№ 2863
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100107525 по описа за 2022 година
Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД в общ размер на 33 866, 66 лв.
В исковата молба на А. Ц. М. се твърди, че на 08.11.2019 г., около 15.40
часа, в гр. София по бул. „Царица Йоанна“, водачът на лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ******* поради движение с несъобразена скорост
предизвикал удар върху автомобил „Нисан“ с рег. № *******, управляван от
ищцата. Твърди се, че при пътния инцидент ищцата претърпяла редица
увреди. Била откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където след извършване
на необходимите изследвания се установило, че са й причинени травматични
увреждания, изразяващи се във фрактури на 9-то и 10-то ребра вляво,
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия,
мозъчно сътресение, загуба на съзнание за известно време, световъртеж и
главоболие, дифузно кръвонасядане на гръден кош. Тези увреди й причинили
болки и страдания, а лечението било тежко и продължително. Твърди се, че
ответното дружество й заплатило застрахователно обезщетение в размер на
6 000 лв., което не отговаряло на претърпените от нея страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен
интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с
1
което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на
водача на лек автомобил „Мерцедес“, да й заплати сумата от 30 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, частична претенция, при
пълен заявен размер от 54 000 лв. и сумата от 3 866, 66 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода 07.04.2021 г. – 14.07.2022 г. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ ЕАД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор с релевирани в същия възражения, включително такова за
съпричиняване. Претендира разноски.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е
конституиран Г. Й. Й., редовно уведомен, не заявява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник / на 06.01.2021 г. с оглед
стореното отбелязване върху заявлението – стр. 11 в делото/ като към датата
на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл,
поради което същият е процесуално допустим.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
2
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници.
Субективният елемент от фактическия състав на деликта е установен от
заключението на изслушаната по делото САТЕ, изготвена от вещото лице В.
К. Д., констатациите на протокола за ПТП № 1733918 на СДВР и издаденото
наказателно постановление № 19-4332-027974 на СДВР, отдел «Пътна
полиция». Съгласно заключението на вещото лице, причина за пътния
инцидент са субективните действия на водача на лек автомобил «Мерцедес Е
320 » с органите на управление на автомобила като същият е имал
техническата възможност да възприеме спряла колона от автомобили в лява
лента за движение и своевременно да предприеме действия за намаляване на
скоростта на движение или маневра за аварийно спиране.
Настъпилите вреди за ищцата и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р П. С. П.. В заключението си, експертът посочва, че при
процесното ПТП ищцата е получила черепно-мозъчна травма, състояща се от
сътресение на главния мозък, контузия на теменната област на главата, травма
на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в контузия на шията
/множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки в шийния
отдел на гръбначния стълб/ без рентгенови данни за счупване на тела,
израстъци и разместване на прешлени и клинични данни за травма на
подлежащия гръбначен мозък, както и травма на гръдния кош, състояща се от
счупване на девето и десето ребра вляво дорзално, без рентгенови данни за
3
пневмо- или хемоторакс и клиника на остра дихателна недостатъчност.
Вещото лице е посочил, че ищцата е търпяла болки и страдания за около 25
дни, като най-интензивни те са били непосредствено след инцидента и в
първите петнадесет дни с последващо затихване. Вещото лице е посочило, че
по литературни данни до 60% от пациентите оздравяват за период до три
месеца като счупванията на ребрата зарастват до 30 дни. Посочено е, че няма
приложена медицинска документация за настъпили усложнения при ищцата.
Понесените от ищеца неблагоприятни последици се установяват и от
свидетелските показания на Д.-М.К.М., дъщеря на ищцата, разпитана в
съдебно заседание на 29.04.2024 г., кредитирани от състава на съда като
лични впечатления на очевидец при съблюдаване правилото на чл. 172 от
ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания и ограничения, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При
определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид
възрастта на ищцата, вида на увредите, периодът, в който същите са търпени
и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищцата. Настоящият съдебен
състав счита, че при преценка на посочените по-горе критерии справедливо
би било да се присъди сума в размер на 20 000 лв. като за горницата до
пълния предявен размер от 30 000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен. С оглед данните по делото, заявени в исковата молба и
потвърдени в писмения отговор за платена сума в размер на 6 000 лв. от
ответника извънсъдебно същата следва да се приспадне от размера на
определеното обезщетение т.е. същото следва да възлезе на сума в размер на
14 000 лв.
Заявеното възражение за съпричиняване в писмения отговор и при
ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира
за неоснователно. Възражението за липса на поставен предпазен колан не се
установява с оглед изводите на СМЕ и САТЕ, че травмите биха се получили
без значение наличието на обезопасителен колан респ. изводите на САТЕ, че
ищцата е пътувала с поставен предпазен колан.
4
С оглед механизма на ПТП, видно от който лекият автомобил,
управляван от ищцата е бил в покой, изчакващ разрешителен сигнал на
светофарната уредба, настоящият съдебен състав намира другото възражение
за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищцата управлявала МПС-то без
да го контролира непрекъснато за неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за
забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете
дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от
ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е.
обезщетението за забава се следва от 06.01.2022 г., съобразно датата на
уведомяване на застрахователя – ответник. Претенцията за лихва с оглед
нейния компенсаторен характер е законна последица от осъждането, но в
рамките на настоящото производство същата е заявена като самостоятелна
искова претенция, за което не съществува пречка от нормативен порядък и
настоящият съдебен състав следва да я разгледа. Периодът на претенцията
касае времето от 07.04.2021 г. до 14.07.2022 г., поради диспозитивния
характер на гражданския процес същата следва да се определи за този период,
въпреки изводите на съда за дължимост от по-ранна дата. При съблюдаване
правилото на чл. 162 от ГПК и използване на компютърна програма за
изчисление върху определената главница по главния иск за претендирания
период обезщетението за забава възлиза на сумата от 1 804, 45 лв., за която
сума искът е основателен като за горницата до пълния предявен размер от
3 866, 66 лв. същият подлежи на отхвърляне.
По разноските: В съдебно заседание на 29.04.2024 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК. Припадащият се размер на разноските, посочени в
5
списъка, съобразно уважената част от исковете възлиза на сумата от 1 635, 51
лв., която се следва на ищцата на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се
част от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК сумата от 266, 67 лв.
с оглед отхвърлената част от исковете.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „******* - адв. Н. Л. на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати
на А. Ц. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. *******,
офис 1 – адв. Д. Т. сумата от 14 000 /четиринадесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 08.11.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 15.07.2022 год. до окончателното й изплащане като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв., частична претенция при
пълен заявен размер от 54 000 лв., както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата
от 1 804, 45 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода
07.04.2021 г. – 14.07.2022 г. като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 3 866, 66 лв., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
сумата от 1 635, 51 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА А. Ц. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. *******, офис 1 – адв. Д. Т. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„******* - адв. Н. Л. на основание сумата от 266, 67 лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ответника – Г. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„*******
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7