Р Е Ш Е Н И
Е
№...
14.09.2017г. Гр. Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ГЪЛЪБОВО
Граждански състав
На 15.08.2017г.
В публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар А.Д.,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов Гр.дело №426 по описа за 2017г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от М.С.Я. – М. с
ЕГН ********** против И.Т.И. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД.
Ищцата М.С.Я. – М. твърди, че в
качеството си на собственик на имот, намиращ се в Р.Г., е продала този имот на
лицето Г.Д.К.с нотариален акт № 23.517 от 11.04.2016г., в потвърждение на което
представя нотариален акт № 23.517 от 11.04.2016г. на оригиналния гръцки език и
с легализиран превод на български език. Ищцата твърди, че от съдържанието на
същия нотариален акт било видно, че част от цената на имота - 20 хиляди евро,
купувачът по сделката К.й е изплатила в
момента на сделката, но другата част от цената - 60 000 шестдесет хиляди
евро, е останала да й заплати в срок до 30.04.2017г., чрез доверения по
сделката адвокат и ответник по иска И.Т.И.. Ищцата твърди, че след като падежът
на това задължение е настъпил и сумата не била платена, е предявила претенции
за заплащане на дължимия остатък пред купувача по сделката Кирилова. Същата й
заявила, че е извършила частично плащане, макар и да не е платила цялата
дължима сума – заплатила била сумата от 20 000 лева на дата 20.03.2017г.
по сметка на адвоката и ответник по иска - И.Т.И.. Ищцата твърди, че тази сума от
20 000 лева не й е била предадена
от И. на нея самата, въпреки, че К.й е потвърдила плащането към ответника И., като й е показан
банков документ за извършването на това плащане в полза на И.. Ищцата счита, че ответникът И. неоснователно
е задържал сумата от 20 000 лева, изплатена от купувача К.по негова сметка
на 20.03.2017г., вместо да й я предаде на нея самата, като част от платената
цена по нотариалния акт № 23.517 от 11.04.2016г. Ищцата твърди, че платената по сметка
на ответника на 20.03.2017г. сума в размер на 20 000 лева, представлява
част от цената на извършената между нея и купувача Г.Д.К.покупко–продажба на
недвижимия имот и поради непредаването на тази сума на нея от страна на
ответника И., има правен интерес от воденето на предявения от нея иск.
Претендира да
бъде осъден ответника И. да й заплати получената от него сума от купувача К.в
размер на 20 000 лв., изплатена му на 20.03.2017г., представляваща част от
цената по извършената покупко–продажба между нея и Г.Д.К.. Претендира за
присъждане на законната лихва върху присъдената главница от момента на
завеждането на делото, както и съдебните разноски по същото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
И.Т.И., с който искът се оспорва като неоснователен. Заявява, че признава
твърдението на ищцата за платена по негова сметка сума в размер на 20 000
лв. на датата 20.03.2017г. от лицето Г.Д.К.. Счита, че относно факта на това плащане
спор между страните липсва и той може да бъде обявен за ненуждаещо се от
доказване обстоятелство. Твърди обаче, че извършеното на 20.03.2017г. плащане
по негова сметка от лицето Г.Д.К.не
представлява плащане по нотариален акт № 23.517, с който М.Я. – М. е продала на
Г.Д.К.своя имот в Р.Г., а представлява погашение на задължение на Г.Д.К.към
него, произтичащо от договор за заем от 05.07.2016г., по силата на който Г.Д.К.е
получила от него сумата от 74 000 лева и която сума се е задължила да
върне до 05.10.2016г. Ответникът твърди, че К.е извършила погашение по този
договор за заем след падежа - 05.10.2016г., при това на няколко части. Като
допълнителен аргумент за това, сочи
обстоятелството, че падежът на задължението на Г.Д.К.към ищцата М.С.Я.-М.
е 30.04.2017г., който падеж, както и самата ищца в исковата си молба твърди,
към момента на плащането - 20.03.2017г., не е още настъпил. Ответникът твърди,
че за да има яснота за всички страни, че извършеното от Г.К.плащане е отишло за
погасяване на нейно падежирало задължение към него по договора за заем от
05.07.2016г., той е уведомил същата с нотариално уведомление връчено й на
26.07.2017г. Реакция на противопоставяне от нейна страна не е последвала. От
това следвало, че плащането, което ищцата твърди, че е извършено към него като
част от продажната цена по сделка между нея и Г.К., всъщност е извършено към
него като погашение на задължение на лицето-платец по правоотношение между него
и К., произтичащо от договора им за заем от 05.07.2016г., по което
правоотношение тя се явявала негов длъжник и при настъпил падеж на задължението
й, е извършила частично плащане, макар и закъсняло. Ответникът И. претендира от
съда да отхвърли предявения спрямо него иск, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
намери за установено следното:
По делото е представен
нотариален акт № 23.517 от 11.04.2016г., издаден от Нотариус С.А.Т., действащ в
гр.Е., Епархия П. към област К., Р.Г., на гръцки език и в легализиран превод на
български език, от който документ се установява, че ищцата М.С.Я. – М., в качеството си на собственик на
имот, намиращ се в Р.Г., е продала този имот на лицето Г.Д.К.. От съдържанието
на същия нотариален акт се установява, че при сключване на сделката по
покупко-продажба на имота, купувачът по сделката К.е изплатила на ищцата по
делото и продавач по сделката М.С.Я. – М. само част от общо договорената
продажна цена от 80 000 евро, а именно сумата от 20 000 евро. Останалата
част от продажната цена на имота – сумата от 60 000 евро, страните по сделката
са приели купувачът К.да заплати на ищцата в срок до 30.04.2017г., чрез
доверения по сделката адвокат на продавача и ответник по иска И.Т.И..
По тези обстоятелства не се спори
между страните по делото. По делото е безспорно и обстоятелството, че
сумата от 20 000
лева, претендирана от ищцата, е платена от лицето Г.Д.К.на ответника И. на дата 20.03.2017г. и той
надлежно е получил тази сума.
Спорно по делото е
дали плащането на сумата от 20 000 лева, извършено от К.в полза на ответника
И. е било с предназначение погасяване на задълженията й към ищцата М.С.Я. – М. за остатъка от
продажната цена на имота в Г., или е било извършено като погашение на
задължение на лицето-платец К.към И., произтичащо от договор за заем от
05.07.2016г., по силата на който И. е дал в заем на К.сумата от 74 000 лева, каквато е защитната теза на
ответника И. против иска.
По делото е
представен договор за заем от 05.07.2016г., сключен между ответника И. и Г.Д.К.,
от който е видно, че И. е дал в заем на К.сумата от 74 000 лева, като заемателят по договора К.е поела
задължението да върне заемната сума в срок до 05.10.2016г. Представения договор
не е оспорен.
По делото е
представено Нотариално уведомление рег.№ 1829, т.1, акт.67, на Нотариус С.М.,
изходящо от ответника И. и адресирано до Г.Д.К., на която същото е
надлежно връчено на 26.07.2017г. От този документ, също неоспорен от страните,
е видно, че със същия ответникът И. е уведомил К., че приема плащането в размер
на 20 000 лева, което К.е извършила в негова полза на дата 20.03.2017г., за частично погашение по договора за заем
между тях двамата от 05.07.2016г., тъй като при настъпил падеж на 05.10.2016г.
на задължението на К.да върне заемната сума по договора, тя не е
изпълнила това свое задължение.
Като взе предвид обсъдените по-горе и неоспорени от страните доказателства,
съдът намира предявения от ищцата М.С.Я. – М. иск с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, за неоснователен, по следните съображения:
По делото е безспорно, че процесното плащане на сумата от
20 000 лева,
претендирана от ищцата, е платена от лицето Г.Д.К.на ответника И. на дата 20.03.2017г. и той
надлежно е получил тази сума. Ищцата твърди, че тази сума ответникът И. е получил от К.в качеството му на нейн
доверен адвокат (на ищцата) по сделката по покупко-продажба на имота в Г. и
същата й се следва като част от продажната цена на имота, която все още не й е
заплатена от купувача К..
Тезата на ищцата не се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Обратно, съдът счита за доказано по делото възражението
на ответника И. против иска, а именно, че плащането, което той е получил е било извършено като погашение
на задължение на лицето-платец К.лично към И., произтичащо от договор за заем
от 05.07.2016г. между тях двамата, по силата на който И. е дал в заем на К.сумата
от 74 000 лева. Този извод се
налага от следните съображения:
При положение, че К.е дължала пари на И. по заемния
договор от 05.07.2016г., сключен между тях и по този договор тя е била в
забава, предвид настъпили падеж на задължението й още на 05.10.2016г., И. е бил в правото си да
приеме, че К.плаща процесната сума за изпълнение на задълженията си към
него по заемния договор, които не само са с настъпил падеж 05.10.2016г., но към момента на
плащането са и със значително просрочие от шест месеца.
Изводи в тази посока се налагат и от
обстоятелството, че по делото няма данни К.да е оспорила твърдението на И.,
изпратено й с уведомление рег.№ 1829, т.1, акт.67, на Нотариус С.М., че това
плащане той е приел като извършено от К.частично погашение по договора за заем и че
със същото се намалява нейния дълг към И..
Аргумент
за възприетия от съда извод е и обстоятелството, че към датата на извършване на
процесното плащане - 20.03.2017г., падежът
на задължението на К.за
заплащане на остатъка от продажната цена на имота в полза на ищцата все още не
е бил настъпил. Видно от представения нотариален акт за сделката, падежът на
това задължение на К.е бил края на месец Април 2017г. Т.е. вземането на ищцата
към К.към дата 20.03.2017г. не е било
все още изискуемо. Т.е. не би могло да се приеме, че К.е извършила това
плащане за погасяване на задължението си към ищцата, тъй като към датата на
извършването на плащането 20.03.2017г.,
са оставали още 40 дни до падежа на задължението на К.към ищцата за
покупната цена на имота. Обратното може да се каже за задължението й към И. –
то е било вече просрочено с няколко месеца. Логично е тя да е погасила с
плащането към ответника И. именно това обременително задължение към
него с вече настъпил падеж, а не другото си задължение – към ищцата с
ненастъпил още такъв. Ако друга е била нейната воля, то тя е следвало изрично да заяви това на И.
в отговор на неговото изявление до нея. По делото, обаче няма налични
доказателства в този смисъл.
По изложените съображения, предявеният иск се
явява неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.Я. – М. с ЕГН **********,
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за осъждане на И.Т.И. да й заплати получената от
него сума от 20 000 лв., изплатена му на 20.03.2017г. от купувача по
сделката по покупко-продажба на недвижим имот в Р.Г., сключена с нотариален акт
№ 23.517 от 11.04.2016г., издаден от Нотариус С.А.Т., действащ в гр.Е., Епархия
П. към област К., Р.Г., Г.Д.К., която сума
да е част от цената по извършената покупко–продажба между нея и Г.Д.К.,
като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: