лева и 60 000 лева в червена полиетиленова торбичка с надпис „МВ“.
Свидетелката ГТ написала разходен касов ордер на името на свидетеля СЦ за
сумата от 100 000 лева и му го дала. След това свидетелят М тръгнал с личния си
лек автомобил „Ф“ с рег. № --, черен на цвят, към супермаркет „П“ в к.к. „С.Б.“.
Около 18.00-18.30 часа на 12.08.2010г.
свидетелят М спрял моторното превозно средство пред главния вход на магазина.
Видял, че свидетелят Ц го няма, почакал 5-10 мин., след което му се обадил по
мобилния телефон. Казал му, че е пред супермаркет „П“ и го чака. Свидетелят Ц
му отговорил, че след малко ще отиде при него, прекратил разговора и съобщил на
подсъдимите, че свидетелят М е на уговореното място и го чака. Подсъдимите С и Р,
заедно със свидетеля Ц тръгнали към свидетеля М с управлявания от първия лек
автомобил марка М, а подсъдимият Х останал в апартамента, в комплекс Л в гр. СВ,
за да пази свидетеля П.
Около 19.00 часа пристигнали
пред супермаркет „П“ в к.к. „С.Б.“. Подсъдимият С спрял управляваното от него
моторно превозно средство на около 5-6 метра зад това на свидетеля М.
Подсъдимите наредили на свидетеля Ц да слезе от автомобила, да отиде при
свидетеля М и да вземе парите от него. Свидетелят Ц излязъл от моторното
превозно средство и тръгнал към свидетеля М. Зад него вървял подсъдимият Р.
Свидетелят М видял, че свидетелят Ц върви към лекия му автомобил и че зад него
ходи непознат за него мъж. Той излязъл от моторното превозно средство. Тогава
свидетеля Ц го попитал “Къде са?“. Той му отговорил, че са „отзад“, навел се,
взел червената полиетиленова торбичка с надпис „МВ“, в която се намирала сумата
от 100 000 лева и я дал на свидетеля Ц. Последният я взел, обърнал се и я дал
на подс. Р. Свидетелят М подал за подпис на свидетеля Ц разходния касов ордер
за сумата от 100 000 лева. Свидетелят Ц изпуснал химикала, с който трябвало да
положи подписа си върху ордера. Свидетелят М започнал да търси друг химикал. В
този момент подсъдимият Р казал на свидетеля Ц: „Давай, давай, няма време“.
Последният с тих, изплашен тон се обърнал към свидетеля М с думите: „Недей вади
нищо!“. Свидетелят М погледнал странно свидетеля Ц, защото никога преди това не
бил вземал пари по такъв начин. Свидетелят Ц и подсъдимият Р тръгнали към лекия
автомобил, в който ги чакал подсъдимият С, след което се придвижили до гр. СВ.
Свидетелят М ги проследил с поглед до потеглянето на лекия автомобил М. Обадил
се на св. П и му казал, че е дал 100 000 хиляди лева на св. Ц и го попитал да
не би да се е случило нещо, защото св. Ц изглеждал притеснен, но последният му
отговорил, че не знаел дали има някакъв проблем.
През това време подсъдимият Х охранявал
свидетеля П в апартамента, като оръжието му било прибрано в чантичката, която
носел през рамо. Докато седял на един от столовете в стаята изритал намиращия
се пред него черен найлонов чувал за отпадъци, съдържащ сумата от сейфа, с
думите: „Не го правя за това, помагам на стар приятел“. Свидетелят П обяснил на
подсъдимия, че заедно със свидетеля Ц са управители на дискотека “Щ.В.”, че
имат важна роля в организацията на същата, че през нощта ще изнася концерт
гостуваща звезда - БХ и че ако и двамата отсъстват, ще се притеснят за тях и ще
започнат да звънят по мобилните им телефони. Подсъдимият Х му казал, че трябва
да изчака подсъдимия Р да се върне в апартамента и да говори с него.
По – късно подсъдимите
С и Р, заедно със свидетеля Ц, се върнали в апартамента. На свидетеля П му
направило впечатление, че подсъдимият Р държи в ръката си червен найлонов плик
с бял кант, съдържащ пощенски плик. Свидетелят Ц седнал до него и той разказал
на подсъдимия Р за разговора, който бил провел в негово отсъствие с подсъдимия Х.
Обяснил му за гостуващия в дискотеката чуждестранен изпълнител и за
предположенията си, че отсъствието на двамата от заведението ще възбуди
съмнения и подозрения в персонала. След като свидетелят Ц потвърдил думите му,
подсъдимите Р и С отишли в една от спалните на апартамента, а подсъдимият Х
останал да ги пази, като извадил от чантата си оръжието и го насочил към тях.
След няколко минути подсъдимите Р и С се върнали в дневната. Седнали срещу
свидетелите Ц и П. През това време всеки един от подсъдимите Р и Х държал
пистолет насочен към пострадалите. Подсъдимият Р казал на свидетеля П, че ще го
освободят, за да отиде в дискотеката и да работи при условие, че няма да каже
на никого нищо и че жИтът на свидетеля Ц е „в неговите ръце“. Обяснил му, че ще
сменят квартирата или ще отидат на някоя горска поляна. Похитителите многократно
му повторили да внимава какво прави, да не казва на никого за случващото се,
най – вече на органите на МВР, защото иначе свидетелят Ц си „заминава“, че ако
направи или каже нещо ще го убият, че ще намерят и него и също ще го убият.
Подсъдимият Р поискал от него да снима личната си карта от двете стани, а от
свидетеля Ц да направи на един лист списък на роднини с посочване на имена и
адреси, но уточнил, че това щяло да стане по-късно.
След това
подсъдимият Р взел черния найлонов чувал за отпадъци, съдържащ сумата от 234
000 лв. и червената полиетиленова торбичка с надпис „МВ“, съдържаща сумата от
100 000 лева и излязъл от апартамента.
Подсъдимите С и Х,
заедно със свидетелите Ц и П, тръгнали с лекия автомобил марка М.., управляван
от първия, към к.к. „С.Б.“, за да оставят последния. Свидетелят П седял на
предна дясна седалка в моторното превозно средство, зад него – на задна дясна
седалка седял свидетеля Ц, а до него подсъдимият Х. През целия път подсъдимият Х
държал в ръката си пистолет, който бил насочен към корема на свидетеля Ц, а от
лекарството „ксанакс“, което изпил свидетелят П, заспал.
Когато пристигнали
в к.к. „С.Б.“ подсъдимият С спрял моторното превозно средство на паркинга пред
супермаркет „З“, казал на свидетеля П да слиза, както го предупредил да внимава
какво прави. Свидетелят П слязъл от лекия автомобил, а подсъдимите Х и С,
заедно със св. Ц ***. По пътя подсъдимият С се обадил по телефона на свидетеля СТ,
с когото имал предварителна уговорка да наеме апартамент и се разбрали да се
срещнат на главния път до хотел „К“ и заведение „К“. Когато стигнали мястото на
срещата, подсъдимият С спрял управляваното от него моторно превозно средство
зад автомобил марка БМВ, син на цвят, управляван от свидетеля СТ, като заедно с
двата автомобила се придвижили до магазин „З“ в к.к. „С.Б.“. Около 20,30-21,00
часа на същата дата свидетелят Т ги завел в комплекс „СБ“, находящ се в к.к. „С.Б.“.
Там се срещнали със свидетеля ИСЧ, който ги предупредил, че е тъмно, тъй като
нямало ток в комплекса и че не знае кога ще има. Подсъдимият С му казал, че
„няма никакви проблеми“ и свидетелят Ч отключил външната врата, след което
всички се качили пеш по стълбите до апартамент № *, собственост на ирландски
гражданин, който се давал под наем. Подсъдимите С и Х, заедно със свидетелите Ц
и Т влезли в апартамента. Свидетелят Ч ги уведомил, че живее на долния етаж, че
ако имат нужда от нещо да му се обадят, помолил ги да не правят оргии, след
което си тръгнал. Свидетелят Ц седнал на дИа, разположен в дневната на
апартамента. Малко по-късно подс. С и св. Т излезли от апартамента. След като
останали само двамата, подс. Х казал на св. Ц да се успокои, че всичко
протичало нормално и ако продължавало да бъде така, на следващия ден ще отидат
в офиса на дискотеката да вземат оборота от предната вечер и парите от
продажбата на билети от гостуващия в дискотеката изпълнител. В един момент
електроподаването било възстановено. Подсъдимият наредил на пострадалия да
става и да тръгва с него, като преди това да остави телефоните си в
апартамента, след което отишли до магазин „З“. Купили вода, колбаси и други
хранителни продукти, които св. Ц платил, и се прибрали в апартамента. Подс. Х
започнал да го успокоява, като му казал, че ако се държи добре, всичко ще е
нормално, че на следващата сутрин ще се обадят на св. ЯП, ще вземат останалите
пари и ще ги освободят. Свидетелят Ц взел една таблетка от лекарството
„ксанакс“ и заспал.
Междувременно, след
като се разделил с подсъдимите С и Х и свидетелите Ц и П, подсъдимият АР ***.
Около 23,00 часа на същата дата в гр. В. подсъдимият Р, заедно със свидетелката
ДИ, се срещнали със свидетеля ГМ, който бил придружаван от своята приятелка.
Подсъдимият Р се извинил на свидетеля М, че няма да може да участва в регата „КК“,
за което имали предварителна уговорка. Поговорили около 5-10 мин., след което
подс. Р и св. ДИ си тръгнали под предлог, че последната не се чувствала добре.
След като
подсъдимите С и Х оставили св. П до супермаркет „З“ в к.к. „С.Б.“, последният
се прибрал в дома си, след което с лекия си автомобил марка М, модел *, с ДК № ..,
се придвижил до дискотека “Щ.В.”. Там работил до 03,00 часа на 13.08.2010г.,
след което се прибрал. Тъй като св. П се страхувал за жИта си и този на св. Ц,
не казал на никого за случващото се.
На 13.08.2010г.
около 07.30-08.00 часа подс. Р, който междувременно се върнал от гр. В.,
събудил св. Ц. Попитал го в колко часа отиват на работа касиерите на
дискотеката и кога парите се преброяват и подреждат. Свидетелят Ц му отговорил,
че всичко това се случва около 08,30 часа. Подсъдимият му наредил да се обади
по телефона на свидетеля П, да му каже да отиде пред дискотека „М..“ в к.к. „С.Б.“
и да се обади на касиерите на дискотеката да отчетат оборота и да го приготвят.
Предупредил го, че ако не съдейства или не прави това, което са му наредили
„нещо ще се случи“ на св. П. Св. Ц изпълнил нарежданията. Обадил се на св. П,
предал му думите на подс. Р, а половин час по-късно се обадил по мобилния си
телефон на свидетелката ГТ. Попитал я „Какво стана, приготвихте ли ги?“. Тя не
разбрала въпроса и поискала от него да уточни какво трябва да приготвят.
Свидетелят Ц казал: „Приготвихте ли ми
парите? Сто ми пригответе“. Той говорел с настоятелен тон, като попитал колко
време им е необходимо. Тя му отговорила, че ще са им необходими около 20
минути. Свидетелят Ц й казал да действат по-бързо, след което прекратил
телефонния разговор.
Впоследствие
тримата подсъдими, заедно със свидетеля Ц отишли с лекия автомобил марка М пред
дискотека „М..“ в к.к. „С.Б.“. Подсъдимият Х слязъл от моторното превозно
средство, а тримата се отправили към дискотека “Щ.В.”. Подсъдимият Х пресякъл
пътя и отишъл до дискотека „М..“, където на паркинга между пощата и заведение
„Кондор“, свидетелят П чакал в собствения си лек автомобил. Подсъдимият Х се
качил в лекия автомобил на св. П, седнал на предна дясна седалка и му наредил
да кара в посока към гр. Р... След това се обадил по телефона на подс. Р и му
казал, че всичко е наред. През цялото време подсъдимият Х, държейки оръжие в
чантичката си преметната през рамото, питал св. П дали е казал нещо на някого
за случващото се, отново го заплашил и му казал да внимава.
Междувременно
свидетелите М и Т отчели оборота на дискотеката от вечерта, след което
последната се обадила на свидетеля Ц, за да го уведоми, че не могат да приготвят
сумата от 100 000 лева, тъй като ще останат без оборотни средства. Няколко
минути по-късно свидетелят Ц й се обадил по телефона и й наредил: „Утре ще
плащате, събирайте колкото имате, всичко съберете!“ и разговорът
прекъснал.
Около 09,00 часа на
13.08.2010г., подс. С спрял управляваното от него моторно превозно средство
пред клона на П АД в к.к. „С.Б.“. Подс. Р казал на свидетеля Ц да слезе от
автомобила, след което двамата тръгнали към дискотека “Щ.В.”. Минали през
ресторант „А“, през задния паркинг на дискотеката, влезли в нея, след което
отишли в офиса на касиерите. Св. Ц ги попитал колко са парите от оборота на
заведението. Св. ГТ се опитала отново да му обясни, че ако му даде всичките
приходи няма да може да плати за доставките, но той я прекъснал с въпроса колко
са парите, след което й казал, че му трябват, за да ги занесе в гр. В..
Припряното поведение на свидетеля Ц и даденото от него обяснение за паричната
сума се сторило странно на свидетелите М и Т. Те изпълнили заповедта на
началника си. Опаковали сумата от 100 000 лева, представляваща реализираният от
предходната вечер оборот и паричните средства, събрани от предходни дни, които
били останали в касата, след като св. М предал на св. Ц сумата от 100 000 лева.
Сумата била разпределена в два бели плика, във всеки от които поставили по 50
000 лева, на единия от тях св. Т изписала с черен тънкописец „50 000“, обвили
ги с жълтеникаво хартиено тиксо, след което последната ги сложила в голяма
черна найлонова торба. Св. Т съставила разходен касов ордер за сумата от 200
000 лева, дала го на свидетеля Ц за подпис, като му обяснила, че е посочила
такъв размер, тъй като предишния ден не се е подписал на счетоводния документ,
който св. М му е представил пред супермаркет „П“. Той подписал ордера, след
което заедно с подс. Р се върнали по обратния път и се качили в моторното
превозно средство М, където ги чакал подсъдимият С. Подс. Р взел от свидетеля Ц
черната найлонова торба, съдържаща сумата от 100 000 лева, след което се обадил
по телефона на подсъдимия Х, казал му да освободи свидетеля П, напомнил му да
го предупреди да не казва нищо за случилото се и че на следващия ден ще
повторят процедурата по вземането на парите.
През това време
подс. Х и св. П били в центъра на гр. Р.., където консумирали кафе и минерална
вода, докато чакали св. Ц и похитителите му да вземат парите от дискотеката.
След като прекратил телефонния разговор със съучастника си, подс. Х заповядал
на св. П да тръгват към к.к. „С.Б.“. По пътя многократно му казвал да внимава
какво прави. Когато стигнали кръговото движение между гр. Н. и к.к. „С.Б.“
наредил на св. П да спре управляваното от него моторно превозно средство, след
което слязъл, а последният се прибрал в дома си.
Подс. С с
управляваното от него моторно превозно средство, в което били подс. Р и св. Ц, взели
по пътя подс. Х, след което всички отишли в апартамента, находящ се в комплекс
“СБ“. Подс. Р казал на свидетеля Ц, че се е държал много добре, че всичко е
минало по план и че на следващия ден ще повторят същия „номер“. Докато били в
апартамента подс. Р провел разговор по телефона с неустановено по делото лице,
след което започнал да крещи, съблякъл си блузата и я хвърлял, извадил парични
суми от черния найлонов плик и ги разпръсквал в стаята, крещейки „това е плява,
това не са пари“. Подс. С го помолил да отидат в другата стая, за да поговорят.
Двамата отишли в съседната стая, откъдето малко по – късно излезли, като подс. Р
изглеждал спокоен, събрали разпилените пари, сложили ги в плика, след което,
държейки черния найлонов плик, съдържащ 100 000 лева, си тръгнали от
апартамента.
Около 14,00 часа на
13.08.2010г. телефонът на подсъдимия Х позвънял и той разговарял с неустановено
по делото лице, след което взел двата мобилни телефони на свидетеля Ц, извадил
от тях батериите и сим картите и му наредил да ги прибере в джоба на чантата
си. Преди това, откакто бил отвлечен до този момент, свидетелят Ц провеждал
телефонни разговори по работа и с приятели, като се опитвал да се държи
нормално и да отговаря адекватно, така както му било наредено от похитителите
му. Свидетелят Ц изпълнил нареждането на подсъдимия, сложил сим картите във
визитник и заедно с батериите ги прибрал. Около половин час по-късно подсъдимият
Х отново разговарял по телефона, след което уведомил св. Ц, че ще сменят
квартирата.
Междувременно покойния управител и съдружник в
МТ ЕООД – ДД се обадил от мобилния си телефон с номер -*- на телефона на св. ГТ
с номер -*--, като я попитал колко е оборота на дискотеката и кога паричните
суми ще бъдат внесени в банката. Св. Т му обяснила, че на 09.08.2010г. е
предала на свидетеля Ц сумата от 200 000 лева, на 12.08.2010г. му е дала 100
000 лева и на 13.08.2010г. също 100 000 лева. След този отговор той й задал
въпроса: „Как така си му ги дала, а не са внесени пари в сметката?“ Тя му
обяснила всичко случило се на 12.08.2010г. и на 13.08.2010г. и двамата се
разбрали да отиде до гр. В. и да му покаже документи. След разговора св. Т
взела подписаните от св. Ц ***.
Около 15,00 часа на
13.08.2010г. в апартамент № 4-3 в комплекс „СБ“, находящ се в к.к. „С.Б.“
влязъл св. СТ. Подс. Х наредил на св. Ц да тръгва, след което тримата излезли
от комплекса, минали покрай супермаркет „З“ и отишли до паркиран пред съседния
комплекс лек автомобил марка „ТЯ“, сив на цвят, с рег. № /**. Св. Т им казал да
изчакат, за да вземе ключовете. Подс. Х наредил на св. Ц да отиде до оградата
на хотелския комплекс и да застане с гръб към нея, за да не се вижда лицето му
от улицата. Той отново се подчинил, а Х застанал плътно до него. След като св. Т
се върнал, тримата се качили в моторното превозно средство. Последният седнал
на шофьорското място, подс. Х на задна лява седалка, а св. Ц до него – на задна
дясна седалка. Така разположени тримата се отправили към с. Р... През целия път
подс. Х държал ръката си в чантичката, преметната през рамото му, в която се
намирал пистолетът. Минали през гр. Н. и по пътя за селото св. СТ спрял
управляваното от него моторно превозно средство до хотелски комплекс, след
което излязъл от лекия автомобил, отишъл до един от хотелите, разположени в
ляво от пътя и след няколко минути се върнал обратно, носейки в ръка комплект
чаршафи и ключ. След това тримата се придвижили с моторното превозно средство
до един от хотелите. Св. Т ги настанил в апартамент с № *, след което си
тръгнал. Подс. Х и св. Ц останали в него.
През това време,
около 15,00 часа на 13.08.2010г., докато св. П бил в дома си, по мобилния
телефон му се обадил шефът му – датският гражданин св. СКЙ, който поискал от
него обяснение за липсващите парични средства. Двамата се разбрали да се видят
в дискотека “Щ.В.”. Малко по-късно те се срещнали в заведението, където св. П
разказал на св. СКЙ за случилото се. Последният му предложил да заминат веднага
за гр. В.. Св. П се съгласил, след което двамата тръгнали за гр. В. с лек
автомобил „А“, модел „*“, управляван от датския гражданин. Когато пристигнали в
гр. В. те се настанили в стаи в хотел „А“. Обадили се по мобилния телефон на
св. И П и му казали да вземе приятелките им и да ги закара при тях в гр. В. в
хотел „А“.
Междувременно
свидетелката ГТ пристигнала в гр. В., където се срещнала с двама от
съдружниците в МТ ЕООД – покойният ДД и св. ГГ. Показала им ордера, подписан от
св. Ц и след като се опитали да се свържат с него по телефона, за да получат
обяснение, но не успели, я посъветвали да отиде до полицейското управление, тъй
като е лице, което носи отговорност за тези парични средства. Св. Т отишла до
районно управление, находящо се в гр. В., където разказала на органите на МВР
за липсващите парични суми.
Около 22,00 часа на
13.08.2010г. докато подс. Х и св. Ц били в апартамента в с. Р.., телефонът на
първия позвънил. Той разговарял с подс. С и му обяснил как да отиде при тях.
След това подс. С пристигнал в апартамента при подс. Х и св. Ц. Двамата подсъдими
отново казали на св. Ц, че не трябва да казва на никого за случващото се и го
заплашили, че ако говори с някого за това най-много до три месеца след това ще
го намерят и „закопаят“. След това тримата отишли до намиращ се наблизо
супермаркет, за да купят вода. През това време, докато били в магазина, подс. Р
се обадил по телефона на подс. Х. След като приключил разговора, последният
казал на св. Ц, че подс. Р иска да говори с него. Тримата излезли от магазина,
като подс. С си тръгнал, а св. Ц и подс. Х се върнали в апартамента. Св. Ц и
подс. Р разговаряли по телефона. Подсъдимият Р му казал, че на следващия ден ще
го пусне, но трябва да внимава какво ще прави. Наредил му два часа, след като
го освободят, да не се обажда и да не говори по телефона с никого, няколко пъти
го заплашил, че в противен случай ще го убие, като му обяснил, че ще страда и
ще го закопае. След разговора св. Ц изпил лекарствата си, приел две таблетки
„ксанакс“, след което заспал.
След като взел
паричната сума от 100 000 лева, около обяд на 13.08.2010г., подс. АР отпътувал
за гр. В.. Привечер, около 19,00-20,00 часа, в гр. В., се срещнал със своя
приятел св. ГК и го помолил да го
превози с личния си лек автомобил „ШФ“ до Р, под предлог, че собственият му
автомобил не бил застрахован. Св. К се съгласил да направи исканата услуга и
двамата отпътували. Малко преди 22,00 часа подс. АР се намирал в близост до
границата на страната ни с Р. Същият се обадил от мобилния си телефон на подс. Х
и провел гореописания разговор със св. Ц. В 22,00 часа на 13.08.2010г., подс. Р
напуснал пределите на Република България през ГКПП „С“, заедно със св. ГК, с
лек автомобил „ШФ“ с рег. № --.. Подс. Р носел
в себе си парична сума в размер около 3 000 евро. По пътя споделил на
св. К, че има семейни проблеми, тъй като бил в конфликт с брата на св. ДИ – ИИ.
Св. К го превозил до градче в близост до гр. Б, Р, оставил го и отпътувал
обратно за Република България.
Около 07,30-08,00
часа на 14.08.2010г. подс. Х събудил св. Ц и му наредил да тръгва. Двамата
излезли от апартамента и слезли пред хотела, където в лекия автомобил марка М с
рег. № /*/ ги чакал подс. С. Подс. Х седнал на задна дясна седалка, а св. Ц на
задна лява. Така разположени тръгнали с управляваното от подс. С моторно
превозно средство в посока гр. К. По пътя подс. Х държал в ръката си пистолет,
който бил насочвал към корема на св. Ц. Те минали през гр. К, след което се
отправили към гр. А. Докато пътували с лекия автомобил подсъдимите многократно
заплашвали с убийство св. Ц и го предупредили, след като го оставят, да не се
обажда на никого през следващите два часа. Св. Ц бил много уплашен, тъй като
през цялото време очаквал, че подс. С ще спре моторното превозно средство и ще
го убият.
Като пристигнали в
гр. А подс. С спрял управлявания от него лек автомобил на паркинг пред
супермаркет, след което двамата похитители наредили св. Ц да слезе, като преди
да излезе от автомобила отново му напомнили „да държи езика си зад зъбите или
нямало да го бъде“.
Св. Ц се придвижил
пеш до центъра на гр. А. Той се чувствал зле и поради обстоятелството, че бил
много уплашен и се страхувал за жИта си решил, че ще бъде в безопасност, ако е
заобиколен от хора. Купил си вода и седнал да пейка. След това се обадил по
мобилния си телефон с номер № на св. ЯП, но тъй като последният не отговорил на
позвъняването му, св. Ц се обадил на приятелката му. Последната отговорила на
позвъняването и след като разбрала, че се обажда св. Ц, дала телефона на св. П. Той му казал, че трябва да
отиде в гр. В., където да се срещнат, също така му казал, че техните партньори
били притеснени за него, очаквали го и всички се радвали, че е жив. Тогава св. Ц
се обадил своя приятел – св. ВГ, тъй като в онзи момент имал доверие единствено
на него и го попитал дали ще може да отиде до гр. А и да го вземе. Св. Г усетил
по гласа му, че е много притеснен и разстроен, съгласил се да го закара и го
попитал случило ли се е нещо, но св. Ц не му отговорил, а само го попитал за
колко време ще може да отиде да го вземе. Той му отговорил, че до час и
половина ще е при него, след което прекратили разговора. Веднага след това св. Г
тръгнал към гр. А, а св. Ц продължил да седи на пейка, в близост до пазара и
зачакал приятеля си. В момента, в който св. Г влязъл в пределите на гр. А с
управлявания от него лек автомобил, св. Ц отново му се обадил по телефона и му
обяснил къде се намира. Св. Г отишъл до пазара в града, където видял св. Ц да
седи притеснен и разстроен на пейка. Той седнал при него и го попитал какво се
е случило. Св. Ц не му отговорил, а го питал той как е и какво прави. След това
св. Г предложил на приятеля си да се качат в лекия му автомобил. На св. Г му
направило впечатление, че св. Ц пуши цигара след цигара, че има притеснен и
уплашен вид и отново го попитал какво се е случило. След като се качили в
моторното превозно средство св. Ц отговорил на въпроса му. Казал му, че са го
отвлекли, че са го заплашвали с пистолети, че „всичко е било като по филмите“ и
се разплакал. Св. Г спрял да му задава въпроси и по молба на приятеля си се
отправил с управляваното от него моторно превозно средство към гр. В.. По пътя
св. Ц не разговарял, а непрекъснато пушел цигари. Докато пътували св. Ц се
обадил от мобилния телефон на св. Г на св. ЯП. Двамата се разбрали да се
срещнат при бензиностанция „Шел“ до „АМ“. Когато наближили гр. В., св. Ц
помолил св. Г да го остави при бензиностанция „Шел“ до „АМ“. Последният
изпълнил молбата му, след което се прибрал в дома си. На бензиностанцията св. Ц
се срещнал със св. ЯП и със съдружниците в дружествата, собственици на
дискотеката – св. ГГ, датския гражданин св. СЙ, покойния ДД. Всички те
единодушно решили, че не трябва да казват за случилото се на св. ДИ и че трябва
да отидат в гр. Б, където да сигнализират органите на МВР.
Впоследствие, в
изпълнение на взетото решение, заедно с неустановени по делото лица, работещи
като охранители, отишли в гр. Б, където подали сигнал пред органите на МВР. В
следствие на депозираното оплакване били извършени редица
оперативно-издирвателни мероприятия. На 15.08.2010г. било извършено претърсване
на жилище, находящо се в гр. Д.Ч., ул. ** – постоянният адрес на подс. ИС. При
горното процесуално-следствено действие било намерено и иззето огнестрелно
оръжие, за което впоследствие се установило, че било собственост на Държавно
горско стопанство – гр. В. и било законно държано от св. Т. Т – съпруг на
сестрата на подс. С, който работел като горски надзирател в Държавно горско
стопанство – гр. В..
Тримата подсъдими
били обявени за общодържавно издирване на територията на Република България с
телеграми, както следва: за подс. А. И Р – тел. № *., за подс. ИРС – тел. № *.
и за подс. ХГХ – тел. № *. На 14.09.2010г. бил задържан подс. ХХ.
На 05.11.2010г. св.
СЦ се намирал в гр. Б, когато получил на мобилния си телефон с номер *- от
неустановено лице ползващо мобилен телефон с номер ---, което се намирало на
територията на гр. В., кратки текстови съобщения със заплашително съдържание,
както следва: в 13:25:09 часа „Все още има
шанс да излезеш сух от водата ако ли не може и да се удавиш!!!“; в 13:25:44
часа „Престани с лъжите и кажи истината не се страхувай от гелосани мошеници и
изнудвачи истината трябва да възтаржествува защото бог наказва лъжците“; в
13:26:16 часа „Дискотека и бизнес скъпо прасенце догодина няма да има ще умреш
от глад а може би ще доиде и твоята коледа ако не спреш да лъжеш“; в 13:26:41
„Шефа педал управителя взел че умрял“; в 13:27:04 часа „Преклонена глава сабя
не я сече“ и в 13:27:29 часа „Ако лъжите не престанат няма да празнуваш коледа
защото прасенце С ти ще си на масата с лимонче в уста и препечена кожичка“.
На 13.04.2011г.
била издадена Европейска заповед за арест на подсъдимия А. И Р.
На 11.05.2011г. в
гр. В., в следствие на огнестрелни наранявания, починал ДД – съдружник и
представляващ МТ ЕООД.
На 07.06.2011г.
подс. А. И Р бил задържан по Европейска заповед за арест в ки и впоследствие
предаден на българските власти на 29.07.2011г.
От обявяването на
подс. ИС за общонационално издирване във фазата на досъдебното производство до
края на съдебното производство, същият е бил щателно издирван, както на
територията на Република България, така и на територията на ки, но местонахождението
му не е установено. Отсъствието му не представлява пречка за разкрИе на
обективната истина, поради което производството спрямо него се проведе задочно,
по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложените факти се
установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали:
показанията на свидетеля СЦ, дадени в хода на съдебното следствие и от
показанията, дадени от него във фазата на досъдебното производство, прочетени
изцяло и приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.281,
ал. 1, т. 2 от НПК /т. 1, л. 79-83 от ДП/ и чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК /т. 1, л. 2-7 от ДП/; показанията на свидетеля ЯП, дадени в хода на
съдебното следствие и от показанията му, дадени от него в хода на досъдебното
производство, прочетени изцяло и приобщени към доказателствения материал по
делото на основание чл.281, ал. 1, т. 2 от НПК /т. 1, л. 84-86 от ДП/ и чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК /т. 1, л. 24-27 от ДП/; показанията на свидетеля ДМ,
дадени в хода на съдебното следствие и от показанията му, дадени от него във
фазата на досъдебното производство, прочетени изцяло и приобщени към доказателствения
материал по делото на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК /т.1,
л. 21-23 от ДП/; показанията на свидетелката ГТ, дадени в хода на съдебното
следствие и от показанията, дадени от нея на досъдебното производство,
прочетени изцяло и приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК /т. 1, л. 18-20 от ДП/;
показанията на свидетеля И Ч, дадени в хода на съдебното следствие; показанията
на свидетеля ГГ, дадени в хода на съдебното следствие и от показанията му,
дадени от него на досъдебното производство, прочетени изцяло и приобщени към
доказателствения материал по делото на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
от НПК /т. 1, л. 49-50 и т. 3, л. 42 от ДП/; показанията на свидетеля И П,
дадени в хода на съдебното следствие и показанията, дадени от него на
досъдебното производство, прочетени изцяло и приобщени към доказателствения
материал по делото на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК /т. 1, л.
87-89 от ДП/; показанията на свидетеля ГК, дадени в хода на съдебното
следствие, в т.ч. и прочетените му показания от досъдебното производство
относно датата и часа, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 2 от НПК /т. 2, л. 14 от ДП/; показанията на свидетеля Д. А.ов, дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката Д С, дадени в хода на
съдебното следствие; показанията на свидетеля ПП, дадени в хода на съдебното
следствие; показанията на свидетеля Т.
Т, дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката СД, дадени
в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля СС, дадени в хода на
съдебното следствие, включително и прочетените му показания от досъдебното
производство относно номерата на папките и файловете, които е свалил, както и
часовете, през които същите са записвани, приобщени към доказателствения материал
по делото на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК /т. 5, л. 123 от
ДП/; показанията на свидетеля СТ, в т.ч. и от дадените от него показания на
досъдебното производство, прочетени изцяло и приобщени към доказателствения
материал по делото на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК /т. 1,
л. 30-31 от ДП и т. 1, л. 34 от ДП/; показанията на свидетелката ИМ, дадени в
хода на съдебното следствие в т.ч и прочетените показания, дадени от нея на
досъдебното производство относно датата и часа, приобщени към доказателствения
материал по делото на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК /т. 1,
л. 37 от ДП/; показанията на свидетеля ГМ, дадени в хода на съдебното следствие,
както и прочетените му показания от фазата на досъдебното производство относно
датите, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 2 от НПК /т. 1, л. 104 от ДП/; показанията на свидетеля ВГ,
дадени в хода на съдебното следствие и прочетените му показания от досъдебната
фаза, относно проведения разговор между него и свидетеля Ц, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
/т. 4, л. 40-41 от ДП/; показанията на
свидетеля СА, дадени на досъдебното производство, прочетени изцяло и приобщени
към доказателствения материал по делото на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК /т. 4, л. 35 от
ДП/; показанията на свидетеля РУ, дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля И П, дадени в
хода на съдебното следствие; показанията
на свидетеля ПВ, дадени в хода на съдебното следствие; показанията на
свидетеля ПН, дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката ЖН, дадени в хода на съдебното
следствие; показанията на свидетеля ПЧ,
дадени в хода на съдебното следствие; показанията
на свидетеля ПС, дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля
ВН, дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката ДИ,
дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелката МЖ, дадени в
хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля СЙ, дадени в хода на
съдебното следствие; показанията на свидетеля ЙБ, дадени в хода на съдебното
следствие; отчасти от обясненията на подсъдимия ХХ, дадени в хода на съдебното
следствие; отчасти от обясненията на подсъдимия АР, дадени в хода на съдебното
следствие; както и от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства: протокол
за оглед на местопроизшествие /т. 1, л. 43-44 от ДП/, ведно с фотоалбум /т. 2,
л. 108-109 от ДП/; протокол за разпознаване на лица и предмети /т. 1, л. 9-10
от ДП/, ведно с фотоалбум /т. 1, л. 11-12 от ДП/; протокол за разпознаване на
лица и предмети /т. 1, л. 14-15 от ДП/, ведно с фотоалбум /т. 1, л. 16-17 от
ДП/; протокол за разпознаване на лица и предмети /т. 1, л. 32-33 от ДП/, ведно
с фотоалбум /т. 2, л. 112-113 от ДП/; протокол за разпознаване на лица и
предмети /т. 1, л. 35-36 от ДП/, ведно с фотоалбум /т. 2, л. 110-111 от ДП/;
протокол за разпознаване на лица и предмети /т. 1, л. 40-41 от ДП/, ведно с фотоалбум /т. 2, л. 114-115 от ДП/;
протокол за разпознаване на лица и предмети /т. 1, л. 53 от ДП/, ведно с
фотоалбум /т. 1, л. 56-57 от ДП/; протокол за разпознаване на лица и предмети
/т. 1, л. 55 от ДП/, ведно с фотоалбум /т. 1, л. 56-57 от ДП/; протокол за
разпознаване на лица и предмети /т. 1, л. 59 от ДП/, ведно с фотоалбум /т. 1,
л. 62-63 от ДП/; протокол за разпознаване на лица и предмети /т. 1, л. 61 от
ДП/, ведно с фотоалбум /т. 1, л. 62-63 от ДП/; протокол за разпознаване на лица
и предмети /т. 1, л. 65-66 от ДП/, ведно с фотоалбуми /т. 1, л. 70-73 и л.
74-75 от ДП/; протокол за разпознаване на лица и предмети /т. 1, л. 68-69 от
ДП/, ведно с фотоалбуми /т. 1, л. 70-73 и л. 74-75 от ДП/; протокол за
доброволно предаване /т. 1, л. 76 от ДП/; справка за пътувания на лице –
български гражданин – АР, за периода 01.01.2010г.-19.08.2010г. /т. 1, л. 107 от
ДП/; протокол за претърсване и изземване /том 2, л.3 - 4 от ДП/, ведно с
фотоалбум /т. 2, л. 5-8 от ДП/; протокол за доброволно предаване /т. 2, л. 34
от ДП/; справки от КБМ ЕАД за проведени телефонни разговори /т. 2, л. 59-106 от
ДП/; протокол за обиск и изземване /т. 2, л. 125-127 от ДП/; справка от КБМ ЕАД
за проведени телефонни разговори /т. 3, л.38-40 от ДП/; фирмено досие на В.И.ООД
/т. 3, л. 43-44 от ДП/; договор за наем от 23.04.2008г. с нотариално
удостоверени подписи /т. 3, л. 45-49 от ДП/; справка от КБМ ЕАД за проведени
телефонни разговори /т. 3, л. 50-55 от ДП/; счетоводни извлечения на В.И.ООД
/т. 3, л. 70-72 от ДП/ договор за извършване на СМР на обект „Дискотека“, к.к. С.Б.
от 04.03.2008г. /т. 3, л. 73-79 от ДП/; фирмено досие на В.И.ООД /т. 3, л. 80-81
от ДП/; протокол за доброволно предаване /т. 3, л. 91 от ДП/; списък на лицата
посещаващи треЗ на П. АД, клон „С.Б.“ /т. 4, л. 21 и т. 5, л. 106 от ДП/; справки
от КБМ ЕАД за проведени телефонни разговори /т. 4, л. 23-28 от ДП/; справка за
установено движение на л.а рег № /*/ и л.а. рег. № -/ /т. 4, л. 49 от ДП/; справка
от КБМ ЕАД за мобилен номер /т. 4, л. 59 от ДП/; справка от КБМ ЕАД за
проведени телефонни разговори /т. 4, л. 66-67 от ДП/; справка от В, ведно с
компакт диск /т. 4, л. 81-83 от ДП/; писмо от ДГС В., ведно с документи,
удостоверяващи държането на огнестрелно оръжие /т. 4, л.103-107 от ДП/; протокол
за доброволно предаване и приложените към него фискални бонове /т. 5, л. 5-10
от ДП/; протокол за доброволно предаване и приложените към него два разходни
ордера /т. 5, л. 32-34 от ДП/; отчетен картон за задължителна регистрация по
настоящ адрес /т. 5, л. 80-81 от ДП/;
удостоверение за актуално състояние на МТ ЕООД /т. 5, л. 118-119 от ДП/;
удостоверение за актуално състояние на В.И.ООД /т. 5, л. 120-121 от ДП/; акт за смърт /т. 5, л. 134 от ДП/; ЕЗА /т.7,
л. 1-8 от ДП/; акт за предаване на лице, ведно с прилежащите му документи /т.
7, л. 42-50 от ДП/; пълномощно /т. 7, л. 115-116 от ДП/; договор за наем на
сейф и общи условия /т. 7, л. 117-120 от ДП/; телеграми за обявяване на ОДИ /т.
3, л. 5 и л. 98 от ДП/; справки за съдимост на подсъдимите; счетоводни и
разходоопР..телни документи на В.И.ООД /л. 510-623 от част II, съдебно
производство/; справки от Служба по вписванията /л. 826-831 от част III
и л. 1300-1305 от част IV, съдебно производство/; кореспонденция
от Интерпол и прилежащи документи /л. 944-971 от част III,
съдебно производство/; експертни справки /л. 975-976 и л. 1028-1029 от част III,
съдебно производство/; отговор на молба за международна правна помощ /л. 1195-1199;
л. 1226-1232; л. 1254-1265 от част IV,
съдебно производство/, както и от заключенията на изготвените по делото
експертизи, надлежно приобщени и потвърдени от вещите лица в хода на съдебното
следствие, както следва: техническа
експертиза /т. 4, л. 89 от ДП/; техническа експертиза /т. 4, л. 95 от ДП/;
балистична експертиза /т. 4, л. 110 от ДП/; дактилоскопна експертиза /т. 5, л.1
от ДП/; техническа експертиза /т. 5, л. 26-30 от ДП/; съдебно-счетоводна
експертиза /т. 5, л. 11-13 от ДП/; повторна съдебно-счетоводна експертиза /л. 778-794
от част II, съдебно производство/.
След като обсъди изброените
доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност,
настоящият състав прие за установена гореизложената фактическа обстановка.
Съдът подложи на обстоен и
задълбочен анализ показанията на свидетелите СЦ и ЯП, като взе предвид
обстоятелството, че същите са пострадали от инкриминираните деяния, осъществени
от подсъдимите Р, С и Х. В показанията на двамата свидетели, дадени във фазата
на досъдебното производство пред съдия по реда на чл.223 от НПК, приобщени на
основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, същите пресъздават изключително подробно
непосредствените си възприятия относно обстоятелствата, свързани с извършеното
спрямо тях престъпно посегателство. Както в дадените пред съдия, така и в
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания
на св. СЦ и по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на св. ЯП,
последните посочват конкретните заплашителни изрази, които са употребили
тримата подсъдими и конкретните действия на принуда, които са извършили спрямо тях
в периода от 12.08.2010г. до 14.08.2010г.
Св. Ц пресъздава обстоятелствата,
при които е бил отвлечен в гр. В. около 14.30 - 14.40 часа на 12.08.2010г.
Разяснява в детайли в какви отношения се е намирал с похитителите си, а именно,
че е познавал подс. Р, като лице, което съжителствало на семейни начала с един
от съдружниците в дружеството, което притежавало част от дискотека “Щ.В.” – св.
ДИ, а подсъдимите С и Х познавал като посетители на заведението, което
управлявал. Св. Ц пресъздава в хронологична последователност събитията,
протекли в инкриминирания период, като посочва действията на подсъдимите, с
които е упражнена принуда спрямо него, а именно вербална и физическа – чрез словесни
изрази и чрез насочване на пистолети към различни части на тялото му.
Свидетелят дава подробно описание на оръжията, които са държали тримата
подсъдими, както и на местата в гр. СВ и в к.к. „С.Б.“, на които бил настаняван
принудително. Също така св. Ц описва действията на разпореждане с парични
средства, които е извършил противно на волята си, под страх за жИта си и този
на св. П, в следствие на упражнената от тримата подсъдими принуда. В тази
насока заявява, че на 12.08.2010г. е предал на подс. АР парична сума в размер
на 234 000 лева, които били оставени на съхранение в сейф №** в обществения
трезор на П АД, клон „С.Б.“, нает от В.И.ООД, както и сума в размер на 100 000
лева, представляваща оборотни средства, съхранявани в сейф в офиса на дискотека
“Щ.В.”, която получил пред супермаркет „П“ в к.к. „С.Б.“ от св. ДМ, а на
13.08.2010г. предал на подс. Р сума в размер на 100 000 лева, представляваща
оборотът на заведението от предходната нощ, заедно с остатъка от оборотните
средства, съхранявани в сейф в офиса на дискотека “Щ.В.”, която получил от
свидетелите ДМ и ГТ. Св. Ц уточнява, че паричните средства, с които се
разпоредил, противно на волята си, били собственост на В.И.ООД. Същият
разяснява, че по време на предаването на втората парична сума на 12.08.2010г.,
пред супермаркет „П“ в к.к. „С.Б.“, св. ЯП бил държан като заложник в
апартамент № 3, находящ се в сграда 7 на комплекс „Л..“ в гр. СВ, охраняван от
подс. Х, с цел да бъде гарантирано безпроблемното предаване на сумата от 100
000 лева от св. Ц на подс. Р и да не бъде съобщено на органите на реда за
случващото се престъпно посегателство. Също така, св. Ц пресъздава всички
обстоятелства, съпътстващи неговото отвличане, както и това на св. П, като
посочва детайли свързани с отношението на подсъдимите Р, С и Х спрямо тях,
както и с отношенията между похитителите. Свидетелят Ц отбелязва, че тримата
подсъдими непрекъснато отправяли закани спрямо двамата свидетели – Ц и П, че
ако някой от тях не изпълни указанията им или прояви инициатива да докладва на
органите на МВР за инкриминираната дейност, те щели да убият първо единия от
тях, след което да намерят другия и да лишат от живот и него. В заключение, св.
Ц споделя обстоятелствата, при които бил освободен на 14.08.2010г., като
пояснява, че бил оставен от подсъдимите С и Х на паркинг пред супермаркет в гр.
А, които му наредили да не се обажда на никого по телефона през следващите два
часа.
В показанията си от досъдебната
фаза, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК и по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, св. ЯП подробно излага обстоятелствата, при
които е бил отвлечен от подсъдимите АР, ИС и ХХ в к.к. „С.Б.“ на 12.08.2010г.,
около 17.00 часа. Същият посочва, че е познавал подс. Р, като лице, което
съжителствало на семейни начала със св. ДИ – съдружник в едно от дружествата,
притежаващи дискотека “Щ.В.”, както и като клиент на заведението. Също така
сочи, че е познавал подс. С като посетител на дискотека “Щ.В.” и че не е
познавал подс. Х. Свидетелят П описва в детайли непосредствените си наблюдения
върху поведението на подсъдимите С и Х, докато пътували с лек автомобил марка М,
с рег. № /*/, из селата в общ. Н., като пояснява, че подс. Х насочил пистолет
към главата му – опрял го в ухото му и му казал да бъде спокоен и да не направи
някоя „глупост“, тъй като бил техен заложник. Уточнява, че и двамата подсъдими са
отправяли към него заплахи и са му обяснили, че е техен заложник, тъй като св. Ц
трябвало да предаде пари на подс. Р и че ако не бил „послушен“, щели да убият
него и св. Ц. На следващо място, св. П посочва, че бил заведен от подсъдимите С
и Х в апартамент № 3, находящ се в сграда 7 на комплекс „Л..“ в гр. СВ, където
се намирали св. Ц и подс. Р, като последният държал в ръката си сив револвер,
който насочвал към св. Ц. Св. П разказва, че подс. Р обяснил на него и св. Ц,
че му трябвали парите, че те не са виновни за нищо, и че са „на грешното място
в грешното време“. Допълва, че тримата похитители им обяснили, че двамата
свидетели щели да бъдат заложници един на друг, като гаранция, за да успеят да
направят това, което били замислили, а именно да вземат парите. Св. П споделя,
че тъй като бил изключително притеснен, св. Ц му дал таблетка „ксанакс“ –
лекарство с успокоителни свойства. Пояснява, че след това подсъдимите Р и С,
заедно със св. Ц излезли от апартамента и го оставили там като гарант, за да
може да вземат парична сума в размер на 100 000 лева, която била съхранявана в
сейфа на дискотека “Щ.В.” и която следвало да бъде предадена на св. Ц от св. М.
Св. П заявява, че подсъдимите Р, С и св. Ц отсъствали около час, през което
време подс. Х го охранявал. Уточнява, че последният бил въоръжен с пистолет,
който държал в чантичка, препасана през рамото му. Допълва, че през това време
подс. Х изритал черен чувал, който се намирал до масата в помещението и му
казал, че не го прави за това, а помагал на стар приятел. Св. П заявява, че с
оглед на реакцията на похитителя му счел, че в чувала се намирали парите от
банката, които преди това св. Ц предал на подс. Р. Св. П разказва, че обяснил
на подс. Х, че неговото отсъствие и това на св. Ц би усъмнило персонала на
дискотеката, тъй като предстояло участие на гост-звезда – БХ и един от двамата
управители следвало да присъства, за да бъдат туширани подозренията. Свидетелят
заявява, че подс. Х му казал, че трябва да изчакат да се върне подс. Р и на
него да обясни ситуацията. Свидетелят П посочва, че след като се завърнали
подсъдимите Р, С и св. Ц, носили червена найлонова торба с бял кант, която
съдържала пакет с пари. На следващо място, св. П споделя, че обяснил на подс. Р,
че в дискотека “Щ.В.” същата вечер предстояло участието на световноизвестната
личност и че липсата на двамата управители би довела до притеснения от страна
на персонала на заведението и би генерирало множество тревожни телефонни
обаждания. Пояснява, че св. Ц потвърдил това обстоятелство, в следствие на
което подсъдимите се оттеглили в съседното помещение и след като обсъдили
ситуацията решили да освободят св. П, като многократно го заплашили, че ако
спомене на някого за случващото се, щели да убият св. Ц, след което щели да
намерят и убият и него. Допълва, че похитителите му заявили, че тъй като знаел
местонахождението на наетия от тях апартамент, щели да намерят друга квартира
или да отидат на някоя горска поляна, след което подсъдимите С и Х, заедно със
свидетелите Ц и П отпътували с лекия автомобил М, оставили св. П в к.к. „С.Б.“
и се отдалечили в неизвестна посока. Свидетелят П също така разказва, че на
следващата сутрин – 13.08.2010г., около 8.10 часа получил обаждане от св. Ц,
който по нареждане на подс. Р му казал да отиде с личния си автомобил пред
дискотека „М..“ в к.к. „С.Б.“. Св. П заявява, че изпълнил нареждането и отишъл
на уреченото място, където при него дошъл подс. Х, влязъл в моторното превозно
средство, седнал на предната дясна седалка, казал му, че отново е заложник и му
наредил да кара към гр. Р... Уточнява, че подс. Х държал оръжието си в чантичка
преметната през рамото му. Допълва, че двамата отишли в гр. Р.., където
консумирали кафе и минерална вода и след като подс. Х получил обаждане по
телефона се върнали в к.к. „С.Б.“, където се разделили. Отбелязва, че през
цялото време подс. Х го разпитвал дали е казал на някого за случващото се,
отправял заплахи към него и го предупреждавал да внимава.
Горните показания на свидетелите СЦ
и ЯП са обективни, логични и непротИречиви. Същите допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото, тъй като разкриват непосредствените
наблюдения на свидетелите върху поведението на подсъдимите АР, ИС и ХХ. Посочените
гласни доказателствени средства се допълват взаимно и изцяло кореспондират с
другите обективни доказателствени материали – показанията на свидетелите ДМ, ГТ,
И Ч, И П, СТ, ИМ, ГГ, ВГ, Д. А.ов, Д С, СЙ и ЙБ, както и писмените доказателства
и доказателствени средства – протоколи за разпознаване, справки от мобилните
оператори, счетоводни и други документи, както и с експертните заключения от
приетите технически и счетоводни експертизи. Съдът намира показанията на
свидетелите Ц и П, от досъдебната фаза, за достоверен пряк източник на
доказателства относно престъпните деяния, осъществени от тримата подсъдими,
поради което ги кредитира изцяло.
Макар и не толкова изчерпателни,
показанията на св. Ц, дадени в хода на съдебното следствие, съвпадат по своето съдържание
с тези от досъдебната фаза. Следва да се отбележи, че в показанията на св. Ц от
съдебната фаза на процеса са налице несъществени протИречия с тези от
досъдебното производство, които се дължат на значително големия времеви период,
който е изтекъл между двата разпита. Същите не внасят съмнение в истинността на
заявените от същия обстоятелства в хода на досъдебното производство аргументи
за чиято достоверност бяха изложени по-горе. Поради това съдът намира, че показанията
на св. Ц, дадени в хода на съдебното следствие следва да бъдат кредитирани
изцяло.
Съдът констатира, че са налице противоречия
между заявените от св. П обстоятелства в хода на съдебното следствие и тези,
заявени пред разследващите органи и пред съдия във фазата на досъдебното
производство. При разпита си в хода на съдебното следствие, св. П твърди, че не
помни подробности около случилото се. Потвърждава, че се е срещнал с
подсъдимите С и Х, че е пътувал заедно с тях из селата в общ. Н., но отрича да е
било насочвано оръжие към него, както и да е бил заплашван с убийство. Заявява,
че е бил заведен от подсъдимите С и Х в апартамент в гр. СВ, където са се
намирали подс. Р и св. Ц. Пояснява, че при пребиваването му в посочения
апартамент се е чувствал притеснен, поради което св. Ц му дал таблетка
„ксанакс“, същевременно заявява, че не помни да е бил държан като заложник.
Потвърждава, че на 13.08.2010г., сутринта се е срещнал с подс. Х, с който
отишъл в гр. Р.., но твърди, че не си спомня какъв е бил поводът на срещата,
нито какъв разговор са провели. Също така заявява, че е познавал подс. Р като
представител на собствениците на дискотека “Щ.В.”. Същевременно твърди, че не е
знаел какви са били функциите на последния в това му качество. Многократно
заявява, че не му е било оказвано въздействие да даде определени показания в
досъдебната фаза.
При анализа на горните гласни
доказателствени средства и поведението на свидетеля в хода на съдебното
следствие, съдът счита, че показанията на св. П, дадени в хода на съдебното
следствие са повлияни от различни фактори, включително притеснение и страх от
преживяното, както и за собствената му сигурност. От една страна, същите
потвърждават изложената фактическа обстановка относно обстоятелствата, че е бил
придружен от подсъдимите С и Х от к.к. „С.Б.“ до гр. СВ, че е бил заведен в
апартамента, в който са се намирали подс. Р и св. Ц, че е бил притеснен, както
и че на следващия ден се е срещнал с подс. Х и е пътувал с него до гр. Р... От
друга страна, обстоятелствата, за които твърди, че не си спомня, а именно, че е
било насочвано оръжие към него от подс. Х, че подс. Р е насочвал револвер към
св. Ц, че е бил отвлечен и държан като заложник, с цел св. Ц да предаде парична
сума на подс. Р и че тримата подсъдими са отправяли заплахи с убийство към него
и св. Ц, се доказват по категоричен начин от останалите доказателствени
материали по делото. За изброените обстоятелства се съдържат конкретни данни в показанията,
аргументи за чиято достоверност бяха изложени по-горе – както тези на св. Ц от
досъдебната и от съдебната фаза, така и в тези на самия свидетел – ЯП, дадени в
досъдебната фаза. С оглед на това, съдът кредитира дадените в хода на съдебното
следствие показания на св. П, в частите им, които допринасят за изясняване на
релевантните по делото факти и кореспондират с обективните доказателствени
материали.
На следващо място настоящият
състав разгледа показанията на свидетелите ГТ и ДМ. В показанията им от
досъдебната фаза, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК, двамата свидетели излагат своите непосредствени наблюдения върху
поведението на св. Ц и подс. Р при предаването на паричните средства,
собственост на В.И.ООД. Свидетелят М разказва, че на 12.08.2010г. е получил
обаждане от св. Ц, при което последният му наредил да приготви сума в размер на
100 000 лева, от оборотните средства, които се съхранявали в сейф, в офиса на
дискотека “Щ.В.”. Допълва, че изпълнил нареждането му, като дава подробно
описание на начина, по който разпределил и опаковал паричните средства – в два
пощенски плика, формат А4, след което се срещнал със св. Ц пред супермаркет „П“
в к.к. „С.Б.“ и му предал сумата в размер на 100 000 лева. Уточнява, че св. Ц
бил придружен от друго лице, което впоследствие разпознал като подс. АР. Също
така отбелязва, че св. Ц бил притеснен и припрян, че изпуснал химикала си и не
подписал разходния ордер за получаването на паричната сума, което било необичайно
за него. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. ГТ, на която
св. М споделил за нехарактерната ситуация.
И двамата свидетели в показанията
си от фазата на досъдебното производство излагат възприятията си относно
предаването на втората сума в размер на 100 000 лева, което се осъществило на
13.08.2010г. в офиса на дискотека “Щ.В.”. Единодушни са за това, че в началото
на работния ден св. Ц позвънил на св. Т и й наредил да приготви сума в размер
на 100 000 лева, като попитал колко време ще отнеме това действие. Допълват, че
св. Т обяснила на св. Ц, че могат да приготвят и да му дадат сума в размер на
50 000 лева, тъй като щели да останат без оборотни средства и нямало да могат
да се разплатят с доставчиците, при което св. Ц й наредил въпреки това да
приготви 100 000 лева. Заявяват, че св. Ц бил необичайно припрян и позвънил няколко
пъти, за да им нареди да побързат с приготвянето на парите. Посочват, че св. Ц
отишъл на работното им място заедно с друго лице, което впоследствие разпознали
като подс. Р. И двамата отбелязват, че св. Ц бил видимо притеснен. Описват
начина, по който били опаковани парите. Допълват, че след като предали втората
парична сума в размер на 100 000 лева, св. Т предоставила на св. Ц разходен
ордер за сума в размер на 200 000 лева, който последният подписал, с
уточнението, че по този начин удостоверява получаването на двете суми, които му
били предадени от касиерите на 12.08.2010г. и на 13.08.2010г.
Съдът кредитира изцяло горните
показания, тъй като ги намира за обективни, логични, взаимно допълващи се и
правдоподобни. Същите кореспондират с показанията на свидетелите Ц и П, както и
със събраните писмени доказателства и доказателствени средства – счетоводни
документи, справки от мобилни оператори, протоколи за разпознаване, технически
и счетоводни експертизи.
Що се отнася до показанията им,
дадени в хода на съдебното следствие, съдът намира, че заявените от св. ГТ
обстоятелства съвпадат с тези, които е изложила в досъдебната фаза, като са
налице несъществени противоречия, дължащи се на продължителния период от време
между двата разпита – повече от две години. С оглед на това съдът ги кредитира
изцяло. При показанията на св. ДМ от съдебната фаза, настоящият състав откри
протИречия с тези от досъдебната фаза. При разпита си в съдебно заседание, св. М
заявява, че на 12.08.2010г., при предаването на паричната сума в размер на 100
000 лева, св. Ц е подписал разходен ордер за получаването й, както и че
последният се е държал нормално и не е бил притеснен. Тези твърдения се
опровергават от останалите гласни доказателства, които бяха обсъдени по-горе,
както и от писмените доказателства по делото, поради което не бяха кредитирани
от съда в тази част. Съдът кредитира показанията на св. М от съдебната фаза в
частите им, които кореспондират с останалите обективни доказателства и които
допринасят за изясняването на релевантни по делото факти.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля И П, дадени в съдебната и
досъдебна фаза на процеса, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал 1, т. 2
от НПК. Тези гласни доказателствени средства допълват фактическата обстановка
относно отвличането на св. СЦ и потвърждават показанията на последния, относно
времето и мястото на отвличането, както и относно срещата при АМ, при която св.
Ц е взел личните си вещи от багажника на автомобила си, който бил управляван от
св. П, и ги прехвърлил в лекия автомобил, управляван от подс. С. Свидетелят П
посочва също, че св. Ц бил придружен от подс. Р, като му направило впечатление,
че последният бил въоръжен, тъй като блузата му била издута в областта на
кръста. Допълва, че св. Ц изглеждал уплашен и че след случилото се му споделил,
че бил отвлечен. Показанията на свидетеля П са обективни, логични и правдиви,
поради което съдът им дава вяра.
Настоящият състав съпостави показанията на свидетелите ИМ, СТ и И Ч с
останалите доказателствени материали. При анализа на горните гласни
доказателствени средства съдът установи, че тези свидетели допринасят за
изясняване на фактическата обстановка относно местата, на които е бил
настаняван св. СЦ от своите похитители. Свидетелката М заявява, че е била
камериерка в комплекс Л в гр. СВ и на 12.08.2010г. настанила в един от
апартаментите двама мъже, единия от които разпознала като св. СЦ. Това обстоятелство
се потвърждава от показанията на св. Ц. За извършеното разпознаване св. М
заявява, че записаното в протокола, който подписала, съответствало на това,
което действително се случило. Същата заявява, че предположила, че лицата,
които настанила, били посетени от две лица от женски пол. Това твърдение обаче
не намира потвърждение в другите доказателствени материали и не беше
кредитирано от съда. Съдът кредитира показанията на св. ИМ, дадени в хода на
съдебното следствие и прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 т НПК относно дата и час, показания от досъдебната фаза, доколкото
потвърждават приетата фактическа обстановка и кореспондират с обективната
доказателствена маса.
С показанията си св. Ч потвърждава изяснените от св. Ц обстоятелства
относно настаняването му във втория комплекс, находящ се в к.к. “С.Б.“, като
пояснява, че използваният от подсъдимите С и Х и св. Ц апартамент бил почистен
преди да бъдат иззети дактилоскопни следи от органите на досъдебното
производство. Съдът намира тези показания за обективни, логични и
кореспондиращи с останалите доказателствени материали, поради което им даде
вяра.
При анализа на показанията на св. СТ съдът констатира наличието на противоречия
между заявените от същия обстоятелства в хода на съдебното следствие и тези от
досъдебната фаза, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
В хода на досъдебното производство св. Т заявява, че подс. ИС го потърсил с
молба да намери квартира на изгодна цена, поради което св. Т съдействал за настаняването
на подсъдимите С и Х и св. Ц в апартамент в к.к. „С.Б.“ на 12.08.2010г. и
впоследствие за настаняването им в апартамент в гр. Р.. на следващия ден.
Отбелязва, че св. Ц изглеждал притеснен. Също така дава описание на подс. С и
на св. Ц и посочва техни снимки при извършени разпознавания. Тези обстоятелства
намират опора в доказателствените
материали – показанията на свидетелите Ц и Ч, както и протоколите за
разпознаване на лица и предмети. Същевременно при разпита му в съдебната фаза,
св. Т твърди, че св. Ц го потърсил с молба да намери евтина квартира, както и
че бил принуден от разследващите органи да посочи конкретни лица при
извършените разпознавания, като отбелязва, че при тези процесуално-следствени
действия са присъствали свидетели. Отрича да познава подс. ИС. Заявява, че показанията
му от досъдебното производство са неистинни. Тези изявления на св. Т са в противоречие
с посочените по – горе доказателствени материали. При така изяснената
фактическа обстановка, съдът намира показанията на св. СТ, дадени във фазата на
досъдебното производство за обективни, логични и кореспондиращи с обективните
доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Що се отнася до показанията на
свидетеля от съдебната фаза, съдът ги кредитира в частите им, които подкрепят
релевантните факти по делото и не даде вяра в посочените по – горе части, които
не намират опора в доказателствените материали, аргументи за чиято достоверност
бяха изложени по-горе.
Съдът кредитира показанията на свидетеля ВГ, както от съдебната фаза,
така и от досъдебната фаза, прочетени в частта им касаеща разговора, който
провел със св. Ц и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Същите са обективни, логични и житейски правдиви. Горните гласни
доказателствени средства подкрепят и допълват фактическата обстановка относно
обстоятелствата свързани с емоционалното състояние на свидетеля СЦ след освобождаването му от подсъдимите. Св. Г разказва,
че е получил рано сутринта на 14.08.2010г. обаждане от св. Ц, който го помолил
да отиде при него в гр. А и да го превози с лекия си автомобил до гр. В..
Пресъздава разговора, който провели при срещата си в гр. А и по пътя за гр. В.,
като споделя непосредствените си впечатления относно психическото състояние, в
което се намирал св. Ц, а именно, че бил много притеснен и разстроен,
непрестанно пушел цигари и бил необичайно мълчалив. Допълва, че свидетелят Ц му
казал, че бил отвлечен, че бил заплашван с пистолети и че всичко било като по
филмите. Също така св. Г, който е счетоводител на В.И.ООД, подробно разяснява
по какъв начин се води счетоводството на дружеството, документооборотът и движението
на финансовите активи. Изтъква, че през лятото на 2010г. възникнала липса в
касата на дружеството - от около 400 000 лева. Съдът намира горните показания за
последователни, непредубедени и правдоподобни, поради което им даде вяра изцяло.
На следващо място съдът подложи на анализ показанията на свидетелите ГГ,
СЙ и ЙБ. Свидетелят Г е съдружник в МТ ЕООД, което притежава 50% от В.И.ООД, а
свидетелите Й и Б са съдружници в ЮИ, притежаващо останалите 50 % от В.И.ООД. Тримата
свидетели потвърждават, че през лятото на 2010г. от дружеството са изчезнали
парични средства в размер около 400 000 лева, като споделят, че са разбрали за
отвличанията от самите пострадали и че последните били уплашени и разстроени от
случилото се. В хода на съдебното следствие св. Г заявява, че не си спомня конкретни
факти, свързани със случая. В показанията си от досъдебната фаза, приобщени по
реда на чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, св. Г описва възприятията си,
свързани с проведената среща между него, св. Й, св. П и покойния му съдружник ДД,
както и с посрещането на св. Ц и действията по подаване на сигнал до органите
на МВР във връзка с престъпното посегателство. И тримата свидетели разясняват как
е било разпределено участието на съдружниците – от българска и датска страна,
като заявяват, че подс. АР не е бил съпричастен към дейността на дискотека “Щ.В.”.
Свидетелите Й и Б описват какви са били функциите на свидетелите Ц и П в
управлението на дискотеката, както и познанството си с тях. Св. Й описва
емоционалното състояние на св. П при срещата им на 13.08.2010г., като посочва,
че последният плачел, треперел и бил в шок. Св. Й определя състоянието на св. СЦ
като ужасно – бил пребледнял и треперел, не изглеждал добре. Св. Б заявява, че
разбрал за отвличанията от свидетелите Ц, П и Й. Пояснява, че св. Ц му
споделил, че бил отведен в някакъв апартамент и че някой бил доближил пистолет
до главата му, че бил заплашван. Отбелязва, че св. Ц бил афектиран, нервен и
уплашен. Допълва, че св. П му споделил, че похитителите му казали да не
разпространява никаква информация във връзка със случилото се, като бил
заплашен, че в противен случай щяло да се случи нещо лошо с него.
Съдът намира показанията на свидетелите ГГ, СЙ и ЙБ за обективни и
логични. Настоящият състав счита, че същите допринасят за изясняването на
фактическата обстановка и се подкрепят от доказателствените материали по делото,
поради което изцяло им даде вяра.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля ГК, както от съдебната
фаза, така и тези от досъдебното производство, прочетени в частта им относно
дата и час, приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр.ал.1,т.2 от НПК. Последният
допринася за изясняване на фактическата обстановка в частта й, касаеща
последващото поведение на подс. АР, а именно че Р е напуснал пределите на
страната, след като е получил последната парична сума от св. Ц на 13.08.2010г.
Св. К разказва, че привечер на 13.08.2010г. подс. Р му се обадил по телефона с
молба да го транспортира до град в близост до гр. Б, Р, тъй като нямал сключена
застраховка за личния си автомобил. Св. К пояснява, че изпълнил молбата на своя
приятел – подс. Р и го откарал до желаната дестинация. Допълва, че подс. Р му
споделил, че има семейни проблеми. Отбелязва, че последният носел в себе си
парична сума от порядъка на 2000-3000 евро. Горните показания са обективни и
логични. Същите кореспондират с останалите доказателствени материали и се
подкрепят от приложената по делото справка за пътувания на подс. АР /т. 1, л.
107 от ДП/.
На следващо място съдът разгледа показанията на свидетелите ГМ и ДИ,
като взе предвид обстоятелството, че св. М е приятел на подс. АР, а св. И е
съжителствала на съпружески начала с подс. Р и имат общо дете. От една страна
двамата свидетели твърдят, че подс. АР е имал ръководни функции при управлението
на дискотека “Щ.В.”. Това обстоятелство се опровергава по категоричен начин от
показанията на свидетелите Ц, П, Г, Й, Б, Т и М, както и от приложените по
делото писмени доказателства. В тази част показанията на свидетеля не бяха
кредитирани от съда. От друга страна, показанията на св. ГМ от съдебната фаза и
от досъдебната фаза, прочетени относно датите и приобщени по реда на чл.281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, както и тези на св. ДИ, съдържат данни, които
изясняват фактическата обстановка относно местонахождението на подс. Р на
12.08.2010г. около 23.00 часа, а именно на кратка среща, проведена между него,
св. М, неговата приятелка и св. И ***. Също така от показанията на св. М става
ясно, че същият е оказал съдействие на подс. Р за наемането на апартамент в
комплекс Л, гр. СВ. В тези части съдът даде вяра на показанията на свидетеля.
Настоящият състав намира, че показанията на свидетелите Д. А.ов, Д С, ПП,
Т. Т, СД и СС съдържат данни за контролни факти от значение по делото. Свидетелите
Д. А.ов и Д С са служители на П АД, клон „С.Б.“. Двамата потвърждават
обстоятелството, че св. Ц е бил редовен клиент на банката, като посещавал клона
периодично – 1-2 пъти седмично. Дават описание на разположението на касата и
трезор в банковия трезор, като поясняват, че няма практика в треора да влизат
лица, които не са ползватели на банкови касети. Заявяват, че не си спомнят
конкретното посещение на трезора на 12.08.2010г. от св. Ц.
Св. ПП е собственик на лекия автомобил марка М с рег. № /*/, с който са били отвлечени пострадалите Ц и П.
Същият посочва, че през пролетта на 2010г. е продал процесното моторно превозно
средство, без да го прехвърли нотариално, на неустановено по делото лице, което
се представило като И от гр. Р.
Св. Т. Т е съпруг на сестрата на подс. ИС – Й Т. Същият заявява, че
иззетият от дома му в гр. Д.Ч., ул. * (постоянният адрес на подс. С), пистолет
„М“ е служебно зачисленото му оръжие от ДГС – В.. Пояснява, че не е виждал
подс. С да носи оръжие и не му е давал служебния си пистолет.
Св. СД е пробационният служител, който е съблюдавал точното изпълнение
на пробационните мерки на подс. ХХ. Същата заявява, че при тяхното изпълнение
не е имало пропуски от страна на подс. Х.
Св. СС е специалист по техническа поддръжка във фирма ИС, която
отговаряла за поддръжката на охранителните системи в клона на П АД в к.к. „С.Б.“.
Същият посочва, че за нуждите на досъдебното производство е прехвърлил на
оптичен носител информацията от охранителните камери на банката за периода от
14.00 часа до 18.00 часа на 12.08.2010г. По реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 2 от НПК са приобщени показанията на св. СС, в частта им, в която са
посочени имената на папките и файловете, които е свалил на компакт диск, както
и часовете, през които същите са записвани. Свидетелят уточнява, че при
записите на видеокамерите има софтуерен дефект, който води до несъответствие
между отразения на записа час и реалното време на записа.
Описаните по-горе свидетелски показания са обективни, логични и
правдиви, поради което съдът ги кредитира, доколкото потвърждават второстепенни
факти от значение по делото.
Настоящият състав съпостави показанията на свидетелите МЖ и РУ. Двамата
са поемни лица, присъствали при извършването на процесуално-следствени действия
по разпознаване на лица от св. СТ, при които е посочил като лица, на които е
оказал съдействие за наемането на апартамент, св. СЦ и подс. ИС. Св. У заявява,
че е присъствал на посочените действия, като твърди, че разпознаващият е казал,
че не познава лицата. Същевременно св. У е подписал протоколите за разпознаване
без възражения. Свидетелката Ж потвърждава, че е присъствала на разпознаване,
като заявява, че не си спомня конкретните лица, които са присъствали на
действието. Също така потвърждава, че е подписала протоколите за разпознаване.
Съдът намира показанията на свидетелите У и Ж за схематични и неточни, поради
което ги кредитира само доколкото потвърждават, че са присъствали на
процесуално-следствените действия по разпознаване.
На следващо място съдът разгледа
показанията на свидетелите ЙП и СП, които са поемни лица при разпознаването,
при което св. ИМ е посочила св. СЦ. Св. П заявява, че не е присъствал на
посоченото действие. Свидетелката П заявява, че е участвала в нещо като
проучване, но не си спомня нищо конкретно. Заявява, че не помни друга жена да е
посочвала някого пред нея. Показанията на свидетелите П и П са кратки и
схематични. Същите се опровергават от показанията на св. ИМ, която заявява, че
е посочила св. Ц, при разпознаване, при което са присъствали свидетели. Св. М е
категорична, че съдържанието на протокола за разпознаване на лица и предмети е отговаряло
на това, което действително се е случило. С оглед на това, съдът не даде вяра
на показанията на свидетелите П и П.
Показанията на свидетелите ВН и ЖН – поемни лица при разпознаванията от
св. ЯП; И П и ПВ – поемни лица при разпознаванията от свидетелите ГТ и ДМ;
както и на свидетелите ПН, ПЧ и ПС – поемни лица при разпознаванията от св. СЦ са
обективни и логични, макар и не особено изчерпателни, понеже заявяват, че не си
спомнят добре протеклите действия. Това се дължи на значителния времеви период,
изтекъл между извършените процесуално-следствени действия и проведените разпити
в съдебното следствие, както и поради липсата на емоционална ангажираност на
свидетелите в конкретната ситуация. Същите потвърждават факта на извършените
процесуално-следствени действия и кореспондират с показанията на свидетелите Ц,
П, Т и М, както и с останалите доказателства по делото. Поради това съдът даде
вяра на горните показания.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите ДН и Т Т. Двамата
твърдят, че подс. Р е бил съдружник и един от собствениците на дискотека “Щ.В.”.
Същите заявяват, че подс. Р е имал активно участие в управлението на
заведението, както и в преговорите между собствениците на дискотеките “Щ.В.” и Л.
Св. Т твърди, че св. ГГ му споделил, че ИИ го накарал да лъжесвидетелства. Заявените
от свидетелите Н и Т обстоятелства се оборват от показанията на свидетелите Ц, П,
Г, Й, Б, Т и М, както и от писмените доказателства, приложени по делото. С
оглед на това съдът не даде вяра на техните показания.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите СД и РС. В показанията на
тези свидетели се съдържат твърдения, че подс. ХХ е бил в гр. В. на
12.08.2010г., заедно със св. Д, след което около 15.10 часа отпътувал с влак за
гр. Я, и че рано сутринта на 13.08.2010г., след скандал със съпругата си,
пътувал заедно със св. С ***, където прекарал почивните дни заедно със св. Д.
Показанията на двамата свидетели са изолирани и не намират опора в събраните по
делото доказателствени материали. Опровергават се от показанията на свидетелите
Ц и П, както и от писмените доказателства по делото, а именно справка от
мобилния оператор Г, съдържаща разпечатка на телефонните разговори на подс. Х.
Поради това съдът не даде вяра на показанията на свидетелите СД и РС.
Съдът не даде вяра на показанията на свидетеля ПД. Същите са кратки,
схематични, изолирани и не съдържат релевантни към предмета на доказване
обстоятелства. Изявленията на последния не намират опора в обективни доказателства
по делото, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Съдът намира приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК показания на св. Х Х и по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК
показания на св. СА, за обективни, логични и непротиворечиви. Показанията на
двамата свидетели съдържат информация относно закупуването на сим карти на
тяхно име, които впоследствие са били предадени на неустановени по делото лица.
Показанията на св. Х са ирелевантни към предмета на доказване, тъй като се
отнасят до телефонен номер, за който не става ясно от кого е използван и с кого
е водена комуникация. Що се отнася до показанията на св. А, същите касаят
закупуването на сим карта с номер ---, от който на 05.11.2010г. били изпратени
заплашителни смс-и на св. Ц. Св. А посочва, че закупил няколко сим карти на
свое има, като повечето от тях продал на различни неустановени по делото лица.
Предвид гореизложеното, настоящият състав кредитира тези доказателствени
средства, доколкото подкрепят второстепенни факти по делото.
Съдът не споделя възраженията на
защитата за наличието на пороци при извършването на процесуално-следствени
действия по разпознаване на лица. Депозираните показания на поемните лица не изключват
законосъобразността на проведените процесуално-следствени действия и не
създават съмнение за истинността на резултатите от тях. Законът е предвидил
извършването на разпознаване на лица и предмети в присъствието на поемни лица,
за да създаде гаранции за достоверност, при това в най-общи линии, на времето,
мястото и начина на изпълнение на задълженията, възложени на компетентните
разследващи органи. От поемните лица не може да се изисква и очаква да
възпроизвеждат в подробности извършването на разпознаването, нито да посочват
конкретното разпознато лице. В случая за съда няма никакво съмнение относно
редовността на проведените процесуално-следствени действия, каквато теза се
поддържа от защитата. Действително в протоколите за разпознаване на лица и
предмети, обективиращи извършеното разпознаване от св. СТ, при което е посочил
св. Ц и подс. С, в началото на протоколите, след дата погрешка е написано „гр. Б“,
но от съдържанието на протоколите става пределно ясно, че действията са
извършени в сградата на РУП – Н., във фоайе на втория етаж. Всички протоколи,
удостоверяващи извършването на процесуално-следствени действия по разпознаване,
са подписани от присъстващите лица, без възражения. В тази насока е и
практиката на Върховния касационен съд на Република България в решение № 49 от
05.02.2009г. по наказателно дело № 681 от 2008 година, по описа на ВКС, второ
наказателно отделение.
Всички процесуално-следствени действия „разпознаване
на лица“ и „претърсване и изземване“, извършени по настоящото производство,
включително и изброените по – горе протоколи, са изготвени в
съответствие с изискванията на НПК, притежават всички предписани от закона реквизити по
отношение на съставяне и съдържание, във всички протоколи е отразено
присъствието на поемни лица, като в нито един протокол не са отразени
възражения, нито по начина на провеждане на процесуално-следственото действие,
нито срещу резултатите от него, от никое от присъстващите лица. Поради това
съдът счита, че същите представляват годни доказателствени средства.
При обсъждането на писмените
доказателства по делото, съдът установи, че гореизложената фактическа обстановка
се изяснява и допълва от следните доказателства, събрани и закрепени по
надлежния ред:
Писмените доказателства: фирмено
досие на В.И.ООД /т. 3, л. 43-44 от ДП/; договор за наем от 23.04.2008г. с
нотариално удостоверени подписи /т. 3, л. 45-49 от ДП/; счетоводни извлечения
на В.И.ООД /т. 3, л. 70-72 от ДП/ договор за извършване на СМР на обект „д“,
к.к. С.Б. от 04.03.2008г. /т. 3, л. 73-79 от ДП/; фирмено досие на В.И.ООД /т.
3, л. 80-81 от ДП/; удостоверение за актуално състояние на МТ ЕООД /т. 5, л. 118-119
от ДП/; удостоверение за актуално състояние на В.И.ООД /т. 5, л. 120-121 от
ДП/; счетоводни и разходоопР..телни
документи на В.И.ООД /л. 510-623 от част II, съдебно производство/; протокол за
доброволно предаване и приложените към него фискални бонове /т. 5, л. 5-10 от
ДП/; протокол за доброволно предаване и приложените към него два разходни
ордера /т. 5, л. 32-34 от ДП/, допринасят за изясняването на фактическата
обстановка относно обстоятелствата свързани с ръководството, дейността на В.И.ООД,
както и относно оборота на парични средства. Също така удостоверяват наличните
парични средства, към инкриминираните дати и предаването на парични суми на св.
Ц, които от своя страна свидетелят предал на подс. Р.
Писмените доказателства: справки
от КБМ ЕАД за проведени телефонни разговори /т. 2, л. 59-106 от ДП/; справка от
КБМ ЕАД за проведени телефонни разговори /т. 3, л.38-40 от ДП/; справка от КБМ
ЕАД за проведени телефонни разговори /т. 3, л. 50-55 от ДП/; справки от КБМ ЕАД
за проведени телефонни разговори /т. 4, л. 23-28 от ДП/; справка от КБМ ЕАД за
мобилен номер /т. 4, л. 59 от ДП/; справка от КБМ ЕАД за проведени телефонни
разговори /т. 4, л. 66-67 от ДП/; справка от В, ведно с компакт диск /т. 4, л.
81-83 от ДП/; справка за установено движение на л.а рег № /*/ и л.а. рег. № -/
/т. 4, л. 49 от ДП/, допринасят за изясняването на фактическата обстановка
досежно комуникацията между лицата и тяхното местонахождение. Същите подкрепят
показанията на свидетелите Ц, П, Т, М, П и др. От горните справки е видно, че
свидетелите Ц и П са се намирали на едно и също място в гр. СВ, по едно и също
време. Също така, в приложените справки се проследява движението, както на
пострадалите, така и на подс. Р. От разговорите на последния става ясно, че
посочените от св. Ц обстоятелства по пребиваването им на различни места и
тяхното придвижване съвпада.
От писмените доказателства: списък
на лицата посещаващи треЗ на П. АД, клон „С.Б.“ /т. 4, л. 21 и т. 5, л. 106 от
ДП/, пълномощно /т. 7, л. 115-116 от ДП/ и договор за наем на сейф и общи
условия /т. 7, л. 117-120 от ДП/, става ясно как са били уредени отношенията
свързани с ползването на банковата касета, периодичността на посещенията на св.
Ц, както и се потвърждава посоченото от последния посещение на 12.08.2010г.,
при което е предал на подс. Р сума в размер на 234 000 лева.
Писмените доказателства: писмо от
ДГС В., ведно с документи, удостоверяващи държането на огнестрелно оръжие /т. 4,
л.103-107 от ДП/; отчетен картон за задължителна регистрация по настоящ адрес
/т. 5, л. 80-81 от ДП/; акт за смърт /т. 5, л. 134 от ДП/; телеграми за
обявяване на ОДИ /т. 3, л. 5 и л. 98 от ДП/ потвърждават контролни факти по
делото.
Писмените доказателства: справка
за пътувания на лице – български гражданин – АР, за периода
01.01.2010г.-19.08.2010г. /т. 1, л. 107 от ДП/; ЕЗА /т.7, л. 1-8 от ДП/; акт за
предаване на лице, ведно с прилежащите му документи /т. 7, л. 42-50 от ДП/,
удостоверяват напускането на пределите на Република България от страна на подс.
Р, след получаването на последната парична сума, в размер на 100 000 лева, на
13.08.2010г., както и установяването на местонахождението му в КИ, неговото
задържане и предаването му на българските власти.
Писмените доказателства: кореспонденция
от Интерпол и прилежащи документи /л. 944-971 от част III,
съд. производство/; експертни справки /л. 975-976 и л. 1028-1029 от част III,
съд. производство/; отговор на молба за международна правна помощ /л.
1195-1199; л. 1226-1232; л. 1254-1265 от част IV, съд.
производство/, отразяват опитите да бъде установено местонахождението на подс. ИС,
извън пределите на страната.
Справки от Служба по вписванията
/л. 826-831 от част III и л. 1300-1305 от част IV,
съд. производство/ съдържат данни относно имотното състояние на подсъдимите АР
и ИС.
Съдът намира, че представените от
защитата на подс. АР документи, свързани с дружество, чийто представляващ е
подс. Р, както и негови записки /л. 852-867 съд. производство/, също така и представените
документи от работодателя на ПВ – бивша съпруга на подс. ХХ, относно
използвания от нея платен годишен отпуск през лятото на 2010г., не внасят съмнение
в установените по делото факти и не ги опровергават по никакъв начин.
Съдът, като обсъди заключенията на
изброените експертизи и разпитите на вещите лица, изготвили експертизите,
счита, че експертите притежават необходимата квалификация, специални знания и
опит и разпитани в хода на съдебното следствие поддържат заключението си и го
допълват, поради което съдът прие, че експертизите са пълни, ясни, непротИречиви
и мотивирани и ги кредитира изцяло. В хода на съдебното следствие не се
установиха основания, които да поставят под
съмнение обосноваността им или да възбуждат съмнение относно тяхната
правилност.
Следва да се отбележи, че от особено
значение за формиране на изводите при изясняването на фактите по делото са
заключенията на някои от експертизите, върху които съдът насочи вниманието си.
В протокол
№ 281, по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР-Б /т. 4, л. 89 от ДП/ за извършена
техническа експертиза се посочва, че предоставения за изследване 1 брой USB
Flash памет 1 GB е заводски произведена, предназначена за многократен запис с
обем до 1 GB. Установено е, че на диска има запис от охранителните камери
монтирани в увеселително заведение. Отбелязва се, че не е възможно по записа да
се определи модела видеокамера, на който е заснет. Няма признаци за модификация
на записа. Осем кадъра, на които се виждат две лица посещаващи заведението са
разпечатани във фотоалбум, приложен към експертизата. Точното време на запис
/според часовника на записващото устройство/ е вградено в съдържанието на всеки
кадър. Поради неподходящите условия на заснемане /посока, ъгъл и разположение
на камерите/ на предоставения запис не са видими лицата на двамата мъже
посетили заведението и не е възможно да се извърши фотопортретно разпознаване.
От приложения към експертизата фотоалбум е видно, че посочените лица са със
сходно телосложение на това на св. СЦ и подс. АР.
В протокол
№ 280, по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР-Б /т. 4, л. 95 от ДП/ за извършена
техническа експертиза се посочва, че предоставения за изследване 1 брой DVD+R
EMTEC 4.7 GB е заводски произведен с диаметър 120мм, предназначен за еднократен
запис с обем до 4,38 GB. Установено е, че на диска има запис от охранителните
камери монтирани на територията на бензиностанция. Не е възможно по записа да
се определи модела видеокамера, на който е заснет. Няма признаци за модификация
на записа. Кадърът, на който е видим М.., сив на цвят, с номер започващ с * е
разпечатан. Видеозаписът е направен на 12.08.2010г. около 15,06 часа.
В
протокол № 282, по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР-Б /т. 4, л. 99 от ДП/ за
извършена техническа експертиза се посочва, че предоставения за изследване 1
брой СD+R EMTEC 700 МB е заводски произведен с диаметър 120мм, предназначен за
еднократен запис с обем до 700 МB. Установено е, че на диска има запис от
охранителните камери монтирани в банков клон. На предоставения запис е заснет
периода след 17,00 часа на 12.08.2010г., а моментът представляващ интерес за
досъдебното производство е в 16,40 часа.
В
протокол № 91, по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР-Б /т. 4, л. 110 от ДП/ за
извършена балистична експертиза се посочва: 1.След проведена обработка на
обектите пистолет, марка „*“ с фабричен № ***, пълнител и 6бр. патрона, иззети
с протокол за претърсване и изземване от 15.08.2010г. от къща, находяща се в
гр.Д.Ч., ул. **, годни за идентификация дактилоскопни следи не са установени.
2. Предоставеният за изследване пистолет е марка *, кал.9х18мм, с фабричен
номер ***. Технически изправен, годен за произвеждане на изстрели и
представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. 3.При огледа на оръжието
не се установява интервенция по идентификационния /фабричен/ номер на оръжието.
Номерът е оригинален.
В
протокол № 377, по описа на БНТЛ – ОДМВР Б /т. 5, л. 1 от ДП/ за извършена
дактилоскопна експертиза се посочва, че в резултат на проведеното изследване се
установява, че от иззетите дактилоскопни следи, годни за идентификация са една
пръстова и една дланова, които не са идентични с отпечатъците на представеното
лице – подс. Х. Към датата на изследването няма идентичност между тях и
отпечатъците на лицата от масива на АФИС. Следите са запазени в масива на АФИС
от неразкрити престъпления.
В заключението
на съдебно-счетоводната експертиза /т. 5, л. 11-13 от ДП/ се посочва, че при
изследването на информацията от представените в материалите по ДП дневни
финансови отчети и фискални бонове, експертизата дава следните отговори по
поставените задачи: 1.По предоставените дневни финансови отчети и фискални
бонове, подробно описани в протокол за доброволно предаване от 23.12.2010г. с
предаващ СЦ Ц оборота с включен ДДС на дискотека „ДГ В.“, намираща се в к.к. „С.Б.“
и стопанисвана от В.И.ООД с Булстат --- за датите 15.08.2010г., 14.08.2010г.,
13.08.2010г., 12.08.2010г.,
11.08.2010г., 10.08.2010г., е както
следва: - за 10.08.2010г. оборотът е в
размер на 17 353,50 лв.; - за 11.08.2010г. оборотът е в размер на 19 285,70
лв.; - за 12.08.2010г. оборотът е в размер на 23 652,00 лв.; - за 13.08.2010г.
оборотът е в размер на 10 514,50 лв.; - за 14.08.2010г. оборотът е в размер на
28 869,00 лв.; - за 15.08.2010г. оборотът е в размер на 25 032,00 лв.; 2.Данните
за всяка една от датите са представени в табличен вид в колони с №№ 3,5,7,9,11
и 13 по дати и в отговор на въпрос № 1 – общата стойност на оборота с включен
ДДС на дискотека “Д.Г.В.” за шестте процесни дати е в размер на 124 706,70 лева
/кол. № 13 – цифрата най-долу в приложението/;
В
заключението на техническа експертиза /т. 5, л. 26-30 от ДП/ е пренесена на
хартиен и оптичен носител текстовите съобщения, получени за времето от 13,00 часа
на 05.11.2010г. до 14,00 часа на 05.11.2010г. и съдържащи се в мобилен телефон
марка Нокия, модел * с IMEI *, code: *, ползващ
СИМ карта на мобилен оператор „Г“ с номер * и карта памет от 32 МВ с № *,
предаден от св. СЦ. Съобщения с текстове: 05.11.2010г. – 13:27:29 - Ако лъжите
не престанат няма да празнуваш коледа, защото прасенце С ти ще си на масата с
лимонче в уста и препечена кожичка; 05.11.2010г. – 13:27:04 –Преклонена глава
сабя не я сече; 05.11.2010г. – 13:26:41 – Шефа педал управителя взел че умрял;
05.11.2010г. – 13:26:16 – Дискотека и бизнес скъпо прасенце догодина няма да
има ще умреш от глад, а може би ще дойде и твоята коледа ако не спреш да лъжеш;
05.11.2010г. – 13:25:44-Престани с лъжите и кажи истината не се страхувай от
гелосани мошеници и изнодвачи истината трябва да възтаржествува защото бог
наказва лъжците; 05.11.2010г. – 13:25:09
– Все още има шанс да излезеш сух от водата ако ли не може и да се удавиш!!!; Номерът от който са били изпратени тези
съобщения е +*.
В
заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 778-794 от съд.
производство/ се посочва, че фискалните отчети, предоставени от В.И.ООД,
съдържат всички необходими реквизити и отговарят на нормативните изисквания към
момента на издаването им. Вещото лице не може да отговори дали са били
съставяни приходни касови отдери при заприходяване на сумата в касата на
предприятието, фактурите и кой ги е приел, тъй като между приложените
счетоводни документи няма приходни касови ордери, касова книга и извлечение от
счетоводна сметка 501 „каса в лева“.
Останалите
експертни заключения обективирани в протоколи, както следва: протокол № 279, по
описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР-Б /т. 4, л. 87 от ДП/ за изготвена техническа
експертиза и техническа експертиза /т. 5, л. 18-23 от ДП/, в която е пренесена
на хартиен и оптичен носител цялата налична информация, съхранявана в мобилните
телефонни апарати, иззети при обиска на подс. ХХ, не съдържат релевантна към предмета
на доказване информация.
При преценката на достоверността на
обясненията на подсъдимите съдът отчита обстоятелството, че същите имат
двойствена правна природа – те са едновременно доказателствено средство и
средство за защита. Поради това, във всеки конкретен случай следва да бъдат
подложени на внимателен, прецизен и критичен анализ и да бъдат съпоставени с
останалите доказателства по делото. /Решение №35/28.01.1986г. на ВС, III н.о./
При
анализа и съпоставката на обясненията на подсъдимите АР и ХХ с всички събрани
по делото доказателствени материали, съдът констатира, че последните посочват
достоверни обстоятелства относно познанството си. На първо място следва да се
отбележи, че същите нямат интерес да изопачават истината относно обстоятелствата,
при които са се запознали, тъй като познанството им датира от значително
отдалечен във времето период, предхождащ инкриминираната дейност и се
установява по безспорен начин от материалите по делото. На следващо място,
съдът кредитира обясненията на подс. Р относно обстоятелството, че се познава с
подс. ИС, и че е съжителствал
на семейни начала със св. ДИ, както и че се е запознал със св. Ц, в периода
2004г.-2006г., през който последният е бил управител на ресторант в к.к. „ЗП“.
Съдът намира обясненията на подсъдимия АР
в останалата им част за защитна теза и счита, че същите не следва да бъдат
кредитирани. Аргументите в тази насока са следните:
При обсъждането на обясненията на
подсъдимия АР, съдът констатира, че твърдените от него обстоятелства, че е имал
пряко участие в създаването на дискотека „В.“ през 2008г., заедно с ИИ и АД,
както и че е получавал дял от печалбата от дейността на заведението и че св. СЦ
е бил негов подчинен, се опровергават по категоричен начин от показанията на
свидетелите Ц, П, Г, Й и Б, както и от писмените доказателства по делото. Тези
доказателствени материали също така оборват твърденията на подс. Р, че през
лятото на 2009г. се е занимавал с охранителната дейност на дискотека “Щ.В.”,
както и с отчитането на оборотите на заведението, както и че през лятото на
2008г. е съдействал за разрешаването на конфликт между управата на дискотеките
„В.“ и Л, находящи се в к.к. „С.Б.“, във връзка с разпространението на рекламни
материали на същите и нелоялна конкуренция.
Съдът намира заявените от подс. Р
обстоятелства за наличието на конфликти между него и ИИ – Гела, както и между
последния и подс. ИС, за ирелевантни към предмета на доказване. Следва да се
отбележи, че тези твърдения са изолирани и не кореспондират с обективните
доказателства по делото.
Също
така, настоящият състав намира за неправдоподобни твърденията на подс. Р, че не
е осъществил, заедно с другите двама подсъдими, отвличане и изнудване на св. СЦ, че
на 10.08.2010г. е водил разговор със св. Ц, да му окаже съдействие за
получаване на полагащата му се парична сума, че св. Ц е приел да му съдейства,
че е съгласувал със свидетелите Й и Б сумата, представляваща дял от печалбата
на заведението, полагаща се на подс. Р и на 12.08.2010г. се е свързал с
последния, за да уговори предаването й, като доброволно предал на подс. Р два
пъти парични суми в размер на 100 000 лева – на 12.08.2010г. пред супермаркет „П“
в к.к. „С.Б.“ и на 13.08.2010г. на главната улица в курортния комплекс, за
което св. Ц получил от подс. Р парично възнаграждение - сума в размер на 10 000
лева. Горните твърдения се оборват по безспорен начин от показанията на
свидетелите Ц, П, Т, М, Г, П, Г, Й и Б, както и от писмените доказателства по
делото.
Поради изложените аргументи, настоящият състав не даде вяра на обясненията на
подсъдимия АР в тези части.
Съдът
не намира обясненията на подсъдимия ХХ за достоверни. Твърденията, че на
12.08.2010г. е пътувал до гр. В. при приятеля си св. СД, за да му върне за почивните
дни лек автомобил „ОА“, който временно управлявал, че със св. СД закусвали и се
разхождали, след което посетили адв. Ж около 13,00 - 13,30 часа, че в 15,10
часа е отпътувал с влак за гр. Я и се е прибрал в дома си, тъй като бил
последният ден от отпуската на съпругата му, че вечерта са се скарали със
съпругата му, поради което излязъл от дома си около 23,30 - 24,00 часа и се е
срещнал в гр. Я с друг свой приятел от гр. В. – св. РС и че двамата са пътували
заедно до гр. В., където пристигнали на 13.08.2010г. сутринта, както и че е
прекарал дните събота и неделя в дома на св. СД, след което в понеделник се е
прибрал в гр. Я, са неправдоподобни. От материалите по делото категорично се
доказва, че от около 14 - 14.40 часа на 12.08.2010г. до около 9.00 часа на
14.08.2010г. е бил ангажиран с осъществяването на престъпните посегателства
спрямо свидетелите Ц и П.
На следващо
място, твърденията на подс. Х, че не познава подс. ИС, св. СЦ и св. ЯП, както и
че не е бил в хотел с последните двама, се опровергават от показанията на
двамата пострадали, както и от писмените доказателства, включително от справките
на мобилните оператори.
С
оглед на гореизложените съображения, настоящият състав счете обясненията на
подсъдимия ХХ за защитна теза, логически изолирана от релевантните към предмета
на доказване обективни доказателствени материали, поради което не ги кредитира.
При така установените факти съдът приема
следното от
ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият А. И Р е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпления, както следва: по чл.
142, ал. 3, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 142, ал. 3, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2
и т. 7, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 214, ал. 2,
т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6,
ал. 3, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият ИРС е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпления, както следва: по чл.
142, ал. 3, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 142, ал. 3, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2
и т. 7, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 214, ал. 2,
т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6,
ал. 3, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият ХГХ е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпления, както следва: по чл.
142, ал. 3, т. 1, предл. второ, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7,
предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК; по
чл. 142, ал. 3, т. 1, предл. второ, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7,
предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК и
по чл. 214, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал.
2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.
Престъпното
деяние по чл. 142, ал. 1 е уредено в глава втора от особената част на НК и е
част от системата престъпления против личността. Непосредствен обект на
посегателство са обществените отношения, които гарантират възможността лицата
да избират по собствена воля местонахождението си и да се придвижват свободно в
пространството. Именно такова посегателство, като отвличането, представлява
протИправно поведение, застрашаващо очертаните обществени отношения.
Анализът на състава на
престъплението по чл. 142, ал. 1 от НК налага извод, че то e резултатно
по своя характер. Същото е престъпление, чието
извършване се осъществява чрез действие, изразяващо се в отвеждане на
пострадалия против неговата воля на място, различно от избраното от него.
Отвличането неизменно съдържа в себе си протИзаконно лишаване от свобода, тъй
като докато
трае отвличането, жертвата всякога бива лишена от възможността сама да избира
своето местопребиваване.
Изпълнителното деяние се състои в действия, чрез
които се възпрепятства свободното упражняване на волята на пострадалия за
придвижване в пространството, като се подчинява на волята на дееца. Такова
действие би могло да бъде както принуда – психическа или физическа, така и
въвеждане в заблуждение.
По делото безспорно се
доказва, че подсъдимите АР, ИС и ХХ са осъществили, от обективна страна,
състава на престъплението по чл. 142, ал. 1 от НК. От материалите по делото е
видно, че на 12.08.2010г., около 14 - 14.40 часа са отвлекли свидетеля СЦ ***, от
момента, в който са потеглили с лек автомобил марка М с рег. № /*/, управляван
от подс. ИС. Също така тримата подсъдими са отвлекли и св. ЯП около 17.00 часа
на 12.08.2010г. в к.к. „С.Б.“. Подсъдимите Р, С и Х са отвели поотделно двамата
пострадали, противно на волята им, в апартамент № *, находящ се в сграда № * на
комплекс Л в гр. СВ, като по този начин са лишили свидетелите Ц и П от
възможността сами да избират своето местопребиваване.
Тримата подсъдими са
осъществили квалифицирани състави на отвличане. По делото безспорно се доказва,
че извършителите са повече от две лица, както и че са били въоръжени. Свидетелят Ц е
възприел, че подс. Х е бил въоръжен с черен пистолет, който насочвал към корема
му, че подс. Р е бил въоръжен със сребрист револвер, който насочвал към
коляното му, както и че подс. С бил въоръжен с пистолет с тъмна на цвят дръжка,
който държал в чантичка, преметната през рамото му. Свидетелят П също възприел,
че лицата са въоръжени, тъй като подс. Х насочил към главата му своя пистолет,
както и при пристигането си в апартамента в гр. СВ, видял, че подс. Р държал в
ръката си револвер, който насочвал към св. Ц. За наличието на това
квалифициращо обстоятелство е без значение видът на оръжието – хладно или
огнестрелно, но е необходимо деецът да е демонстрирал, че е въоръжен. Също така
по делото се доказва, че отвличанията са осъществени с користна цел, тъй като
подсъдимите Р, С и Х са предприели горните действия, за да получат парични
средства, собственост на В.И.ООД. Категорично се доказва, че от отвличането на
св. Ц са настъпили значителни вредни последици за В.И.ООД в размер на 434 000
лева, а от отвличането на св. П – в размер на 100 000 лева.
От показанията на
свидетелите Ц и П е видно, че похитителите са поставили освобождаването на
пострадалите в зависимост от изпълнението на определени условия от страна на
трето лице, а именно: за освобождаването на св. Ц са поставили условие на св. П,
да не съобщава на никого за извършеното отвличане, а за освобождаването на св. П
са поставили условие на св. Ц, да не съобщава на никого за извършеното
отвличане и да предаде на извършителите
оборотни средства на дискотека „В.“ в размер на 100 000 лева, които следвало да
му бъдат предадени от св. М. За съставомерността на този квалифициращ белег е
необходимо условието за освобождаване на пострадалия да бъде поставено на трето
лице и да зависи от предприемането на конкретни действия или въздържането от
такива, от страна на друго лице, а не на самия пострадал.
Подсъдимият ХХ е
извършил деянията при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 б.
„А“ НК, тъй като към момента на осъществяване на престъпните посегателства,
последният е бил осъждан по НОХД */1999г. на Ямболски окръжен съд, с присъда
влязла в сила на 30.08.2001г. за тежки умишлени престъпления, а именно по чл.
339, ал. 1 и по чл. 115 от НК, за които му било определено общо наказание
лишаване от свобода в размер на 20 години.
Тримата подсъдими са
извършили деянията в съучастие, като съизвършители, тъй като са действали
съгласувано и всеки от тях е изпълнявал определени функции при реализирането на
престъпните посегателства. Подсъдимият АР е инициирал предприетите отвличания,
като е съгласувал волите на подсъдимите ИС и ХХ, които от своя страна са
предприели активни действия, съвместно с първия при осъществяването на
инкриминираните деяния.
От субективна страна деянията са
извършени виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите АР, ИС и ХХ са
съзнавали обективните условия на деянията, а именно общественоопасния им
характер - знаели са, че свидетелите Ц и П не желаят да бъде променено
местонахождението им и че не желаят да бъде ограничено правото им да се
придвижват свободно в пространството по своя преценка и съзнателно не са се
съобразили с техните желания. Следователно тримата подсъдими са били наясно с
общественоопасните последици на деянията, имали са ясната представа, че
действат заедно за постигането на общия съставомерен резултат, с което е
изпълнен интелектуалният момент от умисъла. Налице е и волевият момент в
действията на подсъдимите Р, С и Х, а именно желаели са и пряко са целели
настъпването на общественоопасните последици от конкретния вид.
С оглед на
гореизложеното съдът призна за виновни подсъдимите, в това че са осъществили от
обективна
и субективна страна състава на престъпления, както следва: подс. АР по чл. 142, ал. 3, т. 2 и т. 5,
вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК
– по отношение на св. СЦ и по чл. 142, ал. 3, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т.
2 и т. 7, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – по отношение на
св. ЯП; подс. ИС по чл. 142, ал. 3, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7,
предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – по отношение на св. СЦ и по
чл. 142, ал. 3, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – по отношение на св. ЯП; подс. ХХ по чл. 142,
ал. 3, т. 1, предл. второ, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл.
първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК – по
отношение на св. СЦ и по чл. 142, ал. 3, т. 1, предл. второ, т. 2 и т. 5, вр.
ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
29, ал. 1, б. „А“ от НК – по отношение на св. ЯП.
Съдът призна тримата
подсъдими за невинни и съответно ги оправдава за това, освобождаването на св. СЦ
да е било поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от
страна на самия отвлечен, а именно последният да не съобщава за извършеното
отвличане и да предаде на извършителите оборота на дискотека „В.“, както и за
това освобождаването на ЯП да е било поставено в зависимост от изпълнение на
определено условие от страна на самия отвлечен, а именно последният да не
съобщава за извършеното отвличане, тъй като за съставомерността на квалифициращия белег по чл. 142, ал.
3, т. 5, е необходимо освобождаването на отвлечения, да бъде поставено в
зависимост от изпълнение на определено условие от страна на трето лице, а не на
самия отвлечен. По отношение отвличането на ЯП, свид.СЦ се е явявал трето лице,
но не и по отношение на собственото си отвличане. Ето защо, поставените от
дейците към самия Ц условия при собственото му отвличане са неподведими под
обсъжданата квалификация. Аналогично е положението и с пострадалия ЯП.
Също така съдът призна
за невиновни тримата подсъдими и ги оправдава, за това настъпилите
от отвличането на св. ЯП вредни последици за В.И.ООД, да са били в размер над
100 000 лева до 434 000 лева, тъй като се доказа, че през времето, през
което св. П е бил отвлечен и държан в апартамент, противно на волята му, св. Ц
е предал на похитителите парична сума в размер на 100 000 лева, собственост на В.И.ООД,
която получил на 12.08.2010г. от св. ДМ пред супермаркет „П“ в к.к. „С.Б.“. Що
се отнася до останалите парични средства над 100 000 лева до 434 000 лева, те
са били предадени от св. Ц, по времето преди отвличането на св. П и след
освобождаването на последния.
Престъплението изнудване е от категорията на
престъпните деяния против собствеността. Непосредственият обект на горното
престъпление са обществените отношения, гарантиращи нормалното упражняване на
правото на собственост или други имуществени права, както и свободното
формиране на волята за разпореждане с имуществото му. Предмет на престъпното
посегателство е от една страна, физическо лице, по отношение на което деецът
упражнява сила или заплашване, а от друга – имущество (движимо или недвижимо),
с което физическото лице се разпорежда, под въздействието на принудата.
Изнудването е класическо резултатно престъпление. Изпълнителното деяние се
осъществява само чрез действие – принуждаване, което се изразява в престъпно
мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против волята си,
като за целта използва физическа или психическа принуда. Принудата може да се прояви в известните варианти: – използване на сила
– деецът упражнява физическо въздействие върху изнуденото лице (блъскане, държане, отвличане); – заплашване – деецът упражнява психическо
въздействие, застрашава изнудения с бъдещо деяние, което е от естество да изложи живота, здравето,
честта, имота на заплашения или друго лице на опасност, като за
съставомерността няма
значение характера на заплашването. От значение е то
да е годно
да внуши основателен страх.
Принудата е средство,
начин за мотивиране на лицето да извърши акт на имуществено разпореждане,
поради което тя по необходимост трябва да предхожда
поведението на пострадалия. За съставомерността на деянието
е без значение дали деецът има намерение или възможност да изпълни заканата (в този смисъл Р.563-71-II ВС). Достатъчно
е тя да е с такава интензивност и от такова естество, че да възбуди основателен
страх у пострадалия, че ако не предприеме изискваните от него действия, ще бъде поставен в по-неблагоприятно положение, без да е
необходимо психиката на жертвата да бъде парализирана (в този смисъл Р.477-88-ВК).
Без значение е и дали заплашването е устно или в писмена
форма, или по друг начин – важното е
да е станало достояние на изнудения и той да го е възприел като такова. За
съставомерността на деянието по чл. 214, ал. 1 от НК е необходимо принудата да
е упражнена с користна цел – деецът да набави за себе си или за другиго имотна
облага, както и да е настъпил целеният престъпен резултат, а именно да е причинил
имотна вреда за изнудвания или за друго лице.
По настоящото дело категорично се
установява, че обективно подсъдимите Р, С и Х са употребили физическа принуда
спрямо пострадалия СЦ, като са ограничили правото му на свободно придвижване в
пространството, както и психическа принуда, изразяваща се в заплахи с убийство
и чрез насочване на оръжие към негови жизненоважни органи – корема на св. Ц,
както и към коляното му, с цел да набавят за себе си имотна облага.
От показанията на свидетелите Ц, П,
Т и М, както и от писмените доказателства и приобщените експертизи, се доказва,
че упражнената спрямо св. СЦ принуда го е мотивирала да извърши разпоредителни
действия, като пълномощник на св. СЙ и като лице имащо достъп до паричните
средства на В.И.ООД. Под въздействието на употребената принуда, на 12.08.2010г.
около 16.30 часа св. Ц предал на похитителите си сумата от 234 000 лева, която
била оставена на съхранение в сейф №**, в обществения трезор на П АД, клон „С.Б.“,
на 12.08.2010г. Около 19.00 часа, пред супермаркет „П“ в к.к. „С.Б.“ предал на
подсъдимите сумата от 100 000 лева, която получил от св. ДМ и на 13.08.2010г.
около 9.00 часа в офиса на дискотека „Щ В.“, находящ се в к.к. „С.Б.“ предал
сумата от 100 000 лева, която получил от касиер-счетоводителите – свидетелите ГТ
и ДМ. С действията на разпореждане, които извършил св. Ц, под страх за жИта си
и този на св. ЯП, били причинени имуществени вреди на В.И.ООД, в общ размер от
434 000 лева. Горепосочените доказателства и доказателствени средства,
аргументи за чиято достоверност бяха изложени, сочат за липсата на доброволност
при предаването на паричните средства от страна на св. СЦ.
Видно от показанията на
пострадалите Ц и П, тримата подсъдими са предприели активни действия по
осъществяването на изпълнителното деяние. Двамата свидетели посочват
конкретните обстоятелства, при които всеки от подсъдимите е отправял заплахи за
живота на свидетелите Ц и П. Последните споделят възприятията си относно
обстоятелството, че и тримата подсъдими са били въоръжени с пистолети. Макар и
по-пасивен от подсъдимите Р и Х, подс. ИС също е взел пряко участие в
осъществяването на изпълнителното деяние. Видно от показанията на св. Ц, той
също е бил въоръжен, но не е насочвал оръжието си към него. И двамата
пострадали заявяват, че подс. С, заедно с другите двама похитители е отправял
заплахи към тях. В показанията на св. Ц също така се съдържат данни, че подс. С
е имал активно участие при намирането на квартирите, в к.к „С.Б.“ и гр. Р.., в
които св. Ц бил държан противно на волята му. Предвид горните обстоятелства,
съдът прие, че изнудването е осъществено от подсъдимите АР, ИС и ХХ в
съучастие, като съизвършители.
При анализа на доказателствените материали, настоящият
състав установи, че с действията си, подсъдимите Р, С и Х са осъществили
квалифициран състав на изнудване. Това е така, тъй като безспорно се доказва,
че извършителите са трима на брой, че същите са били въоръжени и че са
отправяли заплахи за убийство на свидетелите Ц и П, с цел да набавят за себе си
имотна облага – посочените по – горе паричини суми. Също така се доказа, че
упражнената от тримата подсъдими принуда е възбудила основателен страх у св. Ц
и е довела до предприемането на целените от похитителите му разпоредителни
действия, в следствие на които са настъпили значителни имуществени вреди в
патримониума на В.И.ООД.
В неправомерното
поведение на подс. ХХ е налице допълнително квалифициращо обстоятелство –
деянието по чл. 214 от НК представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1
б. „А“ НК, тъй като към момента на осъществяване на престъпното посегателство,
последният е бил осъждан по НОХД */1999г. на Ямболски окръжен съд, с присъда
влязла в сила на 30.08.2001г. за тежки умишлени престъпления, а именно по чл.
339, ал. 1 и по чл. 115 от НК, за които му било определено общо наказание
лишаване от свобода в размер на 20 години.
Престъпното
посегателство по чл.214 от НК е извършено при условията на продължавано
престъпление, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като тримата подсъдими са
упражнявали принуда спрямо св. Ц, през непродължителен период от време –
12.08.2010г.-13.08.2010г., при една и съща обстановка и при еднородност на
вината. Последващите действията на подсъдимите Р, С и Х през сочения период от
време, се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Същите са довели до предприемането на три разпоредителни
действия, от страна на пострадалия СЦ, при които предал на
похитителите си парични суми, както следва: на 12.08.2010г. около 16.30 часа -
сумата от 234 000 лева, на 12.08.2010г. около 19.00 часа – сумата от 100 000
лева и на 13.08.2010г. около 9.00 часа – сумата от 100 000 лева, в следствие на
което настъпили значителни имуществени вреди за В.И.ООД, в общ размер на 434
000 лева.
За определяне на квалифициращите признаци
„значителни вредни последици и „значителни имуществени вреди“ е от значение абсолютният
размер на вредата. Дали вредите са обикновени
или значителни се определя, като се сравни стойността на имуществото,
предмет на престъплението, със стойността
на имуществото, което има в собственост ощетеното юридическо лице. В конкретния случай, при тяхната съпоставка, абсолютният
размер на вредата
434 000 лева е значителен, поради което съдът счита, че са налице значителни имуществени вреди (в този
смисъл ТР №6 от 15.11.1973г. по н.д. №2/73г. ОСНК на ВС).
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимите АР, ИС и ХХ са
съзнавали общественоопасния характер на деянието – знаели са, че свидетелят Ц
не желае да се разпореди с паричните средства на В.И.ООД и с действията си
умишлено са го принудили да изпълни желанията им. Съзнавали са, че
неправомерното им поведение води до настъпването на значителни имуществени
вреди, следователно подсъдимите са били наясно с общественоопасните последици
на деянието. Имали са ясната представа, че действат съгласувано за постигането
на общата им цел, а именно да набавят за себе си имотна облага. От действията
на подсъдимите Р, С и Х е видно, че същите са желаели настъпването на
общественоопасните последици и пряко са целели тяхното реализиране.
Съдът не споделя доводите на
защитата за наличието на специалност (поглъщане) на престъпленията по чл. 142 от НК от
това по чл. 214 от НК. Насилието
и заплашването влизат във фактическия състав на престъплението по 214 от НК.
Когато принудата чрез употреба на сила и заплашване се изрази
в други престъпления – например телесна повреда,
унищожаване или повреждане на чужд имот, лишаване от свобода, отвличане или
друго по-леко, или по-тежко престъпление, те ще следва да
се квалифицират и санкционират отделно по правилата на идеалната съвкупност.
Принципът, че за всяко престъпление се налага наказание, важи и за тези
престъпления. Ако законодателят е искал другите престъпления да бъдат
санкционирани едновременно с това, то той би предвидил отделни квалифицирани или
привилегировани престъпни състави, както това е направил при специалните
състави на отвличане – престъпленията по чл.156, ал. 1 от НК („на лице от женски пол с цел да бъде
предоставено за развратни действия”) и по чл.177, ал.2 от НК („с цел да го принуди да встъпи
в брак”). В този смисъл е
практиката на Върховния съд на Република България – Тълкувателно решение №71 от 23.12.1974г. по н.д. №64/74г. ОСНК на
ВС, както и по-новата съдебна практика –Решение № 548 от 09.12.2013г. по н.д. № 1772/2013 г. по описа на ВКС I н.о., докладвано от съдията Николай
Дърмонски.
Поради изложените съображения,
съдът призна подсъдимите АР и ИС за виновни в извършването на престъпното
деяние по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1,
предл. първо, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а подс. ХХ – по чл. 214, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2 и т. 7, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.
ПО НАКАЗАНИЯТА:
Наказанието
е средство за постигане целите по чл. 36 от НК. За да реши какъв обем
наказателна принуда да бъде упражнен по отношение на подсъдимите, съдът следва
да прецени по какъв начин тези цели биха се постигнали най-пълно. При тази
преценка следва да бъде отчетена относителната тежест на всички обстоятелства
от значение за определяне размерите на наказанията, каквито са степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За
престъплението по чл. 142,
ал. 3, т. 2 и т. 5, вр. ал.
2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, както и за това по чл. 142, ал. 3, т. 1, предл.
второ, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 29, ал. 1, б.
„А“ от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода
от десет до двадесет години или дожИтен затвор, както и конфискация на част или
цялото имущество на виновния.
За
престъплението по чл. 214,
ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 213а,
ал. 2, т. 1, предл. първо,
т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, както и за това по чл. 214,
ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а,
ал. 2, т. 1, предл. първо,
т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2 и т. 7, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б.
„А“ от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до
петнадесет години, глоба от пет хиляди до десет хиляди лева и конфискация до
½ от имуществото на дееца.
В
настоящия случай при определянето на наказанията за извършените от подсъдимия АР
престъпления, съдът взе предвид всички обстоятелства визирани в нормата на чл.
54 от НК. Настоящият състав отчете като смекчаващо обстоятелство чистото
съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващи обстоятелства съдът взе предвид
високата степен на ангажираност на подсъдимия при осъществяването на
инкриминираните деяния, а именно, че Р е инициирал извършването на престъпните
посегателства, като за изпълнението на намеренията си е привлякъл подсъдимите С
и Х. Ръководната роля на подс. Р при реализирането на общественоопасните деяния
се разкрива от показанията на свидетелите Ц и П, от които е видно, че другите
двама подсъдими са предприемали действия по промяна в местонахождението си,
след като получавали потвърждение от подс. Р. Също така от свидетелските
показания става ясно, че подс. Р е бил най-активен при отправянето на заплахи
към пострадалите, както и че той е давал нареждания на св. Ц във връзка с
осъществяването на действията по имуществено разпореждане.
При индивидуализиране размера на
наказанието, което наложи на подс. АР за престъплението по чл. 142, ал. 3, т. 2
и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 от НК, по отношение на посегателството спрямо св. СЦ, освен изброените
по-горе обстоятелства, съдът отчете високата степен на обществена опасност на
деянието. Воден от мотив за набавяне на имотна облага, подс. Р е извършил
активни действия по отвличане на свидетеля Ц. Съобразявайки конкретните
специфики на разглежданото деяние, на личността на подсъдимия и тежестта на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че за
отвличането на свидетеля СЦ, справедлИто наказание на подсъдимия, което ще постигне целите по чл. 36 от НК, следва да
бъде определено при условията на чл.54 от НК около средния размер,
предвиден в закона за това престъпление, а именно петнадесет години лишаване от
свобода, както и кумулативно предвиденото наказание – конфискация на част от
имуществото му, а именно: на поземлен имот, пл. № - *, площ по док. – *.000
кв.м., с.К.Б., дворно място II, Област Д., Община К....А., с. К.Б..
Що се отнася до престъпното
посегателство по чл. 142, ал. 3, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7,
предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, спрямо свидетеля ЯП, съдът
съобрази, че интензитетът на упражнената принуда е в по-ниска степен, в сравнение с тази по отношение на св. Ц и
времето, през което е траело лишаването от свобода за св. П е било сравнително
по – кратко. Това от своя страна, обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното деяние. Поради това, съдът прецени, че за това
престъпление, подходящо да осъществи целите по чл. 36 от НК по отношение на
подс. Р, се явява наказание, в размер под средния предвиден в закона, а именно
четиринадесет години лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото
наказание – конфискация на част от имуществото му, а именно: на поземлен имот,
пл. № - *, площ по док. – *.000 кв.м., с.К.Б., дворно място II, Област Д.,
Община К....А., с.К.Б..
При индивидуализацията на наказанието за
извършеното от подс. Р престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът отчете обстоятелството, че това престъпно
деяние се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй като
уврежда, както нормалното упражняване на правото на собственост, така и
свободното формиране на волята на пострадалия за разпореждане с повереното му
имущество. Вземайки предвид обективно установените факти, настоящият състав
счете, че без участието на подс. Р горното престъпление не би могло да бъде
реализирано. Всички действия на подс. Р, свързани с осъществяването на
инкриминираното деяние, разкриват висока степен на обществена опасност на
личността на подс. АР. Това е така, защото престъпната деятелност на подс. Р е
изключително добре организирана, систематизирана и премислена. Престъпното
деяние е извършено изцяло по инициатива на подс. Р, като е координирал всички
етапи от осъществяването му. Предвид тези обстоятелства, като взе предвид и
чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът прецени, че необходимо и достатъчно
за постигане на целите по чл. 36 от НК, е да наложи наказание на подс. АР към
средния предвиден в закона размер, а именно десет години лишаване от свобода,
както и кумулативно предвидените наказания „глоба“ в размер около средния, а
именно осем хиляди лева и конфискация на ½ от поземлен имот, пл. № - *, площ по док. – *.000 кв.м., с.К.Б.,
дворно място II, Област Д., Община К....А., с.К.Б..
Съдът
не приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като прецени, че не е
налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за
приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия Р не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така
определеното наказание не се явява несъразмерно тежко.
С
оглед обстоятелството, че подсъдимият АР е извършил три отделни престъпления,
при условията на съвкупност, съдът счита, че в настоящия случай са налице
предпоставките по чл.23, ал. 1 от НК, поради което определи на подс. Р едно
общо, най-тежко наказание, в размер на петнадесет години лишаване от свобода.
На
основание чл.23, ал.3 от НК към това общо, най-тежко наказание следва да се
присъедини изцяло и наказанието глоба, както и наказанието конфискация. Съгласно
трайно установената съдебна практика, когато при множество престъпления, наред
с наказанието лишаване от свобода, са наложени и различни по размер наказания
глоба и/или конфискация (които всъщност по между
си са еднородни санкции), те не се сумират, а се
присъединява онази глоба и/или конфискация, която е най-висока по размер. В
този смисъл настоящият състав прецени, че за да бъдат постигнати целите по чл.
36 от НК, трябва на основание чл. 23, ал. 3 от НК да присъедини изцяло към така
определеното общо, най-тежко наказание и наказанието глоба в размер на 8 000
/осем хиляди/ лева, както и наказанието конфискация
на поземлен
имот, пл. № - *, площ по док. – *.000 кв.м., с.К.Б., дворно място II, Област Д., Община К....А., с.К.Б..
Съдът определи режима и типа на
пенитенциарното заведение, в което подс. АР следва да изтърпи наложеното му
общо, най-тежко наказание от петнадесет години лишаване от свобода, като се
съобрази с разпоредбите на ЗИНЗС.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, когато наказанието на осъдено за първи
път лице надвишава пет години лишаване от свобода, същото се изпраща в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип. Нормата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС
предвижда за последното да бъде определен първоначален строг режим на
изтърпяване. Поради това съдът определи подс. АР да изтърпи наложеното му
наказание в затвор, при първоначален строг режим на изтърпяване.
Видно от материалите по делото,
подсъдимият АР е бил задържан по силата на Европейска заповед за арест от
07.06.2011г. и предаден на българските власти на 29.07.2011г., както и с мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело от 01.08.2011г. до
настоящия момент, поради което на основание чл. 59, ал. 1 от НК, при изпълнението
на определеното общо най-тежко наказание, прекараното в ареста време се
приспадна.
При определянето на наказанията за
извършените от подсъдимия ИС престъпления, съдът отчете като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства чистото му съдебно минало и сравнително
по-ниската степен на участие в осъществяването на инкриминираните деяния, а
като отегчаващо обстоятелство характера на престъпните посегателства. При
индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл. 142, ал. 3, т. 2 и
т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК, спрямо св. СЦ, съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и подбудите за извършването му. Извършеното от подс. С
деяние е със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
инкриминираното поведение на подсъдимите Р и Х. Поради това съдът прецени, че
за реализиране целите по чл. 36 от НК, за отвличането на св. Ц, на подс. С
следва да се наложи наказание при превес на смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, а именно единадесет години лишаване от свобода,
както и кумулативно предвиденото наказание конфискация на част от имуществото
му, а именно: недвижим имот – самостоятелен
обект в сграда с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, площ *.000
кв.м. в гр.Д.Ч., ул. „Б******А“, двуетажна жилищна сграда с РЗП * кв.м. в УПИ *
– ОБЩ. в кв. * с площ от * кв.м., Област В., Община Д.Ч., гр.Д.Ч., ул. *.
При определянето на наказание на подс. ИС
за извършеното от него престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2,
т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, спрямо св.
ЯП, съдът съобрази горните обстоятелства, като отчете, че интензитетът на
посегателството спрямо св. П е по-нисък в сравнение с този по отношение на св. Ц.
Поради това, съдът счете, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност и подходящо да осъществи целите на чл. 36 от НК е наказание към
минималното предвидено в закона за това престъпление, а именно десет години
лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание конфискация на
част от имуществото му, а именно: недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилищна сграда –
еднофамилна, площ 120.000 кв.м. в гр.Д.Ч., ул. „*“, двуетажна жилищна сграда с
РЗП 120 кв.м. в УПИ * – ОБЩ. в кв. * с площ от * кв.м., Област В., Община Д.Ч.,
гр.Д.Ч., ул. „*
При индивидуализацията на наказанието за
извършеното от подс. С престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът отчете обстоятелството, че това престъпно
деяние се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй като
уврежда както нормалното упражняване на правото на собственост, така и
свободното формиране на волята на пострадалия за разпореждане с повереното му
имущество. След като съобрази обективно установените факти, настоящият състав
счете, че с поведението си подс. С е допринесъл за осъществяването на
инкриминираното деяние, като неговото участие в престъпното посегателство е в значително
по - малка степен в сравнение с ангажираността на подсъдимите Р и Х. Това,
наред с чистото съдебно минало на подсъдимия, сочи на по-ниска степен на
опасност на личността на подс. С, както и на реализираното от него престъпно
поведение. Предвид горните обстоятелства, съдът прецени, че необходимо и
достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК, е да наложи наказание на
подс. ИС при превес на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, под
средния предвиден в закона размер, а именно осем години лишаване от свобода,
както и кумулативно предвидените наказания „глоба“ в размер под средния, а
именно шест хиляди лева и конфискация на ½ от поземлен имот, пл. № - * с площ
* дка, с.Ш, местност „К.Р.“, Област * ***.
Съдът
не приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като прецени, че не е
налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за
приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия С не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така
определеното наказание не се явява
несъразмерно тежко.
С
оглед обстоятелството, че подсъдимият ИС е извършил три отделни престъпления,
при условията на съвкупност, съдът счита, че в настоящия случай са налице
предпоставките по чл. 23, ал. 1 от НК, поради което определи на подс. С едно
общо, най-тежко наказание, в размер на единадесет години лишаване от свобода. С
оглед на това, настоящият състав прецени, че за да бъдат постигнати целите по
чл. 36 от НК, следва на основание чл. 23, ал. 3 от НК да присъедини изцяло към
така определеното общо наказание и наказанието глоба в размер на 6 000 /шест
хиляди/ лева, както и конфискация на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, площ 120.000 кв.м. в гр.Д.Ч.,
ул. „*“, двуетажна жилищна сграда с РЗП 120 кв.м. в УПИ * – ОБЩ. в кв. 120 с
площ от 420 кв.м., Област В., Община Д.Ч., гр.Д.Ч., ул. „*
Предвид
нормите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определеното общо най-тежко
наказание от единадесет години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно,
при строг режим, в затвор. Съдът намира този размер на наказанието за
справедлив по тежест и на това основание – съответен на целите на личната и
генералната превенция.
При
определянето на наказанията за извършените от подсъдимия ХХ престъпления, съдът
отчете високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, както
и на осъществените от него престъпни посегателства. Следва да се посочи, че предвид
предходните осъждания на подсъдимия Х е видно, че престъпленията по настоящото
дело са извършени от него при условията на опасен рецидив, като това
обстоятелство е взето предвид при квалификацията на инкриминираните деяния,
поради което не следва да се тълкува допълнително като отегчаващо наказателната
отговорност обстоятелство. На следващо място, съдът отчете високата степен на
ангажираност на подсъдимия при осъществяването на инкриминираните деяния, а
именно, че подс. Х е бил изключително активен при реализирането на
общественоопасните деяния, като упражнената от него принуда спрямо пострадалите
Ц и П е била интензивна, отправял е множество заплахи към тях и е насочвал
оръжие към жизненоважни части на тялото, а именно към корема на св. Ц и към
главата на св. П, което е възбудило основателен страх у пострадалите, че могат
да бъдат лишени от живот. От друга страна, като снижаващ отговорността фактор
трябва да се вземе предвид, че Х е баща на едно дете, за което се грижи.
След
като съобрази конкретните специфики на
разглежданото деяние по чл. 142, ал. 3, т. 1, предл. второ, т. 2 и т. 5,
вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл.
първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК, извършено спрямо свид.СЦ, личността на подсъдимия и съотношението на определящите
отговорността обстоятелства, съдът прие,
че за това
престъпление, справедлИто наказание на подсъдимия Х, което ще постигне целите по
чл. 36 от НК, следва да бъде
определено при условията на чл.54 от НК, в размер
около средния, предвиден в закона, а именно петнадесет години лишаване от
свобода. Предвид обстоятелството,
че подс. Х не притежава недвижимо имущество на свое име, видно от приложената справка от Агенцията по вписванията,
а освен това няма данни и да е собственик на секвестируеми движими вещи съдът
не наложи кумулативно предвиденото
наказание – конфискация.
Що се отнася
до престъпното посегателство по чл.
142, ал. 3, т. 1, предл. второ, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо,
вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 29, ал. 1, б.
„А“ от НК, спрямо свидетеля ЯП,
съдът съобрази, че интензитетът на престъпно посегателство е в по-ниска степен, в сравнение с тази по отношение на св. Ц. Това от
своя страна, обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
деяние. Поради това, съдът прецени, че за това престъпление,
подходящо да осъществи целите по чл. 36 от НК спрямо подс. Х, се явява наказание, в размер под средния предвиден в закона, а
именно четиринадесет години лишаване от свобода. По горепосочените причини, свеждащи се до липса на
имущество, съдът не наложи на дееца кумулативно предвиденото наказание
конфискация и за това престъпление.
За извършеното от подс. Х престъпление по чл. 214, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2,
т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6,
ал. 3, т. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК, след като се съобрази с
изтъкнатите до тук утежняващи и смекчаващи обстоятелства, както и с високата степен на
обществена опасност на престъпната проява, съдът
прецени, че необходимо и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК, е да наложи наказание на подс. ХХ към средния предвиден в закона размер, а именно десет
години лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер
около средния, а именно осем хиляди лева.
Съдът
не приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като прецени, че не е
налице нито една от кумулативно дадените в този текст предпоставки за
приложението му, а именно: по отношение на подсъдимия Х не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и така
определеното наказание не се явява несъразмерно тежко.
Тъй
като подсъдимият ХХ е извършил при условията на съвкупност три отделни
престъпления, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките за
прилагане на чл.23, ал. 1 от НК, поради което определи на подс. Х едно общо,
най-тежко наказание, в размер на петнадесет години лишаване от свобода, към
което на основание чл. 23, ал. 3 от НК присъедини изцяло наказанието глоба в
размер на 8 000 /осем хиляди/ лева.
Съдът определи режима и типа на
пенитенциарното заведение, в което подс. ХХ следва да изтърпи наложеното му
общо, най-тежко наказание от петнадесет години лишаване от свобода, като се
съобрази с разпоредбите на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС и определи
първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.
Видно от материалите по делото,
подсъдимият ХХ е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
настоящото дело от 14.09.2010г. до настоящия момент, поради което на основание
чл. 59, ал. 1 от НК, при изпълнението на определеното общо най-тежко наказание,
прекараното в ареста време се приспадна.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото,
направените разноски във връзка с воденото производство, следва да бъдат
платени от подсъдимите АР, ИС и ХХ, както следва:
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият А. И Р, да заплати в полза на държавата и
по сметка на СНС, сума в размер на 1262.30 /хиляда двеста шестдесет и два
лева и тридесет стотинки/ лева.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият ИРС, да заплати в полза на
държавата и по сметка на СНС, сума в размер на 1262.30 /хиляда двеста
шестдесет и два лева и тридесет стотинки/ лева.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият ХГХ, да заплати в полза на държавата и
по сметка на СНС, сума в размер на 1262.30 /хиляда двеста шестдесет и два
лева и тридесет стотинки/ лева.
Мотивиран
от горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: