№ 988
гр. Варна, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20213110204200 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на В. АЛ. К. срещу НП на административно
наказващия орган, с което са му наложени административни наказания ГЛОБА и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано. Счита се , че е нарушен чл.42 ал.1 т.7 от ЗАНН, като е посочен само един
свидетел и той е без посочено ЕГН и с адрес, съвпадащ с адреса на актосъставителя.
Счита, че с предизвикания дискомфорт на пешеходеца не е нарушил законови и
морални норми. Веднага след съприкосновението на пешеходеца с автомобила, той му
платил сума, поискана от него за компенсация за причиненото неудобство, закарал го на
посочен адрес и се разделили приятелски. През цялото време не е ставало дума за ПТП по
смисъла на ЗДП, налагащо намесата на КАТ. За него случаят е приключил .
В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат и доразвиват доводите за отмяна, наведени с жалбата.
Алтернативно се сочи, че е налице маловажен случай на нарушение. Изтъква се , че
наказанието лишаване от правоуправление се явява обременяващо тежко за въззивника, тъй
като той работи като таксиметров шофьор.
По същество въззивникът няма какво да добави.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба моли съда да потвърди НП,
както и да присъди юристконсултстко възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 10.08.2021г. въззивникът К. управлявал л.а. „Опел Зафира“ с рег.№ В 3479НН в
гр. Варна. Около 08,30 часа , при движението на автомобила по бул. „Сливница“, в посока
към бул. „Княз Борис І“, автомобила достигнал до пешеходеца Д. А., който предприел
пресичане в посока от дясно наляво спрямо автомобила, управляван от въззивника К..
1
Въззивинка К. не пропуснал пешеходеца, като вследствие на това го блъснал.
След ПТП въззивника не останал на място и не уведомил органите на полицията, а
качил пешеходеца в автомобила и го откарал до място, указано му от последния.
Въззивникът дал на пешеходеца парична сума.
Впоследствие пешеходеца, след като почувствал болки, посетил МБАЛ „Св. Анна“
АД и била сигнализирана полицията.
По сигнала за ПТП служители на ОДМВР ПП Варна, сред които св. М., посетили
болничното заведение, където се намирал пострадалия , взели го от там и той ги отвел ня
мястото на ПТП.
Въззивникът К. бил издирен и от двамата били снети обяснения, след което св. М.
съставил акт за установяване на административно нарушение.
В акта за установяване на административно нарушение били вписани обстоятелствата
на извършване на нарушенията, като била посочена и правната им квалификация. Акта бил
надлежно предявен и връчен на въззивника с отбелязване на липсата на възражения. В срока
за възражения не постъпили такива.
На 15.09.2021г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно
постановление, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган
изцяло е възприел установената от полицейските служители фактическа обстановка. На
описаните нарушения административно наказващия орган е дал правна квалификация по
чл.119 ал.1 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДП , като е наложил наказания глоба на осн.
чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по административно наказателната преписка доказателства и от показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел М..
Съдът кредитира показанията на св. М., който пряко е възприел състоянието на
пострадалия пешеходец, мястото на произшествието и обясненията на въззивинка К. и
пострадалия А..
В подкрепа на показанията на този свидетел са и писмените доказателства по делото -
актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в
хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП, сведения, декларация по чл.188 от ЗДП; констативен
протокол за ПТП и др.
Така, въз основа на всички доказателства по делото се установява именно
фактологията, твърдяна с НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено от орган,
упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да
издава наказателни постановления за извършеното нарушение по ЗДП. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения
възможен извод за извършени нарушения по ЗДП и след задълбочено разследване на
обстоятелствата на извършване на нарушенията е дал правна квалификация на извършеното
от въззивника. Съдът намери, че при определяне на наказанията глоба и лишаване от право
да управлява МПС за всяко нарушение административно наказващия орган правилно е
преценил вида на налаганото административно наказание, като предвид константно
2
определения размер на наказанието по т.1 от НП не е била извършвана преценка относно
степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя.
При определяне на размера на наказанията по т.2 от НП правилно е била взета
предвид справката за нарушител и наказанието „глоба“ е било определено над минималния
размер. Отчетено е било, че въззивникът К. с управлението на МПС си набавя доходи и
наказанието лишаване от право да управлява МПС е било определено в минимален размер.
Що се отнася до сочените от въззивника доводи за отмяна на наказателното
постановление, съдът констатира тяхната неоснователност предвид на следното :
С жалбата се счита, че е нарушен чл.42 ал.1 т.7 от ЗАНН, като е посочен само един
свидетел и той е без посочено ЕГН и с адрес, съвпадащ с адреса на актосъставителя.
Разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗАНН не предпоставя императивно съставяне на
АУАН в присъствието на повече от един свидетел, а само съставянето му в присъствието на
нарушителя и свидетели , присъствали при извършване или установяване на нарушението.
Доколкото в настоящия казус е налице свидетел, присъствал при установяване на
нарушението, съдът намери възражението за неоснователно. Съдът констатира, че в
съдържанието на администартивнонаказателната преписка са посочени три имена и адрес за
призоваване на свидетеля, които имена и адрес в достатъчна степен го индивидуализират, за
да може в случай на нужда да бъде издирен.
Счита се, че с предизвикания дискомфорт на пешеходеца въззивинкът не е нарушил
законови и морални норми. Веднага след съприкосновението на пешеходеца с автомобила,
той му платил сума, поискана от него за компенсация за причиненото неудобство, закарал го
на посочен адрес и се разделили приятелски. През цялото време не е ставало дума за ПТП
по смисъла на ЗДП, налагащо намесата на КАТ. За него случаят е приключил.
Съдът не кредитира подобна позиция, доколкото от доказателствата по делото по
безспорен начин се установява, че пешеходецът се е движил по пешеходната пътека, не е
бил пропуснат от управлявания от въззивника К. автомобил и вследствие на това е
настъпило ПТП, при което автомобила на въззивника ударил пешеходеца, причинявайки му
телесни повреди.
При това положение, за въззивника императивно е възникнало задължението по
чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДП, като водач на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, при което са пострадали хора, да уведоми компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи.
Алтернативно се сочи, че е налице маловажен случай на нарушение.
Въззивният състав на съда намира, че настоящия случай не показва по- ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Предвид това съдът
намери, че правилно не е бил съотнесен към хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В настоящия
казус е безспорно установено, че са констатирани повече от едно нарушения, което
завишава степента на обществена опасност на нарушението.
На последно място се изтъква, че наказанието лишаване от правоуправление се явява
обременяващо тежко за въззивника, тъй като той работи като таксиметров шофьор.
В настоящия казус на въззивника К. е наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС в минимален размер от един месец, като правилно е било отчетено, че
въззивникът К. с управлението на МПС си набавя доходи.
Горното , както и неприложимостта на разпоредбите на чл.55 от НК към
административните наказания, мотивира съда да приеме, че наказанието е правилно
определено по своя размер.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като
3
правилно и законосъобразно издадено.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-003583/15.09.2021г. на Началник на група към
ОДМВР Варна, сектор ПП Варна, с което на В. АЛ. К. са наложени административни
наказания ГЛОБА в размер на 200 лева на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1 т. 5 пр. 4 от ЗДП, както и
ГЛОБА в размер на 100 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
ЕДИН МЕСЕЦ на осн. чл.175 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП.
ОСЪЖДА В. АЛ. К., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е
от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4